Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Лом, 19.06.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, V състав, в открито заседание на първи февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

При секретаря Р. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 402/2016 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-000567/07.07.2016 год. на Д.В.П., Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, на „ТЪРГОВИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******в качеството му на юридическо лице – работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – за това, че при извършена проверка на място на 01.06.2016 год. и по документи на 06.06.2016 год., по спазване на трудовото законодателство от ДИТ – Монтана, в магазин за промишлени стоки, находящ се в *********, обект на ТЪРГОВИЯ ООД – Лом, се констатира, че дружеството, в качеството си на работодател, представлявано от В.З.М., не е начислил и изплатил допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците, назначени като продавач-консултанти Д.А.и В.Ж. Е.. Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 06.06.2016 год.

С Жалба от 20.07.2016 год., ТЪРГОВИЯ ООД – Лом, представлявано от управителя В.З.М., обжалва така издаденото Наказателно постановление.

В жалбата се оспорват констатациите в НП, с твърдения, че в случая не е извършено твърдяното нарушение, тъй като продавач-консултанта Д.А. А.е назначена на посочената длъжност с трудов договор № 3/01.10.2016 год., на осн. чл. 67, т. 1, вр. чл. 70 КТ, на 4-часово работно време, същата е пенсионер на общо основание, работила е на други места, още няма една година работа във фирмата, няма компютърна грамотност, каквато се изисква за длъжността й не отговаря и на изискванията за наличието на професионален опит. Същевременно, при постъпването й на работа във фирмата същата не е представила никакви документи, даващи основание на работодателя да начислява и изплаща допълнително месечно възнаграждение, както е предвидено във вътрешните правила за работна заплата.

Що се касае до другия служител – В.Ж. Е., същият е бил назначен с временен трудов договор № 35/14.03.2012 год., на осн. чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ, при 4-часово работно време, за срок от 6 месеца, чието действие периодически е продължавано, на длъжността продавач-консултант. При постъпването си на работа същият не е представил никакви доказателства, даващи основание на работодателя да начислява и изплаща допълнително месечно възнаграждение, при наличие на незадоволителни професионални умения.

Твърди и допуснати нарушения на административно-наказателното производство, които го опорочават и нарушават правото му на защита. АУАН е бил съставен на следващия ден след проверката – 07.06.2016 год., в отсъствие на нарушителя, връчен бил заедно с протокола от проверката. Независимо от горното, месец по-късно и без да провери дали дадените от предписания са изпълнени, АНО е издал обжалваното НП. Твърди, че всички дадени от органите на ДИТ Монтана предписания са били изпълнени, за което е предоставил данни с писмо от 13.05.2016 год., поради което счита, че в случая са налице и предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото случаят е маловажен.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от управителя В.З.М., който се явява лично и с адв. Н. Г., МАК, оспорва НП и моли да бъде отменено, като подробни съображения, по същество приповтарящи доводите в жалбата, излага в писмена защита.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща процесуален представител – ю.к. С. К., чрез която моли обжалваното НП да бъде потвърдено, като доказано и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, доводите на въззиваемата страна и на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 01.06.2016 год., свидетеля В.Х.Х. и С.О.Ш. извършили проверка на място в търговски обект – магазин за промишлени стоки /железария/, находящ се в *******и собственост на дружеството-въззивник. Била попълнена идентификационна карта.

На представител на работодателя е връчена призовка – да се яви на 06.06.2016 год. в ДИТ, като представи следните документи: 1/ Правилник за вътрешния трудов ред, 2/ Графици за месеците април, май и юни, 2016 год., 3/ ведомости за заплати за месеците април, май и юни, 2016 год., 4/ замерване за електробезопасност, 5./ Вътрешни правила за работна заплата, 6/ трудовите досиета на последно назначените и назначените на 4-часов работен ден. Иззет е бил графика за м. Април, 2016 год.

Призовката е получена на 01.06.2016 год., лично от управителя на дружеството.

В съставеният Протокол за извършена проверка от 06.06.2016 год., са описани констатираните нарушения – в 4 пункта, като процесният случай е описан в т. 3. Съставено е предписание. Определен е срок за отстраняване на процесното нарушение – 24.06.2016 год.

Приложени са разчетно-платежни ведомости за месеците април и май, 2016 год. и графици за работа за същите два месеца.

Видно от приложеният Трудов договор № 1/01.01.2002 год., Д.А. А.е била назначена, считано от 02.01.2002 год. на длъжността търговски работник, при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Това правоотношение е прекратено със Заповед № 1/31.03.2014 год., по взаимно съгласие между страните.

Кога е сключен сега действащият трудов договор на Д.А.и кога е сключен трудовият договор наВ.Е. не е ясно.

В жалбата се твърди, че договорът с Д. А.е сключен на 01.10.2015 год., но такъв не е представен. Твърди се също, че трудовият договор с В.Е. е сключен на 14.03.2012 год., но това твърдение също не е подкрепено с доказателства.

В АУАН № 12-000567/07.06.2016 год. е описано следното нарушение: при извършена проверка на 01.06.2016 год. на обекта и на 06.06.2016 год. по документи в ДИТ – Монтана се констатира, че работодателят ТЪРГОВИЯ ООД не е начислил допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците, назначени като консултант-продавачи – Д.А.и В.Ж. Е. в магазин за промишлени стоки, намиращ се в ********, стопанисван от ТЪРГОВИЯ ООД. С това е нарушил чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

АУАН е съставен на 07.06.2016 год. в присъствие на нарушителя и връчен срещу разписка.

Управителят на дружеството е дал следните обяснения/възражения при съставянето на АУАН: „1. Относно класа на Д.А.не е начислен, че същата е започнала работа след като се е пенсионирала и не обърнато достатъчно внимание, но същия не е продължение на стария преди пенсиониране. Относно класа на В.Ж. е пропуснато при допълнителното споразумение № 2/04.01.2016.“

Обжалваното Наказателно постановление е издадено на 07.07.2016 год. и е връчено на 13.07.2016 год., видно от обратната разписка. В НП се приповтаря фактическото описание на нарушението от АУАН, като е добавен опис на писмените доказателства.

Жалбата е подадена на 18.07.2016 год. – видно от пощенското клеймо.

От показанията на свид. З.И., свидетел при съставянето на АУАН и при установяване на нарушението в хода на проверката по документи, извършена на 06.06.2016 год., при тази проверка се установило, че на двама от работниците не е начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за месеците април и май.

От показанията на свид. В.Х., актосъставител, се установява, че проверката е започнала на място на 01.06.2016 год. и е продължила по документи на 06.06.2016 год., в ДИТ Монтана, където се явили касиерка, счетоводителка и упълномощено лице, които представили съответните искани документи. АУАН бил връчен лично на управителя, съставен в негово присъствие на следващия ден – 07.06.2016 год.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и от приобщените към делото писмени доказателства: НП, АУАН, Протокол за извършена проверка, Пълномощно, Разписка.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок /видно от пощенското клеймо/, от страна, имаща право и интерес от обжалване и като такава, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.

Нарушението обаче не е индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава.

С КТ са определени минималните трудови възнаграждения и обезщетения, а с чл. 244, т.2 КТ, на МС е делегирано правото да определя видовете минимални размери на допълнителните трудови възнаграждения, които не са посочени в кодекса.

Това е извършено с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г., обн. в ДВ бр.9/26.01.2007 г., с което се отменя действалата до този момент Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (ПМС № 133/1003 г.).

В кръга на своите правомощия МС е приел, в чл. 3 от НСОРЗ, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплащат допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор.

Допълнителните трудови възнаграждения са уредени и в раздела от КТ, касаещ сключването на трудови договори, като в чл. 66, ал.1, т.7 е предвидено ТД да съдържа основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното плащане, т.е. безсъмнено това изисква в индивидуалния трудов договор като елементи на трудовото възнаграждение да бъдат посочени размерът на основната заплата и съответните на нея допълнителни възнаграждения, които имат задължителен характер и следва да се заплащат при работа по трудово правоотношение.

От анализа на разпоредбите на чл. 1, чл. 3, чл. 6 и чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е видно, че задължението за работодателя да заплаща допълнително възнаграждение в процент върху основната работна заплата възниква всеки месец при начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение, тъй като допълнителните трудови възнаграждения по КТ и другите нормативни актове са елемент от структурата на брутната работна заплата съгласно разпоредбата на НСОРЗ, а тя е "месечна", съгласно цитираната наредба.

Изводът е, че това начисляване и изплащане на допълнително възнаграждение трудов стаж и професионален опит е задължение за работодателя, определено по законодателен ред има постоянен характер, а неспазването му представлява нарушение.

Задължението на работодателя да заплаща на работника трудово възнаграждение има постоянен характер и се уговаря и съществува за целия срок на изпълнение на трудовия договор. Такъв характер има и задължението за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и професионален опит, като Кодексът на труда предвижда възможност да бъде уговорена периодичността на плащанията, в рамките на срока на изпълнение на договора.

В конкретния случай обаче, не са описани фактите, относими към съставомерните признаци.

В НП е посочено, че при извършена проверка на място на 01.06.2016 год. и на 06.06.2016 год. по документи се констатира, че дружеството-работодател не е начислило и изплатило допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците, назначени като продавач-консултанти Д.А.и В.Ж. Е..

Не е посочена дата или период на нарушението, а е посочено, че нарушението е констатирано с протокол о т извършена проверка от 06.06. 2016 год.

Нито н АУАН, нито в НП е посочено за кои месеци е следвало да бъде изплатено дължимото допълнително възнаграждение, нито в какъв размер е следвало да се начисли.

Този размер – 0,6 % върху работната заплата, се сочи едва в съдебно заседание.

Не става ясно обаче нито за кои отработени месеци са отнася неизплатеното допълнително трудово възнаграждение, нито към кой момент за работодателя е възникнало задължението да го заплати /това поначало би следвало да стане с изплащане на работната заплата на работниците и служителите в предприятието, но не са посочени конкретни данни към кое число на месеца, текущия или последващия, се извършва плащането/, нито пък кога конкретно служителите Д.А.иВ.Е. са придобили правото на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

В това отношение следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата правото на получаване на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година.

В случая при индивидуализацията на нарушението АНО не е посочил каква е общата продължителност на трудовия стаж на лицата.

Изброяването при доказателствата на: графиците за работна заплата за месеците май и юни 2016 год., трудовите договори на наетите лица /последните впрочем не се представят по делото/ и ведомост за заплати за месеците април и май, 2016 год. не е достатъчно, за да запълни липсата на конкретизация в текста на АУАН и на НП относно продължителността на трудовия стаж на лицата и периода на извършване на нарушението, тъй като издирените и посочени от актосъставителя и от АНО писмени доказателства са само в подкрепа на направените от тях фактически констатации без обаче да могат да ги заместват.

Подобни съставомерни признаци не са описани в НП, нито в АУАН.

Не се сочи, за кои период от време не е заплатено дължимото допълнително трудово възнаграждение. В НП и АУАН е следвало да бъдат посочени всички съставомерни признаци на деянието, периода за който не е начислявано плащането, неговият размер също е следвало да бъде определен и ясно описан.

Само изписване на дата на констатация на нарушение, без тя да е обоснована от каквито и да е съставомерни факти води до единствения възможен правен извод, че ПН е издадено при съществено процесуално нарушение.

Недопустимо е в съдебно заседание да се изясняват съставомерни факти на нарушението.

В целостта си изброените непълноти при индивидуализиране на нарушението в АУАН, а след това и в НП, обуславят извод за неспазване на формалните изисквания по чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН за редовност на двата акта.

Като се има предвид, че нарушителят се защитава преди всичко срещу фактите, такива, каквито те са издирени и посочени в АУАН и в НП, се налага извод, че допуснатите неясноти при фактическото индивидуализиране на нарушението са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Водим от изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-000567/07.07.2016 год. на Д.В.П., Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, С КОЕТО на „ТЪРГОВИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******в качеството му на юридическо лице – работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

Препис от Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на Началника на Директора на ДИТ – Монтана – за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: