О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 04.05.2017 год.

Районен съд гр.Лом, VІІ - ми съдебен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

Като разгледа докладваното гр.дело № 182 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Лом, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК.

С Решение № 104 от 04.04.2017 год., постановено по гр.д. № 182/2016 год. на ЛРС, съдът е ОСЪДИЛ ЕТ». Р.Р.» с ЕИК 200414640, със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от управителя Р.Е.Р. да заплати на Р.Б.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 200, ал.1 от КТ сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от него болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на 28.10.2015год., която е довела до временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 28.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата от 500.00лева. до 20000.00лева, като неоснователен и недоказан.

Със същото Решение е осъдил ищеца Р.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ». Р.Р.» с ЕИК 200414640, със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от управителя Р.Е.Р., сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 975.00лева /деветстотин седемдесет и пет лева/, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В срока за обжалване по чл. 248, ал.1, втора хипотеза от ГПК, с молба вх. № 6209/18.04.2017 год., от процесуалния представител на ищеца адвокат А.А. е направено искане за изменение на горепосоченото съдебно решение в частта за разноските, за който ищеца е осъден да заплати на ответника за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска. Развива съображения за липсата на представен списък с разноски по чл.80 от ГПК от страна на ответника, което е в противоречие с т.8 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по т. дело №6/2012г. на ОСГТК, както и заявено изрично искане от ответника за претендирани разноски, което от своя страна е в противоречие с т.2 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по т. дело №6/2012г. на ОСГТК. Твърди се, че отговора на исковата молба е подписан от самия ответник и няма данни за заплатен хонорар за изготвянето му, като се иска да се приеме, че ищеца не дължи на ответника разноски за адвокат, съобразно отхвърлената част от иска, за който е осъден.

Като подадена в срока, съгласно чл. 248 ал. 1 от ГПК, молбата е допустима.

Препис от същата съдът е изпратил на насрещната страна – ответника ЕТ». Р.Р.» с ЕИК 200414640, със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от управителя Р.Е.Р., с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, на основание чл. 248 ал. 2 от ГПК. В постъпилия отговор се твърди че молбата е неоснователна, като се излагат конкретни съображения в тази насока свързани със заявено искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, както и че непредставянето на списък с разноски не води до загуба на правото на страната да ги получи. По отношение на развитите доводи, касаещи искане за изменение на размера на определеното адвокатско възнаграждение, съдът счита че такова не се съдържа в молбата за изменение на решението.

Съдът, като разгледа подаденото от процесуалния представител на ищеца искане обективирано в подадената молба и данните по делото, намира същото за неоснователно.

По делото е предявен и разгледан иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, който е уважен до размера от 500.00лева /петстотин лева/ и е отхвърлен за разликата над уважения размер до претендираните от ищеца 20000.00 лева, като неоснователен и недоказан.

Отговорността за разноски зависи единствено от изхода на спора и правилата за определянето й са дадени в чл.78 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, което настоящия състав на съда е сторил с Решението си.

Разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК предвижда възможност за ответника да му бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. От своя страна ал.4 предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Настоящият случай попада в първата хипотези – при която има частично отхвърляне на предявения иск.

Съдебната практика в решение №67 от 3.04.2014г. на ВКС по гр. д. №2944/2013г., IV г. о., решение №414 от 27.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 1049/2008 г., IV г. о. и правна теория са константни в разбирането си, че отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски на тази страна, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от който тя се поражда, включва - неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва направените по делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото /чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК/ и се дължат от страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор.

Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. В настоящето производство, в отговора на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, ответникът ЕТ». Р.Р.» с ЕИК 200414640 е заявил съответното искане за разноски, в приложения договор за правна защита и съдействие на л.78 от делото е договорено възнаграждението за адвокат Н. К. от 1000.00лева, като е посочено плащане в брой и в тази част същото има характера на разписка и удостоверява изпълнението на задължението за плащане, поради което са налице и трите предпоставки за произнасяне по искането на ответника за разноски по делото.

Изложените в молбата доводи, че на ответника не се следват разноски поради непредставянето на списък, настоящия състав на съда счита за неоснователни. Липсата на списък за разноските по чл.80 от ГПК предпоставя недопустимост на искане за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК, но не и такова за присъждането им съгласно чл. 81 от ГПК. В този смисъл е задължителното за съдилищата тълкуване дадено от ОСГТК на ВКС в т.8 и т.9 на ТР №6 от 06.11.2013г. по т. дело №6/2012г.

Ето защо настоящият състав на съда намира, че молбата на ищеца за изменение на постановеното Решение по гр. дело №182/2016год. по описа на ЛРСъд, с оглед приложението на чл.78, ал.3 от ГПК, в частта за разноските, които ищеца е осъден да заплати на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да се устави без уважение, като неоснователно, с оглед решението по съществото на спора.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането обективирано в молба подадена на 18.04.2017год. от Р.Б.Д. с ЕГН ********** *** чрез адвокат А.И.А. със съдебен адрес ***, за изменение на постановеното Решение №104 от 04.04.2017год. по Гр. дело №182/2016г. по описа на Районен съд гр.Лом, В ЧАСТТА за РАЗНОСКИТЕ присъдени на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр.Монтана, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Районен съдия: