Подсъдимият Н.Г.П. - роден на ***год. в гр.Лом, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, безработен, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН ********** е предаден на съд по повдигнато му обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Подсъдимият В.Г.П. - роден на *** година в гр.Лом, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, ученик в 10-ти клас във ВУИ Ракитово, осъждан, с ЕГН ********** е предаден на съд по повдигнато му обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК.

Подсъдимият М.В.К. - роден на ***година в гр.Лом, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, ученик в 8-ми клас във ВУИ с.Керека, осъждан, с ЕГН ********** е предаден на съд по повдигнато му обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК.

С внесения от Районна прокуратура гр.Лом обвинителен акт Н.Г.П. е обвинен в това, че на 19.03.2017 година в с.Якимово, обл.Монтана на ул.„*, в условията на повторност в немаловажен случай и след предварителен сговор с непълнолетните В.Г.П. и М.В.К. ***, отнел от владението на Л.Г.Н. ***, движими вещи – чувал с картофи 20 кг. настойност 12,00 лева, картофи 5 кг. на стойност 3,00лева, прах за пране марка „Ариел Колор“ с вместимост 1,300 кг. На стойност 9,80 лева, 10 бр.буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница на стойност 18,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с апетитка домашна на стойност 20,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница „миш-маш“ на стойност 20,00 лева, 6 бр. Буркана от по 1 кг. с цял домат –туршия на стойност 7,80 лева, 6 бр. буркана с компот от сини сливи на стойност 7,20 лева, 10 бр. Буркана от 0,300 кг. сладко от сини сливи на стойност 12,00 лева, 2 бр. Пластмасови кофи на стойност 2.00 лева и пластмасова кофа за сирене на стойност 0,50 лева, или всичко отнето на обща стойност 112,30 лева /сто и дванадесет лева и 30ст./, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимия В.Г.П. е обвинен в това, че на 19.03.2017 година в с.Якимово, обл.Монтана на *, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в условията на повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор с Н.Г.П. и непълнолетния М.В.К. ***, отнел от владението на Л.Г.Н. ***, движими вещи – чувал с картофи 20 кг. настойност 12,00 лева, картофи 5 кг. на стойност 3,00лева, прах за пране марка „Ариел Колор“ с вместимост 1,300 кг. На стойност 9,80 лева, 10 бр.буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница на стойност 18,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с апетитка домашна на стойност 20,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница „миш-маш“ на стойност 20,00 лева, 6 бр. Буркана от по 1 кг. с цял домат –туршия на стойност 7,80 лева, 6бр. буркана с компот от сини сливи на стойност 7,20 лева, 10 бр. Буркана от 0,300 кг. сладко от сини сливи на стойност 12,00 лева, 2 бр. Пластмасови кофи на стойност 2.00 лева и пластмасова кофа за сирене на стойност 0,50 лева, или всичко отнето на обща стойност 112,30 лева /сто и дванадесет лева и 30ст./, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият М.В.К. е обвинен в това, че на 19.03.2017 година в с.Якимово, обл.Монтана на *, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в условията на повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор с Н.Г.П. и непълнолетния В.Г.П. ***, отнел от владението на Л.Г.Н. ***, движими вещи – чувал с картофи 20 кг. настойност 12,00 лева, картофи 5 кг. на стойност 3,00лева, прах за пране марка „Ариел Колор“ с вместимост 1,300 кг. На стойност 9,80 лева, 10 бр.буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница на стойност 18,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с апетитка домашна на стойност 20,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница „миш-маш“ на стойност 20,00 лева, 6 бр. Буркана от по 1 кг. с цял домат –туршия на стойност 7,80 лева, 6 бр. буркана с компот от сини сливи на стойност 7,20 лева, 10 бр. Буркана от 0,300 кг. сладко от сини сливи на стойност 12,00 лева, 2 бр. Пластмасови кофи на стойност 2.00 лева и пластмасова кофа за сирене на стойност 0,50 лева, или всичко отнето на обща стойност 112,30 лева /сто и дванадесет лева и 30ст./, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.

По делото не е конституирана акцесорна страна в процеса. Пострадалата Л.Г.Н. ***, в първото по делото съдебно заседание отказа да се възползва от правото си да предяви против подсъдимите граждански иск в наказателното производство.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като моли съда да постанови осъдителна присъда, като при определяне на наказанието да вземе предвид съдебното минало на подсъдимите към момента на извършване на деянието, като наложи на подсъдимият Н.Г.П. наказание от една година „лишаване от свобода” което да се изтърпи ефективно, при общ режим на изтърпяване, като съдът приложи разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК по отношение на наложеното му наказание по НОХД № 572/2016г. по описа на РС гр.Лом, тъй като по другото НОХД №65/2017год. по описа на ЛРС е налице искане за възобновяване. По отношение на непълнолетните подсъдими В.Г.П. и М.В.К., пледира да им бъде наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Н.Г.П. понастоящем задържан по друго висящо досъдебно производство с мярка за неотклонение „задържане под стража”, редовно призован и доведен от органите на ОЗ”Охрана”, е заявил желанието си да му бъде назначен служебен защитник. Назначеният по делото служебен защитник на осн. чл.94, ал.1, т.6 от НПК адвокат Л.Г. от МАК предлага на съда нейния подзащитен да бъде оправдан по подвигнатото му обвинение, като излага конкретни доводи в тази насока.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в последна си дума отрича участието си в извършване на престъплението.

Подсъдимият В.Г.П., редовно призован, доведен от Директора на ВУИ „А. ***, се явява лично. Редовно призована се явява й неговата майка Г.П.К., предвид особените правила за разглеждане на делата по отношение на непълнолетен. Назначеният по делото служебен защитник на осн. чл.94, ал.1, т.1 от НПК адвокат С.П. от МАК, предлага на съда да се наложи наказание от три месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от две години, на основание чл.69 от НК .

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в последна си дума съжалява за извършеното.

Подсъдимият М.В.К., редовно призован се явява лично. Редовно призована се явява й неговата майка К.П.К., предвид особените правила за разглеждане на делата по отношение на непълнолетен. Назначеният по делото служебен защитник на осн. чл.94, ал.1, т.1 от НПК адвокат С.П. от МАК, предлага на съда да се наложи наказание от три месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от две години, на основание чл.69 от НК.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в последна си дума съжалява за извършеното.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н.Г.П. - роден на ***год. в гр.Лом, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен е осъждан с четири влезли в законна сила присъди за извършени престъпления от общ характер всички против собствеността. При първото си осъждане по НОХД №48/2013год. по описа на ЛРСъд, по което присъдата е влязла в законна сила от 21.02.2013год., подсъдимият е бил непълнолетен, като му е наложено наказание „Обществено порицание”, по НОХД №572/2016год. по описа на ЛРСъд, подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.3 от НК на четири месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване на осн. Чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, като присъдата е влязла в законна сила от 17.02.2017год., а деянието е извършено на 13.11.2016год. По НОХД №65/2017год. по описа на ЛРСъд, подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК на шест месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, като присъдата е влязла в законна сила от 28.02.2017год., а деянието е извършено на 18.02.2017год. По НОХД №615/2016год. по описа на ЛРСъд, подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл.194, ал.3 от НК на наказание „глоба” в размер на 100.00лева в полза на Държавата, като присъдата е влязла в законна сила от 02.03.2017год.

Подсъдимият В.Г.П. – непълнолетен към момента на извършване на престъплението е роден на *** година в гр.Лом, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, ученик в 10-ти клас във ВУИ Ракитово е осъждан като непълнолетен за извършени престъпления от общ характер против собствеността, по АНД №519/2016год. по описа на ЛРСъд е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание по чл.78а от НК „Обществено порицание”, влязло в законна сила от 25.11.2016год. По НОХД №65/2017год. по описа на ЛРСъд е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,т.3 от НК, като му е наложено наказание „Обществено порицание”, а присъдата е влязла в законна сила от 28.02.2017год

Подсъдимият М.В.К. - непълнолетен към момента на извършване на престъплението е роден на ***година в гр.Лом, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, ученик в 8-ми клас във ВУИ с.Керека, е осъждан по три влезли в законна сила присъди, като непълнолетен за извършени престъпления от общ характер, по НОХД №65/2017год., НОХД №615/2016год. и НОХД №585/2016год. и трите по описа на ЛРС, по които му е наложено наказание „Обществено порицание”, като последното наказание по НОХД №585/2016год. по описа на ЛРС е влязло в законна сила от 26.04.2017год.

Подсъдимите Н.Г.П. и В.Г.П. са братя, а подсъдимият М.В.К. им е първи братовчед.

На 20.03.2017год. около 07.00 часа сутринта пострадалата Л.Г.Н. ***, която притежава наследствен недвижим имот в с.Якимово, обл.Монтана на ул.*, в който живее възрастната й майка излизайки в двора установила, че има разхвърляни картофи, като липсвали един чувал от 20.00кг. и плик с 5.00кг., от лятната кухня липсвал прах за пране марка „Ариел Колор“ от 1,300 кг., а от мазето липсвали буркани със зимнина, които били затворени с червени капачки марка „Роси”. При което пострадалата сигнализирала полицейският инспектор отговарящ за района – разпитаният като свидетел А.С.Т.. На място пристигнали полицейските служители - А.С.Т. и И.Е.И.. Същият ден след проведени ОИМ установили извършителите на кражбата от дома на пострадалата, като провели беседи с подсъдимите Н.Г.П., В.Г.П. и М.В.К., установявайки, че същите на 19.03.2017год. вечерта се събрали и взели решение да извършат кражба на вещи от домът на Л.Г. *** с цел да си набавят имотна облага. Пристигайки пред домът на пострадалата подсъдимият Н.Г.П. останал от външната страна на портата, за да пренася изнесените вещи и да пази, а подсъдимите В.Г.П. и М.В.К. прескочили металната ограда на недвижимия имот и влезли в двора, като се насочили към мазето. Тъй като катинара на мазето не работел двамата подсъдими влезли безпрепятствено в него, като в кофи които намерили в мезето изнесли буркани с компоти, сладка, домат и друга зимнина, които изнесли на двора. От лятна кухня в имота на пострадалата взели прах за пране от 1,300 кг., а от под навес в двора взели чувал с картофи от 20кг. и един плик от 5кг. Отнетите вещи подали на подсъдимият Н.Г.П., след което с помощта на велосипед транспортирали вещите до дома на П., където си ги разделили.

След намесата на полицейските органи с протокол за доброволно предаване подсъдимия В.Г.П. е предал на органите на РУ гр.Лом, част от отнетите от дома на пострадалата вещи – 1 бр. чувал с 5 кг. картофи, 1 бр. кофа в черен цвят, 6 бр. малки бурканчета със зимнина, 2 бр. малки бурканчета с лютеница, 1 бр. голям буркан с компот и 4 бр. празни буркани. В протокола заявил, че вещите е откраднал от една къща.

С протокол за доброволно предаване подсъдимия М.В.К. е предал на органите на РУ гр.Лом, част от отнетите от дома на пострадалата вещи – кутия прах за пране „Ариел“, 7 бр. малки буркани, 3 бр. малки буркани с лютеница от чушки, 3 бр. големи буркани с компот, 1 бр. малък буркан със сладко и 1 бр. голям буркан с люти чушки, както и 2 бр. пластмасови кофи. В протокола заявил, че вещите е откраднал от една къща.

С разписка част от отнетите вещи били върнати на пострадалата с изключение на тези, които били консумирани.

От показанията на пострадалата св. Л.Г.Н. ***, се установява, че върнатите й вещи с разписка са били нейни, тъй като бурканите със зимнина били затворени с червени капачки марка „Роси”, по които ги разпознала, както и част от прахта за пране, тъй като по-голяма част от него липсвала.

От показанията на свидетелите А.С.Т. и И.Е.И. се установява, че подсъдимите пред тях разказали за извършената кражба, като именно подсъдимият Н.Г.П. им посочил къде се намират отнетите вещи, както и какви вещи е имало в мазето. След установяване на вещите, които се намирали при подсъдимите В.П. и М.К. същите им ги предали с протоколи за доброволно предаване.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно оценителна експертиза, която съдът кредитира, като обективна, компетентно изготвена и неоспорена от страните, стойността на инкриминираните вещи, към момента на деянието са възлизали както следва: чувал с картофи 20 кг. На стойност 12,00 лева, картофи 5 кг. на стойност 3,00лева, прах за пране марка „Ариел Колор“ с вместимост 1,300 кг. на стойност 9,80 лева, 10 бр.буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница на стойност 18,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с апетитка домашна на стойност 20,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница „миш-маш“ на стойност 20,00 лева, 6 бр. Буркана от по 1 кг. с цял домат –туршия на стойност 7,80 лева, 6бр. буркана с компот от сини сливи на стойност 7,20 лева, 10 бр. Буркана от 0,300 кг. сладко от сини сливи на стойност 12,00 лева, 2 бр. Пластмасови кофи на стойност 2.00 лева и пластмасова кофа за сирене на стойност 0,50 лева, или общата стойност на всички вещи е 112,30 лева /сто и дванадесет лева и 30ст./, като при оценката са взети предвид пазарните цени.

След привличане на обвиняемите Н.Г.П., В.Г.П. и М.В.К. е проведен следствен експеримент в присъствието на назначеният им служебен защитник адвокат П., като и тримата подсъдими са посочили имота на пострадалата, мястото на което подсъдимият Н.П. е стоял, както и мястото където подсъдимите П. и К. са прескочили оградата и местата в двора на пострадалата, от които са отнели инкриминираните вещи, за което е изготвен протокол и фотоалбум към него с участието на поемни лица. Оспорен от адвокат П. в съдебното производство.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване – показанията на разпитаните свидетели - Л.Г.Н., А.С.Т. и И.Е.И., характеристики, справки за съдимост, протоколи за доброволно предаване, разписка, проведен следствен експеримент и фотоалбум към него, включени в доказателствения материал по чл.283 от НПК, както и прочетените, приети и приобщени обяснения на подсъдимите дадени на ДП в присъствието на назначеният им служебен защитник и приетата и неоспорена от страните съдебно – оценителна експертиза, всички приобщени към доказателствения материал по съответния ред – досежно съставомерните факти и обстоятелства.

Показанията на разпитаните свидетели, взаимно си кореспондирит и подкрепят обвинението. От разпита на пострадалата Л.Г.Н. се установява, времето, мястото, начинът на извършване на деянието и неговото авторство. Съдът кредитира показанията на този свидетел в цялост, като непротиворечиви, логични и кореспондиращи си помежду си. Достоверността на тези показания не е разколебана от съда, въпреки обстоятелството, че същата може да се счита за заинтересована от изхода на делото, поради наличието на пряк интерес – пострадала от престъплението, която не пожела да се конституира в настоящето производство в качеството си на граждански ищец. Съдът кредитира и показанията на свидетелите А.С.Т. и И.Е.И., тъй като за тях не съществува забраната по чл.118 от НПК, тъй като и двамата възпроизвеждат факти, които лично са възприели, касаещи предварителните уговорки на подсъдимите, местонахождението на отнетите вещи, както и доброволно предадените им отнети вещи от дома на пострадалата от страна на подсъдимите В.Г.П. и М.В.К., а на следващо място показанията им се явяват непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Още повече, че гласните доказателствени средства кореспондират със събраните писмени доказателствени средства и са съответни и на отразеното в протокола за следствен експеримент проведен непосредствено след привличане на обвиняемите в присъствието на назначеният им на досъдебното производство служебен защитник адвокат П. и в протоколите за доброволно предаване.

Съдът кредитира отчасти и обясненията на подсъдимите дадени пред настоящият състав на съда, като не кредитира същите в частта относно участието на подсъдимият Н.Г.П., защото в тази им част противоречат на останалите събрани и приобщени по делото доказателства, тъй като качеството в процеса им дава право да дават каквито обяснения желаят. Още повече, че подсъдимият Н.П. и В.П. са братя и са първи братовчеди с подсъдимият М.К.. Обясненията на подсъдимите са основно тяхно средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя, както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалият приобщен доказателствен материал.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимият Н.Г.П. дадени при разпита му от 22.03.2017год. на досъдебното производство, след привличането му в качеството на обвиняем в присъствието на назначеният му служебен защитник от ДП по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК , които са прочетени, приети и приобщени, с оглед участието му в уговорките с непълнолетните подсъдими В.Г.П. и М.В.К. по формиране на общото решение за отнемане на чужди движими вещи от наследственият недвижим имот на Л.Г.Н., досежно разпределение на ролите между подсъдимите свързани с проникване в недвижимия имот, установяване на свое владение върху инкриминираните вещи и тяхното разпределяне между всеки един от подсъдимите и консумирането на част от тях.

Още повече, че на съдебното производство, след проведената очна ставка със свидетелят И.И., подсъдимият Н.П., не отрича „съдействието”, което е оказал на служителите на РУ гр.Лом по установяване на вещите отнети от владението на пострадалата, както и това, че е стоял до дървото при отнемане на същите.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимите В.Г.П. и М.В.К. дадени при разпита им от 22.03.2017год. на досъдебното производство, след привличането им в качеството на обвиняеми в присъствието на назначеният им служебен защитник от ДП по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от НПК , който са прочетени, приети и приобщени, с оглед участието на подсъдимият Н.Г.П. в извършване на престъплението по отнемане на инкриминираните вещи.

По възражението на защитата, че прочетените и приобщени обяснения на подсъдимите, следва да се изключат от доказателствения материал по делото, предвид процесуалната забрана по чл.287, ал.4 от НПК, настоящият състав на съда, счита за неоснователни, тъй като съгласно Решение № 463 от 10.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 501/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева, процесуалната разпоредба на чл.287, ал.4 от НПК, касае съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението - в хипотезите на чл. 225 или чл.287 от НПК, каквито по конкретното наказателно производство не са налице, действително е налице повдигнато ново обвинение, в което е включено и квалифициращото обстоятелство по т.7 на чл.195, ал.1 от НК т.е. „при условията на повторност”, но същото не касае закон за по-тежко наказуемо престъпление, предвид санкционната част от материално правната разпоредба на чл.195, ал.1 от НК, където за всички квалифициращи обстоятелства е предвидено едно и също наказание, каквото обвинение по отношение на подсъдимите вече, е било повдигнато при наличието на едно от квалифициращите обстоятелства по т.5 на чл.195, ал.1 от НК а именно „след предварителен сговор”, не се е променила фактическата обстановка по делото, тъй като нови процесуални действия по събиране на доказателства по делото не са били извършвани, след връщането му за допълнително разследване, не са включени нови престъпления и не са привлечени нови лица като обвиняеми.

Съдът внимателно анализира обяснения на подсъдимите изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за упражняване на правото им на защита в наказателния процес, още повече, че те в най-голяма степен са заинтересувани от изхода на делото, а и не носят наказателна отговорност в случай, че изнесат факти, които не отговарят на действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра само частично и по отношение на точно определени факти и обстоятелства, и само те са непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, и доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната истина по делото. Следва да се има предвид и това, че за преценката на достоверността на тези обяснения в много голяма степен значение имат със събраните писмени доказателствени средства, чрез изготвеният следствен експеримент проведен с тримата подсъдими, като способ за доказване на участието им в отнемане на инкриминираните вещи.

Неоснователни са доводите на защитата по отношение на изключване на следственият експеримент от доказателствата по делото, тъй като същият е проведен с участието и на тримата подсъдими в присъствието на адвокат П., които при провеждането му не е направил каквито и да са възражения, свързани с начина на неговото провеждане, още повече, че това процесуално действие е една възможност, а не задължение на съответният орган в каквато връзка е и Решение № 63 от 17.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 658/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова. Следствения експеримент по смисъла на чл.166 от НПК представлява способ за проверка на доказателства и неговата цел е да бъдат проверени и уточнени данни, получени от други доказателствени източници или друго действие по разследването. Той няма самостоятелен характер, не представлява средство за събиране на оригинерни доказателства или изясняване на релевантните за изхода на производството факти – в този смисъл е и Решение № 190-2011 г. на ВКС, НК, I НО. Правната природа на обсъждания институт предполага съществуването на доказателства, които трябва да бъдат проверени или уточнени, чрез провеждане на следствен експеримент. При липсата на такива доказателства провеждането му е безпредметно, тъй като независимо от неговия резултат същият не може да установи релевантни за изхода на производството факти, нито да допринесе за установяването им.

Именно чрез проведеният следствен експеримент са уточнени данните получени от разпита на обвиняемите, като същият е проведен със съгласието на всеки един от подсъдимите, чрез гарантиране на процесуалните им права на защита в присъствието на назначеният им служебен защитник, който не е депозирал каквито и да са възражения по проведеното процесуално действие. При провеждане на следственият експеримент са спазени условията за неговото допускане и реда за неговото извършване в присъствието на поемни лица и специалист технически помощник съгласно чл.168 от НПК.

От правна страна:

Съдът прие, че при така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимият Н.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, по което му е повдигнато обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК за това, че на 19.03.2017 година в с.Якимово, обл.Монтана на ул.„*, в условията на повторност в немаловажен случай и след предварителен сговор с непълнолетните В.Г.П. и М.В.К. ***, отнел от владението на Л.Г.Н. ***, движими вещи – чувал с картофи 20 кг. настойност 12,00 лева, картофи 5 кг. на стойност 3,00лева, прах за пране марка „Ариел Колор“ с вместимост 1,300 кг. На стойност 9,80 лева, 10 бр.буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница на стойност 18,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с апетитка домашна на стойност 20,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница „миш-маш“ на стойност 20,00 лева, 6 бр. Буркана от по 1 кг. с цял домат –туршия на стойност 7,80 лева, 6 бр. буркана с компот от сини сливи на стойност 7,20 лева, 10 бр. Буркана от 0,300 кг. сладко от сини сливи на стойност 12,00 лева, 2 бр. Пластмасови кофи на стойност 2.00 лева и пластмасова кофа за сирене на стойност 0,50 лева, или всичко отнето на обща стойност 112,30 лева /сто и дванадесет лева и 30ст./, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, за което го призна за виновен.

Подсъдимият В.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, по което му е повдигнато обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК

за това, че на 19.03.2017 година в с.Якимово, обл.Монтана на *, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в условията на повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор с Н.Г.П. и непълнолетния М.В.К. ***, отнел от владението на Л.Г.Н. ***, движими вещи – чувал с картофи 20 кг. настойност 12,00 лева, картофи 5 кг. на стойност 3,00лева, прах за пране марка „Ариел Колор“ с вместимост 1,300 кг. На стойност 9,80 лева, 10 бр.буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница на стойност 18,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с апетитка домашна на стойност 20,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница „миш-маш“ на стойност 20,00 лева, 6 бр. Буркана от по 1 кг. с цял домат –туршия на стойност 7,80 лева, 6бр. буркана с компот от сини сливи на стойност 7,20 лева, 10 бр. Буркана от 0,300 кг. сладко от сини сливи на стойност 12,00 лева, 2 бр. Пластмасови кофи на стойност 2.00 лева и пластмасова кофа за сирене на стойност 0,50 лева, или всичко отнето на обща стойност 112,30 лева /сто и дванадесет лева и 30ст./, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, за което го призна за виновен.

Подсъдимият М.В.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, по което му е повдигнато обвинение по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за това че на 19.03.2017 година в с.Якимово, обл.Монтана на *, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в условията на повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор с Н.Г.П. и непълнолетния В.Г.П. ***, отнел от владението на Л.Г.Н. ***, движими вещи – чувал с картофи 20 кг. настойност 12,00 лева, картофи 5 кг. на стойност 3,00лева, прах за пране марка „Ариел Колор“ с вместимост 1,300 кг. На стойност 9,80 лева, 10 бр.буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница на стойност 18,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с апетитка домашна на стойност 20,00 лева, 10 бр. Буркана от 0,400 кг. с домашна лютеница „миш-маш“ на стойност 20,00 лева, 6 бр. Буркана от по 1 кг. с цял домат –туршия на стойност 7,80 лева, 6 бр. буркана с компот от сини сливи на стойност 7,20 лева, 10 бр. Буркана от 0,300 кг. сладко от сини сливи на стойност 12,00 лева, 2 бр. Пластмасови кофи на стойност 2.00 лева и пластмасова кофа за сирене на стойност 0,50 лева, или всичко отнето на обща стойност 112,30 лева /сто и дванадесет лева и 30ст./, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, за което го призна за виновен.

Разглеждайки горепосочените доказателства и доказателствени средства, самостоятелно и в тяхната взаимовръзка съдът констатира, че те по безспорен начин изграждат описаната фактическа обстановка и уличават подсъдимите в извършване на престъплението.

Така с деянието си подсъдимите Н.Г.П., В.Г.П. и М.В.К. са отнели чужди движими вещи от владението на Л.Г.Н., без знанието и съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвоят.

Наред с това подсъдимите В.Г.П. и М.В.К. при извършване на престъплението са били непълнолетни като В.П. е бил на 17години и два месеца, а М.К. на 16години и два месеца, но при извършването му са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, поради което предвиденото наказание за тях в особената част е заменено на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК с наказание до три години „лишаване от свобода”.

Предмета на престъплението по отнемане са чужди движими вещи собственост на пострадалата Л.Г.Н. имащи определена стойност съгл. ППВС №6/71г. на ОСНК са оценени от вещото лице, чието заключение съдът кредитира като обективно и неоспорено от страните. Инкриминираните вещи са били във владение на техния собственик и с действията си подсъдимите са прекъснали фактическата власт върху тях, като са установили своето трайно владение, в това число са консумирали част от отнетите вещи – компоти и туршия.

Извършеното престъпление против собствеността – кражба е квалифицирано от обстоятелството, че при извършването му подсъдимите предварително са се сговорили по см. на т.5, от ал.1 на чл.195 от НК, тъй като същите са взели предварително решение за осъществяване на деянието в относително спокойна обстановка при обмисляне на всички за и против тяхното осъществяване. Съдът прие, че всеки един от подсъдимите е действал в качеството на съизвършител, тъй като всеки от тях е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние, прекъсвайки фактическата власт на досегашния собственик на вещите и установявайки своя фактическа власт. Общността на умисъла се е явявала резултат на предварително постигнатото съгласие за осъществяване на деянието в каквато връзка са разясненията дадени по ТР №54/1989 г. на ОСНК и същото се установява от събраните и кредитирани гласните доказателствени средства.

Наред с това квалифициращо обстоятелство от приложените актуални справки за съдимост е видно, че подсъдимите Н.Г.П., В.Г.П. и М.В.К. са извършили престъплението при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, като по отношение на подсъдимият Н.П., след като е осъждан по НОХД №48/2013год. по описа на ЛРСъд, по което присъдата е влязла в законна сила от 21.02.2013год., подсъдимият е бил непълнолетен, като му е наложено наказание „Обществено порицание”; по НОХД №572/2016год. по описа на ЛРСъд, за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.3 от НК на четири месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване на осн. Чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, като присъдата е влязла в законна сила от 17.02.2017год., а деянието е извършено на 13.11.2016год.; по НОХД №65/2017год. по описа на ЛРСъд, за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК на шест месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, като присъдата е влязла в законна сила от 28.02.2017год. а деянието е извършено на 18.02.2017год. и не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК. По отношение на подсъдимият В.П. след като е осъден по НОХД №65/2017год. по описа на ЛРСъд за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,т.3 от НК, като му е наложено наказание „Обществено порицание”, а присъдата е влязла в законна сила от 28.02.2017год., а по отношение на подсъдимият М.К., след като е осъждан по три влезли в законна сила присъди, като непълнолетен за извършени престъпления от общ характер, по НОХД №65/2017год., НОХД №615/2016год. и НОХД №585/2016год. и трите по описа на ЛРС, по които му е наложено наказание „Обществено порицание”, като последното наказание по НОХД №585/2016год. по описа на ЛРС е влязло в законна сила от 26.04.2017год. и за двамата подсъдими не е е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК в този см. е и т.1 от Постановление №6 от 12.04.1983г. по н.д. №2/83год. на Пленума на ВС.

Предварителния сговор и повторността, по смисъла на чл.195, ал.1, т.5 и т.7 от НК е възможна квалификация, само ако деянието представлява немаловажен случай. Критериите са очертани в нормата на чл.93, т.9 от НК. В случая деянието не е маловажно по своя характер, тъй като степента на обществена опасност на деянието е от значение не само тежестта на причиненият престъпен резултат, а и характерът на другите настъпили последици. Стойността на отнетите вещи и възстановяването на по-голяма част от тях не е достатъчно да се приеме, че деянието е маловажно. С оглед степента на засягане на обществените отношения при посегателствата срещу собствеността, предназначението на отнетите вещи и честотата на отнемане на такива вещи дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че случаят не е маловажен. Не без значение е и обстоятелството, че предназначението на отнетите вещи са от изключителна важност за подсигуряване бита на живущите в селските райони. Подсъдимите имат асоциални прояви, осъждани са месец преди извършване на настоящето престъпление, имат лоши характеристични данни, като непълнолетните автори на престъплението са настанени междувременно дори във ВУИ, като наложените им предходни наказания, които за непълнолетният К. са общо по четри влезли в сила присъди за извършени престъпления против собствеността за период от около шест месеца, по които наложените му наказания „обществено порицание” не са оказали възпитателното си въздействие върху него.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл и форма на вината по см. на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасният характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и са целяли настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението им: съзнавали са, че вещите са чужда собственост, знаели са и лицето на което те принадлежат, предвид проникването в дома на пострадалата. Именно прескачането на оградата на пострадалата води на извода, че подсъдимите са съзнавали, че нямат разрешение от Л.Н. да ги своят, но въпреки това, преследвайки намеренията си са ги отнели. Това сторили с единствената цел да се обогатят.

Причини за извършване на престъплението са - желание за облагодетелстване по престъпен начин, ниско обществено и правно съзнание.

Именно посочените правни характеристики на престъплението, за което са повдигнати обвинения на подсъдимите Н.Г.П., В.Г.П. и М.В.К., преценени в контекста на установената по делото фактическа обстановка настоящия състав на съда намира, че безспорно обуславят извода, че подсъдимите са извършители на престъплението. При положение, че настоящия състав не извежда нито едно от основанията за оправдаване по чл.304 от НПК, а те са, когато не се установи едно или няколко от обстоятелствата, че: деянието е извършено; че е извършено от подсъдимите; че е извършено от тях виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление, оправдателната присъда се явява незаконосъобразна. Предвид законовата норма, че оправдателна присъда може да се постанови само тогава, когато деянието не е престъпление.

По вида и размера на наказанието:

При определяне на наказанието съдът взе предвид вида на наказанието, предвидено в санкционната част от състава на извършеното престъпление, към момента на неговото извършване, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимите лица, като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство отчете стойността на инкриминираните вещи, както и превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимият Н.П. — липсата на критичност, дръзко поведение, утвърден престъпен начин на живот и многобройните минали осъждания. Както и превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства по отношение на непълнолетните подсъдими – свързани с предходните им осъждания и лошите характеристични данни за тях приложени към делото.

Обществената опасност на всеки един от извършителите се определя от характера на извършеното деяние, формата и степента на вината му, причинения общественоопасен резултат, както и характеристиката на тяхното поведение в обществото. Отношението им към извършеното престъпление и към вината им няма решаващо значение за индивидуалната им степен на обществена опасност. Законът изисква наказанието да е съответно на престъплението – чл.35, ал.3 от НК. Този принцип е закрепен и в чл.54 от НК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само основание, но и мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е. справедливостта.

Наказанието е не само справедливо (съответно на тежестта на извършеното престъпление) възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от закона цели. Според чл.36 от НК целите на наказанието са две: индивидуалната и генералната (общата) превенция. Това определя съотношението между изискванията за справедливост чл.35, ал.3 от НК и за целесъобразност на наказанието чл.36 от НК, а също така и съотношението между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция. Според нашето право справедливото наказание е целесъобразно. Посредством справедливо наказание (което съответства на тежестта на престъплението) се постига крайната цел на наказателно-правното въздействие-общата превенция. А индивидуалната превенция е само средство за реализиране на общата превенция.

При този си анализ на правната уредба съдът призна подсъдимия Н.Г.П. за виновен за извършеното престъпление – по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, и тъй като са налице условията на чл.303, ал.2 от НПК, на основание чл. 54 от НК и чл.36 от НК го ОСЪДИ на ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Наред с това приложи и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК като приведе в изпълнение наложеното му наказание от ЧЕТИРИ месеца „лишаване от свобода” по НОХД №572/2016г. по описа на РС гр.Лом, поради извършване на деянието по настоящето дело в определения изпитателен срок, като определи отделно изтърпяване при първоначален „общ” режим.

По отношение на подсъдимия В.Г.П. го призна за виновен за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК , тъй като са налице условията на чл.303, ал.2 от НПК, на основание чл.54 от НК във вр. с чл.36 от НК го ОСЪДИ на ТРИ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като прие, че същият може да бъде поправен и превъзпитан, като го освободи от изтърпяване на така наложеното му наказание, прилагайки разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК, касаеща извършване на престъплението от непълнолетно лице и отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

По отношение на подсъдимия М.В.К. го призна за виновен за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК , тъй като са налице условията на чл.303, ал.2 от НПК, на основание чл.54 от НК във вр. с чл.36 от НК го ОСЪДИ на ТРИ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като прие, че същият може да бъде поправен и превъзпитан, като го освободи от изтърпяване на така наложеното му наказание, прилагайки разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК, касаеща извършване на престъплението от непълнолетно лице и отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

В изпълнение на т.3 от ТР №3 от 2009г. на ОСНК на ВКС, предвид приложената и приета от съда актуална справка за съдимост на подсъдимия М.В.К., съдът приложи и разпоредбата на чл.23, ал.2 от НК, като присъедини към наложеното му наказание по настоящето дело, изцяло наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ", наложено по НОХД №585/2016год. по описа на ЛРС, поради наличие на реална съвкупност.

При горния изход на делото, съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по сметка на МВР - София направените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на съдебно – оценителна експертиза, съобразно своята част в размер на 17,63лв. /седемнадесет лева и 63ст./, на основание чл. 189, ал.1 и ал.3, изр. последно от НПК, както и по 5.00 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на Районен съд гр.Лом.

Съдът на осн. чл.309, ал.1 от НПК след постановяване на присъдата се произнесе и по мерките за неотклонение взети на ДП при привличане на подсъдимите в качеството им на обвиняеми, като потвърди мерките за неотклонение „Подписка” за подсъдимия Н.П. и „Под надзор на Инспектор ДПС” за подсъдимите В.П. и М.К. до влизане на присъдата в законна сила.

Водимо от изложеното съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си на 26.06.2017год.

Районен съдия: