Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом ,30.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав, в пеблично съдебно заседание на 9 май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Районен съдия: Боряна Александрова

При секретаря Веселка Младенова ,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №242 по описа за 2017 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 128 т. 2 КТ,по чл.220,ал.1 КТ , ПО ЧЛ.224 кТпо чл. 86 ал. 1 ЗЗД, по чл. 220 ал.1 КТ и по чл. 224 ал. 1 КТ.

Ищцата Е.К.,чрез пълномощника си по делото адв.Н.К., основава исковите си претенции на твърдения, че е работила в ответното дружество по трудово правоотношение на основание сключен трудов договор , като е изпълнявала длъжността „управител на дружеството” до 10.08.2015г., когато със заповед №205/10.08.2015г. ТПО било прекратено на осн.чл.328,ал.1,т.10а от КТ, поради отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а КСО. Твърди, че не й е изплатено дължимото трудово възнаграждение за периода 01.08.2015г. - 10.08.2015г., което е за шест дни и е в размер от 535, 04 лв., както и лихва за забава в размер на 81,76 лв. за периода от датата на която се дължи до предявяването на иска. Твърди също , че претендира и за обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното й трудово възнаграждение – 1872,64 лв., респ. и лихва за забава на това плащане до постъпване на ИМ в съда. Има и претенция по чл.224 КТ- обезщетение за неползвания платен годишен отпуск / за 2013г. 7 дни, за 2014г. – 25 дни и за 2017г- 17 дни, в общ размер на 3989,53 лв., респ. лихва за забавено плащане на това обезщетение за времето от 10.08.2015г. до постъпване на ИМ в съда, което е в общ размер на 602,96 лв. , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва размера на предявените искове и периода за които се претендират. Твърди и прави искане да се назначи ССЕ .

Съдът, като е предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява , че ищцата е работела в ответното дружество и е изпълнявала длъжността „управител” до 10.08.2015г., когато на 10.08.2015г. на ищцата й била връчена Заповед № 205 за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 10а КТ. Заповедта е връчени на 10.08.2015г. Със заповедта било наредено на служителя да се изплатят обезщетения :

1./ По чл.220,ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие – 1872,64 лв.

2./ Тр.възнаграждение за м.юли 2017г.- 1709.80 лв., както и за м.август от 01.08. до 10.08.2015т. в размер на 535,04 лв.

3./ Обезщетение по чл.224,ал.1 КТ / неползвен год отпуск за 2015г.-17 дни, 2014г.- 25 дни, и за 2013г. 7 дни, или вс. общо в размер на 3989,53 лв.

От заключението по допуснатата СИЕ се установява, че дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.08.2015г. до 10.08.2015г. е 419,42 лв., обезщетението по чл.220, ал.1 КТ е в размер на 1685,37 лв., и дължимото обезщетение по чл.224 КТ е в размер на 3890,58 лв. Обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 58, 18 лв., а това за забава за неизползван платен годишен отпуск в размер на 498,06 лв., както и за лихвата по чл.220 КТ – 233,78 лв. Вещото лице е изчислило, че общият размер на главницата е 5695 , 37 лв., а за лихви – 790,02 лв. В допълнителната експертиза в.л. уточнява, че след справка в ответното дружество е установило, че за м.08.2015г. е начислено тр.възнаграждение на ищцата в размер на 440 лв., както и за прослужено време – 95,04 лв. или брутно тр.възнаграждение за претендирания период е 535,04 лв., като от тези суми са направени съответните удръжки : за здравни осигуровки, ДОО и ДОД, като нетната сума която следва да получи ищцата е в размер на 419, 42 лв. конкретизира,че дължимата сума по обезщетението по чл.220,ал.1 КТ е в размер на 1872,64 лв., след съответните удръжки за ДОД , честа сума за получаване е в размер на 1685,37 лв., също така подробно по същият начин е изчислило и за дължимото обезщ. по чл.224 КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна на работника или служителя – предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя – заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Предвид на това по иск с правно основание чл. 128 т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно съществуването на трудово правоотношение между страните по делото през периода, за който претендира трудово възнаграждение и изпълнение на трудовите си задължения през този период. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си като е заплатил на ищеца уговореното и дължимо трудово възнаграждение.

По делото безспорно се доказа, че през исковия период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, на основание сключен между тях трудов договор, респ. допълнителни споразумения към него. Ответната страна не е навела възражение за неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата за процесния период, напротив прави признание в заповед 205/08.10.2015г., че дължи на ищеца трудово възнаграждение за него. Според заключението на допуснатата СИЕ, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, нетният размер на дължимото от ответното дружество трудово възнаграждение възлиза общо на 419,42 лв.

По аргумент от разпоредбата на чл. 245 ал. 2 КТ при забава на работодателя в заплащане на трудовото възнаграждение се дължи законна лихва. В случая безспорно се установи, че работодателят не е изпълнил на падежа задължението си да заплати на ищеца следващото му се възнаграждение. Според заключението на СИЕ обезщетението на забава възлиза на 58, 18 лв.

Фактическият състав на обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ включва два елемента – прекратяване на трудовото правоотношение и наличието на неизползван платен годишен отпуск. По делото няма спор, че трудовия договор на ищеца е прекратен със Заповед № 205/10.08.2015г., считано от 10.08.2015г. В тежест на ответника бе да докаже пълно и главно, че ищецът е използвал полагащия му се платен годишен отпуск/ подробно описан за кои години в ИМ. Съгласно разпоредбата на чл. 228 КТ за определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Според заключението на допуснатата СИЕ за 49 дни общо неизползван платен годишен отпуск на ищеца се дължи обезщетение в размер на 3590,58 лв., лихвата възлиза на 498,06 лв.

Според чл. 220 ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изчете срокът му, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Понастоящем безсрочния трудов договор на ищеца е бил прекратен на основание чл. 328 ал. 1 т. 10а КТ, което изисква отправянето на предизвестие от работодателя до работника. Съгласно разпоредбата на чл. 326 ал. 2 КТ срокът на предизвестието в случая е 30 дневен, доколкото страните не са уговорили по – дълг срок. В настоящият случай предизвестието е връчено на ищеца на 10.08.2015г., когато е издадена и е връчена заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Следователно не е спазен срока на предизвестието, за което е налице извънсъдебно признание и в уволнителната заповед, с оглед на разпореденото изплащане на обезщетение по смисъла на чл. 220 ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. При това положение и предвид срока на предизвестието ответното дружество дължи обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец. Според заключението на вещото лице същото е в размер на 1685, 37 лв., респ. лихва – 233,78 лв.

При така установеното съдът счита, че исковете за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224, ал.1 и чл.220 от КТ следва да се уважат до установените от вещото лице размери.

Исковете за заплащане на лихва за забава върху обезщетенията по чл.224, ал.1 и чл.220 от КТ са неоснователни. С прекратяването на трудовото правоотношение възниква задължението на ответника за изплати на ищцата обезщетения по КТ при наличие и на основание за дължимост на такива. Това задължения обаче не са срочни и по отношение на тях в закона липсва разпоредба аналогична на чл.245, ал.2 от КТ, поради което и съгласно чл.84 от ЗЗД, за да изпадне ответника в забава следва да е налице покана. По делото няма доводи и съответно доказателства, които да установяват наличието на покана от ищцата, която би поставила ответника в забава. С оглед на това искове за лихва върху претендираните обезщетения по КТ се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Претенция за разноски е направена само от страна на ищеца, която с оглед изхода на спора се явява основателна. По делото са представени доказателства за платен от ищеца адвокатски хонорар в размер на 790лв., който разноски на основание чл. 78 ал. 1 ГПК следва да се понесат от ответното дружество , но не в пълен размер, тъй като исковете са частично основателни и адвокатския хонорар, който следва да плати ответното дружество на ищцата е 395 лв.. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ЛРС държавна такса от 50 лв. за всеки един от обективно кумулативно съединените искове или общо от 200 лв., както и 170 лв., представляващи платения депозит за вещо лице от бюджета на съда.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Манифактура форте” ЕООД, ЕИК 111035181, със седалище и адрес на управление гр. Лом, ул. „Лудолфо Миланези” № 2 представлявано от управителя Т.С.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Л.К., ЕГН: **********, на основание чл. 128 т. 2 КТ, чл. 220 ал. 1 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от общо 3648,76 лв., от които :

- 419,42 лв. - представляваща нетен размер на неизплатеното трудово възнаграждение за периода 01.08.2015г. – 10.08.2015г.,

- 1685,37 - представляваща брутния размер на обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестието,

- 3590,58 - представляваща брутния размер на обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 49 дни/общо, от тях7 дни за 2013г., 25 дни за 2014 г., и 17 дни за 2018г.,

- 58, 18 лв. - представляваща обезщетение за забава върху дължимите суми за трудово възнаграждение, считано от падежа на всяко вземане до датата на исковата молба – 09.02.2017г.

- ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на исковата молба – 09.02.2017г. до окончателното й изплащане,

ОСЪЖДА „Манифактура форте” ЕООД, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Л.К. СУМАТА от 395 лв. -представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразено с уважената част.

ОСЪЖДА „Манифактура форте” ЕООД , на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 200 лв. , представляваща дължимата за производството държавна такса, както и СУМАТА от 170 лв. - разноски за депозит за вещо лице, както и 5 лв. , в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред МОС, в двуседмичен срок, считано от дата на обявяването му – 30.05.2017г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: