Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 06.07.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретаря Даниела Ценкова, като разгледа докладваното от съдията Славчева гражданско дело № 1788 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на Искова молба »ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ» ЕАД, с ЕИК ******, гр.******, със законен представител Г.Б., представлявано от юрисконсулт Г.В., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл.86 от ЗЗД против Д.Е.Г. с ЕГН ********** ***.

Петитум: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сума в общ размер от 1 454,32лв, от които 1 275,75лв – главниц, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.04.2013г.—м.04.2015г. и 178,53лв-законна липва за забава от 31.05.2013г. до 22.04.2016г., ведно със законна лихва от 20.05.2016г.- датата на депозиране на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

В ИМ се твърди, че на 20.05.2016г. ищцовото дружество е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 1 454,32лв, представляваща стойност на незалплатената топлинна енергия за периода м.04.2013г.–м.04.2015г. и 178,53лв–законна лихва за забава от 31.05.2013г. до 22.04.2016г., както и законната лихва върху сумата. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника, тя му е връчена и в законноустановеният срок той е упражнил правото си на възражение.

Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ, съгласно която «битов клиент» е клиент, който купува електрическо или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатиздация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужки.

В ИМ е посочено, че съгл. чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ се осъществява при публично известни Общи условия, които влизат един месец след публикивунате им в един централен и един местен ежедневник, и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ. В раздел VІІ от ОУ «Заплащане на ТЕ» чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди се, че видно от приложеното извлечение от сметки за абон.№ 130127 ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през периода от м.04.2013г.- до м.04.2015г. и не е погасил задължението си. «Топлофикация София» ЕАД е изпратила Покана за доброволно изпълнение на задължението до длъжника, с която същият е уведомен за размера на дължимите суми, както и че ако не бъдат заплатени доброволно в 7-дневен срок ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред.

В ИМ се твръди, че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма «Техем сървисис». Съгласно чл.139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата –етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила Молба от юрисконсулт Г.Б. за разглеждане на делото в негово отсъствие, като поддържа предявените искове, които намира за доказани по основание и размер, и моли съда да постанови решение с което ги уважи, като присъди и направените по делото разноски.

Ответникът в с.з. се представлява от адв.Л.Г. от МАК, която моли съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявените искови, като неоснователни. Поддържа становището си в отговора, че между страните няма облигационни отношения, тъй като ответника по делото е собственик на имота, но ползвател на жилището и партидата е на неговата дарителка, запазила пожизнено и безвъзмездно правото си да ползва жилището.

Конституираното в качеството на трето лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изпращат процесуален представител.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и заключенията на вещите лица изготвили назначените по делото Съдебно-техническа и Съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Ответникът по делото е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.********, на жилищна сграда блок № *, състоящ се от стая, кухненски бокс и обслужващи помещение, със застроена площ 42,53кв.м., таванско помещение № 47 от 3,25кв.м. и избено помещение № 21 от 2,26кв.м. и с идеални части от общите части на сградата и с 0,620% идеални части от правото на строеж върху мястото. Собственосттта е придобита от ответника на 12.09.2011г. чрез неговия баща и законен представител Е. Й. Г. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, том І, рег.№ 2534, нот.д № 49 от 2011г. на Нотариус А. И.рег.№ 424 в Нотариалната камара с район на действие РС гр.София, тъй като към момента на сделката Д.Е.Г. е родено на ***г. и бил малолетен – на 12 години.

Изрично в НА е посочено, че дарителката Т. Г. П. запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарявания имот.

Към момента на сделката дарителката Павлова е абонат на „Топлофикация” София ЕАД и клиент на дружеството, като собственик на недвижимия имот, находящ се в гр.***************. На името на същата има открита партида.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1454/ 2016г. по описа на Районен съд гр.Лом. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна

Правната квалификация на иска се определя въз основа на твърдяните от ищеца в исковата молба правопораждащи факти. Или обект на доказване в настоящото производство е съществуването на валидно договорно облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото главно задължение.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ищеца, при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30- дневен срок заявление за откриване, промяна или закриване на партидата, като според ал.3 на разпоредбата, ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия собственик или ползвател.

В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвт може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-София” АД на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В случаите когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, т.е. отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна-първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва ползвател /по силата на вещно или облигационно правоотношение/. Това е така, тъй като само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, поради което именно ползвателят притежава качеството „потребител на топлинна енергия” и дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия.

Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че ответникът Д.Е.Г. по делото не е страна по възникналото облигационно правоотношение с „Топлофикация-София” АД, произтичащо от доставката на топлинна енергия за процесния недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.************, за претендираният период от време, а такава се явява неговият дарител Т.Г.П., която при прехвърлянето на собствеността върху имота е запазил пожизнено правото на ползване и се явяват потребители на топлинна енергия.

Наред с това, съдът намира, че в случая между страните по делото не е възникнало валидно облигационно отношение и поради обстоятелството, че дееспособността на едно физическо лице е абсолютна предпоставка за валидно сключване на правни сделки. Поради това, когато е налице волеизявление на малолетен, то не е правно релевантно. Правна сделка, сключена с малолетен, независимо от неговата възраст, е нищожна. По смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД съгласие с малолетен не може да се постигне. Той не може да прави волеизявления, признати от правото.

Към момента на придобиване на собствеността върху топлоснабдения имот ответника е бил малолетен - на 12 години, следователно няма как да приеме общите условия на ищцовото дружество и да възникне облигационни отношение между страните. За претендираният пък период от време от м.април 2013г. до м.април 2015г. ответникът е бил непълнолетен, и не е имал правото по закон да сключва договори или да се задължава, без изричното съгласие на своя баща и законен представител. Ответникът навършва пълнолетие на 05.11.2016г.

Съдът намира, че ответника по делото не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, поради което същият се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 1 150лв /хиляда сто и петдесет лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *****, гр.*****, със законен представител Г.Б., представлявано от юрисконсулт Г.В., обективно съединени искове с правно основание по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл.86 от ЗЗД против Д.Е.Г. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено вземането на ищеца за сумата от общ размер от 1 454,32лв, от които 1 275,75лв – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.04.2013г.—м.04.2015г. и 178,53лв - законна лихва за забава от 31.05.2013г. до 22.04.2016г., ведно със законна лихва от 20.05.2016г.- датата на депозиране на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ******, гр.*****, със законен представител Г.Б., представлявано от юрисконсулт Г.В., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Е.Г. с ЕГН ********** ***, направените деловодни разноски в размер на 1 150лв /хиляда сто и петдесет лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр. София.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в14- дневен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :