РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом,18.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА

при секретаря Любомира Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1975 по описа за 2016 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск от С.Б. А с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника, адв. С.П.,***, срещу «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК 175133827, с адрес на управление: гр. София, бул. « Цариградско шосе» № 159 .

Иска се: ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 1060.00 лв., - неплатена електрическата енергия с клиентски № 300248193203, обект – апартамент, находящ се в гр. Лом, ул. Стадиона № 3, вх. Б, ап.28, по договор за продажба на ел.енергия.

В исковата молба се твърди, че като абонат на дружеството има задължения в размер на 1060 лв. за съдебни вземания за периода от 2007-2008 г.

Ищецът счита, че в негова полза е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1060 лв. по партида от съдебни вземания.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът, чрез пълномощника си, не признава иска, счита,че ако иска бъде уважен по давност, то това не заличава задължението изцяло и заявява, че е в готовност да сключи спогодба.

Поради това счита, че не следва да се възлагат върху него направените от ищеца съдебни разноски по настоящото производство,като счита че размера е прекалено завишен.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните няма спорни фактически твърдения.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С.П., МАК, редовно упълномощен, който поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в насока, че същата е доказана по основание и размер. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява,възраженията е изложил в отговора си.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от търсената с него защита.

Няма спор, че ищцата е абонат на ЧЕЗ с клиентски номер 300248193203 на адрес: гр. Лом,ул.”Стадиона” № 3, вх.Б, ап.28.

С оглед на твърдението от ищеца, че има задължения по партидата й от съдебни вземания за периода 2007- 2008 г. съдът допусна изслушване на съдебно счетоводна експертиза.

Вещото лице С.П. изготвило експертизата даде заключение, че към 30.04.2010 г. в счетоводна сметка 445 на ищцата за клиентски номер 300248193203 на адрес: гр. Лом,ул.”Стадиона” № 3, вх.Б, ап.28 има задължения в размер на 1052.72 лв.

Ищеца моли съдът да се произнесе с решение и претендира разноските, тъй като ответника въпреки признанието на иска е станал причина за завеждане на делото.

Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Твърдението на ищеца за изтекла в негова полза давност за процесното вземане на ищеца се подкрепя от ангажираните доказателства.

Установено е по делото, че вземането е установено със съдебно решение, а давността за съдебно потвърденото вземане е всякога пет години – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По принцип, в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по съдебните вземания е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

По същество между страните няма спор по фактите. Спорът се свежда до това дали е изтекла в полза на ищеца твърдяната погасителна давност.

Установено е по делото, че вземането е установено със съдебно решение, а давността за съдебно потвърденото вземане е всякога пет години – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

В конкретния случай, Решение № 75/12.03.2009 год., по гр.д. № 1381/2008 год. на ЛРС е влязло в сила на 15.09.2009 год.

Вещото лице в даденото заключение,че към 30.04.2010 г. в партида на счетоводна сметка 445 ”съдебни вземания” на ищеца с клиентски номер 300248193203 на адрес: гр. Лом,ул.”Стадиона” № 3, вх.Б,ап.28 има задължения в размер на 1052.72 лв.,т.е от 2010 г. са изтекли повече от 5 години.

Горното води на извода, че в случая не са налице предпоставките на чл. 116, б. „в” ЗЗД за прекъсване на давността, доколкото същата /петгодишна, както се отбеляза по-горе/ вече е била изтекла към момента на предприемане действията по принудително изпълнение.

Твърдяното от ищеца бездействие на ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени доказателства.

За това предявеният иск по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.

Уважаването на предявения отрицателен установителен иск няма за последица обезсилването на изпълнителния лист издаден в друго съдебно производство.

В процесуалния закон такава възможност не е уредена, а и погасяването на вземането по давност не засяга самото субективно право. Ако длъжникът изпълни доброволно задължението си след изтичане на давността, той не може да иска обратно платеното.

Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва да бъде уважен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, като се приеме по отношение на ответното дружество, че дължимите сумите по съдебни вземания за периода 2008-2010 г. са погасени по давност.

Ищецът претендира разноски.

Ответникът възразява, че с оглед размера на сторените разноски, моли да бъдат намалени с оглед на това,че спорът не е от изключителна сложност.

Възражението е неоснователно, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото.

За това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото –51.41 лв. платена държавна такса ,сумата от 150.00 лв. – за вещо лице и сумата 600 .00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК 175133827, с адрес на управление: гр. София, бул. « Цариградско шосе» № 159, че С.Б. А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника, адв. С.П.,***, НЕ ДЪЛЖИ сумите по партида на счетоводна сметка 445 ”съдебни вземания” с клиентски номер 300248193203 на адрес: гр. Лом, ул.”Стадиона” № 3, вх.Б,ап.28 за задължения в размер на 1052.72 лв.- – поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК 175133827, с адрес на управление: гр. София, бул. « Цариградско шосе» № 159, да заплати на С.Б. Анвгелова с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника, адв. С.П.,***,,деловодни разноски за настоящото производство в размер на 51.41 лв. / петдесет и един лв. и 41ст./ - платена държавна такса ,сумата от 150.00 лв./ сто и петдесет лева/ – за вещо лице и сумата 600.00 лв./шестстотин лева/- за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Районен съдия: