Р Е
Ш Е Н
И Е
№
11.07.2017г., гр.Лом
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански
състав в публичното заседание на двадесет
и седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Даниела Ценкова като разгледа докладваното от съдията Славчева гр.дело № 2326/2016г. по описа на
ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени
искове от Х.К.Х. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Р.Б. от МАК против
«РУА СПЕД» ЕООД с ЕИК****** представлявано заедно и поотделон от В.Б.Б. и И.Б.Б.,
седалище и адрес на управление: гр.********, за отмяна на уволнение, възстановяване на заеманата
длъжност и обезщетение за времето, през което ищецът е бил без работа поради
уволнението.
Правно основание: по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ и по
чл. 225, ал. 1 КТ.
Претендират се и разноски по
делото.
В Исковата молба се твърди, че от
11.09.2015г. ищеца е бил назначен на безсрочен трудов договор при ответника,
като «водач на тежкотоварен автомобил», като с последното допълнително
споразумение от 01.01.2016г. му е определено брутно трудово възнаграждение в
размер на 463лв.
Твърди
се, че със Заповед № 67/03.10.2016г., считано от 03.10.2016г., ТПО на ищеца е
прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като заповедта за уволнение е
връчена лично на 03.10.2016г. въпреки несъгласието му.
Иска се: съда да постанови решение с което
да признае за незаконно уволнението на ищеца, като отмени Заповед №
67/03.10.2016г. на «РУА СПЕД» ООД, да възстанови ищеца на предишната му работа
и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за
времето през което е останал без работа вследствие на незаконната заповед за
уволнение за периода от 03.10.2016г. до приключването на съдебното дирене в
първата инстанция, равняващо се на 6брутни заплати по 463лв, или общо в размер
на 2 778лв, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното
издължаване.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, в
който оспорва предявените искове по основание и размер, като недопустими и
неосновалини. Не се оспорва, че между страните е имало валидно сключен трудов
договор № 66 от 11.09.2015г., който е изменен с Допълнително споразумение от
04.01.2016г., съгласно което размера на трудовото възнаграждение е увеличен на
463лв. Със Заповед № 67 от 03.10.2016г. ТПО между страните е прекратено, но след
извършена проверка на място на 04.01.2017г. от «Инспекцията по труда»
гр.Монтана работодателят е отменил
издадената заповед и със Заповед № 77 от 05.01.2017г. е възстановил
ищеца на работа и уведомил НАП на 13.01.2017г., поради което претенцията на
ищеца се явява недопустима, тъй като Заповедта за прекратяване на ТПО е
отменена по инициатива на работодателя и липсва правен интерес от водене на
делото.
В съдебно
заседание ищеца редовно призован не се явява, представлява се от процесуален
представител – адв.Р.Б. оо МАК, който поддържа предявените с ИМ обективно
съединени искове и моли съда да постанови решение, с което ги уважи изцяло,
като му присъди и адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
За
ответното дружество се явява неговият управител и законен представител И.Б.,
както и процесуален представител– адв.Е. П. от САК, която оспорва предявените
искове и моли съда да постанови решение с което ги отхвърли изцяло като
неоснователни.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
На 11.09.2015г. между ответното
дружество „Руа Спед” ЕООД гр.София представлявано от управителя И.Б.Б. и
ответника по делото Х.К.Х. от гр.Лом е сключен Трудов договор № 66, с който
последният е назначен на длъжността „водач на тежкотоварен автомобил 12 и
повече това – шофьор”, с основно месечно възнаграждение в размер от 431лв, с
неопределен срок.
С Допълнително споразумение от
04.01.2016г. определеното трудово възнаграждение е увеличено на 463лв.
На 03.10.2016г. е издадена Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение под № 67, на осн. чл.325, т.1 от КТ,
която е получена от св.И. Й. – „спедитор” в ответното дружество. При
получаването на последната св.Й. е отбелязал срещу дата на връчване
05.10.2016г. Самата Заповед е връчена на ответника по делото чрез трето лице
св.Ц. П. Г. на неустановена дата през следващия месец.
На 27.12.2016г. ищеца по делото е подал
писмен сигнал до Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана за неправомерното и
незаконно прекратяване на ТПО, като на същата дата Х. е депозирал Искова молба
пред РС гр.Лом с която е оспорил прекратяването на ТПО по съдебен ред.
Възоснова на така подадената ИМ е образувано на 27.12.2016г. е образувано
настоящето производство.
На 04.01.2017г. е извършена проверка в
ответното дружество от служителите на ДИТ гр.Монтана, като по време на същата е
установено, че липсва изрично писмено изявление от работника за прекратяване на
ТПО.
Вследствие на така направената
констатация управителят на ответното дружество „Руа Спед” ЕООД – И.Б. издава
Заповед № 77 от 05.01.2017г. с която е отменена Заповед № 67/03.10.2016г. за
прекратяване на ТПО с ищеца. Последната е връчена на ответника лично чрез
св.Иван Йорданов на 06.01.2017г.
По предявения иск с правно основание по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ.
Предмет на оспорване в настоящия процес е
Заповед № 67 от 03.10.2016г. на управителя на ответното дружество „Руа спед”
ЕООД гр.София с която, на основание чл.
325, т.1 от КТ /по взаимно съгласие/, е прекратено ТПО на ищеца с ответното
дружество, като са отправени искания до съда за отмяна на заповедта за
уволнение, като незаконна и възстановяване на работника на предишната длъжност.
Работодателят може
да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя само при наличието на установени от закона
основания и при спазване на
определени изисквания, някои от които са общи за всички основания, a
други са различни за различните основания. В нормата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ е
предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да
е от страните да дължи предизвестие: по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването
му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.
Прекратяването на трудовото
правоотношение по реда на чл. 325,
ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие
означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да
прекрати своето действие, считано от определен момент нататък. Всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично,
безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на двете страни за
прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по отношение на
датата, от която договорът се счита прекратен. Предложението за прекратяване на
договора по взаимно съгласие може да бъде направено от всяка от страните - от
работника или служителя и или от работодателя. Другата страна трябва да вземе
отношение по направеното предложение и да уведоми предложителя в седмодневен
срок. Предложението трябва да бъде направено в писмена форма.
В случая видно от приетото като доказателство
Писмо изх.№ 17003418 от 13.01.2017г. на Директора на ДИТ гр.Монтана до
ответника и останалите събрани по делото доказателства се установява, че по
време на извършената проверка служителите на Инспекцията по труда гр.Монтана са
констатирали, че Х. е освободен от работа, съгласно Заповед № 67 от
03.10.2016г. на осн. чл.325, ал.1 ,т.1 от КТ, считано от 03.10.2016г. без
писмено изявление от негова страна за прекратяване на ТПО. В трудовото досие на
ответника не фигурира писмена молба за напускане по взаимно съгласие, а
заповедта за прекратяване на ТПО не е подписана от работника, в нарушение на
чл.335, ал.2, т.3 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ
трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. Това означава, че двете насрещни волеизявления на страните, както
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и приемането на
същото, е необходимо да са изразени писмено. Писмената форма е условие за действителността
им. Не е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудов
договор чрез устни волеизявления на двете страни или на едната от тях. Всяка от
страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно,
категорично и безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента,
когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия
договор. Последващото издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор
има само констативно действие. Подписването на заповедта от работника или
служителя като получател удостоверява единствено получаването й, а не воля за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
Водим от горното, съдът намира, че в
случая няма постигнато взаимно съгласие за прекратяване на ТПО между ищцета и
ответното дружество. На практика липсва писмена молба за прекратяване на ТПО по
взаимно съгласие от страна на ищеца, а издадената от ответното дружество
заповед за прекратяване на ТПО не е връчена на ищеца и той в предвиденият от
закона срок не е изразил своето становище дали дава или не своето съгласие. От
събраните по делото доказателства се налага извода, че възникналото възоснова
на Трудов договор № 66 от 11.09.2015г. ТПО между страните по делото не е
прекратено, тъй като не е постигнато взаимно съгласие и съвпадение на писмените
волеизявления на страните за прекратяване на договора.
Волеизявлението за прекратяване на
трудови договор по взаимно съгласие е едностранно волеизявление по чл.44 от
ЗЗД, и веднъж направено то не може едностранно да бъде оттегляно. Това може да
стане само ако оттеглянето се извърши преди или едновременно с получаването му
от адресата. А след това - до издаването на акта, с който се прекратява
трудовия договор по взаимно съгласие - само със съгласието на другата страна.
Ето защо работодателят не може да оттегли даденото от него съгласие за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, позовавайки се на чл.344,
ал.2 от КТ, съгласно която разпоредба работодателят може по свой почин да
отмени заповедта за уволнение до предявяване на иск от работника или служителя
пред съда.
В конкретният случай със Заповед № 77
от 05.01.2017г. работодателят е отменил издадената Заповед № 67/03.10.2016г. за
прекратяване на ТПО с ответника. На практика в случая са смесени две отделни
хипотези: при условията на чл.344, ал.2 от КТ е налице уволнение, т.е.
едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя, при която
хипотеза законодателят му е предоставил възможност сам по свой почин за отмени
уволнението преди завеждане на иска пред съда, а при прекратяване на ТПО на
осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ е налице съгласувана обща воля на страните да
прекратят трудовият договор, което по своята правна природа е договор за
прекратяване на трудовия договор. В тази насока е и установената съдебна
практика /Решение № 1206/2002г. ІІІг.о, Решение № 513/07г. І г.о., Решение №
714/10г. ІІІг.о./
В предвид изложеното по-горе съдът
намира, че предявените искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се
явяват неоснователни, тъй като на практика съществуващото ТПО между страните по делото не
е прекратено, а е валидно и съществуващо.
На практика атакуваната Заповед №
67/03.10.2016г. за прекратяване на ТПО не е произвела своето правно действие,
тъй като липсва съвпадение на волеизявленията на страните за прекратяването му.
Действително същата е незаконосъобразна, но тя е отменена със Заповед № 77 от
05.01.2017г. от работодателят и към момента реално не съществува.
По предявения иск с правно основание по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ
Така предявеният иск за възстановяване
на ищеца на предишната му работа, съдът намира за неоснователен, с оглед
становището му и произнасянето му по първия иск. След като ТПО е валидно и
съществуващо към настоящият момент, то ищеца няма как да е загубил работата си
и да иска връщане към нея. Правото на този иск за работника възниква от незаконното уволнение. В случая ТПО между
страните не е прекратено и без признаване на уволнението за незаконно и отмяната
му, това право няма как да възникне.
По предявеният иск с правно основание по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Това е иск за вредите, които незаконно уволнения
работник или служител е претърпял с оставането без работа, но за не повече от 6
месеца.
Съгласно заключението на вещото лице И.А.
изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, изслушано в с.з.
прието и неоспорено от страните, ищеца по делото е с непрекъснати трудови
правоотношение с ответното дружество, считано от 11.09.2015г. След отмяната на
Заповед № 67 от 03.10.2016г. същият е в отпуск поради временна
нетрудоспособност /болест/ и обезщетенията по представените от него болнични
листове са му изплатени от НОИ.
Тъй като предявяването на този иск
предпоставя незаконно уволнение, за да бъде уважен иска, уволнението следва да
бъде признато за незаконно и заповедта за уволнение да бъде отменена, като
незаконна. Като заедно с тази предпоставка за уважаването на иска следва
работника или служителят да е останал без работа поради незаконното уволнение,
т.е. да е претърпял вреди от него и да съществува причинна връзка между
оставането без работа, поради уволнението и брутното трудово възнаграждение
което е получавал от предишната работа през месеца, предхождащ незаконното
уволнение от нея.
По разноските:
Производството по трудови дела, съгласно разпоредбата на чл. 359 КТ, е безплатно за работниците и
служителите, независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници, по трудов спор. Това се отнася
за всички държавни такси и други
разноски по производството - за свидетели, вещи лица и пр., и обхваща
всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае
задължението на работника или служителя към съда. Тя, обаче, не го освобождава
от отговорността за плащане на
разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е
била представлявана от адвокат или
юрисконсулт. Заплащането на тези
разноски, работникът дължи на работодателя на общо основание, при загубване на
делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, както и при прекратяване на производството, на основание разпоредбата
на 78, ал.4 ГПК. Към тях не следва
да се включват разноските за държавни
такси и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като
такива не се дължат от работника по силата на специалния закон. По горните
съображения съдът осъди ищеца да заплати на ответното дружество направените по
делото разноски в размер на 300лв /триста лева/ за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от Х.К.Х. с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощник адв.Р.Б. от МАК против «РУА СПЕД» ЕООД с ЕИК *****,
представлявао заедно и поотделно от В.Б.Б. и И.Б.Б., седалище и адрес на
управление: гр******, с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна
на уволнението със Заповед № 67/03.10.2016г. на «Руа Спед» ЕООД гр.София, с
правно основание по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата длъжност и с правно основание по чл.344, ал.1, т.3 от КТ
за претендирано обезщетение за времето, през което ищецът е бил без работа
поради уволнението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК
Х.К.Х. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Р.Б.
от МАК против «РУА СПЕД» ЕООД с ЕИК *****, представлявао заедно и поотделно от В.Б.Б.
и И.Б.Б., седалище и адрес на управление: гр.******** направените по
делото разноски в размер на 300лв /триста лева/ за адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :