Мотиви към присъда по НОХД № 321/2017 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият Д.Д.Д. ***, е предаден на съд с обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК – за това, че на 06.06.2017 год., около 01,00 часа, в с. Сталийска махала, обл. Монтана, ул. Първа, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с Рег. № ВН 07 65 ВТ, собственост на З.И.К.от *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,42 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средствто „Алкотест 7510“ с инв. № ARDM 0225 на ОД на МВР – гр. Монтана.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.

Подсъдимият Д.Д.Д. се признава за виновен, дава обяснения, в които описва начина на извършване на деянието.

Моли съдът да постанови присъда, с която, като го признае за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, така, както е възведено в обвинителния акт, да му наложи наказание при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства при условията на чл. 55 от НК, в минимален размер.

Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и наказанието да бъде определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, като се наложи наказние „Лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години – на осн. чл. 66, ал. 1 НК, кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ да бъде наложено в минимален размер от 200 лв., а на осн. чл. 343г НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

При преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Д.Д.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, видно от приложената по делото справка от Областна дирекция на МВР –Монтана, сектор „Пътна полиция” – стр. 11 от бързото производство.

На на 06.06.2017 год., около 01,00 часа, в с. Сталийска махала, обл. Монтана, ул. Първа, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с Рег. № ВН 07 65 ВТ, собственост на З.И.К.от *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,42 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7510“ с инв. № ARDM 0225 на ОД на МВР – гр. Монтана.

Видно от показанията на свидетеля Б.Д.Л., на инкриминираната дата, в качеството си на служители на РУ на МВР – Лом, той и свид. Г.Е.Г. били дежурни. Изпълнявали дейност по контрол на движението в с. Сталийска махала, обл. Монтана и в 1,00 ч. Спрели за проверка л.а., м. Фолксваген Пасат, управляван от подсъдимия. При извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510“ с инв. № ARDM 0225 на ОД на МВР – гр. Монтана, била установена концентрация на алкохол в издишаният от подс. Д. Д. въздух се установили 1,42 промила алкохол. Бил издаден талон за медицинско изследване № 0380981 и водачът бил придружен до болнично заведение, където бил съставен Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, но подс. Д. Д. отказал да даде кръвна проба.

В обясненията си подсъдимият се признава за виновен и разказва за начина и причините за извършване на деянието. Видно от обясненията му, вечерта на инкриминираната дата бил на гости в съседното с. Василовци, където употребил алкохол, но решил въпреки това да се прибере с автомобила. Имал СУМПС, но то било изтекло, а не могъл да го подмени, тъй като имал предишни административни наказания – глоби, които не бил заплатил.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетеля, обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира като последователни, логични, безпротиворечиви и взаимосвързани помежду си и с останалите доказателства по делото – АУАН, Талон за мед.изследване, Протокол за мед.изследване, Справка за регистрация, Справка за съдимост.

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и логични. Те не оставят никакво съмнение за фактите от предмета на доказване: управлението на МПС от подсъдимия след употреба на алкохол, нивото на концентрация на алкохол в кръвта му, съзнаването на тези обстоятелства от подсъдимия към момента на извършване на деянието. Показанията на свидетеля и писмените доказателствени материали си кореспондират и не си противоречат, поради което съдът приема за установена фактическата обстановка, без каквито и да е противоречия в доказателствените материали.

Ето защо, предвид доказателствата по делото в тяхното единство и взаимовръзка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно, че на 06.06.2017 год., около 01,00 часа, в с. Сталийска махала, обл. Монтана, ул. Първа, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с Рег. № ВН 07 65 ВТ, собственост на З.И.К.от *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,42 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средствто „Алкотест 7510“ с инв. № ARDM 0225 на ОД на МВР – гр. Монтана.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал противоправният характер на извършеното деяние, искал е и е допускал настъпването на престъпния резултат, и е целял настъпването на вредоносният резултат.

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева.

При така приетата правна квалификация и предвид целите визирани в чл. 36 от НК, съдът счете, че наказанието следва да се определи при приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като съобрази смекчаващите обстоятелства – самопризнания в хода на производството, добри характеристични данни, критичност към извършеното деяние, тежко семейно положение, както и отегчаващите отговорността обстоятелства – предишни нарушения на ЗДвП, като намери, че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, като намира, че наказание, в размер близък до предвиденият в чл. 39, ал. 1 от НК минимум би постигнало целите както на специалната, така и на генералната превенция.

Водим от горното съдът наложи на подсъдимия наказание 3 месеца Лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание, с изпитателен срок от три години, при индивидуализацията на което съобрази гореизложеното, като намира, че така определеното по вид и размер наказание би превъзпитало подсъдимия да спазва законите и установеният в страната правен ред, а така също би въздействало възпитателно и предупредително по отношение на останалите членове на обществото.

На осн. чл. 55, ал. 3 НК, съдът не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание „Глоба“.

На осн. чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лиши подсъдимия Д.Д.Д. от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от дата на влизане на присъдата в сила.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: