Решение по Наказателно дело 651/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 14.06.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – гр. Лом, в открито съдебно заседание, на осемнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

При секретаря Р. Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова АНД № 651/2016 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

На осн. чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 на МВР са отнети и 10 к.т. на водача.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, К.Е.А. *** го обжалва в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като заявява, че не е в състояние да заплати санкция в определения размер, тъй като е студент и няма доходи.

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, и като така, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

При извършване проверка законността на правораздавателната дейност на административно наказващия орган, настоящата инстанция констатира, че НП не страда от пороци, които да обуславят незаконосъобразност на последното, респективно отмяна на същото само на формално основание, без съдът да се произнася по същество.

Двата акта – АУАН и НП, отговарят на императивните изисквания на закона, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В съдебно заседание пред настоящият съдебен състав, жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемият редовно призован, се явява, поддържа жалбата и моли да бъде взето предвид имотното му състояние.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, доводите на въззиваемата страна и на представителя на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Наказателно постановление № 16-0294-000439/26.08.2016 год., на О.Т.И., Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, упълномощен със Заповед № 8121в-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, на К.Е.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание, на осн. чл. 174, ал. 1 от ЗДП – „Глоба” в размер на 800 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от десет месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – за това, че на 03.08.2016 год., около 19,10 часа, в гр. Лом, по ул. Димитър Ангелов, с посока на движение – ул. Драгоман, е управлявал управлявал мотоциклет, м. Хонда ЦБР, 900 РР с рег. № М 08 40 Х, собственост на М.Р.М.от ****, под въздействие на алкохол, установено с техническо средство “Алкотест 7510” с инв. № ARDМ-0225, който отчел 1,15 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 0380907, извършил: управлява ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В диспозитива на постановлението е отразено: „Протокол № 1161/08.08.2016 год. на НТЛ при ОД МВР Монтана в заключение: в кръвта, иззета от А. се съдържат 0,96 промила редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол“.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 10.09.2016 год., свидетелите Е.Б.И. /актосъставител/ и А.Г.Х. /свидетел при установяване на нарушението и съставянето на АУАН/, двамата – служители на РУ Лом, били дежурни на 03.08.2016 год. Забелязали, че жалбоподателят управлява мотоциклет, а пътничката зад него била без поставена предпазна каска /по отношение това обстоятелство съдът кредитира обясненията на жалбоподателя, а не показанията на свидетелите, като отчита изтеклия период от време, през който обичайната им работа е свързана с контрол на движението по пътищата и е по-вероятно да не си спомнят подробности, а и жалбоподателят не е бил санкциониран за такова нарушение/. Свидетелите спрели водача и му извършили проверка, при което го изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест 7510” с инв. № ARDМ-0225, който отчел 1,15 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 0380907 /в 19,45 часа/. АУАН бил съставен в негово присъствие и подписан от жалбоподателя без възражения.

Водачът не представил и СУМПС, но за това бил съставен друг АУАН.

С издаденият талон за медицинско изследване жалбоподателят отишъл във ФСМП – Лом, където взели кръвна проба /в 20,15 часа/ и бил съставен Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество.

От приложеният по делото Протокол № 1161/08.08.2016 год., издаден от инж. Е. К., химик в НТЛ при МВР Монтана се установява, че при изследването на кръвната проба на жалбоподателя, извършено по метода ВИДМАРК е констатирано наличие на 0,96 промила редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол.

По делото са представени, от административно наказващият орган, доказателства за предишни нарушения на ЗДвП, извършвани от жалбоподателя, както следва – справка за нарушител/водач, от които се установява, че няма издадени НП преди процесното, като е водач от около две години преди процесното нарушение.

Съдът намира, че показанията на актосъставителя – свид. Е. И., както и на свидетеля А. Х. са логични, взаимосвързани и безпротиворечиви помежду си и с писмените доказателства по делото, поради което следва да ги кредитира /с изключение на частта, посочена по-горе/.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя АУАН съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран.

Ето защо, правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

Неправилно в Наказателното постановление наказващият орган е взел предвид концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух – 1,15 промила, вместо резултата от кръвната проба – 0,96 промила, която е била изготвена и налична към датата на издаване на НП. Това нарушение обаче не е съществено, доколкото не се променя съставомерността на нарушението – оттам и на правната му квалификация, следователно правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

               Това е така, защото според действащата към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на НП редакция на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Сега действащата редакция на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В случая, следва да се приложи по-благоприятната за дееца санкция, предвидена в чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП в редакцията му , приета с ДВ, бр. 60/2012 год. – на осн. чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

Но при определяне размера на наказанието, административно наказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да отчете тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение.

Всяко задължение за правно поведение е уредено с императивни правни норми в материалния закон и затова всяко неизпълнение на това правно поведение /задължение/ е и административно нарушение, за което се предвижда съответно административно наказание.

Административното наказание се определя за всееки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не са отчетени смекчаващите вината обстоятелства, а именно че същият е студент, не реализира доходи, няма други нарушения на правилата за движение по пътищата.

Ето защо, съдът намира, че така определеното в случая наказание по чл. 174, ал. 1, предл. 2-ро от ЗДвП, ред. ДВ, бл. 60/2012 год. е явна завишено, като едно наказание в размер на минимума би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна - в частта, в която, на осн. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв., което наказание се явява твърде завишено и следва да бъде намалено на глоба в размер на 500 лв.

В останалата си част НП следва да се потвърди.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0294-000439/26.08.2016 год., на О.Т.И., Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, упълномощен със Заповед № 8121в-748/24.06.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на К.Е.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание, на осн. чл. 174, ал. 1 от ЗДП – „Глоба” в размер на 800 лв., за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО „Глоба” от 800 лв. на 500 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

Препис от Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на Началника на РУ МВР – Лом – за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: