Р Е Ш Е Н И Е

№

10.07.2017г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Даниела Ценкова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2324/2016г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединение искове с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени
от ====, ЕИК ====, със седалище и адрес на управление ====, и съдебен адрес:***, чрез процесуален представител адв.Г.В. Б. против
ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Б.С.М. с ЕГН ********** ***, за неизпълнение на парично задължение.

Правно основание чл.327 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Петитум: да бъде осъден ответника по делото да заплати на ищцовото дружество сумата от 19 172,53лв, представляващи сумата от 17 367,39лв–задължение по фактура № 1110004985/08.04.2016г., 1 464лв-задължение по фактура № 1100026685/27.04.2016г., 341,14лв–договорна лихва в размер на 1,5% на месечна база от 15.11.2016г. до момента на депозиране на исковата молба–21.12.2016г., дължима и изчислена съобразно уговореното от страните в т.15 от договора, както и договорна лихва до момента на действително плащане в размер на 1,5% на месечна база.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е подал отговр на Исковата молба и не е изразил становище.

В съдебно заседание ищеца не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила Молба вх.№ 9577 от 14.06.2017г. от адв.Г.Б. от САК, в която от името на представляващият ищцовото дружество се прави искане за постановяване на решение при условията на чл.237, ал.1 от ГПК при признание на иска. Претендират се направените по делото разноски-

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Постъпила е Молба вх.№ 9309 от 09.06.2017г. с която прави искане за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК при признание на иска, като потвърждава и изразява съгласие с обстоятелствата, на които се основава иска и обоснования с тях петитум.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединение искове с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

В Исковата молба се твърди, че на 02.02.2016г. между ищцовото дружество и ответника по делото е сключен договор за доставка на семена за посев, по който ищеца е продавач, а ответника-купувач. Във връзка с така сключения договор са издаден фактури, както следва: № 1110004985/08.04.2016г. за сумата от 37 805лв със срок за плащане 30.09.2016г., № 1110005050/12.04.2016г. за сумата от 10 678лв със срок за плащане – 30.09.2016г., № 1100026685/27.04.2016г. за сумата от 1 464лв със срок за плащане -30.10.2016г. и кредитно известие № 1100026785/17.05.2016г. за намаляване на задължение със сумата от 1 240лв. За така посочените задължения и издадените за тях фактури е подписан между страните обобщителен протокол, доказващ реалното изпълнение на задълженията на продавача по сделката, размера на задължението по нея и сроковете за плащане на всяка от тях.

Твърди се, че от така възникналите задължения непогасени са останали частично до размера на 17 367 39лв,задълженията по фактура № 1110004985/08.04.2016г. и изцяло незаплатено задължението в размер на 1 464лв по фактура № 1100026685/27.04.2016г. Всички останали задължения по този договр са надлежно заплатени от купувача.

В ИМ се твърди, че за обезпечаване на така предявения иск е издадена Обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 1199/16г. по описа на РС гр.Севлиево, с която съдът е допуснал опезпечение на бъдещ иск на ищцовото дружество против ответника по делото с цена на бъдещия иск от 18 831,39лв, чрез налагане на запор на банкова сметка *** «Интернешънъл Асет банк» АД, IBAN : *** Б.С.М. с ЕГН ********** до размер на 18 831,39лв. Разликата между размера на обезпечения иск – 18 837,39лв и размера на предявения с ИМ иск – 19 172,53лв е в размер на 341,14лв и представлява договора лихва, изчислена до момента на предявяване на иска – 21.12.2016г.

В подадената писмена молба ответника по делото е заявил писмено пред съда, че признава иска и се съгласява с обстоятелствата на които се основава той.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като в нарочна писмена молба ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените обективно съединение искове с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от ====, ЕИК ====, със седалище и адрес на управление ====, и съдебен адрес:***, чрез процесуален представител адв.Г.В. Б. против
ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Б.С.М. с ЕГН ********** ***, за неизпълнение на парично задължение за основателни и доказани по основание и размер, като счита, че същите следва да бъде уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените по делото разноски от ищеца в размер на 5 481,30лв /пет хиляди четиристотин осемдесет и един лева и тридесет стотинки/ от които 767лв –държавна такса за образуване на исковото производство, 2 652,42лв адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, 100лв – възнаграждение на вещо лице, 40лв–държавна такса за обезпечение на бъдещ иск в обезпечителното производство–ч.гр.д.№ 1199/16г.- по описа на РС гр.Севлиево, 1 921,88лв–адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1199/16г. по описа на РС гр.Севлиево.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Б.С.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ====, ЕИК ====, със седалище и адрес на управление ====, и съдебен адрес:***, чрез процесуален представител адв.Г.В. Б. против
сумата от 19 172,53лв, представляващи сумата от 17 367,39лв–задължение по фактура № 1110004985/08.04.2016г., 1 464лв-задължение по фактура № 1100026685/27.04.2016г., 341,14лв–договорна лихва в размер на 1,5% на месечна база от 15.11.2016г. до момента на депозиране на исковата молба–21.12.2016г., дължима и изчислена съобразно уговореното от страните в т.15 от договора, както и договорна лихва до момента на действително плащане в размер на 1,5% на месечна база.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА Б.С.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ====, ЕИК ====, със седалище и адрес на управление ====, и съдебен адрес:***, чрез процесуален представител адв.Г.В. Б., направените по делото разноски в размер на 5 481,30лв /пет хиляди четиристотин осемдесет и един лева и тридесет стотинки/ от които 767лв –държавна такса за образуване на исковото производство, 2 652,42лв адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство, 100лв – възнаграждение на вещо лице, 40лв–държавна такса за обезпечение на бъдещ иск в обезпечителното производство–ч.гр.д.№ 1199/16г.- по описа на РС гр.Севлиево, 1 921,88лв–адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1199/16г. по описа на РС гр.Севлиево.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :