Мотиви към присъда
по НОХД № 400/2017 год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимите К.М.А. и Н.К.М. са предадени на съд за
престъпление по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК
– за това, че на 23.12.2016 год.,
около 06,10 – 06,30 часа, в гр. Лом, на ул. Асен Разцветников,
в съучастие като съизвършители, противозаконно пречили на орган на властта – В.Г.Б.,
на длъжност Младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ – гр. Лом при ОД МВР Монтана, В.Л.В., на
длъжност Разузнавач в група „Противодействие на общата престъпност“ на сектор
„Криминална полиция“ към РУ – гр. Лом при ОД МВР Монтана и К.Ц.З., на длъжност
Разузнавач в група „Противодействие на общата престъпност“ на сектор
„Криминална полиция“ към РУ – гр. Лом при ОД МВР Монтана, които посетили частен
дом, находящ се в ********* във връзка с План, рег. №
УРИ 294р-23871/22.12.2016 год. за провеждане на специализирана полицейска
операция по линия „Противодействие на битовата престъпност“ на територията на
РУ – гр. Лом във връзка със задържане на лицето С.М.Б., ЕГН ********** ***,
като извършител на множество домови кражби, да
изпълнят задълженията си – започнали саморазправа с полицейските служители, в
следствие на което задържаното с помощни средства – белезници лице С.М.Б.
осъществил бягство от полицейски автомобил, марка „Опел“, мод.
„Астра“ с ДК № М 98 90 АН.
Първият подсъдим, К.А. е предаден на съд и за престъпление
по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК – за това, че на същата дата и място причинил лека телесна повреда на полицейски орган – В.Г.Б.,
на длъжност Младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ – гр. Лом при ОД МВР Монтана, като му
нанесъл удар с ръка в областта на главата, с което му причинил контузия на
главата и крайниците, изразяваща се в оток и разкъсно-контузни
рани на лява длан с оздравителен период от две седмици до един месец, като
деянието е извършено при изпълнение на службата на полицейския орган.
В с.з., пострадалият е редовно призован и се явява.
Заявява, че не желае да се възползва от
правото си да предяви граждански иск срещу подсъдимия А..
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Производството е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК.
С съдебното заседание
представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа
обстановка предлага да се постанови
осъдителна присъда, като се признаят и двамата подсъдими за виновни в извършването на престъпленията,
за които са предадени на съд, като им се определят наказания, както следва: по отношение на подс. К.А. – в размер – 1 година лишаване от свобода, което
при условията на чл. 58а, ал. 1 НК бъде намалено с 1/3 – т.е. на осем месеца лишаване
от свобода и изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от три години
при условията на чл. 66, ал. 1 НК за престъплението по чл. 270, ал. 1 НК и една
година и шест месеца лишаване от свобода, намалено с една трета на една година
лишаване от свобода, чието изтърпяване също да бъде отложено с изпитателен срок
от три години, както и да се приложи чл. 23 НК по отношение на двете наказания.
По отношение на подс. Н.М. представителят на
обвинението предлага наказание от осем месеца лишаване от свобода /след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, което да бъде изтърпяно ефективно, като се
приложи и разпореддбата на чл. 68 НК по отношение на
предходните осъждания.
И двамата подсъдими се
признават за виновни, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези
факти.
Лично и чрез защитника
си, адв. Л.Г., МАК, подс. Н.М.
пледира за наказание, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК, като
наказанието се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК и се определи
на пробация, с пробационни
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2, 5 и 6 НК. Изтъква, че подсъдимият има две
деца, първото от които – на две години и със сърдечно заболяване, а второто на
10 месеца, като семейството му разчита на него за отглеждането им.
Лично и чрез защитника
си, адв. Н. Г., МАК, подс. К.А.
споделя становището на обвинението по въпросите за квалификацията, вината и
наказанието.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и
взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.М.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
основно образование, не женен, не работи, неосъждан с ЕГН: **********.
Подсъдимият Н.К.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
основно образование, не женен, не работи, осъждан с ЕГН: **********.
Подсъдимият Н.К.М. е
осъждан, както следва:
1. С присъда по НОХД № 801/2013 год. на
ЛРС, влязла в сила на 26.02.2014 год., за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3
и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, извършени през м. Ноември, 2012 год. и за периода 21.01.-
24.01.2013 год., му е наложено наказаиние от 8 месеца
Лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три
години.
2. С определение по НОХД № 714/2014 год.
на ЛРС, в сила от 17.12.2014 год., за престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 НК, извършено за периода 04.09.2013 – 04.01.2014
год., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието
изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. За престъпление по чл.
191, ал. 1 НК, извършено за периода 05.01.2014 – 24.05.2014 год. му е наложено
наказание пробация, като на осн.
чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание между двете – лишаване от свобода
за срок от една година, с изпитателен срок от три години.
Двамата подсъдими са баща
и син. И двамата живеят в *********.
На 22.12.2016 год., в РУ
Лом бил изготвен План, рег. № УРИ 294р-23871/22.12.2016 год. за провеждане на
специализирана полицейска операция по линия „Противодействие на битовата
престъпност“ на територията на РУ – гр. Лом, във връзка със задържането на
лицето С.М.Б., живущ и той на адреса на подсъдимите, като извършител на домови кражби.
Съгласно
посочения план, полицейските служители В.Г., В.В. и К.З.
следвало да извършат проверка в частен дом, находящ
се в ********* и при установяване на лицето С.М.Б. – да го задържат. При
посещението на адреса, лицето било установено. При опит да му бъдат поставени белезници,
Ст. Б. избягал. Напуснал жилището и се насочил към урва, в близост до дома му.
Свидетелите В. Г. и К. З. го последвали и успели да го заловят и поставят
белезници. Междувременно обаче, там били пристигнали роднините на задържаното
лице – свидетелите А.П.Л., Г.Б.А., П.А.Г., както и подс.
К. А.. Полицейските служители успели да вкарат задържаното лице в служебния
автомобил – м. Опел, мод. Астра,
с ДК № М 98 90 АН, като свид. К. З. заключил задните
врати на автомобила, а свид. В. В. останал да го
наблюдава. При последвалите пререкания между роднините на задържаното лице и
полицейските служители, подс. К. А. успял да нанесе
удар по главата и ръцете на свид. В. Г.. Това
наложило намесата на свид. В. В., като по този начин
автомобила със задържания С.Б. останал без наблюдение и той успял да избяга.
Полицейските
служители задържали подс. К. А. и го вкарали в
служебния автомобил. В този момент, подс. Н. К.,
който до момента не се намесвал в случващото се, призовал дядо си да вземат
вилата за „да изкормят“ полицаите. Тръгнал към двора си, с явното намерение да
осъществи заканата си, което наложило свид. К. З. да
произведе предупредителен изстрел със служебното си оръжие, както и да бъде
поискано съдействие от оперативния дежурен. На място били изпратени полицейски
патрул – свидетелите И.Б., Б.Д. и Ц.В., с чието
съдействие ситуацията била овладяна, а двамата подсъдими, както и свидетелите А.П.Л.,
Г.Б.А. и П.А.Г. – доведени в сградата на РУ Лом.
От
своя страна, след като успял да избяга от полицейския автомобил, свид. С.М.Б. се укривал до 11,00 часа, след което се
прибрал в дома си, където с помощта на своя роднина успял да счупи белезниците
си и ги заровил в двора на имота. В последствие те са намерени и иззети с
протокол за претърсване и изземване, но са в състояние негодно за употреба по
предназначение.
На
следващия ден свид. В.Г. бил освидетелстван от лекар
и били установени следните наранявания: разкъсно-контузна
рана на трети и четвърти пръст на лява ръка, с дължина 1,5 см., силно кървяща,
като нараняването достига до костта, както и подкожен оток в дясна челна периатална област с диаметър около 3-4 см., със силна
болезненост.
От
изготвената и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р П.Г.
се установява, че на В.Г.Б. са причинени контузия на главата и крайниците: оток
на главата и разкъсно-контузна рана на лявата ръка,
които увреждания са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, с оздравителен период 2-3
седмици до месец.
По доказателствата:
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което
беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на
основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.
Видно от приобщената по делото съдебно-медицинска
експертиза, на пострадалия В.Г.Б. по време на изпълнение на служебни задължения
е причинено разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
От правна страна:
І. По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК:
От обективна страна:
За да налице осъществен
състав на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК е необходимо извършителят
противозаконно да е попречил на орган на властта на изпълни свои задължения. Бланкетният характер на нормата на чл. 270, ал. 1 НК
предполага препращане на елемент от състава към съдържанието на определена
правна норма от друг нормативен акт, съдържащ конкретно правило за поведение,
което да се запълни по отношение правата и задълженията на органа на власт.
В конкретния случай е доказано и не се спори, че полицейските служители – свидетелите В.Г., В.Л.В. и К.Ц.З. притежават качеството „орган на власт“ по смисъла на чл. 93, т. 2 НК. Не се спори и че те са изпълнявали служебните си задължения, в изпълнение на План, рег. № УРИ 294р-23871/22.12.2016 год. за провеждане на специализирана полицейска операция по линия „Противодействие на битовата престъпност“ на територията на РУ – гр. Лом. В тази връзка, изключено е да се приеме, че у подсъдимите е липсвало съзнание за това, че те са служители на полицията и въпреки това са предприели действия целящи осуетяване изпълнението на служебните им задължения, касаещи установяването и задържането на лицето С.Б.. Т.е., в случая обективното деяние „противозаконно пречене“ е осъществено чрез действия, довели до бягството на задържаното лице.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като и двамата подсъдими са
съзнавали, че действията им могат попречат на длъжностните лица, орган на
властта да изпълнят служебните си задължения и са целели именно този резултат.
Деянието е
извършено от двамата подсъдими в съучастие, като съизвършители.
В случая, както
от обективна, така и от субективна страна, подсъдимите К.М.А. и Н.К.М. са
осъществили състава на престъпление по чл. 270, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до
три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.
ІІ. По отношение на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК:
В хода на проведеното съкратено съдебно следствие се установи като обективно вярно, че при последвалите задържането на свид. С.Б. пререкания между роднините му и полицейските служители, подс. К. А. успял да нанесе удар по главата и ръцете на свид. В. Г..
Причинените на свид. В. Г. в следствие действията на подс. К. А. действия, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза са контузия на главата и крайниците: оток на главата и разкъсно-контузна рана на лявата ръка, които увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота, с оздравителен период 2-3 седмици до месец.
Този обективен резултат, като причинно обусловен, съобразно изяснения
възможен механизъм на причиняване и тъй като не попада в хипотезите на чл.128 и
чл.129 НК, следва да се квалифицира, като лека телесна повреда, по смисъла на
чл.130, ал. 1 НК. За наличието на квалифициращия признак – длъжностното
качество полицай на свид. В. Г. и представител на орган от системата на МВР, и
обстоятелството да е действал при и по повод изпълнение на неговите функции
вече се изложиха съображения, които не е нужно да се преповтарят. Поради това
и съдът приема за доказана правната
квалификация по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК и за това от престъпните деяния.
Т.е. в случая са налице обективните признаци от състава на
престъплението.
Доказано е и авторството.
От субективна странаподс.
К. А. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл и с намерение за
причиняване на телесна повреда. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици и пряко е целял тяхното
настъпване. Умисълът му е бил обективиран в
изпълнителното деяние на престъпните прояви, насочеността и силата на ударите,
при съзнаване и длъжностното качество на пострадалия, както и изпълнението на
служебните му функции, в момента на увреждането. Последиците от престъплението
са били желан резултат от действията на подсъдимия, с цел да попречи на
задържането на своя родственик С.Б. от органите на властта, в което и се обективира прекият им умисъл според разбирането в трайната,
обвързваща съдебна практика. Именно наличието на посочената конкретна цел,
обезпечава изложения правен извод.
Или, видно от горното, в случая, както от обективна, така и от субективна
страна подс. К. А. е осъществил състава на
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК, за което е предвидено наказание от
една до пет години лишаване от свобода.
По изложените съображения, съдът призна двамата подсъдими за виновни в
извършването на престъпленията, за които са предадени на съд, с правната
квалификация на обвинителния акт.
За наказанието:
Съгласно чл. 373, ал. 2
от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК,
каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията
на чл.58а от НК.
Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК
и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на
чл.58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1
и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за
дееца.
В случая, при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия К.М.А., съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените самопризнания, изразеното разкаяние, чистото
съдебно минало. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени начина,
по който е извършено деянието, както и обстоятелството, че в случая е причинено
и телесно увреждане на полицейски служител.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че е налице паритет между смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и наказанията се
определиха при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК – като наложи на подс. К.М.А. за престъплението по чл. 270, ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2 НК наказание от една
година „Лишаване от свобода, което съобразно нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК, редуцира на ОСЕМ МЕСЕЦА
„Лишаване от свобода“, чието изтърпяване отложи с
изпитателен срок от три години.
За престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 3 от НК съдът наложи наподс.
К.А. наказание от една година и шест месеца „Лишаване от свобода, което
съобразно нормата на чл. 58а, ал. 1 от
НК, редуцира на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода“, чието
изтърпяване отложи с изпитателен срок от три години.
Доколкото в случая са налице предпоставките за
приложението на чл. 23, ал.1 от НК – за определяне на общо наказание за
извършените две престъпления, съдът определи едно общо наказание на подс. К.М.А. за извършените две деяния, в размер на
по-тежкото от тях, а именно една година „Лишаване от свобода, чието изтърпяване
отложи с изпитателен срок от три години.
По отношение на подс. Н.К.М., съдът прецени като
отегчаващо отговорността обстоятелство миналите осъждания, а като смегчаващи такива – проявената критичност, тежкото семейно
положение, обстоятелството, че се е намесил след като е имал примера на своя
баща и въпреки това действията му са били предимно вербални, поради което прие,
че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и за
това му наложи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, вр.
чл. 55, ал. 1 НК го осъди на ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 6 от НК, наложи пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА, с явяване и
подписване пред съответния пробационен служител по
настоящ адрес два пъти седмично, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО в размер на 200 часа, в рамките на ЕДНА ГОДИНА.
Така наложените наказания,
индивидуализирани съобразно личността на подсъдимите, съдът намира, че са от
вид и характер, да постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК –
както по отношение на подсъдимите, които да превъзпитат към спазване занапред
на законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и
предупредително.
На основание чл. 189 НПК,
съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски.
Вещественото
доказателство – 1 бр. белезници, счупени и негодни за употреба по
предназначение се отне в полза на държавата.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: