Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. ЛОМ, 28.06.2017 година

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Ломският районен съд, наказателна колегия,в открито съдебно заседание на първи юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ Ц.

При секретаря Л. П., докладвано от съдия Ц. АНД № 570 по описа за 2016 година на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59-63 от ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/

Обжалвано е Наказателно постановление №166643-0057089 от 09.11.2015 година на Директора на ТД на НАП Велико Търново, оправомощен със заповед №ЗЦУ -28 от 06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.193 от ЗДДС, на … със седалище и адрес на управление гр………. представлявана от управителя В.И.В. с ЕГН **********, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 500лева /петстотин лева/ на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за това, че като задължено лице „……….. не е изпълнило задължението си да издава фискални касови бележки от фискално устройство за всяка извършена продажба в търговския обект. Нарушението е констатирано на 29.06.2015год. при извършена проверка в търговския обект на фирмата – офис, находящ се в гр………, по повод получен сигнал в ТД на НАП гр.Велико Търново, офис Монтана с вх. №94-С-75/02.06.2015год. от г-н С.Н.Г. от който става ясно, че на 09.07.2014г. г-н Г. е платил авансово 500.00лева, за доставка и монтаж на дограма, за което плащане не е получил фискална касова бележка от монтиран и работещ в обекта ЕКАФП. При проверката се направи разпечатка от контролната лента на ФУ, от която е видно, че на дата 09.07.2014год. няма маркирана покупка на стойност от 500.00лева, с което е нарушен чл. 25, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, ал.3 от Наредба Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останало задълженото лице …….., като чрез процесуалния си представител адвокат П.С. ***, твърди, че НП е незаконосъобразно и недоказано. Оспорва фактическата обстановка като излага конкретни доводи, счита че е налице нарушение на материалния закон свързани с констатациите за постъпили пари в касата и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно отразяване на датата на извършване на нарушението в изготвения протокол и съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител – ст. юрисконсулт Анелия Митова взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно, като представя писмена защита и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, посочени в жалбата и писмена защита основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от 3АНН в съответствие с изискуемото от Закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество, настоящия състав на съда счита за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

На 29.06.2015г. в 13.10 часа св.З.Ц.С. – инспектор в ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, заедно със св.А.Г.Н., извършили проверка в офис находящ се в гр……., ползван от …… със седалище и адрес на управление гр…….. представлявана от управителя В.И.В. с ЕГН **********, във връзка с получен сигнал в ТД на НАП гр.Велико Търново, офис Монтана с вх. №94-С-75/02.06.2015год. от г-н С.Н.Г. за това, че на 09.07.2014г. г-н Г. е платил авансово 500.00лева, за доставка и монтаж на дограма, за което плащане не е получил фискална касова бележка от монтиран и работещ в обекта ЕКАФП.

При проверката на база попълнен въпросен лист е установено, че поръчката на дограма в офиса се извършва на база договор между двете страни, като при подписване на договора клиента заплаща 50% от стойността на сделката /поръчката/. В деня на проверката от страна на инспекторите не били установени реализирани продажби и установена касова наличност, като в офиса находящ се в гр.Лом на ул.”Славянска” №58, ползван от ………… имало фискално устройство регистрирано в НАП под №3011577 от 27.04.2011год.

С оглед подадения сигнал, при проверката е направена разпечатка от контролната лента на ФУ, от която се установило, че на дата 09.07.2014год. нямало маркирана покупка на стойност от 500.00лева, поради което бил изготвен протокол за извършена проверка № 0200263 от 29.06.2015год., ведно с приложената разпечатка.

Предвид установеното от св. З.Ц.С. – инспектор в ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, в присъствието на свидетеля А.Г.Н., на …….. със седалище и адрес на управление гр…….. е съставен АУАН №24146 от 03.07.2015год., за това, че като задължено лице …….. не е изпълнило задължението си да издава фискални касови бележки от фискално устройство за всяка извършена продажба в търговския обект. Нарушението е констатирано на 29.06.2015год. при извършена проверка в търговския обект на фирмата – офис, находящ се в гр………., по повод получен сигнал в ТД на НАП гр.Велико Търново, офис Монтана с вх. №94-С-75/02.06.2015год. от лицето С.Н.Г., от който става ясно, че на 09.07.2014г. Г. е платил авансово 500.00лева, за доставка и монтаж на дограма, за което плащане не е получил фискална касова бележка от монтиран и работещ в обекта ЕКАФП, с което е нарушен чл. 25, ал.1, т.1 и ал.3 от Наредба Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Тъй като след съставяне на АУАН В.В. напуснал офис Монтана, акта е връчен чрез офис Видин към ТД на НАП Велико Търново на 05.08.2015год., видно от показанията на св.С..

Във връзка със съставения акт е издадено в законноустановения срок и оспореното от жалбоподателя НП №166643-0057089 от 09.11.2015 година на Директора на ТД на НАП Велико Търново, оправомощен със заповед №ЗЦУ -28 от 06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.193 от ЗДДС, на ……. със седалище и адрес на управление гр……. представлявана от управителя В.И.В. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500лева /петстотин лева/ на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 и ал.3 от Наредба Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г на ИД на НАП, на териториалните директори на агенцията /НАП и на техните заместници са делегирани правомощията да издават НП за нарушения, посочени в чл.185,чл.186,ал.2,189 и 191 от ЗДДС /т.1.1, буква ”г” от заповедта/.

Към административно наказателната преписка е приложена и приета като доказателство, пр. преписка №358/2015год. по описа на ЛРП, по която е постановен отказ от образуване на досъдебно производство, тъй като същата е образувана по идентичен с този до ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана сигнал на С.Н. ***, във връзка с дадени от него 500.00лева капаро за доставка и монтаж на дограма, която не била доставена и монтирана, въпреки, че имал издадена квитанция от дата 09.07.2014год.

Приложена е и жалбата от С.Н.Г. ***, за неиздаването на касов бон, при заплащане на сумата от 500.00лева за изработка и монтаж на дограма, послужила, като основание за извършване на проверката в офиса на … в гр…...

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение, и че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че действително задълженото лице ……… на посочената в акта дата – 09.07.2014год. не е изпълнило задължението си да издаде фискални касови бележки от фискално устройство за всяка извършена продажба в търговския обект.

Разпитания свидетел С.Н.Г. е категоричен, че е броил пари в офиса на търговското дружество в гр.Лом за поръчка и монтаж на дограма. Показанията на актосъставителят и свидетелите при установяваване на нарушението, съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. От друга страна съдът кредитира и показанията на допуснатата до разпит свидетелката М.К., тъй като от показанията и е видно, че действително С.Н.Г. е броил пари в офис находящ се в гр………., ползван от ….., за което му била издадена и квитанция. Тези негови твърдения се потвърдиха и от разпита на св. М. Т. , която е получила парите лично за което е издала квитанция. Същата установи още,че практиката в магазина е да се издава касова бележка когато се плати цялата сума на поръчката и се постави дограмата.

От правна страна:

Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн.ДВ, бр.106 от 2006г.). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената Наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, като за целите на тази наредба „фискално устройство”, „търговски обекти” и „фискална касова бележка/фискален бон/” са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата. Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от наредбата, ал.1 на която гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен , с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От момента, в който парите са дадени и приети, възниква задължението на продавача да издаде касов бон или касова бележка. Това изхожда от разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н – 18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, съгласно която фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Настоящият съдебен състав не споделя, като основателен доводът на защитата, за допуснато нарушение на процесуалните изисквания, касаещо непълното описание на твърдяното нарушение и неговата индивидуализация, с оглед липсата на данни за дата на извършване. Точно обратното, съдържимите се в АУАН и НП словноматериализирани фактически твърдения, покриват основните, съществени признаци на деянието, вкл. и сочените от защитата за отсъстващи, като изложените и са достатъчни и позволяват неговата индивидуализация – обща, с оглед посочените дата и място на извършване, така и като административно нарушение в хипотезата на чл. 25, ал.1, т.1 и ал.3 от Наредба Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, отделно и като административнонаказателен състав по чл. 185 ЗДДС. В този смисъл удовлетворено е законодателното изискване за пълно и точно описание на нарушението, съгласно императивните норми на чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН. Обективно налице са посочени както дата на извършване на нарушението, така и тази на извършване на проверката, когато и е открито. Още повече, в конкретиката на случая АУАН е бил предхождан от констативен протокол за проверка от 29.06.2015год. в чието съдържание също фигурират вписани, сочените фактически обстоятелства. След като е така, няма пречка, приема се и в съдебната практика, която е константна, че същите могат да се ценят, като допълващи констатациите на АУАН, при наличие на предпоставките по чл. 36, ал.2 ЗАНН, какъвто е и настоящия случай, доколкото безспорни са били данни за деянието, мястото на извършването му и личността на нарушителя. От друга страна, преценката за законосъобразността на НП по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, досежно описанието на нарушението, се свежда до това изложени са фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното нарушение което според АНО е осъществено. И тъй като последното, очевидно е сторено, в самия санкционен акт е налице и изрично позоваване на протокола от извършената проверка в обекта/цитиран е и номер/ няма как да се приеме, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил, за което и се наказва. Именно този е критерият за преценка съществеността на допуснатото процесуално нарушение на правилата на ЗАНН.

Съдът намира за неоснователно и наведеното в хода на производството възражение, че АУАН не е съставен в присъствието на жалбоподателя, а е предявен и връчен по – късно. Присъствието на нарушителя е необходимо, за да се защитят неговите процесуални права да иска установяване на нови обстоятелства или да възразява срещу вече установените факти. Поради това и не е допуснато съществено процесуално нарушение, ако актът е съставен преди да бъде връчен на нарушителя, тъй като техническото действие по съставяне на акта е правомощие на актосъставителя, като никое друго лице не може да изисква да се опише друга фактическа обстановка или да се промени съдържанието му. Нарушителят има право само да направи възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН, но не и да изисква актосъстовителят да съгласува с него съдържанието на акта. Би било налице съществено процесуално нарушение, ако не се даде възможност на нарушителя да направи възраженията си по този акт - да оспори установената с него фактическата обстановка и да иска събиране на нови доказателства. Не такъв е настоящият случай – актът е предявен на нарушителя на 05.08.2015 г. чрез ТД на НАП Велико Търново офис Видин, което се потвърждава и от показанията на актосъставителя. Предявяването е действието, което обезпечава правото на защита на нарушителя, като му гарантира от една страна запознаване с констатациите по акта и от друга страна възможност за възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Аргумент, че това не е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, съдът черпи в разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, който допуска издаване на акт в отсъствие на нарушителя, но най – вече в разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН, съгласно който ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, административнонаказващият орган го връща веднага на актосъставителя. В процесното административнонаказателно производство категорично правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано. Връчен му е препис от съставения АУАН чруз лице с представителна власт, осигурена му е възможност да възрази по отношение на констатациите в акта – както при връчването на акта, така и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, включително и да представи доказателства във връзка с възраженията си. Съобразно изложените правни аргументи, съдът приема процесното НП за изцяло законосъобразно от процесуалноправна страна.

Обжалваното наказателно постановление №166643-0057089 от 09.11.2015 година на Директора на ТД на НАП Велико Търново, оправомощен със заповед №ЗЦУ -28 от 06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП от материално правна страна също се прецени за законосъобразно. Същото е издадено при правилно приложение на материалния закон –ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.06г на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

По делото не спори относно правосубектността на търговско дружество …, чийто едноличен собственик на капитала е В.И.В. с ЕГН **********, както и относно фактът, че осъществява търговска дейност в обект находящ се в гр………, където е наличен и функционира надлежно регистрирано в НАП фискално устройство със съответен № 3011577, същите обстоятелства се установяват и от протокола за извършена проверка от 29.06.15г с № 0200263.

За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложил наказание – глоба в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/. Наложеното с постановлението наказание е в съответствие и с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Наложеното административно наказание е в минимален размер с оглед нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, поради което не може да се намали размера на "глобата", предвид разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН и предвидената забраната за определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.

Съгласно т.7 от ППВС № 10 / 28.09.1973гг. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. При тези изисквания беше развито производството, като констатациите отразени в акта бяха доказани по несъмнен начин. При прегледа на обжалваното наказателно постановление, съдът установи, че същото е законосъобразно издадено, като са спазени изискванията за допустимост и правна обоснованост.

При тези изводи на съда относно извършеното нарушение и наложеното наказание, настоящият състав намира, че НП е законосъобразно и като такова следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №166643-0057089 от 09.11.2015 година на Директора на ТД на НАП Велико Търново, оправомощен със заповед №ЗЦУ -28 от 06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.193 от ЗДДС, С КОЕТО на „…… със седалище и адрес на управление гр………. представлявано от управителя В.И.В. с ЕГН **********, му е наложена имуществена санкция в размер на 500лева /петстотин лева/ на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, ал.3 от Наредба Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр. Монтана по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

След влизане в сила на Решението приложената пр. преписка №358/2015год. по описа на ЛРП, да се върне на РП гр.Лом, след послужване.

Председател: