МОТИВИ ПО НОХД № 652/16 г. по описа на ЛРС.
Против подсъдимия М.Р.А., Видинската районна прокуратура е възвела обвинение по чл. 210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр.чл.18 от НК за това, че през м. ноември 2015г., в гр.Видин, след предварителен сговор с Н.В.Н., с цел да набави за себе си имотна облага-сумата от 10 000 лв., направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у |К.А.К., уверявайки го, че пострадалият от ПТП, настъпило на 02.11.2015г.-Ц.Б.П., причинено от него, е в много тежко здравословно състояние и ако заплати на пострадалия сумата от 10 000 лв., воденото срещу него в тази насока досъдебно производство № 25/2015г. по описа на ОСлО в ОП Видин ще бъде прекратено и няма да бъде уволнен от работа, с което му причинил имотна вреда като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
Против подсъдимият Н.В.Н., Видинската районна прокуратура е въвела обвинение по чл. 210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр.чл.18 от НК за това, че през м. ноември 2015г., в гр.Видин, след предварителен сговор с М.Р.А., с цел да набави за себе си имотна облага-сумата от 10 000 лв., направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у |К.А.К., уверявайки го, че пострадалият от ПТП, настъпило на 02.11.2015г.-Ц.Б.П., причинено от него, е в много тежко здравословно състояние и ако заплати на пострадалия сумата от 10 000 лв., воденото срещу него в тази насока досъдебно производство № 25/2015г. по описа на ОСлО в ОП Видин ще бъде прекратено и няма да бъде уволнен от работа, с което му причинил имотна вреда като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
В съдебно заседание представителя на ЛРП поддържа,че обвинението е доказан по несъмнен и категоричен начин, а установената фактическа обстановка сочи на осъществяването от обективна и субективна страна на състава на престъплението, за което са привлечени да отговарят двамата подсъдими. Предлага да им бъде наложено наказание по текста на обвинението.
За съвместно разглеждане в процеса е приет граждански иск,заявен надлежно и своевременно за сумата от 10 000 лв.,представляващи нанесени от двамата подсъдими на пострадалият неимуществени вреди.
Конституиран по негово желание като граждански ищец и частен обвинител по делото К.А.К., представляван от адв.Гергов от ВАК поддържа,че престъплението е безусловно доказано и моли съда да бъде наложено подходящо наказание, кореспондиращо на предложеното от представителя на обвинението, както и да се уважи гражданската претенция в претендирания размер,ведно със законните от това последици-лихви и разноски.
Пред съда двамата
подсъдими и техните защитници се възползват от правото си да не дават обяснение
в началото на съдебното следствие, такива са дадени в края му. Изслушани от
съда и двамата подсъдими разказват подробно и не се признават за виновни.
Обясняват поведението си с факта,че не е осъществен състава на престъплението
по което са обвинени, нито от обективна, нито от субективна страна. Подсъдимите лично и чрез защитниците си по
делото молят съда да бъдат признати на невинни, а предявеният граждански иск
отхвърлен като недоказан и неоснователно
предявен . Подсъдимият М.А. прави
възражение в смисъл, че използваните СРС са в нарушение на чл.14,т.7 от закона,
мотивирайки се, че в момента в който са поискани е имало само една единствена
жалба на К.А.К. и никакви други доказателства т.е. нито е разпитван Ц.П./ той е
разпитан едва на 23.12.2015г. около 16,30ч., а това е един час след като
подсъдимите вече са били задържани от разследващите органи/. Прави възражение в
смисъл,че никога и по никакъв повод не е споменавал конкретна сума на
пострадалият К.А., на последната им среща именно пострадалият е заявил, че е
приготвил сумата от 2000 лв., но от тях приспада 500 лв., който ще им ги
предаде след Нова година. Двамата подсъдими апелират към съда за справедлива
присъда, кореспондираща с доказателствата по делото . Защитниците на двамата
подсъдими считат, че в хода на ДП както
и на съдебното следствие не са събрани доказателства, от които по безспорен
начин да се установи, че е извършено визираното престъпление. Считат, че е
установена обективна и субективна несъставомерност на
деянието и след като анализира събрания доказателствен материал молят съда да
се произнесе с оправдателна присъда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Двамата подсъдими са приятели. Подс. М.А. ***, завършил висше юридическо образование и работи като съдебен помощник в Административен съд София. Подсъдимият Н.Н. ***, работил е като Главен полицай при група ООР при РУ – ОД на МВР Видин. И двамата подсъдими не са осъждани.
На 02.11.2015 го д., на път II - 12 в землището и в посока гр.Видин възникнало ПТП произшествие, при което свидетелят К.А.К. - полицейски служител в ГПУ-Брегово, управлявайки
собствения си л.а."Фолксваген - Пасат" с рег.№ ***и движейки се със
Непосредствено след станалото ПТП извършителя К.К., който е пострадал по настоящето дело заминал командировка на границата.Десет дни по-късно/ след ПТП-то/, на 11.02.2015г., на свидетелят К. по телефона се обадил неговия колега - свидетелят М.Я.М.. При проведения разговор свид. М. обяснил на К., че случайно срещнал техния колега -свид. М.Д.М. ***, който го попитал дали има номера на мобилния телефон на подс. Н.В.Н. -служител в РУ на МВР - гр.Видин, но след като свид. М.М. казал, че го няма, свид. М.М. му го продиктувал, като го помолил да го даде на свидителя К., тъй като подс. В. имал да му казва нещо във връзка с ПТП-то, в което св.К. участвал наскоро.
Свидетелят К. бил все още в командировка на турската граница, но позвънил по телефона на дадения му от свид.М.Я.М. номер на подс.Н.. След като се свързал с него, подс. Н. му се представил като служител в РУ -гр.Видин и му казал, че познавал човек, който можел да му помогне за ПТП-то в което е извършител. Подс.Н.В.Н. обяснил на свидетелят К., че е по - добре да плати, за да „се оправи и да излезе чист", и че ще го свърже с човек, който ще му обясни всичко. Двамата се разбрали да се чуят на 20.11.2015 год., когато свидетелят К. се върнел от командировка, като за проведения разговор свидетелят К. уведомил своя началник - свидетелят В. Т. В.. На същата дата -20.11.2015г. свидетелят К. получил есемес /текстово съобщение/ от телефона на обв.Н., който му поръчал да му се обади, тъй като „имало развитие по неговия случай"
Свидетелят К. позвънил на подс.Н. като му казал, че още е в гр.Средец и не се е прибрал, като се уговорили да се чуят на следващия ден -21.11.2015 год. около обяд. Така и се случило, като се разбрали да се видят срещу магазин „Корона", намиращ се на ул."Широка" в гр.Видин.
Привечер, на 21.11.2015г. на мястото на което преди това се уговорили, свидетелят К. се срещнал с двамата подсъдими, като на тази среща подс.Н. го запознал с подс. М.Р.А., който /според показанията на св.К./ се представил като практикуващ съдия от град София и му казал, че неговото семейство и семейството на пострадалия от пътнотранспортното произшествие — свидетеля Ц.П. били близки.
На проведена на 21.11.2015 год.,
среща подсъдимият М.А. обяснил на свидетеля К., за здравословното състояние на
пострадалия от катастрофата Ц. Б. П., а
именно че бил в тежко здравословно състояние,че имал счупена китка, глезен, ребрата му
били счупени, като едно от тях
перфорирало белия му дроб, трудно дишал, хъркал, а близките му били
около него, защото състоянието му било тежко.Тези
твърдения относно здравословното състояние на пострадалия от катастрофата
- свидетеля П. кореспондират с
писмените доказателства приложени към приетото
по настоящето дело сл.д.№ 25/15г. по описа на ОСлО-ОП
Видин, както със заключението на съдебно медицинската експертиза по това ДП,
така и с мотивите на прокурора , издал Постановлението за прекратяване на
наказателното производство по сл.дело, погрешно интерпретирано от обвинението
по настоящето дело, че това обстоятелство не отговаря
на истината.
Според показанията на св.К.К.-пострадал по настоящето производство на същата тази
среща подс.А. му бил обяснил , че ако даде 10 000 лв. като обезщетение на
пострадалия от катастрофата Ц. Б. П. за нанесените му две телесни повреди/по пет хиляди за всяка/ по
воденото срещу него в тази връзка досъдебно производство №25/2015 год. по описа
на ОСлО в ОП - гр.Видин, то същото ще бъде прекратено и К. няма да бъде уволнен от работа, а ще
се оправи и досието му ще е чисто. Никъде по делото това негово твърдение за
точно фиксирана сума от 10 хил.лв. не се потвърди и не става ясно, нито с
писмени, нито с гласни ,нито със СРС доказателства. Пак според показанията на
св. Кр.К. той трябвало тази парична сума да я даде на
подс.М.А. в качеството му на пълномощник на св.П./пострадал
от ПТП-то . И това не кореспондира с писмените доказателства по делото, тъй
като видно от представеното и прието по делото пълномощно в оригинал същото е
нотариално заверено на 27.11.2015г. при нотариус Лорета
Цветкова с рег.№ 029 и с район на действие РС Видин.Пак от показанията на св.К.,
той не се интересувал от здравословното състояние на пострадалият от |ПТП св.Ц.П.,
тъй като бил посъветван за това от началниците си да не интересува той
директно, тъй като това можело да има негативен оттенък по воденото ДП № 25/15г.
ОСлО ОП Видин. Свидетеля К. твърди също, че след тази
среща той информирал началника си , но същият бил в отпуск и го посъветвал да
разкаже всичко на началника на ГПУ Брегово. Така и станало пострадалият
разказал всичко на св.В., който от своя страна пък информирал Вътрешна
сигурност. Свидетеля дава показания,че се срещнал с лица от Вътрешна сигурност,
който го посъветвали, че той трябва да им сътрудничи и да подаде молба.
Съобразявайки се с това, св.К. подал жалба/ л.9 от ДП /, незнайно защо чак една
седмица след срещата си със двамата подсъдими, входирана
с № 02-41-27.11.2015г., която била изпратена по компетентност на РП Видин, вх.№
2850/ 04.12.2015г.
Същевременно, видно от показанията на
св. К.К., който е вуйчо на св.Ц.П. става ясно, че той
след станалото ПТП е човека който се е грижил за св.Цв.П.:
платил му е здравните осигуровки, за да може да бъде лекуван в болничното
заведение , като е полагал грижи и след изписването му от болница, защото
здравословното състояние на св.П. изисквало това. Тъй като св.Ц.П. е неженен,
родителите му са починали и той живеел заедно със своя вуйчо св.К.К., а последният бил похарчил около племенника си сумата от
около 500-600 лв, във връзка с лечението му,а пък и
нямал парични средства да се консултира с адвокат,решил да се консултира със сина на своя отдавнашен
приятел и баща на подс.М.А., който го информирал, че
сина му е дипломиран юрист. От своя страна бащата на подсъдимият споделил това
със сина си-подс.А., който посетил дома на св.К., там
се срещнал със св.Цв.П. и му разяснил в разбираем за
него вид процедурата визирана в чл.343а, ал.2 НК, а именно , че ако
пострадалият поиска наказателното производство за извършителя на
престъплението/имайки предвид ПТП-то/се прекратява. Обяснил му също така, че
вземайки предвид факта, че не се е възстановил напълно от ПТП-то, може да го
упълномощи и той , като упълномощено от него лице да се срещне и разговаря с
извършителя на ПТП-то, за евентуално обезщетение. От показанията на този свидетел се установява
също, че сумата която подс.М.А. следва евентуално да договори със св.Кр.К. е около 2-3 хил.лева, от която сума 700 лв. са
заемите които св.К. е взел от хора,за да покрие разходите свързани с лечението
на племенника му, а останалата сума да послужи за лечението му след изписването
от болничното заведение. Т.е. от гласните доказателства по делото се установява
по един категоричен и неоспорен от страните начин,че инициативата за
евентуалното обезщетяване на св.Ц.П. е била на неговият вуйчо-св.К., както и от
показанията на св.В.М., който е зет на св.К.К..
След което подс.А.
се е свързал с подс.Н. / двамата ги свързва
дългогодишно приятелство/ и тъй като подс.Н. бил
служител в полицията в гр.Видин го помолил да издири и намери телефон, за да
осъществи контакт със св.К. и му разясни ,че ако обезщети в паричен еквивалент
св.П./пострадалия от ПТП-то/, то последният ще поиска пред разследващият орган,
воденото срущу него наказателно производство №
25/15г. по описа на ОСлС-ОП Видин ще бъде законно
прекратено, по силата на текста на чл.343а,ал.2 НК.
От своя страна подс.Н.Н.
положил усилия за да установи кой е телефонният номер на св.К.. И тъй като подс.Н. не познавал лично св.К. веднъж при случайна среща в
сградата на полицията във гр.Видин между този него св.Л. го помолил да му
намери тел.номер на св.К..
Водно от показанията на св.Л., който е бивш служител в полицията поискал от дежурния тел.номер на св.К.. В стаята на дежурния полицай по случайност бил и св.В., който бил явно притеснен, че именно негов служител е извършителя на ПТП-то, попитал св.Л. защо ме у телефонния номер на този служител и учудено го попитал, дали знае,че този негов служител е на турската граница в командировка, както и дали св. Л. знае,че този негов служител е катастрофирал, ударил бил някакъв човек и да не се занимава с него . Съдът кредитира показанията на свидетеля Л. тъй като същите се подкрепят и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.
За да се осъществи контакт със св.К. подс.Н. оставил своя телефонен номер на св.М., също полицеиски служител с молба да го предаде на св.К. с молба
да му се обади, като му препредал думите на подс.Н., че е съврзано с ПТП-то
реализирано от св.К.. Веднага същият ден св.К. се обадил за случващото се на
прекият си началник-св.Т.Т.. От своя страна св.Т. му
казал ,че познавал този техен колега/подс.Н./ като го
посъветвал да се свърже с него и да разбере за какво всъщност го търси. Така и
направил св.К. обадил се на подс.Н. , който му
обяснил,че е по повод извършеното от него ПТП, както и че ако приеме да се
срещне с негов познат, който подробно ще му разясни какво следва да се направи,
за да може да се обезщети от една страна пострадалият от ПТП-то св.П., а от
друга страна след като това стане, той да поиска от разследващият орган
наказателното производство по ДП 25/15г. по описа на ОСлО
при ОП Видин да бъде прекратено, като по този начин той няма да бъде осъден .
Обяснил му също,че и други полицейски служители са били извършвали ПТП-тапипса „се оправяли и излизали чисти „ от подобни
ситуации. След неколкократни разговори такава среща е
осъществена на 21.11.2015 год. между свидетеля К. и двамата подсъдими, тримата се разбрали да се чуят отново,
след което свидетелят К.
уведомил своя началника на ГПУ-Брегово -свид.В. Т. В..
Последният пък уведомил съответните служители от ДВС на МВР, които при проведен разговор със св.К. го посъветвали да
подаде жалба до полицията, както вече беше посочено по горе в мотивите.
Според обясненията на св.К., след разговора със свидетеля В., който го насърчил , то той се обадил на подс.Н. и се разбрали отново да се видят. Срещнали се тримата на същото място. Подс.М. А. показал папка с документи, в която св. К. видял „копие" от личната карта на пострадалия от катастрофата - свид.Ц.П. и Пълномощно, за което подс.А. казал, че с това пълномощно пострадалия го е упълномощил да го представлява, защото той не можел да дойде, тъй като бил трудно подвижен. Пак според обясненията на св.К., подс.А. му бил обяснил, че като плати сумата от 10 000 лв., пострадалия от катастрофата П. ще заяви пред следователката, че няма претенции към него и делото ще се прекрати. Според показанията на св.К. преди да се разделят подс.А. му бил казал на К. да не говорят много по телефона, а да си пращат съобщения които били трудно проследими, тъй като срещу него имало проверка и можело да му ..слушат" телефона.
Няколко вечери след това свидетелят К. и подс.Н. се срещнали на паркинга зад Полицията в гр.Видин, където К. обяснил, че може да изтегли оувърдрафт, който да даде веднага на двамата подсъдими, а за остатъка- трябвало да изчакат. Междувременно свидетелят К. е провеждал и множество телефонни разговори с двамата подсъдими, които са документирани чрез СРС и приложени като ДС по настоящото досъдебно производство.
След още няколко дни свидетелят К. се свързал по телефона с подс.Н. и му казал, че вече имал парите от оувърдрафта и да се разберат къде да им ги даде, защото трябвало да заминава в командировка. След това подс.Н. се обадил на свидетелят К. и му казал, че подс.А. ще дойде от София, за да се видят и да им даде парите. Така и се случило, и вечерта на 23.12.2015 год. тримата се срещнали на улицата до задния двор на Полицията в гр.Видин. Свидетелят К. заявил на двамата обвиняеми, че има 2 000 лв. от оувърдрафт, но ще остави 500 лв. за себе си за празниците, а на тях ще даде 1 500 лв., а останалите пари от 500 лв. ще им даде в последните дни на годината. К. предал парите на двамата обвиняеми и тръгнал, а двамата подсъдими незабавно били задържани от служители от ДВС на МВР.
Видно от приложените към делото
материали, при последвалия извършен обиск на подсъдимите А. и Н., у подсАангелов е
била намерена именно посочената от тъжителя К.
сума от 1 500 лв. в банкноти с номинал от по 100
и по 50 лв., които били предварително обработени в условията на прилагане на СРС. От приложените към делото Протоколи за обиск на лица е
видно, че освен въпросната сума
пари, у подс.А. са били намерени и „копие" на
АУАН с № 166051/02.11.2015
год. съставен на тъжителя К., както и „копие" на личната му карта.
За прецизност следва да се
отбележи,че според обвинението извършените процесуално-следствени действия –
обиск на лица било в пълно съответствие в с процесуалните правила. Това обаче
не се споделя от настоящият съд, тъй като видно от приложените по ДП /л.33-34 и
л.38-40/ е видно, че по време на извършването на
А/ обиска на подс.Н.Н. за времето от
18,00ч. до 20,50ч. обиска бил извършено от:
-
Г.
В., при поемни лица:
-
И.
А. И. и
-
Т.Л.П., в присъствието и на др.лица:
-
Г.Н.Д. и
-
П.С.П.
Б/ обиска на М.А. за времето от 18,50 ч. до 20,45 ч.
обиска бил извършен от
-
П.С.П.,
при поемни лица:
-
И.
А. И.ов и
-
Т.Л.П., в присъствието и на др.лица:
-
Г.Н.Д.
и
-
Г.
П. В.….
Или с други думи възниква въпроса:
-
възможно
ли е за времето от 18,50 ч. до 20,45ч. на 23.12.2015г. при обиска на двамата
подсъдими да присъстват едни и същи поемни лица, и
как са възприели едновременно факта
на броенето на банкнотите, записването на техният номинал и № и др. вещи при подс.А.
и описването на намерените банкноти респ.техният номинал и № и др.вещи,намерени
у подс.Н. и дали това не ги е разколебало при
възприемане на случващото се.
-
Има и още
въпроси: възможно ли е лицето извършващо обиска на подс.Н.
да присъства при обиска на подс.А., а това е Г. В. и П.С., и как са възприели извършеното процесулно-следствено действие
-
Участието
на лицето Г.Д. при обиска и на двамата подсъдими и как е възприел едновременно факта на броенето на
банкнотите, записването на техният номинал и №
и др. вещи при подс.А. и описването на
намерените банкноти респ.техният номинал и № и др.вещи,намерени у подс.Н. и правилно
ли е възприел напр.броенето на банкнотите, записването на техният номинал и
сериен номер.
Тъй като в хода на съдебното следствие това
обстоятелство не бе констатирано от участниците в процес, и никоя от страните
не поиска разпит на поемните лица, то за съдът е
невъзможно те да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, поради
което и ги обсъжда.
На следващо място но не и по значение е факта, че непосредствено след като бил осъществен разговор между св.Кр.К. и подс.Н.Н., за съдържанието на този разговор е бил уведомен началника на св.К., който пък твърди ,че бил психически и физически разстроен, бил отслабнал, не знаел за какво става на въпрос когато бил на турската граница/ без да уточни дали бил физически и психически зле от факта,че е извършил ПТП-то, че пострадалият е с множество травми и наранявания, че срещу него е започнало и се води ДП или пък бил зле-морално и психически от факта,че му е било обяснено, че ако приеме да обезщети пострадалият от ПТП-то, то той ще поиска прекратяване на воденото срещу него ДП и то ще бъде прекратено. ИЛИ пък от друга страна е имал притеснения ,свързани с отношението на неговите началници/ а това е така защото видно от показанията на св.Т.Т. срещу св.К. паралелно с воденото ДП е имало и вътрешна проверка по случая с ПТП-то. Пак според св.Т.Т. „…..Започнах да наблюдавам К. от момента на ПТП-то. Ние постоянно го следим…….след ПТП-то, аз като негов пряк началник съм длъжен да следя негово психическо състояние при проява на рискови индикатори, които са ни сведени от Института по психология на МВР следва да уведомя психолог…. При него …. имаше такива рискови индикатори…”, както и /пак от показанията на св.Т.Т. ”… Това му беше най-големия проблем, защото беше готов да даде сумата, но нямаше от къде да ги вземе, за това се терзаеше…..: Той ми каза, че тази сума му се иска заради това, да не бъде уволнен от работа, да му прекратят следственото дело. Да бъде дадено на пострадалото лице, че да няма претенции към него в рамките на образуваното следствено дело срещу него….
Пак от показанията на св.Т.Т. на въпроса: Ако при вашите консултация относно съразмерността на сумата, ако ви бяха казали, че е реална сума/ т.е. 10 хил.лв./, друг съвет ли щеше да дадете
Отговор: Ако сумата беше реална не виждам друг вариант, освен да я даде.
От изложеното също така се
установява,че след срещата на св.К. на 21.11.2015г. с подсъдимите, той е бил информиран
от тях за една законова възможност, визирана в чл.323,ал.2 НПК и как тя да бъде
реализирана. От друга страна след тази среща на 21.11.2015г. той е за какво
точно го търсят двамата подсъдими и веднага е информирал за това началниците
си,които от своя страна поели инициативата и го срещнали със служители на
вътрешна сигурност и на тях им разказал за ситуацията, те пък го посъветвали да
подаде жалба. Имплицитно не се установява дали св.К. е подал жалбата против
двамата подсъдими от страх от висящото ДП или „по съвест” посъветван да направи
така.
Установява се също така, че веднага
след като е подал жалба против двамата подсъдими в нея той пише /л. 9 от ДП :
„….. най-вероятно се касае да бъда измамен с цел да бъде набавена имотна
облага, като ме въведат в заблуждение”, а в проведеното с.з. на л.54 , ред 5 от долу нагоре…” след разговора
с тях/двамата подсъдими/ заподозрях, че става въпрос за измама или
изнудване….След разговора ми с тях/т.е.21.11.2015г./ се обадих на началника си,
той ми каза да се обадя на г-н В., ….слязох долу, разказах на г-н В. за какво
става на въпрос, те сигнализирали вътрешна сигурност, попитаха ме дали искам,
щото става на въпрос за изнудване и измама, съгласих се да сътруднича. От там
всичко ми бе изяснено… какво да говоря и как да отговарям, за да може те да си оправят документации. Аз
следвах инструкциите на вътрешна сигурност.
От приетите и приобщени по делата СРС
се установява,че след като св.Кр.К. е сезирал
вътрешна сигурност на 27.11.2015г., които от своя страна са изпратили жалбата
по компетентност на РП Видин , а там било образувано ДП №30815г. по описа на РП
Видин. Непосредствено след това прокурор от РП Видин е направил искане до ОС
Видин за разрешение за използване на СРС , като на 07.12.2015г., допълнено на
14.12.2015г. е дадено такова разрешение от Председателя на ОС Видин. След тази
дата т.е. от 15 декември до 23 декември 2015г., се установява че двамата
подсъдими са си комуникирали чрез СМС-си общо 66, като разговорите са били за
уточняване час и място на срещата – 21.12. и 23.12.2015г., като подс.Н. е препредавал на подс.А.
това, което са обсъждали двамата относно предстоящи срещи. От засечените чрез
СРС разговори общо 20, от тях изходящи от подс.Н. към
св.К. са 11, и обратното-9 бр. Прави впечатление, че никои от двамата подсъдими
не е споменавал сумата от 10 хил.лв., тази сума е упомената единствено от св.Кр.К.. Според представителя на обвинението въпреки, че св.К.
само и единствено той говори за сумата от 10 хил.лв., то подсъдимите е следвало
да възразят или да направят нещо друго, като чрез конклудентните
им действия се доказвал факта ,че размера на исканото обезщетение е 10 хил.лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства : обясненията на двамата подсъдими; показания на всички разпитани свидетелите по делото, приобщените по делото писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, както и представените в с.з. такива.
Съдът кредитира обясненията на подс. А. досежно начина на сдобИ.е с представителна власт , предвид на следното: Подсъдимият А. сочи, че е казал на св.П., тъй като последният бил трудноподвижен, и му предложил за да бъде обезщетен парично във връзка с претърпяното от него ПТП , то той следва да заяви пред разследващият орган, че се отказва от разглеждане на производството , и че ако той направи това,но наказателното производство ще бъде прекратено. За целта св.п. следва да го упълномощи и така подс. А. да го представлява .
Обясненията на подс. А. в тази насока са логични, тъй като той е живеел и работел в гр. София, а в почивните дни се прибирал при семейството си, което живеело в гр.Видин , като по този начин имал възможност да се срещне с извършителя на ПТП-то, а св.П. е живеел далеч от това населено място и бил трудноподвижен по това време.
Подс. А. е споделил това със св. К., че е пълномощник на св.П. и му разяснил законовата възможност, че ако св.П. бъзе обезщетен от него във връчка с ПТП-то, то той ще поиска от разследващият орган и нак.производство срещу св.К. ще бъде прекратено. Със съдействието на другия подс.Н. успели да се свържат със св.К. и по този начин била реализирана една законова възможност ,визирана в текста на ал.2, на чл.343а НК.
Следва да се отбележи не на последно място и , че въпросът по отношение на предоставената представителна власт с пълномощното не е спорен.
Обясненията на подс. Н. и подс.А. в тази им част са в унисон със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
В показанията си св. К. сочи, че той и двамата подсъдими постигнали договорка относно стойността на обезщетението – 10 000 лв., но това са само твръдения на този свидетел препредадени на неговите началници. Неоспорим факт е ,че всъщност уговорката е била за 2000 лв., които св.К. предал на подс.А. на срещата им на 23.12.2015г., с уговорката че останалата сума ще им даде по-късно. Тъй като банкнотите били белязани и така св.К. първо се здрависал с подс.Н., след това предал процесната сума на подс.А.. При проверката с ултравиолетова лампа по ръцете и на двамата подсъдими е имало следи от химическото вещество с което били белязани парите. Като следите по ръцене на подс.Н. са били по-малка, и това се дължи на обстоятелството не че е докосвал белязаните пари, а това са следи от здрависването му с св.К.. В този момент именно службите на вътрешна сигурност пристъпили към обиск на двамата подсъдими. Подобно действие е изцяло нелогично, ако подс. Н. и А. са действали със съзнание и ако целта им е била насочена към придобИ.е на имотна облага, то действията на служителите от ВС са били прибързани . Това се установява и от факта,че чак след като са и били задържани двамата подсъдими в 17,30 ч., след като им е извършен обиск едва тогава в 19,10 ч. е бил разпитан и пострадалият от ПТП-то по ДП 25/15г. ОСлС ОП Видин.
Липсва логика, при положение, че и двамата подсъдими са целели въвеждането в заблуждение на св. К., след като само подс.А. се е срещал със св.П. и му е казал да извършва действия по отношение пълномощното, ами съвсем нормално беше да не се прибързва талкова и дабъде изчакан да преде/ евентуалн непредаде парите на св. П..
На следващо място видно от предложението на Прокурор Л.Цветкова от РП Видин /л.4 от ДП/ , в което прокурор Цветкова намира,че делото е с фактическа и правна сложност и иска удължаване на срока, в това предложение е записано,че ДП е образувано на 07.12.2015г. с постановление на РП Видин срещу неизвестнен извършител, за това,че през м.12.2015г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у някого ??? и с това причинил нему или другиму имотна вреда. Това не кореспондира с останалите доказателства по делото, тъй като жалбата на св.Кр.К. е от 27.11.2017 г., впоследствие изпратено по компетентност на РП Видин, т.е. към момента на образуването на ДП пострадалият е известен. Това не кореспондира и с тезата на ОА, в която е записано, че подсъдимият М.Р.А. е обвинен в това, че през м. ноември 2015г., след предварителен сговор…… и т.н.
Не успя да
обясни и да обоснове обвинението и факта на
поддържаната заблуда у св.К.. Това не кореспондира дори и с неговите
показания, от които е видно, че още след първият проведен разговор с подс.Н., по времето когато е бил още в командировка на
границата, той е информирал своя началник за случващото, който от своя страна
го насърчил като му препоръчал да се срещне и установи аккто
точно се иска. Още повече ,че и самият св. К. заявява „… От там всичко ми бе изяснено… какво да говоря
и как да отговарям, за да може те да си
оправят документации. Аз следвах инструкциите на вътрешна сигурност….” Т.е. не става ясно той ли е
бил заблуждаван или е целял да заблуди двамата подсъдими…., като следва
инструкциите на вътрешна сигурност….С други думи възползвайки се от така
създадените и поддържани за този кратък времеви период взаимоотношения,
пострадалият който бил инструктиран от вътрешна сигурност, решил да им
сътрудничи, като за целта започнал той да търси често подс.Н.
с молба да се срещнат тримата. Такава среща е осъществена между тримата/двамата
подсъдими и пострадалият/ на 21 и 23 декември. На тези срещи и чрез телефонни
разговори е уточнена сумата от 2000 лв., като пострадалият е предал само сумата
от 1500 лв., с уговорката че остатъка от 500 лв. ме е за новогодишните празници
и ще го получат по късно. И тъй като по време на телефонните разговори на
пострадалият и подс.Н. последният никога не е споменавал конкретно
сума, то св.К./ следвайки инструкциите на вътрешна сигурност и имайки
непосредствена представа за СРС-то/ в проведения разговор на …… вметнал за
сумата от 10 хил.лв., която той да им предаде.
Съдът кредитира частично показанията
на св.Т.,В. и К. в частта , касаеща сумата от 10 хил.лв., тъй като първите
двама са ръководители на пострадалият и не е безспорно доказано,че исканата
сума е точно 10 хил.лв., защото св.Т. и В. само препредават това което им е
споделил пострадалият К..
Прави впечатление също така, че първоначано подадената жалба от св.К. сезира Вътрешна
сигурност, е екзактен т.е. буквално цитира чл.209 НК, а именно:…искана сумата
от 10 хил.лв. , вероятно се касае да бъде измамен, с цел да бъде набавена
имотна облага, като ме въведат в заблуждение.”
Непосредствено след това в дадените
показания както на ДП , така и в с.з. от 15.02.2017г. , липсва ясното относно
това дали възприема процесната ситуация като измама
или пък изнудване. Същото проличава и при разпита на неговите началници-св.Т. и
В. т.е. не са наясно това измама ли е или изнудване.
Не става ясно нито от обвинителния
акт , нито от протеста на обвинението в какво се състои точно измамата, и защо
не е довършена. Може би измаменият би бил св.П., ако бе доказано, че процесната сума от 1500 лв. не му беше предадена. Това е
така тъй като по силата на пълномощното, той следва да получи определена сума
за обезщетение, след което поиска от разследващите наказателното производство
да бъде прекратено. И това е станало тогава, когато св.К. , все пак може би се
е възползвал от съвета на подс.А. , като е обезщетил
св.П. със сумата от 600 лв. като по този начин е реализирана законовата
възможност предвидена в чл.343а,ал.2 НК . Т.е пострадалият от ПТП е получил
обезщетение от своя страна е поискал нак.производство
да бъде прекратено, и то е прекратено. От друга страна св.К. остава неосъждан и
продължава да работи.
От друга страна неадекватната реакция
на разследващите органи и предприетите от тях прибързани ОИМ са довели до
недовършване на деянието .
Така ,предвид изложеното по отношение на събраните в хода на съдебното следствие и посочени по- горе гласни и писмени доказателства, съдът намери, че заявеното в обясненията на двамата подсъдими се кредитира изцяло.
От правна страна:
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна, че подсъдимите Н.В.Н. и М.Р.А. не са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 от НК и ги призна за НЕВИНОВНИ в това, в че през м.ноември 2015г., след предварителен сговор помежду си и с цел да набавят имотна облага-сумата от 10 000 лв., направили опит да възбудят и поддържат заблуждение у К.А.К. уверявайки го, че пострадалият от ПТП, настъпило на 02.11.2015г.-Ц.Б.П., причинено от него, е в много тежко здравословно състояние и ако заплати на пострадалия сумата от 10 000 лв., воденото срещу него в тази насока досъдебно производство № 25/2015г. по описа на ОСлО в ОП Видин ще бъде прекратено и няма да бъде уволнен от работа, с което му причинил имотна вреда като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
За да оправдае подс. Н. и А. по възведеното обвинение съдът изходи от
установената фактическа обстановка по делото, съобразно която деянието се явява
несъставомерно от обективна и субективна страна.
Обект на наказателно правна закрила на престъплението “измама” са обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество, като за разлика от изнудването, тук въздействието върху пострадалия не е посредством употреба на сила и заплашване, а по един измамлив начин, така че да се създадат или да се затвърдят вече създадени неверни представи относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност. В
НК са очертани състави на различни видове измама, като общото между тях е, че във всички случаи актът на имуществено разпореждане се осъществява от измаменото лице поради негова неправилна представа относно основанието или условията за това
разпореждане.
Обикновената (класическа) измама е законово регламентирана като престъпни състави в чл. 209–211 от НК.
1. Основните състави на измама са предвидени в чл. 209, ал. 1
и 2 НК. Различните форми на класическа измама се отличават
само по въздействието върху измамения.
А) Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно
отговорно лице.
Б) От обективна страна, изпълнителното деяние по ал. 1 може да бъде осъществено в две форми:
- Първата е възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на начални неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако не беше създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си.
- Втората е поддържане на заблуждение, т.е. затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували изначално в съзнанието на жертвата или вече са били създадени от подсъдимия или от друго лице.
Възможно е да бъдат осъществени едновременно и двете форми на изпълнително деяние и това е най-често срещаната хипотеза – деецът, след като е възбудил заблуждение, по-нататък да поддържа тези неверни представи.
Приема се, че по необходимост всяка една от тези две форми на изпълнително деяние изисква активно поведение, действие, дори и когато деецът поддържа заблуждение. Тази постановка не е еднозначна, защото е възможно изпълнителното деяние да бъде осъществено и чрез бездействие, особено когато се отнася за поддържане на заблуждение.
В хипотезата на нормата на чл. 209, ал. 2 НК се предвижда още една форма на изпълнително деяние – използване на заблуждението (когато адресатът има вече създадена невярна представа за обстоятелствата, съобразно които извършва имуществено разпореждане, като деецът се възползва от нея), на незнанието (т.е. отсъствието на знание за определени факти, което се експлоатира от дееца), на неопитност (отсъствието на достатъчно житейски и практически опит относно начините за сключване на сделки, тяхната форма или други съществени обстоятелства) или на неосведоменост (т.е. липсата на достатъчно информация относно факти и обстоятелства от заобикалящата действителност). Този състав в доктрината се класифицира като “пасивна” измама.
При измамата винаги се мами, лъже друг човек. Но не
всякога маменето, лъжата, непременно съставляват измама. За да има измама, е
необходимо адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на
правно значимо поведение – да извърши нещо – напр. да плати нещо недължимо; да
пропусне някаква полза – да не потърси вземането си в срок; да претърпи загуба.
Заради
това, при измамата се очертават причинни връзки между заблуждаването на конкретно лице, неговото
поведение и настъпването на имуществената щета. Тези причинни връзки се изразяват
в това, че вследствие на заблуждаването у адресата на заблудата се формират или
затвърждават неверни представи за гражданско правно
релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено
разпореждане, вследствие на тези създадени неверни представи адресатът на
измамата предприема имуществено разпореждане – за своя или за чужда сметка,
като последица от това имуществено разпореждане се стига до имотна вреда за
него самия или за трето ощетено лице, с чието имущество той има право да се
разпорежда.
Измамата е резултатно престъпление – вследствие на въздействието върху пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане, което не би направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата (в този смисъл и Р.337 77-I и Р.48-96-I) и по този начин претърпява имотна вреда.
Престъплението е довършено с неоснователното излизане на
имуществото от патримониума на пострадалия или на
друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият. Същото може да бъде получено
както от дееца, така и от трето лице. По отношение на довършеността
на деянието в множество решения на ВС и ВКС се приема посочената теза, а
именно, че то е довършено с настъпването на имотната вреда. Налице е обаче
практика в друг смисъл – в някои решения на ВС приема, че за да бъде довършено
престъплението, е необходимо деецът да се е облагодетелствал – според
Р.317-73-II, измамата е имуществено престъпление и е свързана с набавяне на
имотна облага за дееца или за другиго и причиняване имотна вреда на другиго;
Р.586-89-I – за осъществяване обективния състав на престъплението по чл. 209,
ал. 1 НК е необходимо да се констатира кумулативното наличие на два елемента – имотна облага за дееца или за другиго и
имотна вреда за другиго.
Престъпният резултат на измамата се състои в имотната вреда, като тя може да бъде причинена както на заблуденото лице,така и на друго лице – заблуденото лице и ощетеното лице (пострадалият) може да не съвпадат.
От съществено значение за доказване на престъпния състав на измамата е наличието (напр.Р.340-09-I) на причинно-следствения процес между невярната представа у адресата и причинения с деянието резултат т.е., че наказателна измама по основния състав на чл. 209, ал. 1 НК може да е налице само когато измамливите действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на имуществената щета.
В) От субективна страна е характерно, че деянието се извършва при пряк умисъл, като деецът трябва да съзнава, че възбужда или поддържа заблуждение, че използва незнанието, неопитността или неосведомеността на пострадалия. Необходимо е в съзнанието му да са възникнали представи, че именно вследствие на тези негови действия измаменият се разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда. Характерно е също така ,че деянието се извършва при наличието на специфична користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага. За съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да е действително реализирана. Достатъчно е тя да е съществувала изначално. Според Р.704-05-III за наличието на специалната цел по чл. 209, ал. 1 НК може да се съди и от поведението на дееца непосредствено преди и след действията му по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия. Предвидената в закона специална користна цел, характеризираща деянието от субективна страна, изисква в обвинителния акт задължително да се посочи за кого се цели набавянето на имотна облага.
От друга страна, е необходимо това физическо лице да притежава фактическата власт върху определено имущество, независимо чия собственост е то и след като в неговото съзнание се изградят погрешни представи в резултат на създаденото или поддържано заблуждение да последва противоправно разпореждане с това имущество в полза на измамника. На второ място е необходимо извършителят на престъплението да действа с пряк умисъл и користна цел. Необходимо с да бъде установено по несъмнен начин от доказателството по делото, че деецът съзнава,че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на което измаменото физическо лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с това е необходимо да е налице и специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за другиго настъпва имотна вреда.
По отношение на квалифицирани състави на измама- в конкретния случай , ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване. Предварителната общност на умисъла за осъществяване на конкретна измама обосновава утежнена отговорност. В този случай е необходимо в самото изпълнение на престъплението да участват поне две лица, като решението за извършване на измамата е взето предварително. Не е необходимо лицата да са си разпределили отнапред ролите.
Доколкото престъплението е резултатно , то съставът му
изисква посочване на конкретен размер на причинената имотна вреда, тези
обстоятелства, са относими
при определяне кръга на страните в съдебната фаза от една страна и от друга
страна за правната квалификация на обвинението/ напр.дали е в големи размери/.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че св. К. е предал на подс.А. сумата от 1 500 лева ясно съзнавайки/т.е. тук при него липсва неясната представа…, а въпреки това той знае,че това е една законова възможност…. От която той на по късен етап се е възползвал от тази законова привилегия.
Така, от обективна страна св. К. знаейки за тази възможност предвидена в текста на чл.343а,ал.2 НК се е възползвал от нея, платил е на пострадалия от ПТП-то 600 лв., в резултат на което последният е поискал от разследващите и наказателното производство но ДР 25/15г. ОСлС ОП е прекратено, поради тази причина не му е повдигано обвинение и е запазил позицията си на работещ в ГПУ Брегово.
Деянието е несъставомерно
и от субективна страна, предвид липсата на установеност на наличието на пряк умисъл у подс. А. и Н..
В настоящия казус
е установено, че подс. А. е действал със съзнанието,
че е пълномощник на св. П./ както и подс.Н. неколкократно го е казвал при проведените тел.разговори
между него и св.К. / и в този смисъл не е налице въздействие върху пострадалия
св. К., нито пък е въведен в заблуждение относно условията за разпореждане с
парите.
Съобразно
установената фактическа обстановка по делото, както вече беше коментирано по-
горе, подс. Н. пък бил „ангажиран“ да посредничи при между
подс.А. и св.К..
Св.П. е присъствал лично при изготвяне на пълномощното
с упълномощител той и упълномощен подс.А.,
което кореспондира с показанията на св.П. и писмените доказателства по делото.
След като получил
пълномощното и други документи, подс. А. отпочнал действия по осъществяване и настъпване на крайния
резултат: св.П. да получи обезщетение във връзка с ПТП-то, а св.К. да плати
това обезщетение, с последица прекратяване на нак.производство
по ДП 25/15г., като първоначално се свързал със подс.
Н., а впоследствие се срещнал и с пострадалия св. К..
Нелогично и
недоказано е, че двамата подсъдими са действали с користна цел , тъй като след
като е получил парични суми от св. К., които а впоследствие – да предаде на св.П..
Логично действие,
ако подс. А. е действал със съзнанието, че не е
пълномощник и е преследвал користна цел, то той да придобие паричните средства
на свид. П.,
след което евентуално двамата подсъдими да си ги разделят.
Като взе предвид
изложеното по отношение на обективната и субективна несъставомерност
на деянието, съдът, на осн. чл.304 от НПК ОПРАВДА подс. Н. и А. по възведеното им обвинение.
По приетия за съвместно разглеждане граждански иск:
Установената по
безспорен начин фактическа обстановка, отразена по горе в мотивите, сочи че не
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,предвидени
в нормата на чл.45 ЗЗД, поради което и двамата подсъдими не следва да
възстановяват вредите на св.К., тъй като същите не са пряка и непосредствена
последица поради липса на престъпно деяние у двамата подсъдими.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :