Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 12.06.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – гр. Лом, в открито съдебно заседание, на осемнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

При секретаря Р. Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова АНД № 633/2016 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 16-0294-000600/03.10.2016 год., на О.Т.И., Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, упълномощен със Заповед № 8121в-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, на М.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание, на осн. чл. 174, ал. 1 от ЗДП – „Глоба” в размер на 800 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от десет месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

На осн. чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 на МВР са отнети и 10 к.т. на водача.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, М.Е.М. *** го обжалва в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като заявява несъгласие с констатациите в АУАН и НП. Подчертава, че резултатите от кръвната проба не са взети под внимание. Алтернативно моли да бъде намален размера на наложената санкция до минимума, предвиден от законодателя.

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, и като така, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

При извършване проверка законността на правораздавателната дейност на административно наказващия орган, настоящата инстанция констатира, че НП не страда от пороци, които да обуславят незаконосъобразност на последното, респективно отмяна на същото само на формално основание, без съдът да се произнася по същество.

Двата акта – АУАН и НП, отговарят на императивните изисквания на закона, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В съдебно заседание пред настоящият съдебен състав, жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемият редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. Не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, доводите на въззиваемата страна и на представителя на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Наказателно постановление № 16-0294-000600/03.10.2016 год., на О.Т.И., Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, упълномощен със Заповед № 8121в-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, на М.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание, на осн. чл. 174, ал. 1 от ЗДП – „Глоба” в размер на 800 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от десет месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – за това, че на 10.09.2016 год., около 00,15 часа, в гр. Лом, по ул. Дългошевско шосе, е управлявал лек автомобил, м. “АУДИ Q 7”, с рег № М 59 60 ВМ, собственост на Едрей М.Д. ***, след употреба на алкохол – 0,63 промила в издишания въздух, установено с техническо средство “Алкотест 7510” с инв. № ARDM-0225, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Издаден е талон за медицинско изследване № 0380845. Не представя контролен талон към СУМПС.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 10.09.2016 год., свидетелите Б.Д.Л. /актосъставител/ и К.Г.Д. /свидетел при установяване на нарушението и съставянето на АУАН/, двамата – служители на РУ Лом, били дежурни от 09.09.2016 год., 20,00 ч. При обход в района на бензиностанция ЛУК ОЙЛ на ул. Софийска, забелязали три лице с лек автомобил, които седели пред бензиностанцията /до фризерите/ и пиели уиски. Свидетелите си напазарували и продължили обхда си, като се разделили. Около 00,15 ч., свид. К. Д. и колегата му на смяна спрели за проверка лек автомобил, м. “АУДИ Q 7”, с рег № М 59 60 ВМ , управляван от жалбоподателя. При проверката, извършена с техническо средство било отчетено наличие на концентрация на алкохол в издишаният въздух 0,63 промила. Бил съставен АУАН № 67А/10.09.2016 год. и издаден Талон за медицинско изследване № 0380845, които били връчени на водача – жалбоподателя. АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.

С издаденият талон за медицинско изследване жалбоподателят отишъл във ФСМП – Лом, където взели кръвна проба /в 01,00 часа/ и бил съставен Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество.

От приложеният по делото Протокол № 1180/13.09.2016 год., издаден от инж. Л. С., химик в НТЛ при МВР Монтана се установява, че при изследването на кръвната проба на жалбоподателя, извършено по метода ВИДМАРК е констатирано наличие на 0,96 промила редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол.

По делото са представени, от административно наказващият орган, доказателства за предишни нарушения на ЗДвП, извършвани от жалбоподателя, както следва – справка за нарушител/водач, от които се установява, че има шест издадени НП преди процесното, за различни нарушения, в т.ч. и едно /от 16.05.2012 год. – за управление на МПС след употреба на алкохол.

Съдът намира, че показанията на актосъставителя – свид. Б. Л., както и на свидетеля Е. Д. са логични, взаимосвързани и безпротиворечиви помежду си и с писмените доказателства по делото, поради което следва да ги кредитира.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран.

Ето защо, правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

Неправилно в Наказателното постановление наказващият орган е взел предвид концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух – 0,63 промила, вместо резултата от кръвната проба – 0,96 промила, която е била изготвена и налична към датата на издаване на НП. Това нарушение обаче не е съществено, доколкото не се променя съставомерността на нарушението – оттам и на правната му квалификация, следователно правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

 Това е така, защото според действащата към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на НП редакция на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. 

Сега действащата редакция на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В случая, при приетата от административнонаказващия орган концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух /което е по-благоприятно за него отколкото ако беше приет резултатът от кръвната проба/, следва да се приложи по-благоприятната за дееца санкция, предвидена в чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП – на осн. чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

Предвид изложеното и тъй като не може да утежнява положението на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е частично основателна - в частта, в която, на осн. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, което наказание следва да бъде намалено на глоба в размер на 500 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

В останалата си част НП следва да се потвърди.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0294-000600/03.10.2016 год., на О.Т.И., Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, упълномощен със Заповед № 8121в-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на М.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание, на осн. чл. 174, ал. 1 от ЗДП – „Глоба” в размер на 800 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от десет месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО „Глоба” от 800 лв. на 500 лв. И НАМАЛЯВА СРОКА НА НАКАЗАНИЕТО „Лишаване от право да управлява МПС” от десет месеца на шест месеца.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

Препис от Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на Началника на РУ МВР – Лом – за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: