гр. Лом, 26.07.2017 год.
Районен
съд гр.Лом, VІІ - ми съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и шести
юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня
Камарашка
при
секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 984 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал.3 от СК
Предявен е иск от И.З.С. с ЕГН ********** ***,
представлявана от адвокат Н.Л. *** и с посочен съдебен адресат адв. Н. Л. срещу Ц.И.С. с ЕГН ********** ***, за
развод поради дълбоко е непоправимо разстройство на брака, както и съединените
искове за фамилното име и издръжката между съпрузите.
Ищцата твърди, че с
ответникът са сключили граждански брак на 31.07.1987год., който е първи за
ответникът и втори за ищцата. От брака си нямат родени деца. Първоначално
съпрузите заживели в дома на ответникът в с.Мокреш, общ.Вълчедръм, обл.Монтана,
заедно с децата на ищцата. Тъй като ответникът не приел добре децата на ищцата
се стигнало и до раздяла.
Твърди се, че повече от
двадесет години са разделени, като всеки живее в своето си населено място, като
не поддържат никакви контакти помежду си. Бракът е изпразнен от съдържание,
съществува само формално, като всеки от съпрузите е организирал свой собствен
живот.
Твърди се, че по време на
брака с ответникът нямат придобити в режим на СОИ недвижими имоти и движими
вещи. Начина на раздяла, която е дълга и продължителна е израз и на дълбокото и
непоправимо разстройство на брачните отношения между съпрузите.
Иска се: да бъде прекратен бракът между
страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне
по въпроса за вината. След прекратяване на брака да бъде възстановено
предбрачното фамилно име „к.”, нямат недвижими имоти придобити през време на
брака в режим на СОИ, както и общи движими вещи, които да не са си поделили
след раздялата и към които да имат претенции.
Писмен
отговор не е постъпил
от ответникът в срока по чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът И.З.С.,
редовно призована се явява лично. Представлява се от упълномощеният адв. Р.Б.от
АК гр.Монтана, поддържа иска, заявява, че няма претенции за издръжката между
съпрузите, като желае да й бъде възстановено предбрачното фамилно име.
Ответникът Ц.И.С., редовно призован не
се явява, не се представлява и не взема становище по иска.
Съдът,
след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, в тяхната
логична връзка и единство и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Безспорно е установено, че страните И.З.С.
и Ц.И.С. са сключили граждански брак на 31.07.1987год., който е първи за
ответникът и втори за ищцата, за което е съставен Акт за граждански брак № 6 от
31.07.1987год. на Кметство с.Мокреш, общ.Вълчедръм, обл.Монтана, съгласно
данните от Удостоверение за сключен граждански брак с №025666 от 31.07.1987год.
на Кметство с.Мокреш, като съпругата е приела фамилното име на съпруга.
От брака си нямат родени деца.
Не се спори по делото, че
страните са във фактическа раздяла от повече от двадесет години преди
завеждането на иска. Първоначално съпрузите заживели в дома на ответникът в
с.Мокреш, общ.Вълчедръм, обл.Монтана, заедно с децата на ищцата. Тъй като
ответникът не приел добре децата на ищцата същата напуснала семейното жилище.
От този момент живеят разделени. Това се установява и от показанията на
разпитаният свидетел и.п.и.преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК с
останалите събрани по делото доказателства.
Не се спори и за това, че бракът им е
изчерпан от съдържание, съществува само формално и това не е в интерес на никой
от двамата съпрузи.
Между страните не се спори и относно издръжката
между съпрузите и ползване на семейното жилище.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Установено е също така, че в брачните
отношения се е появило напрежение и дезинтересиране един към друг, в резултат
на което са и във фактическа раздяла окончателно от края на 1987година, когато ищцата
напуснала дома на ответникът.
Настъпилата фактическа раздяла
задълбочила отчуждаването между съпрузите и довела до окончателното разкъсване
на брачните връзки.
Единственото основание за развод по
Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е
довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение,
доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка
е само формална и не съответства на закона. Продължителната фактическа раздяла
между съпрузите, е лишила брака от съдържание. Касае се за едно отрицателно
състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание
на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно
разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона
съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов,
вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и
готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване
благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на
другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на
недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и правни
съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не
може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения,
предвид факта, че страните са разделени повече от 25 години.
В настоящият случай, отчуждението и
незаинтересоваността, а и дългата фактическа раздяла между съпрузите – повече
от двадесет години, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка
се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. В това число и от разпитаният
в качеството на свидетел – и.п.и., чийто показания съдът кредитира преценени
съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК с останалите събрани по делото
доказателства.
Личните съпружески отношения са поначало
от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно
правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда
непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се
регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност,
правдивост, откровеност, уважение, обич и разбиране, взаимно доверие и
създаване на спокойна атмосфера в семейството и отговорно отношение към
отглеждането, грижата, възпитанието на децата.
В конкретния случай формално съществуващата
брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и
морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство
на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани
всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само
формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички
устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото
съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да
съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото
продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само
тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му
съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е
трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и
възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между
съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви
изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно
състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може
да се вмени никому във вина. Всеки от съпрузите е организирал отделен, свой
собствен живот.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че бракът между И.З.С. и Ц.И.С. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което
следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което
законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той
не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в
отношенията, вниманието, грижата, уважението и зачитане достойнството на другия,
а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило
непреодолимо отчуждение предвид продължителната разделя, безразличие и
незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва
да бъде прекратен, в този см. е и ППВС № 1/57 г., т. 3, 14 и
15 и ППВС № 10/71
г. В съответствие с тези задължителни разяснения и въз основа на
събраните доказателства двамата съпрузи не са положили достатъчно усилия да
заздравят брака си, като отстранят съществуващите противоречия, не са се
търсели и не са контактували помежду си.
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно
основание чл. 49 ал. 1 от СК се явява основателен.
Относно вината.
Тъй като ищцата не желае съдът да се
произнася относно вината за разстройството на брака, поради което и на
основание чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съгласно чл.322, ал.2 от ГПК с брачния
иск задължително се предявяват за разглеждане исковете за упражняване на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата, семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име, т.е. тези претенции, производството,
по които съставлява спорна съдебна администрация, следва задължително да се
заявят в брачния процес, а не извън него.
От брака си страните нямат родени деца,
по въпросите за чиято издръжка, родителски права и местоживеене съдът да дължи
произнасяне.
По отношение издръжката между
съпрузите, страните не предявяват взаимни претенции, поради което съдът не
дължи произнасяне и в тази насока.
Относно ползването на семейното жилище
съдът не дължи произнасяне, тъй като страните са разделени повече от двадесет и
пет години и нямат такова.
Относно
фамилното име.
Съгласно
чл.53 от Семейния кодекс след развода съпругата може да възстанови фамилното си
име преди този брак. Съгласно чл. 14, ал.2 от Закона за гражданската
регистрация фамилното име при сключване на брак се формира съгласно правилата
на СК. Съгласно чл.12 от сега действащия Семеен
кодекс, при съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от
встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното
име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето; като
фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е
известен в обществото.
В
процесния случай съпругата И.З.С. е изявила желание да възстанови фамилното си
име преди брака, поради което съдът следва да постанови след развода същата да
носи фамилното си име преди брака – к..
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО на основание
чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съобразно характера на производството окончателната държавна такса следва да
бъде в размер на 50.00 лв., като същата следва да бъде заплатена от страните по
равно, както и по 5.00лева при служебно издаване на изпълнителен лист по бюджетната сметка на Районен съд
гр.Лом.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 318 от
ГПК във вр. чл. 49, ал. 1
и ал. 3 от СК,
съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА
РАЗВОД между И.З.С. с
ЕГН ********** *** и Ц.И.С. с ЕГН ********** *** и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 31.07.1987год. с Акт за граждански
брак № 6 от 31.07.1987год. на Кметство с.Мокреш, общ.Вълчедръм, обл.Монтана, като
ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата
да носи предбрачното си фамилно име „к.”, като се именува И.З. к..
ОСЪЖДА И.З.С. с ЕГН ********** ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Лом
25.00лв. /двадесет и пет лева/ окончателна държавна такса за допускане на
развода и прекратяване на брака, както и 5.00 лв. държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумата.
ОСЪЖДА Ц.И.С. с ЕГН **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Лом 25.00лв.
/двадесет и пет лева/ окончателна държавна такса за допускане на развода окончателна
държавна такса за допускане на развода и прекратяване на брака, както и 5.00
лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на
принудително събиране на сумата.
Препис от настоящото Решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Председател: