Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 28.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- гр. Лом,шести граждански състав, в открито заседание на 11.07.2017 г. в състав:

Председател: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова,като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 296 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е отрицателен установителен, с пр.осн.чл.  чл. 439, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът , чрез пълномощник- адв.Р.Б. е предявил иск против "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с твърдение, че ищецът е уведомен с покана за доброволно изпълнение, че е длъжник по изп.д. №292 по описа на ЧСИ М.И.,*** Окр.С- Монтана.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2010 г., издаден от РС-гр. Лом по ч.гр.д.№ 1351/2010 г., като е осъден да заплати на ответника сумата, кореспондираща на подаденото заявление по ч.гр.д. 1351810г. Счита, че посоченото вземане не се дължи от него, поради изтичане на 5-годишна погасителна давност. Предвид изложеното предявява отрицателен установителен иск с петитум: съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по горепосочения изпълнителен лист. В открито съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител- адв. Р.Б. поддържа предявения иск на заявеното основание. Сочи началото на петгодишната давност- от деня след издаване на изпълнителния лист през 2010 г., като до завеждане на исковата молба не са предприети каквито и да са действия, които да я прекъсват или спират. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

От ответника в рамките на указания срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор. Изразено е становище за неоснователност и недоказаност на ИМ, като се аргументира за това.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл. 235 от ГПК приема следното:

Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че  изп.дело срещу него е образувано през юли 2016 г., за което ищецът е уведомен с призовка за принудително изпълнение, че е длъжник по изп.д. № 292 по описа на ЧСИ М.и..

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2010 г., издаден от РС-гр. Лом по ч.гр.д.№ 1351/2010 г./заповедно производство по чл. 410 от ГПК/, като ищецът е осъден да заплати на ответника  сумата 506.10 лв- главница ; лихва за забава- 137.1938 лв ; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2010 г. до окончателното й изплащане; и разноски по делото – 125 лв.

С призовка за принудително изпълнение изх. № 7970/4.07.2016 г. ищецът е уведомен, че по изп.дело № 292 по описа на ЧСИ М.И., дългът му е в размер на 3001,46 лв, от която: 506.10 лв- главница, със законна лихва в размер на 294.35 лв за периода от 10.11.2010 г. до 18.07.2016г; 137.19 лв-неолихвяеми вземания; 125 лв-присъдени разноски;350 лв- разноски по изпълнителното дело; 376.05 лв- такси по Тарифата към ЗЧСИ, публични държавни вземания – 1212,77 лв.

По настоящето дело е приложено и съобщение за наложена възбрана от ЧСИ на недвижим имот на ищеца, находяще се в с.Д.Цибър и представляващ- дворно място с площ от 521 кв.м., представляващо имот № 501.39, за който е образуван УПИ ХV в кв.39 на селото.

С оглед на гореизложената фактическа обстановка и предвид предмета и петитума на исковата молба- претенция с пр осн.  чл. 439, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от водене на делото, целящо да се установи със съдебно решение недължимост на сумите по горепосочения изпълнителен лист и изп. дело, поради погасяване по давност на вземането на ответника. Давността не се прилага служебно. Една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на установителния иск, какъвто е предявеният по настоящето е наличие на правен интерес за ищеца.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. От изпадането в забава започва да тече давност за погасяване възможността за принудително събиране на вземането.

Видът на погасителната давност /обща или кратка такава/ винаги е в зависимост от вида на вземането, като за задълженията с повтарящо се периодично изпълнение, винаги се прилага кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в", предложение 3 от ЗЗД. Съдът приема, че процесните вземания се погасяват с кратката тригодишна, а не с общата петгодишна давност по ЗЗД, която според чл.110 ЗЗД „С изтичане на 5 годишна давност се погасяват вс.вземания, за които законът не предвижда др.срок”, или настоящият случай попада в хипотезата на чл.110 ЗЗД.

В ТР от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, чието становище е задължително за съда е прието, че давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Действията прекъсващи давността са разграничени от тези, с които същата не се прекъсва, като е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изпълнителните действия, прекъсващи давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на запори или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В настоящият случай, съдът приема, че след образуването на изпълнителните дела, посочени по-горе, съдебният изпълнител е извършил едно действие, прекъсващо давността, а именно налагането на възбрана от ЧСИ  върху недвижим имот на длъжника. По същите изпълнителни дела са извършвани и действия, с които не се прекъсва давността - изпращане на покана за доброволно изпълнение , на призовка за принудително изпълнение, и др. Съдът приема, че действията по проучване на имущественото състояние на длъжника не съставляват действия по принудителното събиране на вземането, които да са прекъснали тригодишната давност. От датата на изпълнителното действие "налагане възбрана                                                                           " - 15.12.2016 г., започва да тече давност в размер на 5 години, която изтича на 15.12.2021 г. и считано от тази дата се погасява възможността претендираните суми да се събират принудително. Към момента на подаване на исковата молба по настоящето дело-17.02.2017 г. възможността на ответника да реализира вземането си, предмет на горепосочения изпълнителен лист, по принудителен ред фактически вече е била погасена по давност. Образуваното изпълнително производство не спира течението на давностния срок. От страна на длъжника по изпълнителното дело е подаден настоящия иск с направено възражение за изтекла давност.

Предвид изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца е основателна и следва да се уважи.

С оглед очертания изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски по настоящото дело, по представения списък по чл. 80 ГПК за държавна такса-51.41 лв,, и на осн.чл.38 ЗА адвокатски хонорар.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, по отношение на  БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище/адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост-4, Бизнес парк София, сгр. 14, че А.п.П., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ сумите по изп.л. от 20.12.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1351/2010 г. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 292/2016 г. на ЧСИ при МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ - поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, да заплати по сметка на ЛРС деловодни разноски за настоящото производство в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД,  да заплати на адв. Р.В.Б. , ЕГН ******, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: