Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Лом 27 юли 2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Ломски районен съд , гражданска колегия , шести състав в публичното заседание на 04.07.2017 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

 

  При секретаря : В. Младенова като изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 970/17 г. по описа на ЛРС ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

     Иск с правно основание: чл.422 ГПК..

    Производство по реда на чл.238 ГПК.

       Ищеца, представляван от Управителя В.Д.И., чрез пълномощника си по делото  в исковата си молба до съда , претендира , че ответника, в качеството му на потребител на питейна вода, съгл. ЗВ е неизправен длъжник. Твърди се също, че ищеца е доставял питейна вода, а ответника не е изпълнил задълженията си заплаща задълженията си за потребената вода, поради което вземането станало изискуемо.

     Твърди се още, че на 17.03.2017г. е депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК пред съда, съдът е издал съответно заповед, която била връчена на длъжника. Същият е възразил по така издадената заповед, което наложило и породило правния интерес у ищеца от предявяване на настоящият установителен иск.

      Представят писмени доказателства към исковата молба.

            На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответниците, които в указания едномесечен срок не е подаден писмен отговор.
         С определение, постановено в закрито заседание на 13.06.2017 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание . В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован ,но не се явява , не е ангажирал процесуален представител по делото, не е направили искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
             Съдът обявил делото за решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани ответника са му указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
             Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страните са били редовно призовани, като призовката е връчена лично на ответника. Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
     Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното от ищците, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
         При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковите претенции с правно основание чл. чл.422 ГПК, както са предявени, като съдът намира ,че размера на същите е доказан.

                      При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплатят на ищеца и направените по делото съдебни разноски.    

                      Водим от горното, съдът

 

 

                                   Р  Е   Ш  И :

            

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Т.П.П., ЕГН  **********, че дължи на „В и К” ООД, ЕИК 821152916, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Ал.Стамболийски № 11, представлявано от Управителя В.И., сумата 116.63 лв.  – главница, сумата 17.76 лева –  лихва от 18.04.2014 г. до 15.03.2017 г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.03.2017 г. до изплащане на вземането, за непогасени парични задължения за консумирана вода, което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от177.03.2017г. по ч.грело № 511/2017г. по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА Богдан  Т.П.П. да заплати на „В и К” Д,  сумата 29.00 лв., представляваща направени по заповедното производство  разноски.

ОСЪЖДА Богдан  Т.П.П. да заплати на „В и К” Д,  сумата 175.00 лв., представляваща направени по исковото производство  разноски.

        На основание чл.239,ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване .

 

 

                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: