Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

гр.Лом,21.09. 2017 година.

 

Ломският районен съд в закрито заседание на двадесет и първи септември  две хиляди и седемнадесета    година, в състав

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б. Александрова 

 

След като се запозна с материалите по НОХД № 449/17 г.  по описа на съда намира, че  са налице процесуални пречки за внасяне на делото в открито съдебно заседание , поради допуснати и неотстранени съществени нарушения от страна на обвинението. Установи, че при изготвяне на обвинителен акт въз основа, на  който е образувано НОХД № 449 / 2017 г. по описа на РС- Лом не са отстранени  посочените в Определение от 18.07.2017г. по ВНЧД №89/17г. на ОС – Монтана, с което е потвърдено Определението на ЛРС от 06.06.2017г. по НОХД №353/17г. процесуални нарушения, а именно:

 В  обстоятелствената част на обвинителния акт  не е посочено в какво точно и конкретно се е изразило  участието на всеки един   подсъдимите в деянието за което са обвинени; Не е посочен общия умисъл за извършване на престъпното деяние от  подсъдимите, на следващо място съдът е указал на прокурора да прецизира обвинението, като се извършат повторно групиранията и се отстрани така допуснатият правен хаос, а именно обединяването на 15 броя досъдебни производства, както и с призоваване на общо 12 подсъдими, 18 пострадали, 20 свидетели, 11 служебни защитници, общо 60 участника се среща огромна трудност при призоваването им и осигуряването им с съдебна зала в едно съдебно производство всичките в един ден. А това е така, тъй като нещата са различни т.е някой от подсъдимите не са посоченият в ОА адрес, а са в затвора, във ВУИ, или пък в следствения арест. И ако делото се насрочи в два последователни дни, няма възможност доведените от ВУИ например подсъдими, с техните придружители-възпитатели къде да пренощуват и т.н. и т.н.

Обединяването на общо 15 бр. отделни ДП в едно съдебно производство, както бе посочено и по горе, определящо участието на 12 общо подсъдими и два пъти по толкова пострадали и още толкова свидетели, при всички случай ще затрудни съществено разкриване на обективната истина по делото и то не може да бъде решено в разумен срок.

 Поради което настоящият съдебен състав, намира за целесъобразно да указва на представителя на Районна прокуратура Лом да прецизира групиранията и обединяванията на досъдебните производства.

Констатирайки тези пропуски, съдът намира, че не са изпълнени  задължителните  указания, дадени с Определение от 06.06.2017г. по НОХД №353/17г. на ЛРС, потвърдено с Определение от 18.07.2017г. по ВНЧД 89/17г. МОС.

                   Съдът на свой ред установи, че диспозитивът  на  обвинителния акт съдържа констатация за приписано престъпление по чл.194 НК -  „кражба” , но не са изяснени и в обстоятелствената част на обвинителния акт.

  Обвинителният акт очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на доказване по делото, затова в своята обстоятелствена част, той следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание  на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на престъплението, съобразно изискванията на чл.246, ал.2 от НПК.

 Липсата  на   факти   в   подкрепа на повдигнато обвинение, водещо до несъответствия и противоречие между двете части в структурата на обвинителния акт е в разрез с изискванията на процесуалния закон за логическо и правно единство на прокурорския акт. Ето защо, същият не може да изпълни своята процесуална роля, да развие в пълнота обвинителната теза и формулира обвинението пред решаващия съдебен орган, като по този начин да определи предмета на доказване и реално и пълноценно  да позволи осъществяване правото на  защита на обвиняемите. Затова, правото на защита винаги е нарушено, ако са  налице неясноти в обстоятелствената част, касаещи описание на съществените обективни признаци на деянието, обосноваващи правната му квалификация. Такова нарушение  е допуснато и в настоящото дело. В обстоятелствената част на обвинителния акт, както беше казано по-горе представителят на  държавното обвинение не индивудуализира  извършването  на деянията от всеки от подсъдимите;  не конкретизира момента на формиране на общата воля за осъществяване на  престъпното деяние при условията на съизвършителство;  не излага факти относно  признаците на фактическия състав на приписаното престъпление  по чл.194 НК и др.

Съдът намира, че тези съображения са в унисон с постановките на   Тълкователно решение /ТР/ №2/2002г. на ВКС –Наказателна колегия . Съгласно т.4.1 от ТР №2/2002г. в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които характеризират обективните и субективни признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него, ако това не е изпълнено, т.е. установени са  непълнотите  в обстоятелствената част  на обвинителния  акт , това  дава основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.  Тези непълноти означават и  изначална  неяснота  за съда относно фактическия състав  на престъпното деяние, съответно предмета на доказване. На съда е вменена  процесуалната роля да бъде безпристрастен арбитър, осигурявайки състезателността и равнопоставеността на страните в процеса. Това е продиктувано от основната цел на съдебното следствие да  разкрие обективната истина, в изпълнение на което съдът  е задължен да предприеме всички мерки за това съгласно  основен принцип на наказателния процес / чл.13 от НПК/. 

  Тълкователно решение  ТР №2/2002г. на наказателна колегия на ВКС   определя за  съществени  процесуални нарушения,  тези по смисъла на чл.248 ал.2 т.3 и чл.288 ал.1 т.1 от НПК- пропуски, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, гражданския ищец и неговия повереник и гражданския ответник и неговия повереник.  В настоящия случай тези пропуски в обстоятелствената част на обвинителния  акт  блокират  защитата на подсъдимите, доколкото, както за съда, така и за тях не е налице пълна яснота относно фактите, характеризиращи съставомерните признаци на повдигнатото  им обвинение.

    По изложените съображения съдът преценя, че   обвинителният акт страда от сериозни недостатъци, обосноваващи прекратяване на  съдебното производство на основание чл.288 т.1 от НПК, като  приема, че посочените по - горе недостатъци  на  обвинителния акт  дават основания да се приеме, че на досъдебно производство са допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Преценя, че посочените нарушения не могат да бъдат отстранени за пръв път от  настоящата инстанция, поради което  съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на РП-Лом за отстраняване на допуснатите, отстраними, съществени, процесуални нарушения.     

              Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.288 т.1  от НПК,  съдът

Р А З П О Р Е Д И :

 

   ПРЕКРАТЯВА производството но НОХД №449/17г. по описа на ЛРС.

   ВРЪЩА НОХД №449/2017г. по описа на РС – Лом на РП – Лом за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в мотивната част на разпореждането, като същото подлежи на обжалване протест в 7-дневен срок от получаването му

РАЙОНЕН СЪДИЯ :