Мотиви към присъдата

по НОХД № 255/2017 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият Т.С.Т. е предаден на съд за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК – за това, че на 08.05.2017 год., около 03,30 – 04,30 часа, в с. Якимово, обл. Монтана, в условията на повторност, в немаловажен случай, отнел от владението на И.Д.И. ***, движима вещ – 1 бр. моторна косачка, м. MTD Smart RG 145, на стойност 3 258,00 лв., собственост на Сдружение ДОМ ЗА СИРАЦИ СВЕТИ НИКОЛАЙ, ЕИК ********, със седалище/адрес на управление: ********, представлявано от председателя И.Д.И., без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои.

Производството е образувано и водено по реда на Гл. ХХІV НПК, поради което и на осн. чл. 359, ал. 3 НПК граждански иск и участието на частен обвинител не се допускат.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдебното производство е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

В съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимият за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, като му се определи наказание при условията на чл. 54 НК на две години Лишаване от свобода, като на осн. чл. 58а, ал. 1 НК да се наложи наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване да бъде ефективно.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си, адв. Ф.Г., МАК, счита, че в случая са налице изключителни и многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 10 месеца лишаване от свобода.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Т.С.Т. е роден на *** година в ****, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, не работи, осъждан с ЕГН: **********.

Подсъдимият Т.С.Т. е осъждан, както следва:

1. С Присъда по НОХД № 160/2015 год. на ЛРС, влязла в сила на 24.07.2015 год., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено на неустановена дата в периода от м. Декември, 2013 год. до 22.01.2014 год. му е наложено наказание Шест месеца Лишаване от свобода, чието изтърпяване, на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.

2. С Присъда по НОХД № 662/2014 год. на ЛРС, влязла в сила на 13.06.2016 год., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 19.06.2013 год. му е наложено наказание Шест месеца Лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.

Свид. И.И. е председател на Сдружение „Дом за сираци Св. Николай“, ЕИК ********, с адрес на управление в ******, но в ******* сдружението притежава недвижими имоти, които стопанисва и използва за настаняване на сираци. През м. Април, 2017 год. за нуждите на сдружението била закупена моторна косачка.

Подсъдимият живее в *******, но на 07.05.2017 год., около 22,00 часа бил в *****. Минавайки покрай двора на свид. И.И., видял, че щората на входната врата не е спусната и на площадката пред гаража е паркиран трактор, завит с брезент. Решил да извърши кражба.

Тъй като подсъдимият знаел, че в двора на пострадалия има видеокамери /видно от справката му за съдимост, по кражбата, предмет на НОХД № 160/2015 год. на ЛРС пострадал е същото сдружение за сираци/, той се прибрал е в дома си, в ******и се преоблякъл в тъмни дрехи – син суичър с качулка и панталони с камуфлажно оцветяване.

След това пеша се върнал в ******и – вече около 02,30 – 02,40 часа през нощта влязъл в двора на пострадалия. На място установил, че зад трактора има косачка, но двете машини не са закачени една за друга, а задните колела на косачката са блокирани и се движат само предните. За това подсъдимият, след като свалил брезента, избутал косачката извън двора – на пътя, а след това – до реката, където я скрил. Около 04,00 часа сутринта подс. Т. събудил своя приятел, свид. В.П., за когото знаел, че притежава автомобил и го помолил за помощ, но свид. В. П.му отказал автомобила, а на свой ред се обадил на свид. К.А., който имал кон и каруца. Двамата – подсъдимият и свид. В. П.отишли до дома на свид. К. А.и взели коня и каруцата. Заедно натоварили косачката на каруцата и я откарали в частен дом в *****, където преди време подс. Т. живеел. Там подс. Т. скрил косачката и я завил с одеяло.

На 08.05.2017 год., около 11,30 часа, свид. И.Д.И., след като установил кражбата, сигнализирал на ЕЕН 112.

В хода на проведените издирвтелни дейности, свид. И. И. предал записите от охранителните камери, подс. Т. Т. предал доброволно отнетата вещ и тя била върната на собственика срещу разписка, предал доброволно и дрехите, с които бил облечен при извършване на деянието.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимите по чл. 371 т. 2 от НПК, които бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

Видно от приобщената по делото съдебно-оценителна експертиза /л. 29 от БП/, стойността на отнетата в резултат на престъплението вещ: 1 бр. моторна косачка, м. MTD Smart RG 145, закупена на 17.01.2017 год. е на стойност 3 258,00 лв. /или 7,08 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието/.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна извършеното от подсъдимия представлява кражба – отнети са чужди движими вещи, от владението на другиго, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да бъдат присвоени.

Деянието се квалифицира от обстоятелството, че е извършено в условията на повторност, след като е осъден по НОХД № 160/2015 год. и НОХД № 662/2014 год., двете на ЛРС, за престъпления по чл. 195, ал. 1 НК.

И с двете осъждания са наложени наказания от по шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от по три години и в този изпитателен срок е извършено процесното деяние – т.е., в случая е налице повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК.

Деянието не е маловажно – както предвид размера на причинената щета, така и с оглед личността на подсъдимия.

От субективна страна – деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

В случая, както от обективна, така и от субективна страна, подс. Т.С.Т. е осъществил съставът на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

За престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” за срок от една до десет години.

За наказанието:

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.

Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, или, според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

В случая, при индивидуализиране на наказанието на подс. Т. Т., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените пълни самопризнания в хода както на досъдебното производство, така и при съдебното следствие, възстановяването изцяло на причинените щети, изразеното разкаяние, младата възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени характера на престъплението – обект на посегателството е сдружение, осигуряващо дом за сираци, липсата на трудови навици /въпреки, че подсъдимият е със средно образование не работи и не търси работа/, лошите характеристични данни /л. 42 от б.п./, упоритостта при извършване на престъпления против собствеността – извън квалифициращия признак „повторност“, който не се обсъжда в случая, но по-горе вече се отбележи, че подс. Т. за втори път извършва кражба на вещи, собственост на този пострадал, което означава, че наложените с предишните осъждания наказания не са оказали възпитателно въздействие, което се цели от закона.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е налице паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

За това наказанието се определи при условията на чл. 54 НК, но отчитайки смегчаващите отговорността обстоятелства – в размер близък до минимума, предвиден от законодателя.

За това наказанието се определи при условията на чл. 58а, ал. 1, вр чл. 54 от НК – като съдът определи на подс. Т.С.Т. за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. чл. 54 от НК, наказание от ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода” и на осн. чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание се намали с една трета и на подсъдимия се наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо общежитие от открит тип.

Така наложеното наказание, индивидуализирано съобразно личността на подсъдимия, съдът намира, че е от вид и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимия, когото да превъзпита към спазване занапред на законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и предупредително.

Тъй като деянията, предмет на НОХД № 160/2015 год. и НОХД № 662/2014 год., двете на РС – Лом са извършени при условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК, а едновременно с това, процесното деяние е извършено в изпитателния срок, определен с присъдите по тези две дела, съдът определи едно общо наказание по НОХД № 160/2015 год. и НОХД № 662/2014 год., двете на РС – Лом в размер по-тежкото от тях, а именно наказанието по НОХД № 662/2014 год., в размер на шест месеца „Лишаване от свобода”, което, на осн. чл. 68, ал. 1 НК приведе в изпълнение по настоящата присъда, определяйки първоначално общ режим на изтърпяване.

На основание чл. 53, ал. 1, б”а” от НК се отнеха в полза на държавата веществените доказателства: 1 бр. панталон, тип „долнище на анцуг“ и 1 бр. блуза, тип „Суичър“, принадлежащи на подсъдимия и послужили му при извършването на престъплението.

На основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подсъдимия и направените по делото разноски.

При тези мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: