Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 26.07.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, V състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 1894 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен
е отрицателен установителен иск от
Д.Ц.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Б., МАК, срещу „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД с ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: **********, за признаване установено в отношенията между страните,
че правото за принудително събиране на сумите по изп.л., издаден на 14.03.2011
г. по ч.гр.д. № 265/2011 год. на ЛРС, за които е образувано изп.д. № 310/2016
год. на ЧСИ при МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ, е погасено по давност.
В исковата молба се твърди, че по
ч.гр.д. № 265/2011 год. на ЛРС срещу ищеца, е издаден изп.л. в полза на
ответника, за сумите: 425,30 лв. главница, 129,38 лв. мораторна лихва, 130,00
лв. – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2011 год.
По така издаденият изп.л., през м. Юни, 2016 год. е образувано изп.д. №
310/2016 год. на ЧСИ при МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ, като е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника/ищец.
Ищецът счита, че в негова полза е изтекла общата петгодишна давност по чл.
110 ЗЗД.
Иска се:
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи
сумите по изп.л. от 14.03.2011 год., издаден по ч.гр.д. № 265/2011 год. на ЛРС,
за събирането на които е образувано изп.д. № 310/2016 год. на ЧСИ при МОС М.И.,
рег. № 748 в КЧСИ– поради погасяването им по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
Иска се допускане на предварително изпълнение на решението.
Писмен
отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът, чрез пълномощника си,
ю.к. Д.И.В.счита иска за неоснователен, като излага съображения в насока, че в
случая не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство,
тъй като няма бездействие на кредитора, а длъжника съзнателно и виновно не е
изпълнил доброволно задължението си.
Предлага спорът да бъде разрешен чрез постигане на съдебна или извънсъдебна
спогодба между страните.
Съдът е приел, че не е спорно между
страните, че те са страни и по изп.производство пред ЧСИ М.И.. Спорно е
погасено ли е по давност вземането на ответника.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С писмена молба
пълномощникът му, адв. Р. Б., МАК, не възразява дделото да се разгледа в негово
отсъствие. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се
представлява, с писмена молба не възразява делото да се разгледа в негово
отсъствие, като поддържа становището, изразено в писмения си отговор. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, че по ч.гр.д. № 265/2011 год. на ЛРС, съдът е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение от 16.02.2011 год., в полза на настоящия ответник, срещу
ищеца, за сумата 554,68
лева/петстотин петдесет и четири лева и 68 ст./, от които:
425,30 лв. главница, представляваща задължение по договор за кредит, мораторна лихва в размер на 129,38
лева за
периода от 14.03.2008 година до 16.02.2011 година, ведно със законната лихва, начиная от 16.02.2011 г. до
изплащане на вземането, а така също разноски 25.00 лева държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
На 14.03.2011 год. е издаден изпълнителен лист
срещу ищеца въз основа на влязлата в сила Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 265/2011
год. на ЛРС. Изпълнителният лист е получен от заявителя на 09.09.2011 год.
По молба на ответника, датирана от 25.03.2016
год., вх. № 02748/31.03.2016 год., е образувано изп.д. № 310/2016
год. на ЧСИ при МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ, като призовката за принудително
изпълнение и запорното съобщение до работодателя на ищеца са ипратени на 04.11.2016
год. от ЧСИ М. И..
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от
съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен
за окончателен.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца не
дължи сумите по изп.л. от 14.03.2011 год., издаден по ч.гр.д. № 265/2011 год.
на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 310/2016 год. на ЧСИ при
МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ – поради погасяването им по давност.
Предявеният отрицателен
установителен иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от търсената
с него защита.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в
случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност).
По принцип, в тежест на ищеца
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването
на твърдените от него правопогасяващи факти
и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземането, в тежест на ответника
– взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника
давност.
По същество между страните няма спор по фактите. Спорът се свежда до това
дали е изтекла в полза на ищеца твърдяната погасителна давност.
В конкретния случай, вземането е установено с влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2011 год., по ч.гр.д.
№ 265/2011 год. на ЛРС, която не е оспорена, влязла е в сила и на 14.03.2011 год. въз основа на нея в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист, който фактически е бил получен
от ответника на 09.09.2011 год.
Изп.д. №
20167480400310/16 год. по описа на ЧСИ М.И., рег. № 748 КЧСИ е образувано на 31.03.2016 год.
Горното
води на извода, че в случая не са налице предпоставките на чл. 116, б. „в” ЗЗД за прекъсване на
давността, доколкото същата /петгодишна, както се отбеляза по-горе/ вече е била
изтекла към момента на предприемане действията по принудително изпълнение.
Твърдяното от ищеца бездействие
на ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства.
За това предявеният иск по чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен
и доказан.
Ищецът претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Предвид
изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по водене на делото – 50 лв. платена държавна такса.
Процесуалният представител на ищците, адв. Р. Б. претендира да му бъдат присъдени разноски за
осъществената безплатна правна защита.
В случая, ищецът е представляван безплатно от пълномощник, видно от
договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на
чл.38, ал.1, т. 2 ЗА.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора,
насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. Р. Б..
Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като
своевременно: Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на
основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149
ГПК.
Съобразно изхода от делото, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Б. сумата от 300 лв.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК въведено от
ответника – за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно, тъй като в
случая размерът му съответства на минимума, предвиден в чл. 7, ал.2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от
горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: ************,
че
Д.Ц.Г., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите по изп.л. от 14.03.2011 год., издаден по ч.гр.д. №
265/2011 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 310/2016
год. на ЧСИ при МОС М.И., рег. № 748 в КЧСИ – поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: ***********
да
заплати на Д.Ц.Г.,
ЕГН **********,***
деловодни разноски
за настоящото производство в размер на 50,00
лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: ***********, да заплати на адв. Р.В.Б.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: