Подсъдимият К.Г.З. ЕГН ********** ***, е обвинен в това, че на 25.11.2016год. около 02,20часа в гр.Лом, обл.Монтана, отнел от владението на Бензиностанция „Лукойл Б-165” гр.Лом с управител М.А.Г., движими вещи – 35 литра бензин „А-95” на обща стойност от 70.00лева /седемдесет лева/, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

В разпоредително заседание съдия - докладчика е насрочил делото за разглеждане по реда на диференцираната процедура по Гл. Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, съгл. ТР №1 от 06 април 2009год., като за насроченото предварително изслушване е призовал подсъдимият, пострадалото търговско дружество, чрез управителя и Районна прокуратура гр.Лом.

След като подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като изцяло признава фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тях, производството е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Районна прокуратура гр.Лом представлявана от Районният прокурор поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин и пледира за налагане на конкретно по вид, и размер наказание. Предлага на съда да се определи наказание при условията на чл.54 от НК, като му се наложи наказание глоба в рамките на предвидената за извършеното престъпление.

Подсъдимият К.Г.З. редовно призован, се явява лично, представлява се от договорения от него защитник адвокат Н. А. от МАК, счита повдигнатото обвинение за доказано пледира за определяне на наказание глоба.

Производството се разви при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от съда. Доказателствата по делото са гласни - направените от подсъдимият самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети и приобщени от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимият К.Г.З.. На основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл. 283 от НПК съдът прие, прочете и огласи писмените доказателства, без да извършва разпит на подсъдимият, свидетелите и вещото лице.

Съдът след като анализира събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство, като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият К.Г.З. с ЕГН ********** е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, към момента на извършване на деянието е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК по АНД №443/2014год. по описа на ЛРС и е осъждан с влязло в законна сила от 23.07.2014год. Определение по НОХД №251/2014год. по описа на ЛРС, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК и с влязло в законна сила от 23.12.2014год. Определение по НОХД №00204/2014год. по описа на Районен съд Етрополе, за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, по които на осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо наказание най-тежкото от три месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Определението е влязло в законна сила на 08.01.2015год.

От фактическа страна:

Подсъдимият К.Г.З. *** началото на месец ноември 2016год. подсъдимият З. направил бартер на неговия автомобил с лек автомобил марка „Мазда”, модел 323, в черен цвят с рег. № ***със свидетелят Р.К.Й. от гр.Лом. На 25.11.2016год. около 02,20часа подсъдимият с управляваният от него лек автомобил марка „Мазда”, модел 323, с рег. № ***посетил Бензиностанция „Лукойл Б-165” в гр.Лом, където поискал от свидетелят П.С.С.да му зареди 35 литра бензин „А-95”. След приключване на зареждането подсъдимия без да слиза от автомобила, изчакал свидетелят Симеонов да се отдалечи от колонката при което подал рязко газ на автомобила и без да заплати за зареденото гориво си тръгнал.

По доказателствата:

По делото е изготвена съдебно - оценителна експертиза, която съдът кредитира, като обективно дадена, след индивидуализация на инкриминираните вещи по пазарни цени към момента на извършване на деянията, като при оценката са взети предвид пазарните цени на литър бензин от 2.00лева или общата стойност на причинените от престъплението имуществени вреди е 70.00лева.

Разпитани са свидетели, както и подсъдимият след привличането му в качеството на обвиняем, на които съдът дава вяра тъй като са подробни, последователни и логични, а освен това кореспондират със съвкупния доказателствен материал.

Горното се установява от фактическа страна от направените от подсъдимият в хода на съдебно заседание самопризнания, които изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства събраните по ДП ЗМ № 5/2017г. по описа на РУ гр.Лом, както следва: жалба от управителя на Бензиностанция „Лукойл Б-165” в гр.Лом на л. 8; Протокол за разпит на М.А.Г. на л. 17,18,19; Касов бон за заредено гориво на л.20; Протокол за разпит на свидетеля Р.К.Й. на л. 21,22; Протокол за разпит на свидетеля П.С.С.на л. 23,24; Съдебно – оценителна експертиза на л. 26; протокол за разпит на обвиняем на л.35; справка за съдимост на л.36-38, като и служебно изисканата актуална справка за съдимост на подсъдимият.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът приема изцяло заключението на вещото лице, изготвило съдебно -оценителната експертиза, тъй като е обосновано, ясно и непораждащо съмнения относно правилността му. Не е оспорено от страните и е изготвено от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

От правна страна:

При условията на чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимият – К.Г.З., съгласно чл. 371, т. 2 от НПК и доказателствата от досъдебното производство, обсъдени по - горе, които го подкрепят.

Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че обвинението по отношение на подсъдимият К.Г.З., за престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин. Съобразявайки принципите визирани в чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 3, и чл. 16 от НПК, съдът постанови осъдителна присъда, а не защото подсъдимият направи самопризнание по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият К.Г.З. е осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, а именно, на 25.11.2016год. около 02,20часа в гр.Лом, обл.Монтана, отнел от владението на Бензиностанция „Лукойл Б-165” гр.Лом с управител М.А.Г., движими вещи – 35 литра бензин „А-95” на обща стойност от 70.00лева /седемдесет лева/, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

Предмет на престъплението по отнемане са чужди движими вещи собственост на Бензиностанция „Лукойл Б-165” гр.Лом с управител М.А.Г., имащи определена стойност съгл. ППВС №6/71г. на ОСНК и оценени от вещото лице, чието заключение съдът кредитира като обективно и неоспорено от страните. Инкриминираните вещи са били във владение на техните собственици и с действията си подсъдимият е прекъснал фактическата власт върху тях, като е установил своето трайно владение върху тях.

Извършеното престъпление против собствеността – кражба на инкриминираната вещ представлява „маловажен случай”, т.е. престъпление именно по правната квалификация по чл.194, ал.3 от НК, за която подсъдимият е предаден на съд. Видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение стойността на отнетите вещи 35 литра бензин „А-95” на обща стойност от 70.00лева действително е незначителна. Въпреки това съдът приема, че деянието не е до такава степен незначително, за да обоснове приложението на чл.9, ал.2 от НК. Вярно е, че правилото, регламентирано в чл.9, ал.2 от НК е приложимо за всички престъпления независимо от тяхната обществена опасност /в този смисъл е ТР №113/16.12.1982 г. по н.д.№97/1982 г., ОСНК/, като в същото време безспорен факт е, че за да се постигнат целите обосноваващи търсене на наказателна отговорност, е необходимо да има съответствие между тежестта на конкретното престъпление и санкцията, която следва да се наложи. За да се постигне подобно съответствие е необходимо да се отчетат всички онези, невключени в конкретния престъпен състав, но посочени от законодателя в нарочни норми от общата част на наказателния закон обстоятелства, които индивидуализират конкретното деяние и съобразно индивидуалните особености на дееца, позволяват да се отмери максимално точно размера на необходимата с оглед положителния ефект върху него наказателна репресия. Една от тези норми на общата част на НК е и разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, която макар и да изключва изцяло престъпния характер на определена категория деяния, има за предназначение да постигне точно този ефект на съответствие на индивидуалната тежест на осъщественото деяние, с необходимостта от прилагане на наказателна санкция спрямо извършителя му.

Изхождайки от изложеното настоящият състав на съда счита, че при разрешаване на въпроса относно приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да се извърши прецизна оценка на обекта на посегателство, степента, в която е засегнат от деянието, както и данните за личността на извършителя. На първо място, както вече съдът посочи - видно е, че се касае за деяние с изключително ниска стойност, която като вреда практически е възстановена на пострадалото лице, но без каквото и да е съдействие от страна на подсъдимия. На следващо място, налице са изключително негативни характеристични данни за подсъдимия, обусловени от предходни осъждания, включително за престъпление против собствеността. От друга страна, от легалната дефиниция за „малозначителност” по чл.93, т.9 от НК, и от указанията, дадени например в мотивите към Решение № 667/2003 г. по н.д.№525/03г., І н.о. ВКС и Решение № 772//21.12.2004 г. по н.д.№370/2004 г., ІІ н.о., също се налага извода, че в конкретния случай деянието на подсъдимия не може да се подведе под нормата на чл. 9, ал.2 от НК. Това е така защото визираната съдебна практика е едностранчива, че “…По принцип дали случаят е маловажен е правен извод. Той следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението при съобразяване критериите, посочени в чл.93, т. 9 от НК”. При така посоченото съдът отчита, че деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано като маловажен случай, тъй като степента на обществената му опасност и морална укоримост е по-ниска от обикновените случаи на престъпление от съответният вид.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината по см. на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е целял и желаел тяхното настъпване.

Видно от справката за съдимост подсъдимият е с обременено съдебно минало, към момента на извършване на деянието подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК по АНД №443/2014год. по описа на ЛРС и е осъждан с влязло в законна сила от 23.07.2014год. Определение по НОХД №251/2014год. по описа на ЛРС, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК и с влязло в законна сила от 23.12.2014год. Определение по НОХД №00204/2014год. по описа на Районен съд Етрополе, за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, по които на осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо наказание най-тежкото от три месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Определението е влязло в законна сила на 08.01.2015год. Деянието е извършено на 25.11.2016год. Подсъдимият е осъждан за същото престъпление, преди настоящото деяние, което изключва приложението на чл.218б, ал.1 от НК. Именно поради ниската стойност на предмета на престъплението може да се направи извод за незначителност на вредните последици, което сочи, че се касае за случай отличаващ се с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение със случаите на обикновените кражби.

Причини за извършване на деянието са - желание за облагодетелстване по престъпен начин, ниско обществено и правно съзнание.

По наказанието:

За извършеното от подсъдимият К.Г.З. престъпление визирано по - горе съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в санкционната част на престъплението по чл. 194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК „лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева” и разпоредбите на общата част на НК, касаещи процесуалната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, като го призна за ВИНОВЕН и на основание чл.54, ал.1 във вр. с чл.57, ал.1 от НК от НК и чл.36 от НК му наложи наказание „ГЛОБА” в размер на 150.00лева /сто и петдесет лева/ в полза на Държавния бюджет.

При определяне вида и размерът на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, съобразно закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимият З..

Наказанието „глоба” от вида на алтернативно предвидените по отношение на К.Г.З. бе определено като съдът взе предвид направените на досъдебното и съдебно производство самопризнания, спомогнали за разкриване на обективната истина по делото, осъзнаването на вината, неговото социално и материално положение и предходните осъждания. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Съдът намира наложеното наказание на К.Г.З. е съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и съобразено с целите по чл. 36 от НК, като взе предвид приложената справка за съдимост, отчитайки данните за конкретното /по настоящето дело/ деяния, настъпилите от същото последици и поведението на подсъдимият в хода ДП и това в хода на съдебното производство. Наказание от друг вид или по – голямо като размер от наложеното имайки предвид конкретното престъпление и последиците от него, в това число личността на подсъдимият, по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно тежко и не съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 и ал.3, изр. последно от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на МВР гр.София направените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на съдебно – оценителна експертиза в размер на 21,16лева /двадесет и един лева и 16ст./, както и 5.00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Лом.

Съдът се произнесе и по наложената на подсъдимият мярка за неотклонение „Подписка” в хода на ДП при привличането му в качеството на обвиняем.

По делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава насока.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си на 10.05.2017год.

Районен съдия: