Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 16.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – гр.ЛОМ, VІІ - ми съдебен състав в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

При секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладвано от съдия Камарашка АНД №144 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-000795 от 14.03.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана - Д.В.П.на ЗП И.Т.Б. *** с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена глоба в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за това, че при извършена проверка на място на 02.02.2017г. в 10,00часа. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция “ИТ” гр.Монтана, в кравеферма, находяща се в с.Смирненски, *, обект на ЗП И.Т.Б., се констатира, че земеделския производител в качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето З.В. с ЕГН **********, престирайки работна сила, като дояч на крави, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма, преди постъпване на работа. Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 02.02.2017г. и представлява нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал ЗП И.Т.Б., който е редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по депозираната жалба.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт Силвия Кръстева взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно, като излага съображения в насока, че по отношение на допуснатият работник има установено и друго нарушение след настоящето, когато за същия е липсвало предоставено уведомление заверено от ТД на НАП при същия работодател. Представя писмена защита.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, посочените в жалбата основания и писмените становища, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от 3АНН в съответствие с изискуемото от Закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.02.2017г. в 10,00часа свидетелите Л.К.Р. и М.К.П. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана извършили проверка на място в обект на ЗП И.Т.Б., представляващ кравеферма, находяща се в с.Смирненски, Първи *, при която е установено, че ЗП И.Т.Б. в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето З.В. с ЕГН **********, престирайки работна сила – работи като дояч на крави, без отношенията при предоставяне на работна сила, да са уредени като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването на работа.

Лицето З.В. с ЕГН ********** собственоръчно е декларирало в изготвения констативен протокол подписан от контролните органи и представител на ЗП, на осн. чл.399 от КТ във вр. с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК, че работи в ЗП И.Т.Б. на длъжност – „Дояч”, без трудов договор, като собственоръчно е положил подписа си.

След констатацията е изготвена призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК за явяване на ЗП И.Т.Б. в качеството на работодател в Дирекция „ИТ” гр.Монтана на 07.02.2017г., която е връчена на работник при ЗП със задължение да му я предаде на л.11 от делото.

Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка изх.№ 08024 от 07.02.2017г. на л.13 от делото, за липсата на сключен трудов договор с лицето З.В. с ЕГН **********, както и другите установени в кравефермата лица. Неразделна част от изготвения протокол е и приложения констативен протокол от 02.02.2017год. в 10,00часа в който Захари Велков собственоръчно е написал, длъжността си и липсата на трудов договор, след което е положил подписа си в присъствието на упълномощено лице от жалбоподателя.

Тъй като на посочената в призовката дата ЗП И.Т.Б. не се явил в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, последните на 07.02.2017год. изпратили покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН до ЗП И.Т.Б., за явяването му във връзка със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На 17.02.2017год. на ЗП И.Т.Б. е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-000795 от свидетелят М.К.П. в отсъствието на нарушителя и в присъствието на свидетелите Б.Б. и Л.Р., като същият бил изпратен за връчване по пощата и е получен от упълномощено лице от ЗП И.Т.Б. на 22.02.2017год. видно от обратната разписка.

При връчването на акта нарушителя ЗП И.Т.Б. е посочил като възражение по акта наличието на граждански договор с лицето от 03.03.2016год.

Извън срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН видно от входящия печат от страна на ЗП И.Т.Б. е депозирано писмено възражение, в което по същество липсват възражения по настоящето нарушение.

Наказващият орган е преценил, че ЗП И.Т.Б. е извършил виновно вмененото нарушение на трудовото законодателство и е издал на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ атакуваното наказателно постановление - № 12-000795 от 14.03.2017 година, с което за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда му е наложена глоба в размер на 1500.00лв. /хиляда и петстотин лева/.

В хода на съдебното производство са приети от съда оригиналите на съставения АУАН и процесното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:

Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по установяване и санкциониране на нарушението, като е спазена материалната и териториалната компетентност на контролните и наказващия орган, а в съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчно ясна степен непротиворечиво са описани обстоятелствата на нарушението и точната правна квалификация.

Правилно действията, респективно бездействията на жалбоподателя са приети, като административни нарушения по смисъла на чл.6 от 3АНН и са възведени като такива нарушения на чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установено, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на М.К.П. и Л.К.Р., които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви, логични и в съответстви с личните възприятия, съответстващи на събраните писмените доказателства по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи заключение, че към датата на проверката – 02.02.2017г. в 10,00часа при извършена в кравеферма, находяща се в с.Смирненски, Първи * стопанисван от ЗП И.Т.Б., лицето З.В. с ЕГН ********** престирайки работна сила – работи като дояч на крави, без отношенията при предоставяне на работна сила, да са уредени като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването на работа.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ - ”Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. А разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ предписва, че ”Трудовият договор се сключва в писмена форма”. Още повече, че е налице и писмено доказателство – собственоръчно написано и подписано от лицето престирало труд изявление в приложения констативен протокол от 02.02.2017год. отразяващо работодател, длъжност и липсата на трудов договор.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление проверяващите и наказващият орган са описали обстоятелствата и фактите при извършената проверка, подкрепени с писмени доказателства, конкретното нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и противоправното поведение на административно наказания земеделски производител. Съдът намира, че оспореното НП е съставено съобразно императивните правила на чл.57, ал.1 от ЗАНН, като съдържа всички изискуеми от закона елементи, отразени в т. от 1 до 6 на същия член. Издадено е от компетентен орган, отразена е датата на издаване и номера на НП, както и датата на съставяне на акта, въз основа на който се издава, името, длъжността и местоработата на актосъставителя, описание на нарушението, нарушената законова разпоредба.

Съдът намира направените възражения в жалбата, че не е извършено нарушение на трудовото законодателство, за несъстоятелни, по следните съображения:

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - жив труд от работника за продължителен период от време. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Следователно когато даден договор има за свой предмет отдаването на работна сила, страните са длъжни да сключат трудов договор, съгласно чл.1, ал.2 от КТ. Страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Законът не предоставя право на избор между трудов договор и договорите на гражданското право. Това е така, защото множеството последици от сключването на трудов договор възникват по силата на закона и освен права, предоставят на страните по трудовото правоотношение специфична защита, както и редица формални процедури в рамките, на които ще се развиват техните отношения. Случаите, когато не е сключен трудов договор, а е налице фактическо престиране на работна сила, се квалифицират като фактическо трудово правоотношение. Трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ.

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, като работодател не е изпълнила задължението си да уреди отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения с лицето З.В. с ЕГН ********** и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването на работа.

Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по трудово правоотношение.

Съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административното нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като на посочената в акта за нарушение и НП дата, място и време, работодателят не е изпълнил задълженията си за уреждане на отношенията при предоставяне на работна сила, като трудови правоотношения, без сключен трудов договор в писмена форма, преди постъпването на работа, като „Дояч”.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения във връзка със съставянето и връчването му на управителя на санкционираното дружество лице. На същият е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Целта на законодателя, съобразно и в ТР №3/10.05.2011год. на ВАС е работниците и служителите да полагат труд при наличие на валидно сключени трудови договори и да могат да ползват всички произтичащи от това права.

Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.второ от КТ, редовно съставените актове по Кодекса на труда имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това констатациите, съдържащи се в редовно съставеният АУАН имат обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като не са опровергани от жалбоподателя.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че ЗП И.Т.Б. в качеството на работодател е осъществило деянието, описано в АУАН и в наказателното постановление, с което е нарушен чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и за което законодателят в чл.414, ал.3 от КТ е предвидил налагане на имуществена санкция от 1500.00лева до 15000.00лева.

Липсата на трудов договор сериозно уврежда трудовите права на работника и затруднява възможността му да се ползва от закрилата, гарантирана от КТ. Приложението на законовата норма означава, че нарушенията на трудовото законодателство по чл. 62, ал.2 от КТ следва да бъдат санкционирани по основния състав на чл. 414, ал.3 от КТ с предвидената имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Този подход е приложен от наказващия орган и съдът намира, че той е законосъобразен. При определяне размера на имуществената санкция е спазена разпоредбата на закона и принципите на чл. 27 от ЗАНН, който са приложени правилно, като наложеното наказание е съобразено с тежестта и общественоопасните последици на извършеното нарушение и с него биха били постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

По изложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от 3АНН Районен съд гр.Лом

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-000795 от 14.03.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана - Д.В.П., с което на ЗП И.Т.Б. *** с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена глоба в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за това, че при извършена проверка на място на 02.02.2017г. в 10,00часа. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция “ИТ” гр.Монтана, в кравеферма, находяща се в с.Смирненски, *, обект на ЗП И.Т.Б., е констатирано, че земеделския производител в качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето З.В. с ЕГН **********, престирайки работна сила, като дояч на крави, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма, преди постъпване на работа, което представлява нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд гр.Монтана, на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.

След влизане в сила на решението препис от решението, ведно с оригиналите на АУАН и НП да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана за сведение и изпълнение.

Председател: