Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. ЛОМ, 29.05.2017 година
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Ломският районен
съд, наказателна колегия,в открито съдебно заседание на единадесети
май, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ЦВЕТАНОВА
При секретаря Любомира П. и с участието на прокурор при ЛРП и докладвано от съдия
Цветанова АНД № 350 по описа за
2016 година на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59-63 от ЗАКОН ЗА
АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/
Подадена е
жалба от „ПК „ ……., гр. Лом чрез Председателя Т.И. П. срещу Наказателно постановление № 12- 0000630/
13.06.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което
на кооперацията било наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 1500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във
вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като
привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалния закон,
поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление.
В открито съдебно заседание за
жалбоподателят се явява адв. Н.К. от АКМонтана. Представител на въззиваемата
страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение.
Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Предвид
всички събрани по делото доказателства, от фактическа
страна се установява следното: Кооперацията-жалбоподател е с предмет на
дейност „търговия на дребно”. Във връзка с дейността си същото стопанисва обект
смесен магазин, находящ се в с………... На 18.05.2016
г. св.
З.Б.И. *** и св. К.Г.М. била
извършена проверка в един от търговския обект на кооперацията, за спазване на
трудовото законодателство от страна на последното. При проверката било
установено, че кооперацията в качеството
си на работодетел, представлявано от Т.И.П. е допуснала видно от представения поименен график за м. март
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелката З. И. и
св. К.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение
в тяхната достоверност. Същите не извличат никаква полза от твърденията си, не е в
някакви специални отношения с работещите в кооперацията и не може да бъде счетено за предубеденост или
заинтереованост. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените по
делото писмени доказателства. От приложеното по делото копие от поименен график за месец март
Още повече
в съдебно заседание самото лице К. Ц.
установи, че магазина работи всички дни без почивен ден.
Възражения, че
практиката в магазина е на следващият
ден да се описва от едната магазинерка оборота във водена книга, а от другата магазинерка отчетите , по разбиране на съда е без
значение. На всички дати има такива отчети за реализиран оборот и от двете
магазинерки, което само по себе си установява, че са били на работа. Не
състоятелно е твърдението, че в магазина е имало кражба и това е основанието на
следващият ден да се описва оборота, тъй като това е несъотносимо към
установеното нарушение. На следващо място
реализираният оборот се отчита на кооперацията и не е сериозно да се твърди,че полагането на
извънреден труд е станало без знание и съгласие на управителя.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ
установява забрана за полагане на извънреден труд. Първата алинея на посочената
норма дефинира това понятие, като посочва, че извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
По начало работната седмица е петдневна с нормална продължителност на
седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното
време през деня е до 8 часа /чл.136 от КТ/. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от КТ
дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното
време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен,
по-продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава
нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на
отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Както беше посочено, нормалната
продължителност за дневното работно време при подневно отчитане е 8 часа,
съответно-до 40 часа седмично. Нормата за помесечно сумирано изчисляване на
работното време /какъвто е и настоящия случай/ се определя в зависимост от броя
на работните дни през съответния календарен месец. Когато нормата отработено
време е превишена, ще бъде налице извънреден труд. По този
начин са били превишени границите на нормалното работно време и следователно е
налице извънреден труд, положен от лицето. Полагането на извънреден труд е
допустимо само при определени, изчерпателно изброени в чл.144 от КТ условия,
никое от които не е налице в настоящия случай. При така установеното съдът
приема, че кооперацията -жалбоподател действително не е изпълнило задължението
да се въздържа от нарушаване на чл.143, ал.2 от КТ, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление. Неоснователни са доводите за недоказаност на
нарушението, изложени в жалбата, в която се изтъква, че такава е практиката на
кооперацията, тъй като са имали кражби. При това положение наличието на
претендираното в наказателното постановление неизпълнение на административно
задължение е безспорно. Следва да се отбележи също, че според чл.142, ал.1 от
КТ извънреден е трудът, който се полага не само по
разпореждане, но и със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя. С оглед тази нормативна
уредба доводите за липса на нарочна заповед за конкретния обект се явяват без
правно значение.
При
извършената служебна проверка съдът констатира, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на обжалваното
наказателно постановление. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.
Правилно е счетено, че нарушението е
извършено на 18.05.2016г., когато е приключило полагането на извънреден труд от
служителката Ц., а именно с полагането на извънреден труд от посоченото лице е
била нарушена забраната по чл.143, ал.2 от КТ.
Съдът счита, че наказанието е определено
правилно, на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ санкция за работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, какъвто е и процесният случай.
Правилно
е счетено, че не са налице основания за приложението на чл.415в от КТ.
Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Процесното
неизпълнение на административно задължение обаче е довършено с полагането на
недопустим извънреден труд от работника, при което липсва възможност за
отстраняване на нарушението и съответно- за приложението на цитираната норма.
Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Напротив, допустимата норма за полагане на
труд е била надвишена значително. Липсата на данни за други нарушения на
трудовото законодателство е отчетено от наказващия орган, който е наложил
санкция в минималния размер, предвиден в закона.
Предвид
изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата-
да бъде оставена без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно
постановление № 12- 000630/ 13.06.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана , с което на „ ….., чрез председателя Т.И. П., на
която кооперация е наложено административно наказание Имуществена санкция” в
размер на 1500 лв., на основание чл.53
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ за
нарушение разпоредбата на чл.143,ал.2 от
КТ, като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред МАС в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: