Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 18.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – гр.ЛОМ, VІІ - ми съдебен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

При секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладвано от съдия Камарашка АНД №202 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 17/КОС от 14.12.2016 година на Началника на РУ МВР гр.Лом на основание МЗ рег. №8121з-595/26.05.2015год. на МВР на жалбоподателят Б.В.К. с ЕГН ********** ***, е наложено на основание чл.212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, административно наказание „Глоба” в размер на 500.00лв /петстотин лева/ за това, че на 09.11.2016год. около 14,00часа в гр.Лом, местност „Бахчите” ***при извършена проверка на притежаваните от К., ловни огнестрелни оръжия, се установи, че ловна пушка ***не се намира във владение на К.. Горепосоченото оръжие не е установено на адреса за съхранение, посочен в издаденото разрешение от РУ –Лом с №189743, валидно до 26.09.2017год. К. писмено заявил, че притежаваната от него ловна пушка - ***се намира в гр.София, като е предадена на лицето В.Б.К.К. за извършване на оксидация, като по този начин е допуснал достъп на други лица до оръжието. Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 09.11.2016г. и представлява нарушение на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал Б.В.К. ***, който е редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, посочените в жалбата основания и писмените становища, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от 3АНН в съответствие с изискуемото от Закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.11.2016год. около 14,00часа свидетелите П.Е.П., И. Р.Д. и Ю.Г.Н. ***, на основание чл.154, ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ извършили проверка на лицето Б.В.К. ***, във връзка с издадено разрешение №189743 от РУ Лом за съхранение на адреса на притежаваните от него ловни пушки. Разрешението е валидно до 26.09.2017год. При проверката установили, че притежаваното от К. ловно огнестрелно оръжие - пушка марка ***не се намира на адреса на съхранение и не е в негово владение. Като същият заявил, че притежаваната от него ловна пушка - ***се намира в гр.София, при сина му - В.Б.К.К. за извършване на оксидация, видно от приложеното сведение.

Нарушението е констатирано с констативен протокол за извършена проверка с рег. №294р-20633 от 09.11.2016г. на л.8 от делото, екземпляр от който е предоставен на жалбоподателя.

На 15.11.2016год. на Б.В.К. е съставен акт за установяване на административно нарушение №17/КОС от свидетелят П.Е.П. в присъствие на нарушителя и на свидетелите И.Д. и Ю.Н., за това, че на 09.11.2016год. около 14.00часа в гр.Лом, местност „Бахчите” ***при извършена проверка на притежаваните от лицето К., ловни огнестрелни оръжия, е установено, че ловна пушка ***не се намира във владение на К.. Горепосоченото оръжие не е установено на адреса за съхранение, посочен в издаденото разрешение от РУ –Лом с №189743, валидно до 26.09.2017год. К. писмено заявява, че притежаваната от него ловна пушка - ***се намира в гр.София, като е предадена на лицето В.Б.К.К. за извършване на оксидация, като по този начин е допуснал достъп на други лица до оръжието, с което виновно е нарушил чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ.

АУАН е връчен лично на нарушителя на 15.11.2016год., като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН видно от входящия печат от страна на Б.К. е депозирано писмено възражение, в което посочва, че ловната пушка му е върната от сина му, поради което е представил същата за проверка.

Наказващият орган е преценил, че Б.В.К. е извършил виновно вмененото нарушение по чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ и е издал на основание 212 от ЗОБВВПИ атакуваното наказателно постановление - №17/КОС от 14.12.2016 година на Началника на РУ МВР гр.Лом, с което за нарушението на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00лв. / петстотин лева/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:

Наказателното постановление е издадено от компетентно упълномощено лице, на основание чл.251, ал.2 от ЗОБВВПИ, видно от приложената Заповед №8121з-595/26.05.2015год. на МВР.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установено, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на П.Е.П., И. Р.Д. и Ю.Г.Н., които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви, логични и в съответстви с личните възприятия, съответстващи на събраните писмените доказателства по делото.

Обжалваното наказателно постановление е процесуално законосъобразно, тъй като в акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление са налице минимално изискуемите по чл.42, т.1 до т.10, респ. чл.57, ал.1, т.1 до т.10 от ЗАНН реквизити относно съдържанието, както на АУАН така и на НП, а именно – дата на сътавяне на АУАН, дата и място на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при което е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени, точна индивдиуализация на нарушителя, имената на свидетелите. АУАН е издаден в сроковете и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН непосредствено при констатиране на нарушението и при личното присъствие на нарушителя и присъствалите свидетели. А така също и при спазване на сроковете по издаване и на НП по арг. на чл.52, ал.1 от ЗАНН, при спазване на процесуалните правила по издаване на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаването и на наказателното постановление и тяхното връчване на нарушителя за запознаване и реализиране на възможността за обективиране на възражения и оплаквания. Във връзка с изложеното са неоснователни оплакванията на жалбоподателя, тъй като напълно по идентичен начин и в АУАН и в НП са описани нарушението – всички елементи от обективна и субективна страна, датата, мястото и конкретните обстоятелства при извършването му, както и доказателствата, които го установяват, като изрично е индивидуализиран субекта на нарушението, предмета и обекта на нарушението с конкретно описание на вида на огнестрелното оръжие, а така също и е посочено чрез три имена и лицето, на което е преотстъпено огнестрелното оръжие, което сочи на извод за процесуалната законосъобразност на издаденото НП.

Наказателното постановление се издава, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 последната препраща към общата част на НК. Административно – наказващият орган е задължен да обсъди и приложи при наличие на данни, че извършеното деяние е маловажен случай по см. на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.93, т.9 от НК /която преценка е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол - ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС/ и да приложи евентуално чл.28, б “а” от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен е случаят, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначитлеността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следователно, един от критериите за определяне на едно деяние като "маловажен случай" е липсата или незначителността на вредните последици.

В случая административно-наказващия орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като не е приложил разпоредбата на чл.28, буква ”а” от ЗАНН. По естеството си деянието не представлява по – ниска степен на обществена опасност /чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.10 от НК/, поради факта, че с преотстъпване на огнестрелно оръжие на друго лице, което не разполага с разрешение за носенето и употребата, за което в страната е въведен специален лецинзионно – разрешителен режим, преценяващ условията за годността за носене на оръжие с оглед психо - емоционалните и волеви качества конкретно и спрямо личността на всяко конкретено лице, се създават условия за пряко застрашаване живота и/или здравето на гражданите. Последните от своя страна са сред най – ценните блага за закрила. Още повече, че от събраните доказателства, признати дори от жалбоподателя ловната пушка е предадена на лицето В.Б.К.К. още на 04.11.2016год. т.е. последния е държал ловната пушка, без необходимото разрешение, пет дни преди извършената проверка.

Правилно действията на жалбоподателя са приети, като административни нарушения по смисъла на чл.6 от 3АНН и са възведени като такива нарушения на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ, т.е. НП е и материално правно законосъобразно.

На жалбоподателя е вменено административно нарушение, изразяващо се в осъществяване на изпълнително деяние под формата на осигуряване на достъп чрез даване /преотстъпване/ на законно притежаваното от него огнестрелно оръжение на трето лице, при правно разписана в чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделя /ЗОБВВПИ/ забрана на лицата, получили разрешение за придобиване, сърханение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване, както и да осигуряват достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. Безспорно е, че жалбоподателят лице, на което е разрешено носенето на огнестрелно оръжие, което е следвало да бъде съхранявано по посочения по – горе ред на административния адрес, посочен от него при издаването на разрешението, а се установи от събраните по делото гласни доказателствата, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и достоверни /липсват данни, които да сочат за тяхната недостоверност, както и същите се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства/, че оръжието, към момента на проверката на полицейските служители не е открито в дома на жалбоподателят, а същият пред проверяващите лично е признал, че го е преотстъпил на 04.11.2016год. на друго лице – В.Б.К.К., като лично е отразил това в приложеното сведение и дори в депозираното възражение по АУАН.

Следователно, от обективна страна с действията си, изразяващи се в осигуряване на достъп до законно притежаваното от него оръжие на трети лица чрез преотстъпването му лично на такова трети лице, жалбоподателят е нарушил законоустановената забрана в чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ, постановяваща реда и начина на съхраняване на огнестрелно оръжие и неосигуряване на достъп до същото на друго лице. Изпълнителното деяние е осъществено под формата на активно поведение - действие, а от субективна страна е извършено умишлено, тъй като с преодставяне на огнестрелното оръжние на трето лице жалбоподателят е съзнавал общественоопасния му характер и пряко е съзнавал последиците от извършените от него действия.

По индивидуализация на наказанието по неговия вид и размер: административно – наказващия орган е определил такова, съобразно посоченото в закона и в минималния установен размер, поради което не са налице основание за намаляване на размера на определеното административно наказание, тъй като административно наказващия орган е постановил такова в минимум предвиденото в санкционната част, т.е. при определяне размера на имуществената санкция е спазена и разпоредбата на закона и принципите на чл. 27 от ЗАНН, който са приложени правилно, като наложеното наказание е съобразено с тежестта и общественоопасните последици на извършеното нарушение и с него биха били постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

По изложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от 3АНН Районен съд гр.Лом

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17/КОС от 14.12.2016година на Началника на РУ МВР гр.Лом, с което на Б.В.К. с ЕГН ********** ***, е наложено на основание чл.212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, административно наказание „Глоба” в размер на 500.00лв /петстотин лева/, за това, че на 09.11.2016год. около 14,00часа в гр.Лом, местност „Бахчите” ***при извършена проверка на притежаваните от К., ловни огнестрелни оръжия, е установено, че ловна пушка ***не се намира във владение на К.. Горепосоченото оръжие не е установено на адреса за съхранение, посочен в издаденото разрешение от РУ –Лом с №189743, валидно до 26.09.2017год., като К. писмено е заявил, че притежаваната от него ловна пушка - ***се намира в гр.София, като е предадена на лицето В.Б.К.К. за извършване на оксидация, като по този начин е допуснал достъп на други лица до оръжието, което представлява нарушение на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд гр.Монтана, на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.

След влизане в сила на решението препис от него, ведно с оригиналите на АУАН и НП да се изпрати на Началника на РУ гр.Лом, за сведение и изпълнение.

Председател: