Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Лом, 11.05.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – гр.ЛОМ, VІІ - ми съдебен състав в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

 

При секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладвано от съдия Камарашка АНД №206 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление № 12-000907 от 31.03.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана - Д.В.П.на ЗП И.Т.Б. *** с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена глоба в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за това, че при извършена проверка на място на 21.02.2017г. в 15,30часа. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция “ИТ” гр.Монтана, в кравеферма, находяща се в с.Смирненски, *, обект на ЗП И.Т.Б., се констатира, че земеделския производител в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето З.К.В.с ЕГН **********, да работи, като „общ работник”, преди да му предостави копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП. Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 02.03.2017г. и представлява нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал ЗП И.Т.Б., който е редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по депозираната жалба.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С.К.взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно, като излага съображения в насока, че по отношение на допуснатият работник има установено и друго нарушение преди настоящето, когато за същия е липсвал трудов договор при същия работодател. Представя писмена защита.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, посочените в жалбата основания и писмените становища, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от 3АНН в съответствие с изискуемото от Закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.02.2017г. в 15,30часа свидетелите Л.К.Р. и В.Х.Х.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана извършили проверка на място в обект кравеферма, находяща се в с.Смирненски, *, при която е установено, че там работи лицето З.К.В.с ЕГН **********, като „общ работник”, преди да му се предостави заверено копие на Уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП от страна на работодателя ЗП И.Т.Б..

Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка изх.№ 17037 от 02.03.2017г. на л.10 от делото. Неразделна част от изготвения протокол е приложения констативен протокол от 21.02.2017год. в 15,30часа, в който работещия на обекта З.К.В.с ЕГН ********** собственоръчно е написал, длъжността си, наличието на трудов договор, работно време и е положил собственоръчно подписа си в присъствието на упълномощен представител на ЗП И.Т.Б., която се е подписала върху протокола от името на фирмата.

Въз основа на горното на била изготвена призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК до ЗП И.Т.Б. за явяване в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана за представяне на документи сдвързани с дейността му като земеделски производител.

Тъй като на посочената в призовката дата ЗП И.Т.Б. не се явил в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, последните на 07.03.2017год. изпратили покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН до ЗП И.Т.Б., за явяването му във връзка със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На 14.03.2017год. на ЗП И.Т.Б. е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-000907 от свидетелят Л.Р. в отсъствието на нарушителя и в присъствието на свидетелите Б.Б. и З.А., като същият бил изпратен за връчване по пощата и е получен лично от ЗП И.Т.Б. на 17.03.2017год. видно от обратната разписка.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на ЗП И.Т.Б. не е депозирано писмено възражение.

От упълномощеното лице от ЗП И.Т.Б. са представени в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана трудовия договор №4 от 21.02.2017год. сключен мужду ЗП И.Т.Б. в качеството му на работодател и З.К.В.в качеството му на общ работник във ферма с.Смирненски, * и уведомление на л.12 от делото по чл. 62, ал.5 от КТ, от което е видно, че датата на създаване или изменение на записа е от 21.02.2017 г. в 15,57 часа, тоест към момента на проверката 21.02.2017 г. в 15.35 часа не е било предоставено уведомлението на работника.

Наказващият орган е преценил, че ЗП И.Т.Б. е извършил виновно вмененото нарушение на трудовото законодателство и е издал на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ атакуваното наказателно постановление - № 12-000907 от 31.03.2017 година, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ му е наложена глоба в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/.

В хода на съдебното производство от страна на наказващия орган са представени и приети от съда оригиналите на съставения АУАН и процесното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:

Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по установяване и санкциониране на нарушението, като е спазена материалната и териториалната компетентност на контролните и наказващия орган, а в съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчно ясна степен непротиворечиво са описани обстоятелствата на нарушението и точната правна квалификация.

Правилно действията, респективно бездействията на жалбоподателя са приети, като административни нарушения по смисъла на чл.6 от 3АНН и са възведени като такива нарушения на чл.63, ал.2 от КТ.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Л.К.Р. и З.Б.А., които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви, логични и в съответстви с личните възприятия и събраните писмени доказателства по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи заключение, че към датата на проверката – 21.02.2017г. в 15,30часа в обект кравеферма, находяща се в с.Смирненски, * стопанисван от ЗП И.Т.Б., лицето З.К.В.с ЕГН **********, работки като „общ работник”, преди да му е предоставено заверено копие на Уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП от страна на работодателя - ЗП И.Т.Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно ал. 2 на същия текст законодателят предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. В случая, жалбоподателя не е изпълнил тези си задължения. Във всеки случай, щом има полагане на труд от един работник за даден работодател, то това правоотношение между тях е трудово и следва да оформи като такова по съответния начин, предвиден в Кодекса на труда. Видно от свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло, З.К.В.с ЕГН ********** се е намирал на "работно място" по смисъла на пар.1, т. 4 от ДР на КТ, изпълнявал е трудови задължения, в частност функциите на "общ работник" в клавефермата. Наред с това ЗП И.Т.Б. е годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по трудово правоотношение.

От субективна страна ЗП И.Т.Б. е извършил нарушението при пряк умисъл- налице е съзнаване, че не е предоставил на работника копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, преди започване на трудовата функция от страна на Захари Велков - в писмена форма, което редовно да бъде връчено на работника, изискващо се по силата на КТ, съзнавал е, като е предвиждал обществено опасните последици от това си поведение и искал настъпването им предвид факта, че лицето З.К.В.на 02.02.2017год. е установен при същия работодетал от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда”, да престира труд, без наличието на сключен трудов договор, за което му е бил съставен АУАН и НП, по който е образувано АНД №144/2017год. по описа на ЛРС.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление проверяващите и наказващият орган са описали обстоятелствата и фактите при извършената проверка, подкрепени с писмени доказателства, конкретното нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и противоправното поведение на административно наказания земеделски производител. Съдът намира, че оспореното НП е съставено съобразно императивните правила на чл.57, ал.1 от ЗАНН, като съдържа всички изискуеми от закона елементи, отразени в т. от 1 до 6 на същия член. Издадено е от компетентен орган, отразена е датата на издаване и номера на НП, както и датата на съставяне на акта, въз основа на който се издава, името, длъжността и местоработата на актосъставителя, описание на нарушението, нарушената законова разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.второ от КТ, редовно съставените актове по Кодекса на труда имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това констатациите, съдържащи се в редовно съставеният АУАН имат обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като не са опровергани от жалбоподателя.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения във връзка със съставянето и връчването му на ЗП И.Т.Б.. На същият е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че ЗП И.Т.Б. в качеството на работодател е осъществило деянието, описано в АУАН и в наказателното постановление, с което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и за което законодателят в чл.414, ал.3 от КТ е предвидил налагане на имуществена санкция от 1500.00 до 15000.00лева.

С оглед изложеното, съдът намира, че с издаване на наказателното постановление законосъобразно е ангажирана отговорността на ЗП И.Т.Б. на основание чл.414, ал.3 от КТ. Обстоятелството, че след проверката ЗП И.Т.Б. е изпратил уведомление до ТД на НАП за сключен с работника трудов договор не може да доведе до отпадане на отговорността му за извършеното административно нарушение, а следва единствено да бъде взето предвид при определяне размера на имуществената санкция, което е сторено в случая от административно наказващия орган, като санкцията е определена в рамките на предвидения в закона минимум.

Изложеното налага потвърждаването на наказателното постановление. Административнонаказващият орган при определяне размера на наказанието, се е съобразил с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел тежестта на конкретното нарушение.

Съдът намира, че така определеното наказание се явява справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Спазването на нормативните изисквания при сключването на трудовите договори представлява гаранция за защита на служителите и интересите на работодателите. С оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени отношения и с оглед наличието на важен обществен интерес по отношения на трудовото законодателство, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.

По изложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от 3АНН Районен съд гр.Лом

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-000907 от 31.03.2017година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана - Д.В.П., с което на ЗП И.Т.Б. *** с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена глоба в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за това, че при извършена проверка на място на 21.02.2017г. в 15,30часа. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция “ИТ” гр.Монтана, в кравеферма, находяща се в с.Смирненски, *, обект на ЗП И.Т.Б., е констатирано, че земеделския производител в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето З.К.В.с ЕГН **********, да работи, като „общ работник”, преди да му предостави копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП, което представлява нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд гр.Монтана, на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

След влизане в сила на решението препис от решението, ведно с оригиналите на АУАН и НП да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана за сведение и изпълнение.

 

 

           Председател: