Мотиви към присъда

по НОХД № 226/2017 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият И.В.Л. е предаден на съд за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, а подсъдимия К.Р.М. – за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1НК.

Производството е образувано и водено по реда на Гл. ХХV НПК, поради което и на осн. чл. 365, ал. 3 и 4 НПК граждански иск и участието на частен обвинител не се допускат.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдебното производство е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

В съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признят подсъдимите за виновни в извършването на престъплението, за което са предадени на съд, като им се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от две години по отношение на подс. И. Л., като в случая са налице и предпоставки за приложене разпоредбите на чл. 25-23 НК и лишаване от свобода при приложение разпоредбата на чл. 66 НК по отношение на подс. К.М..

Подсъдимите се признават за виновни, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласе ида не се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си, адв. К. Г., МАК, подс. И. Л. счита, че наказанието следва да се наложи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, предвид стойността на инкриминираните вещи и оказаното съдействие във всички фази на процеса, както и доброволното възстановяване на част от инкриминираните вещи. Също счита, че следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 НК, но без да се увеличава определеното общо наказание.

Лично и чрез защитника си, адв. Н.А., МАК, подс. К. М. счита, че в случая са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на него и наказание, определено при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, а именно пробация, при изпълнението на което да се приложи института на групирането би постигнал превантивните цели на наказанието.

Пострадалите Д.С., Й.Л. и Б.А. не се възползват от правото си да предявят граждански искове срещу подсъдимите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И.В.Л. е роден на *** ***, българин, бълг. гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият К.Р.М. - роден на *** ***, българин, бълг. гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият И.В.Л. е осъждан с петнадесет влезли в сила присъди, последните четири от които са, както следва:

1. С Присъда от 09.04.2013 год. по НОХД № 186/2013 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено за периода 10.01.2013 – 13.02.2013 год. му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Присъдата е в сила от 24.04.2013 год., а наказанието е изтърпяно до 11.10.2013 год.

2. С Присъда от 12.11.2014 год. по НОХД № 118/2014 год. на МОС, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 НК, извършено на 24.01.2014 год. му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Присъдата е в сила от 28.11.2014 год., а наказанието е изтърпяно до 29.07.2015 год.

3. С Присъда от 07.10.2016 год. по НОХД № 375/2016 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за периода от началото на м. Април, 2016 до 09.05.2016 год. му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Присъдата е в сила от 13.12.2016 год., а наказанието се търпи в момента.

4. С Определение от 16.02.2017 год. по НОХД № 19/2017 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено в началото на м. Септември, 2016 год. му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Определението е в сила от 16.02.2017 год., а наказанието се търпи в момента.

Подс. К.Р.М. има едно предходно осъждане – с Присъда от 07.10.2016 год. по НОХД № 375/2016 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за периода от началото на м. Април, 2016 до 09.05.2016 год. му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Присъдата е в сила от 13.12.2016 год., а наказанието се търпи в момента.

Двамата подсъдими живеят в с. Черни връх, обл. Монтана, познават се и са приятели /двамата заедно са осъдени и по НОХД № 375/2016 год. на ЛРС/.

Пострадалата Д.К.С. ***, където притежава магазин за хранителни стоки. Търговският обект се охранява от СОТ. Подс. И.Л. познавал свид. Д. С., имал представа и от разположението в магазина. На 23/24.05.2016 год. отишъл до магазина, покачил се на растящо в непосредствена близост до сградата дърво и така достигнал до покрива на сградата. Разместилняколко керемини и влязъл на тавана. Разковал дъските, заковани на капака, намиращ се на тавана към помещението на магазина и така проникнал вътре, откъдето взел 2 кг. Шоколадови бонбони, м. Рошен, 1 кг. Луканкови пръчици, м. Бони, 3 бр. луканка, м. Бони, всяка с тегло 0,300 кг., 1 пакет бисквити, м. Кафе, 1 пакет бисквити, м. Мираж, 1 бр. бутилка минерална вода, м. Горна баня, 0,500 л., 12 бр. бутилки минерална вода, м. Горна баня, 0,500 л. и 12 бр. бутилки безалкохолна напитка, м. Копрен, които хранителни стоки поставил в чувал и качил на тавана, за да изнесе от там, откъдето влязъл. Взел и намерените в търговския обект 27 лв., в банкноти и монети с различен номинал. Междувременно обаче, охранителната система на търговския обект била сработила и на място пристигнал служител на охранителната фирма. Подс. Л. хвърлил парче керемида и така заблудил охранителя, който помислил, че това е котка. След като служителят на охранителната фирма си тръгнал, подсъдимия И. Л. избягал с парите, а приготвените в чувал храниелни стоки оставил на тавана.

На 25.06.2016 год., двамата подсъдими – Л. и М., заедно със свид. А.М.С.решили да извършат кражба от дома на възрастна жена – свид. Й.Л.Л.,***. Пристигнали пеша в с. Якимово. Свид. С.останал отвън да пази, а двамата подсъдими като видели, че свид. Л. отива да храни животните си, влезли в имота й и с намерено на място маранче /малка брадва/, разбили катинара, с който била заключена къщата и така влезли вътре, откъдето немерили и взели сумата от 50 лв. в банкноти, сумата от 10 лв. на монети, 1 бр. дебитна карта на „Уникредит Булбанк“, 1 бр. дебитна карта на „ЦКБ“, 1 бр. фенер, м. Хороз и 1 бр. ръчен дамски часовник, неустановена марка. Парите похарчили.

След разкриване на деянието, с Протокол за доброволно предаване подс. И. Л. предал на органите на полицията дебитните карти и фенерчето, които били върнати на собственичката.

На 26./27. 06.2016 год., двамата подсъдими – Л. и М.,*** видели, че свид. Б.К.А., която живеела там я видели, че пуши в дома си. Хвърлили камък и след като тя излязла навън за да провери какво става, подс. Л. скъсал комарника на един от прозорците и така влязъл в къщата, а подс. М. останал отвън да пази. От една от стаите подс. Л. намерил чанта, от където взел сумата от 50 лв. и 1 бр. дебитна карта на банка ДСК. Парите похарчили за алкохол в питейно заведение.

След разкриване на деянието, с Протокол за доброволно предаване подс. И. Л. предал на органите на полицията дебитната карта и прикрепените към рея разписки за банкови транзакции, като дебитната карта била върната на собственичката, а бележките – приложени към делото.

По отношение на свид. А. С.досъдебното производство е прекратено от ЛРП с Постановление от 20.03.2017 год., влязло в сила.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимите по чл. 371 т. 2 от НПК, които бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

Видно от приобщената по делото съдебно-оценителна експертиза /л. 86 от ДП/, общата стойност на отнетите в резултат на престъплението вещи е 220,82 лв., от които: отнетите от владението на Д.С. *** движими вещи са на обща стойност 88,82 лв., от владението на Й.Л. *** - на обща стойност 77,00 лв., а от владението на Б.К.А. *** – на обща стойност 55,00 лв.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна извършеното от двамата подсъдими представлява кражба – отнети са чужди движими вещи, от владението на другиго, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да бъдат присвоени.

По отношение и на двамата подсъдими деянието се квалифицира от обстоятелството, че е извършено при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на, като случаят не е маловажен – както с оглед стойността на инкриминираните вещи, така и предвид наличието на многобройни квалифициращи деянието признаци.

По отношение на подс. И.В.Л. са налице и още два квалифициращ признака – деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на 29, ал. 1, б. „б“ НК, след като е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, както и чрез използване на специален начин.

Другия подсъдим – К.Р.М. е непълнолетен, но може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на извършване на деянието е бил неосъждан.

От субективна страна – деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – и двамата подсъдими са съзнавали обществено опасният му характер, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване.

В случая, както от обективна, така и от субективна страна, подс. И.В.Л. е осъществил съставът на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Подсъдимият К.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години.

Редуцираното на осн. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за непълнолетния подс. К. М. наказание е до три години "Лишаване от свобода".

За наказанието:

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.

Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца

В случая, при индивидуализиране на наказанието на двамата подсъдими, И.Л. и К.М. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, възстановяването на част от причинените щети, изразеното разкаяние, младата възраст, тежкото социално положение. По отношение на подсъдимя К.М. – и чистото съдебно минало. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени характера на престъплението – обект на посегателството в два от случаите са възрастни хора, трудно подвижни, за които отнетите средства са от значение за физическото им оцеляване.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намира, че по отношение на подс. И. Л. е налице паритет между счегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а по отношение на подс. К. М. е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.

За това наказанието по отношение на подс. И.Л. се прецени при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК, като отчитайки смегчаващите отговорността обстоятелство, съдът определи минималното предвидено за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК наказание – три години Лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а, ал. 1 НК намали с една трета и наложи наказание от две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие закрит тип, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

По отношение на подс. К.Р.М. за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, наказания ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки: 1/ задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично – за срок от една година; 2/ задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от една година.

Съдът прецени, че на подс. Кр. М. следва да се наложи пробация, а не обществено порицание като отчете, че се касае за продължавана престъпна дейност.

Така наложените наказания, индивидуализирани съобразно личността на всеки от тримата подсъдими, съдът намира, че са от вид и характер, да постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимите, които да превъзпитат към спазване занапред на законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и предупредително.

По отношение и на двамата подсъдими са налице предпоставки за приложение института на групиране на наказанията на осн. чл. 25 – 23 НК, тъй като процесното деяние е извършено преди да имат влязла в сила присъда, в условията на реална съвкупност – по отношение на подс. И. Л. – с осъжданията по НОХД № 375/2016 год. и НОХД № 19/2017 год., двете на ЛРС, а по отношение на подс. Р. М. – с осъждането по НОХД № 375/2016 год. на ЛРС.

За това, на осн. чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи на подс. И.В.Л. едно общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда – по НОХД № 226/2017 год. на РС – Лом и наказанията по НОХД № 375/2016г. и НОХД № 19/2017г. по описа на ЛРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие закрит тип, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и на осн. чл. 25, ал. 2 от НК, приспадна от така определеното общо наказание, изтърпяната част от наказанието по НОХД № 375/2016 год. и НОХД № 19/2017 год., двете на РС Лом, считано от 04.01.2017г. до влизане на настоящата присъда в сила.

На осн. чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи на подс. К.Р.М. едно общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда – по НОХД № 226/2017 год. на РС – Лом и наказанието по НОХД № 375/2016 г. по описа на ЛРС, в размер на по-тежкото от тях, а именно пробация, при следните пробационни мерки: 1/ задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично – за срок от една година; 2/ задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от една година, като на осн. чл. 25, ал. 2 от НК, приспадна от така определеното общо наказание, изтърпяната част от наказанието по НОХД № 375/2016 год. на РС Лом, считано от 12.01.2017г. до влизане на настоящата присъда в сила.

На основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подсъдимите съотватната припадаща им се част от направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: