Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.
ЛОМ, 28.06.2017 година
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Ломският районен
съд, наказателна колегия,в открито съдебно заседание на тридесет
и първи май, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ЦВЕТАНОВА
При секретаря Любомира Петрова и с участието на прокурор при ЛРП и докладвано от съдия
Цветанова АНД № 201 по описа за
2017 година на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59-63 от ЗАКОН ЗА
АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/
Обжалвано е наказателно постановление №
17-0294-000155 от 15.03.2017 г. на
Началника сектор,РУ Лом упълномощен с 301з-670/18.03.2016 г. на Директор на ОДМВР
- гр. Монтана, с което на И.Ц.Л. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400
/четиристотин/ лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане
/КЗ/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно
заседания жалбоподателят не се явява лично, а изпраща упълномощен представител,
който поддържа жалбата и моля наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Процесуалният представител на РУ гр. Лом
- административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.
61, ал.1 от ЗАНН, редовно призован
не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взема становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от
ЗАНН, във вр. чл.
320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните правни съображения:
ЛРС, след като взе в предвид събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят И.Ц. на 20.02.2017 г.
около 17.50 ч. в гр……”управлявал МПС- лек автомобил м. Опел Астра с рег.№ М8925
ВМ, собственост на А. О. Л. с ЕГН ********** от гр…. Св. Е.И. и св. с.И.,
полицейски служители го спрели за проверка. При проверката установили,че като ползвател на МПС няма сключен валиден и
действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". За констатираното нарушение на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 12/КЗ
от 20.02.2017 г., който бил връчен на нарушителя, като същият го подписал с възражение,че ще представи застраховка.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
638, ал. 3 от Кодекса за застраховане /КЗ/ - за това, че управлява лек
автомобил, във връзка с чието използване няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
за моторното превозно средство, което управлява, валидна към датата и часа на
проверката. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 17-0294-000155
от 15.03.2017 г. на Началника сектор,РУ Лом упълномощен с
301з-670/18.03.2016 г. на Директор на ОДМВР - гр. Монтана, с което на И.Ц.Л. с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400
/четиристотин/ лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане
/КЗ/.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е.Б.И. и
свидетеля С.И.И. - свидетел при установяване на нарушението и
при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283
от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на
делото са показанията на посочените свидетели. Съдът кредитира същите, тъй като
са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от
останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в
никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са познавали и не
извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
По делото процесуалният представител на
жалбоподателя прави възражение за незаконосъобразност и обоснованост.
Представя копие от застрахователна
полица № BG 33 117000605153 от
20.02.2017 г. за лек автомобил Опел Астра с рег. № М 8905 ВМ. Същата е
сключена след като вече е установено нарушението. При проверката проверяващите
са установили на сайта в интернет, което не се опровергава и от защитника,че
към момента на проверката няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
МПс-то. Процесуалният представител се
опита да докаже с представяне на копие от акт за сключен граждански брак
между нарушителя и собственика на
автомобила – А. О. А. в съдебно заседание, че е съсобственик на автомобила.
Това в случая е без значение, тъй като към момента на съставяне на акта, и
издаване на НП, АНО е нямал информация, че автомобила е СИО. Още
повече,този факт е без значение, тъй като съсобственици на лекия
автомобил, семейството виновно не е изпълнило задължението си да
сключи граждански договор и е поставило жалбоподателя в положение да управлява
посоченото МПС без сключен такъв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
В разпоредбата на чл. 461
от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на
същия член, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на
автомобилистите по раздел ІІ, буква "А", т.10.1 от приложение № 1, а
именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно
превозно средство. От събраните по делото гласни доказателства се установява по
безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе МПС -
лек автомобил, Опел Астра с рег.№ М 8905 ВМ, собственост на А. О. Л. от гр…, като ползвател няма сключен
валиден договор за застраховка гражданска отговорност ,валидна към датата и
часа на проверката. Както става ясно от
материалите по делото и отново от разпита в съдебно заседание на посочените
свидетели, по време на управлението по отношение на автомобила не е имало
валиден договор за сключена застраховка "Гражданска отговорност".
Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя. В същото време
представената след извършване на проверката и съставяне на акта за установяване
на административно нарушение Полица за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите № BG/33/117000605153,
издадена от ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС” АД е със
застрахователно покритие от 19.00 часа на 20.02.2017 г. до 18.59.59 ч. на
20.02.2018 г., т.е. срока на валидност е започнал да тече след извършване на
проверката.
Доколкото управляването и от не собственик
на МПС, за което липсва действащ договор за задължителна отговорност, е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, с
оглед разпоредбата на чл. 6 от
ЗАНН следва да се приеме, че жалбоподателят действително е извършил
административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Макар и жалбоподателят да не е
собственик на процесния автомобил, следва да се приеме, че нарушението е
извършено виновно. След като се приема
изрично, че в качеството си на правоспособен водач на МПС и съпруг на собственика по документи нарушителят е бил
длъжен и е знаел, че досежно въпросното
МПС не е налице действаща застраховка "Гражданска отговорност",
предвид безусловното му задължение му да разполага с нея при извършване на
превоза. След като жалбоподателят се е съгласил да управлява определен
автомобил, без да е разполагал с документ, удостоверяващ наличието на валидна и
действаща застраховка "Гражданска отговорност", като същевременно в
качеството си на правоспособен водач на МПС е знаел, че такава е необходима за
управлението на МПС, същият несъмнено е извършил виновно процесното нарушение.
Следва да се отбележи също, че според разпоредбата на чл. 7,
ал. 1 от ЗАНН нарушението е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да знае, че по отношение на този автомобил не е била сключена съответната
застраховка /например като отчете наличието или липсата на валиден стикер на
предното обзорно стъкло/.
Поради изложеното съдът намира, че
жалбоподателят, управлявайки посоченото МПС, във връзка с използването, на
което и по отношение, на което е нямало валидна застраховка "Гражданска
отговорност", действително е осъществил от обективна и субективна страна
посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
административно нарушение.
Санкцията също така е определена
правилно и законосъобразно, на основание чл.
638, ал. 3 от КЗ предвиждащ специално наказание "глоба" в размер
на 400 лева за лице, което не е собственик и повторно управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, какъвто е и процесният случай.
Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН и е наложил наказание в абсолютен размер, предвиден в посочената
по-горе разпоредба, т.е. не може да бъде коригиран.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна.
Не са налице също така основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Липсват и данни за наличието на каквито и да било
извинителни причини, които да обусловят по-малката тежест на нарушението. Следва
да се отбележи също, че жалбоподателят е санкциониран многократно за различни
нарушения на ЗДвП, от което е видно, че същият се отличава с повишена склонност
към незачитане на нормите, регулиращи движението на МПС по пътищата.
Поради всичко изложено по-горе, съдът
намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление№ 17-0294-000155 от 15.03.2017 г. на О. И.-*** упълномощен с
301з-670/18.03.2016 г. на Директор на ОДМВР - гр. Монтана, с което на И.Ц.Л. с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400
/четиристотин/ лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане
/КЗ/, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Монтанския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.