НОХД № 482/17г. МОТИВИ :

Подсъдимият П.Й.Й. *** е обвинен в това, че на 09.06.2017г. в с.Станево, обл.Монтана се заканил с убийство на Е.С.С. ***, казале му „ти ще умреш-мъртъв си”, извадил нож и го наръгал, като му причинил прободна рана в областта на дясна мишница, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, пр. първо във вр. с ал.1 от НК.

В разпоредително с.з. съдията-докладчик е насрочил делото по общия ред, като в първото по делото с.з. съдът е уважил направеното искане от подсъдимият за разглеждане на производството по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и същото е приключено по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на съда да му наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК „Две години лишаване от свобода”, чиито размер да бъде намален с 1/3 и така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, при строг режим на изтърпяване, като бъде приспаднато времето на предварителното му задържане с МН „ЗПС” в хода на досъдебното производство.

Назначеният при условията на чл.372, ал.2 от НПК, защитник на подсъдимият авд.Ц.П. от МАК пледира, съдът да определи и наложи наказанието на неговият подзащитен при условията на чл.58а, ал.1 от НК в размер на „Една година и осем месеца лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3, с приспадане на времето през което е бил с МН „ЗПС”.

Доказателствата по делото са гласни – направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.

Пострадалият от престъплението свидетел не се е възползвал от правото си да предяви граждански иск и да се конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият е криминално проявена личност, осъждан за престъпления против личността–убийство и престъпления против телесната неприкосновеност. Така наложените и изтърпени от последният наказания съответно „Петнадесет години лишаване от свобода” за първото и „Две години лишаване от свобода” за второто престъпление не са изиграли своята поправителна и възпитателна роля по отношение на Й., както и индивидуалната превенция на наказанието.

На 09.06.2017г. сутринта св.Е.С. посетил заведение в центъра на с.Станево, обл.Монтана, собственост на св.В. А., където си поръчал алкохол, който консумирал сядайки на маса пред заведението. По-късно при св.С. седнали и свидетелите В.О. и Б.Б.. Около обяд пристигнал и подсъдимият.

Св.С. и подсъдимият се намирали в лоши отношения, тъй като преди години подсъдимият го бил наръгал с нож в гърба. Именно поради тази причина няколко дни преди 09.06.2017г. двамата отново се били скарали по този повод. След като забелязал, че подсъдимият идва в заведението, св.С. му казал да си тръгва, за да не стане поредния скандал. Подсъдимият влязъл в заведението и си поръчал чаша от 400мл вино, излязъл с поръчаният алкохол и седнал на друга маса в заведението. След като изпил виното си, подсъдимият се приближил до масата на която седял св.С., извадил носеният в себе си нож, и обръщайки се към него му казал : „Ти ще умреш-мъртъв си”, след което замахнал с ножа си към него и го пробол в областта на дясната мишница. В това време св.В.О. успял да блъсне масата към подсъдимия, а св.Е.С. станал, ударил Й. и успял да вземе ножа от ръката му, като го счупил на две. Острието на ножа останала в него, а дръжката останала у подсъдимия. След случилото се подсъдимият си тръгнал.

Св.Е.С. отишъл до Кметството на с.Станево, където споделил случилото се с кмета на селото, а той от своя страна сигнализирал органите на МВР, които посетили местопроизшествието.

При извършеният оглед на веществени доказателства е установено, че по якето на св.С. по десният ръкав има отвор в права линия с дължина 17мм, а по вътрешната част на ръкава са установени петна, наподобяващи кръв. Изхвърлената от подсъдимия дръжка на ножа, с който е извършил деянието, след проведени оперативно-издирвателни мероприятия е открита в отводнителния канал встрани на пътното платно по ул.”Двадесет и трета”, а острието на нож е предадено от пострадалия на разследващите.

При извършеното освидетелстване е установено, че на св.С. е причинена прободна рана с остър предмет, с дължина около 6-8мм, с равни ръбове в областта на дясната мишница-латерално.

Горното се установява от фактическа страна от направеното от подсъдимия в с.з. самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство № 373/17г. по описа на РУ гр. Лом и приети от съда писмени доказателства, както следва: Докладна записка на л.7; Протокол освидетелстване и албум с фотоснимки на л.8-10; Протокол за оглед на местопроизшествие и албум с фотоснимки на л.11-14; Протокол за оглед на веществени доказателства и албум с фотоснимки на л.15-18; Протокол за доброволно предаване на л.19; протоколи за разпит на свидетелите Е.С.С. на л.34, В.Г.О. на л. 35, Б.Й.Б. на л.36, Н.Б.С. на л.37, М.С.М. на л.38,Велислав Р.А. на л.39, В.Л.В. на л.40,Г.А.Т. на л.41, В.Г.А. на л.42; справка за съдимост на л.43,44; както и актуална справка за съдимост от 25.09.2017г. на БС при ЛРС.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост подсъдимият е осъждан със 2бр. влезли в сила присъди, извършени от него престъпления, както следва :

1./ По НОХД № 26/1997г. по описа на ОС гр.Монтана, за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, изр.3 от НК, извършено на 10.03.1997г. на „Петнадесет години лишаване от свобода”, с присъда влязла в сила на 05.03.1999г., като е приспаднато времето на предварителното му задържане. Й. е освободен Определение на СГС предсрочно условно с остатък 4 години, 3 месеца и 25 дни, и същият изпитателен срок, считано от 22.12.2005г.

2./ По НОХД № 693/2012г. по описа на РС гр.Лом, за престъпление по чл.131а, пр.2-ро във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК на „Шест години лишаване от свобода”, при строг режим на изтърпяване, затвор. С Решение от 21.03.2013г. по ВНОХД № 24/13г. по описа на МОС Присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано в такова по чл.129, ал. във вр. с ал.1 от НК и наказанието е намалено на „Две години лишаване от свобода”. Присъдата е влязла в сила на 21.03.2013г. Й. е изтърпял наказанието за времето от 10.04.2013г. до 01.12.2014г. когато е освободен от Затвора гр.Враца по изтърпяване.

Съдът намира, че подсъдимия е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.144, ал.3 от НК, а именно че на 09.06.2017г. в с.Станево, обл.Монтана се заканил с убийство на Е.С.С. ***, казал му „ти ще умреш-мъртъв си”, извадил нож и го наръгал, като му причинил прободна рана в областта на дясна мишница – като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.144, ал.3 от НК – „До шест години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а от НК. В случаят направеното от подсъдимият самопризнание не би могло да се разглежда като смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като признанието на вината е предпоставка за разглеждане на делото по тази процедура. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид миналите осъждания на дееца, които са за извършени от него престъпления против личността – убийство и средна телесна повреда. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази високата степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като индивидуализираното наказание по чл.54 от НК, бъде намалено с 1/3. Отчитайки изключително високата степен на обществена опасност на дееца, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, към предвиденият от законодателят максимум, а именно „Шест години лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3, или на подсъдимият да му бъде наложено наказание „ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно, при строг режим, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.”б от ЗИНЗС, тъй като се касае за умишлено престъпление и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода /01.12.2014г., когато е бил освободен по изтърпяване/.

Така наложеното наказание на подсъдимия, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

При изтърпяване на така наложеното наказание на осн. чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на така наложеното наказание времето през което подсъдимият е бил задържан в хода на ДП, считано от 09.06.2017г.

На осн. чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата иззетите като веществено доказателство вещи – 1бр. острие от нож и 1бр. дръжка от нож, които са собственост на подсъдимият П. Й. Й. със снета по делото самоличност и са послужили за извършване на престъплението, които подлежат на унищожаване, като вещи без стойност.

Иззетото като веществено доказателство 1бр. мъжко яке, съдът върна на неговият собственик Е.С.С. ***.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение на определения от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник адв.Ц.П. от МАК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :