Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Лом,17.05.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на 18
април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова,
при секретаря Веселка
М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 145 по описа на
съда за
Искове с
правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
Първоначално
производството е образувано
пред ЛРС, като
била депозирана ИМ от ищеца
против първите двама ответници. Съдът е постановил
своя съдебен акт, недоволен то решението
на съда останал ищеца,който го обжалвал пред въззивния съд. Въззивната инстанция отменила първоинстанционното
решение, на процесуално основание с мотива,че при спор за права върху
вещ от СИО, поради бездяловия
и неделим характер на съвместната собственост
спорното правоотношение е от такова естество,че решението следва да е еднакво и за двамата съпрузи. Т.е. следвало е да се конституира като необходим другар в процесса
и съпругът на отв. Й.М.- Г.М.. При новото разглеждане е конституиран като ответник Г.М..
Ищецът А.М.А., чрез пълномощника си, адв. Л. Г., МАК,
е депозирала
иск срещу ответниците: Н.А.Д.,
Й. А.М. и Г.Д.М., за установяване на собственост.
В исковата молба
се твърди, че с влязло в
сила Решение по гр.д. № 171/2003 год. на ЛРС, с което
е уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е признато за установено по отношение на С.К.С./поч.
23.05.2005 год./, че ищецът, като
наследник на Г.С.И, б.ж. на с. Ковачица,
обл. Монтана, е собственик на ½ ид.ч. от земеделска земя – нива от 48,001 дка, представляваща имот № 048008 в землището на с. Ковачица, обл.
Монтана.
Твърди се също,
че към 26.07.2000 год. С.К.С.се
е бил снабдил с констативен нотариален
акт за собственост по отношение на целия имот, след което, с договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а. № 501, т. ІІІа,
рег. № 3644, н.д. № 478/26.07.2000 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 РНК, р-н
на действие ЛРС, го продал на ответниците. Твърди се, че сделката е била относително-недействителна по отношение на ищеца досежно неговата
½ ид.ч. от имота.
Иска се от съда да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. на
нива с площ 48,001 дка, трета категория, имот № 048008 в землището на с. Ковачица, обл.
Монтана, , при съседи: - имот
№ 048042 – нива на Палмагро ООД, - имот № 048018 – нива на Бомар
Трейд- ООД, - имот № 048017 – нива на насл. В.П. ХХ, - имот № 048016 –
нива на С.И.Г. ООД, - имот № 048038 – нива на В.П.Н.,
- имот № 048007 – нива на С.И.А.и
– имот № 000248 – полски път на Община Лом.
Претендират се и направените във връзка с воденето на делото разноски.
След извършена размяна на книжа по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е постъпил писмен отговор от отв. Г.М., чрез процесуалният
му представител, адв. Н.Г.Б.,***.
В отговора си ответника счита иска за
недопустим – поради липса
на правен интерес у ищеца
да води установителен иск и поради
липса на СПН на решението
по гр.д. № 171/2003 год. на ЛРС по отношение на ответниците,
които не са взели участие в това
производство.
Отделно ответницте считат иска за
неоснователен. Твърдят, че са
придобили правото на собственост по отношение на процесния
имот по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран
в н.а. № 501, т. ІІІа, рег. № 3644, н.д. №
478/26.07.2000 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 РНК, р-н на действие ЛРС, като добросъвестни купувачи. Към момента на сключването на сделката те не биха могли да предполагат, че три
години по-късно между техният праводател С.КVС.и настоящият ищец ще има правен
спор, нито изходът от този спор.
Твърдят, че от закупуването на имота и до сега, лично и чрез трети лица са
го владели добросъвестно и неоспорвано
само те, ответниците, в продължение
на повече от 14 години. За това се позовават и на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС по отношение на претендираната ½ ид.ч. от имота.
За това молат искът
да бъде отхвърлен, като претендират направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно
призован не се явява. Представлява се от адв. Л.Г., МАК, която поддържа предявените искове, като счита
същите за основателни и доказани и моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците, редовно призовани не се явяват, представляват се от адв. Н.Б., АК – Благоевград, който оспорва претенцията,
като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Излага съображения в писмена защита. Претендира
разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Видно от доказателствата по делото, се
установява следното:
І/. От представеното с исковата молба
Удостоверение за наследници, Г.С.И, поч. 03.12.1991
год., б.ж. на с. Ковачица, обл. Монтана е оставила
наследниците:
1.
м.А.Г., син, поч.
23.06.1980 год., с единствен наследник- А.М.Г., син, ищец по делото;
2.
М.А.С., дъщеря, поч.
26.03.1979 год., с наследници:
К.С.М., съпруг, поч.
24.06.1999 год., и С.С.К., син, поч.
23.05.2005 год., с наследници:
- Р.Ц.С., съпруга, поч. 25.02.2014 год.,
- Ц.С.З., син и
- Л.С.З., син.
ІІ/. С Протокол № К583А/19.07.1996 год.
на ОСЗ Лом, по преписка № К583А/06.06.1995 год., на наследниците на М.А.С.,
б.ж. на с. Ковачица, обл. Монтана, е признато правото
за възстановяване собствеността по отношение на нива от 48,000 дка, четвърта
категория.
ІІІ./ Според твърдяното в исковата
молба, неоспорено от оттветниците, към 07.06.2000
год., С.С.К. се снабдил с Констативен нотариален акт
за собственост на имот № 048008, с площ от 48,001 дка, в землището на с.
Ковачица.
ІV./ С Нотариален акт № 501, т. IIIа, рег. № 3644, д. № 478/26.07.2000
год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, вписан в
Сл.вписвания Лом под № 870/2000 год., Акт 379, т. 2, д. № 513/2000 год., С.К.С.е
продал на ответниците по делото Н.А.Д. и Й.А.М. два
земеделски имота, единият от които – нива от 48,001 дка, трета категория, имот
№ 048008 в м. Братски валог, землището на с. Ковачица, обл.
Монтана.
V./ С Решение от 09.06.2003 год. по
гр.д. № 171/2003 год. на ЛРС, в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съдът е
признал за установено по отношение на С.С.К. от с.
Ковачица, обл. Монтана, ЕГН **********, че нивата от
48,001 дка, съставляваща имот № 048008 по плана за земеразделяне на землището
на с. Ковачица, обл. Монтана е на наследниците на А.Г.
А., респ. Г.С.И, двамата б.ж. на с. Ковачица, обл.
Монтана, а не само на ответника С.К.С., както неправилно е приела ПК – Лом, а
сега – ОСЗГ – Лом с решението си, отразено в Протокол № К583А/19.07.1996 год.
Решението е влязло в сила на 01.07.2003
год.
Първоначалната ИМ, по която е образувано
гр.д. № 171/2003 год. на ЛРС е постъпила на 28.04.2003 год. и не е вписана.
По делото няма данни да е завършена и
реституционната процедура чрез издаване на Решение на ОСЗ Лом по реда на чл.
14, ал. 7 ЗСПЗЗ.
С Акт за унищожаване на архивни
документи, одобрен на 16.04.2007 год., са унищожени нотариалните дела № 385 и №
478/2000 год. на Нотариус Д. М. при ЛРС.
По делото /л. 90/ е приложено
представено от ищеца и неоспорено от ответниците копие от писмо, датирано на 15.09.2014
год., подписано от Н.Д.. С писмото Н. Д.
уведомява ищеца, че през 2001 год. Заедно със сестра си е закупил две ниви от
лицето С.К.С. от с. Ковачица. Узнали , че
ищецът е бил измамен, тъй като част от закупената земя / в м. Братски
валог/ е била както негова /на С.К.С./, така и на ищеца собственост. Накратко
излиза, че имат общ имот, или по-точно С.К.С. им е продал наред със своята и
неговата /на ищеца/ част от нивата. След което предлага за преговори и намиране
изход от ситуацията и оставени телефони за връзка.
Останалите представени от ищеца докаателства – недатирано и неподписано писмо до анонимен
получател и неподписана и невходирана молба от
страните по делото до Началника на ОСЗ Лом съдът няма да обсъжда, т.к. не са
годни доказателствени средства.
От показанията на разпитаните свидетели ,доведени
от страните се установява:
Свид.
Р.А.,съпруга наи щеца
твърди, че процесната земя е наследствена на съпруга
й от неговият баща. Твърди още, че през 2003г. са водили дело в ЛРС/ вероятно
имайки предвид гр.д.171/2003г./ и са го спечелили. Твърди също,че получили и
писмо, от което разбрали,че има и друг собственик на процесната
нива, след което посетили ПК Лом, а от там ги консултирали,че само по съдебен
път можели да си разделят нивата. Заявява,че не е знаела, кой е собственика с
давност от 3-4 години, не са знаели и кой владее земята.
Свид.
З.З.не познава ищеца, а отв.
Н.Д. познава от 2000 год., защото му е обработвал земя – орал е две ниви –
едната в м. Ангелово гумно, а другата – в м. Братски валог. Последната била
около 50 дка. Свидетелят само бил орал земята, не знае друго. Но отв. Н. Д. го наемал и му плащал. Това било за около пет
стопански години, от 2008 год. назад, от 2005 год. – всяка година, после имало
период от 2-3 години, в които ответникът не го наемал него, а после, през 2008
год. отново започнал да го наема. Сега
не знаел какво е станало с нивата в м. Братски валог, защото нямал работа
нататък.
Първата исковата молба, по която е
образувано производство е подадена на
13.03.2015 год. и е надлежно вписана на 22.05.2015 год.
При така
установената фактическа
обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
В случая се иска: да бъде признато по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик на
½ ид.ч. от следният имот: нива с площ 48,001 дка, трета категория, имот № 048008 в землището на с. Ковачица, обл. Монтана, при съседи: - имот № 048042 – нива на Палмагро
ООД, - имот № 048018 – нива на Бомар
трейд ЕООД, - имот № 048017 – нива на насл. В.П. ХХ, - имот № 048016 –
нива на С.И.Г. ООД, - имот № 048038 – нива на В.П.Н.,
- имот № 048007 – нива на С.И.А.и
– имот № 000248 – полски път на Община Лом.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да
предяви иск за да възстанови правото си когато то е нарушено или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на една право
когато има интерес от това.
Предмет на настоящото разглеждане е
положителен установителен иск, допустимостта на който
предполага наличието на правен интерес от търсената с иска защита.
В конкретния случай правният интерес на
ищеца от предявения иск произтича от обстоятелството, че правото му на
собственост се отрича.
В случая, ищецът твърди, че черпи
правата си по наследство – от представеното удостоверение за наследници се
установява, че той е един от наследниците на А.Г. А. и Г.С.И. С Решение от
09.06.2003 год., по гр.д. 171/2003 год. на ЛРС, в производство по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ е установено, че всички наследници, а не само С.К.С.са собственици на процесната нива.
Към момента на постановяване на
решението на съда по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ обаче, имотът вече е бил отчужден –
продаден е три години по-рано, на 26.07.2000 год. на ответниците по делото. Ако беше предприел
действия по вписване на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 171/2003
год. на ЛРС, ищецът лесно би узнал този факт и евентуално би предприел действия
за адекватна защита на правата си.
От своя страна ответниците се
легитимират като собственици по силата на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 501, т. IIIа,
рег. № 3644, д. № 478/26.07.2000 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с
р-н на действие ЛРС, вписан в Сл.вписвания Лом под № 870/2000 год., Акт 379, т.
2, д. № 513/2000 год.
От този момент по отношение на ½ ид.ч. от процесния имот, която им
е била продадена от несобственик, в полза на ответниците – добросъвестни
купувачи, е започнала да тече давността по чл. 79, ал. 2 ЗС – т.е. кратката
петгодишна давност, която е изтекла на 27.07.2005 год.
В този период от време ищецът, въпреки
решението по гр.д.171/03г. по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ е бездействал по отношение на ответниците. По делото няма данни и
да е предприел действия по приключване на реституционната процедура – да е
сезирал ОСЗ Лом за решението или по някакъв начин да е инициирал произнасяне на
поземлената комисия по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Това му бездействие е
продължило чак до 13.03.2015 год., т.е. почти 12 години /а за ответниците са
изминали вече 15 години/ - до завеждането на настоящата претенция.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че през този дълъг период от време, ответниците са
организирали обработването на процесния имот, а от
своя страна ищецът не ги е притеснявал по никакъв начин – не е търсил рента и
не се е опитвал да пречи на владението. Според процесуалния представител на
ищеца, това бездействие се дължи на здравословното му състояние. От показанията
на свид. Д. М., син на ищеца обаче се установява, че
последният не е и знаел, че собствеността му е оспорена /респ. отнета/. В тази
връзка съдът приема, че щом сделката, легитимираща ответниците като собственици
на имота е била вписана по надлежния ред, за ищеца е било много лесно, ако беше
проявил необходимата грижа, да установи този факт и своевременно да защити
правото си.
Като е бездействал и не е сторил това,
той самият е позволил в полза на ответниците да изтече придобивната
давност и по отношение на тази половина от имота, която те са закупили от
несобственик. И не следва при това положение ответниците да понасят негативните
последици от бездействието на ищеца.
Липсата на доказателства, установяващи, че останалите сънаследници на процесния имот са разбрали за промененото отношение на
владеещия сънаследник, да упражнява фактическата власт само за себе си, дава
основание да се приеме, че е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла
на чл.79, ал.1 ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по
давност.
От друга страна пък от доказателствата
по делото по категоричен начин се установява, че по отношение на ответниците са
налице всички предпоставки за да е изтекла в тяхна полза придобивната
давност по отношение на спорнаната ½ ид.ч. от процесния имот.
Не се установи прекъсване на давността с
преустановяване на фактическата власт за повече от 6 месеца - чл. 81 от ЗС,
нито наличие на някоя от хипотезите на чл. 113-117 от ЗЗД, вр.
чл. 84 от ЗС.
Фактическата власт на ответниците не е
била преустановявана и друг не е имал
фактическа власт върху имота през този период.
С оглед на горното, съдът приема, че от
доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че ответниците
владеят имота на валидно правно основание, като собственици, поради което и
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответниците направените по делото разноски, поради отхвърляне на иска.
Ответниците са направили разноски за процесуална защита и представителство в
размер на по 600 лв. за всеки от тях /общо 1200 лв./ и тази сума ще следва да
се възложи върху ищеца.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.М.А., ЕГН **********,*** срещу Н.А.Д. с ЕГН **********, Й.А.М. ЕГН ********** и Г.Д.М. ЕГН **********,
иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – да бъде признато
по отношение на ответниците, че ищецът
е собственик на ½ ид.ч.
от следният имот: НИВА от
48,001 дка, трета
категория, имот № 048008 в землището
на с. Ковачица, обл. Монтана, при съседи: - имот № 048042 – нива на Палмагро
ООД, - имот № 048018 – нива на Б.Бомар
трейд ЕООД, - имот № 048017 – нива на насл. В.П. ХХ, - имот № 048016 –
нива на С.И.Г. ООД, - имот № 048038 – нива на В.П.Н.,
- имот № 048007 – нива на С.И.А.и
– имот № 000248 – полски път на Община Лом, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, А. А. А., ЕГН **********,***, да заплати на Н.А.Д., ЕГН **********
***, сумата от 600,00 лв. ,
представляваща направени по делото разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, А.М.А., ЕГН **********,***, да заплати на Й.А.М., ЕГН **********, сумата от
600,00 лв., представляваща направени по делото разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, А.М.А., ЕГН **********,***, да заплати на Г.Д.м.,
ЕГН **********, сумата
от
600,00 лв., представляваща направени по делото разноски за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана с въззивна
жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :