Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 06.07.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският Районен съд, V състав, в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

При секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 17/2017 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 32-0000375/29.11.2016 год. на Л.А.Б., Началник ОО „АА“, гр. Монтана, на С.С.П., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв., на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение разпоредбата на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33/03.11.1999 год. на МТ – за това, че на 03.11.2016 год., около 11,40 часа, в гр. Лом, ул. Миланези, като водач на влекач, м. Скания Р 470 ЛА 4х2 МНА, от катег. N 3, с рег. № ВР 8072 ВТ и прикачено към него полуремарке СТАС С 34 3Ц1 от кагег. О 4, с рег № ВР 01 68 ЕВ, извършващ обществен превоз на товари /царевица/ видно от товарителница № 040728/03.11.2016 год. по маршрут Селановци – Лом, видно от пътен лист № 123810/03.11.2016 год., притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари и заверено копие към него № 1111760004/08.11.2013 год., допуска следното нарушение: 1. В момента на проверката, водачът е без удостоверение за психологическа годност. Постъпило възражение в ОО АА Монтана с рег. № 52-00-13-7199/04.11.2016 год. представено копие на Удостоверение за психологическа годност на С.С.П. е с изтекъл срок на валидност на 01.03.2016 год.

НП е връчено на 16.12.2016 год., на лицето Ц.ХХХ /не се чете/, за което не е ясно налице ли са предпоставките на чл. 180 НПК.

С Жалба от 29.12.2016 год., С.С.П. обжалва така издаденото Наказателно постановление с доводи, че наказващият орган неправилно е приел, че е налице обективно и субективно осъществено административно нарушение, тъй като е представил при проверката удостоверение за психологическа годност на водача. Моли да бъде отменено обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява. В писмена молба не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа и доразвива доводите, изложени в жалбата в насока, че към момента на проверката е представил необходимото удостоверение, което действително е било с изтекъл срок на валидност, но твърди, че към него момент е имало неприключила процедура по издаването на ново такова удостоверение, копие от което /издадено на 09.11.2016 год./ прилага.

За административно наказващият орган не се явява процесуален представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, доводите на въззиваемата страна и на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Видно от показанията на свид. Л. К., актосъставител, на посочената в АУАН и НП дата, той и колегата му, свид. К. Я.,*** спрели за проверка управляваният от жалбоподателя товарен автомобил, който извършвал обществен превоз на товари /царевица/ по маршрут с. Селановци – гр. Лом. Установило се, че водачът е без Удостоверение за психическа годност на водача и му бил съставен АУАН. Освен този документ, той имал всички други документи.

От показанията на свид. К. Я., свидетел при установяването на нарушението и съставянето на АУАН, той бил съставен в присъствието на нарушителя, предявен и връчен.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, връчен е веднага срещу Разписка, без възражения, с обяснението, че ще представи в тридневен срок.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, нарушителят е представил възражение, към което е приложено копие от Удостоверение за психологическа годност, издадено на 01.03.2013 год. и със срок на валидност до 01.03.2016 год.

АУАН Серия А-2015, № 222707, рег. № 356/16 е съставен на 03.11.2016 срещу жалбоподателя С.С.П. за това, че на 03.11.2016 год., около 11,40 часа, в гр. Лом, ул. Миланези, като водач на влекач, м. Скания Р 470 ЛА 4х2 МНА, от катег. N 3, с рег. № ВР 8072 ВТ и прикачено към него полуремарке СТАС С 34 3Ц1 от кагег. О 4, с рег. № ВР 01 68 ЕВ, извършващ обществен превоз на товари /царевица/ видно от товарителница № 040728/03.11.2016 год. по маршрут Селановци – Лом, видно от пътен лист № 123810/03.11.2016 год., притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари и заверено копие към него № 1111760004/08.11.2013 год., допуска следното нарушение: 1. В момента на проверката, водачът е без удостоверение за психологическа годност, с което е нарушил разпоредбите на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33/03.11.1999 год. на МТ.

Обжалваното Наказателно постановление № 32-0000375/29.11.2016 год., съставено въз основа на гореописаният АУАН приповтаря фактическите и правни констатации в него. Наложеното наказание е глоба в размер на 1 500 лв. – на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение разпоредбата на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33/03.11.1999 год. на МТ.

Към делото са приложени и представеното от жалбоподателя копие от Удостоверение за психологическа годност на водача № 397651, издадено на 09.11.2016 год., както и представените от НО Заповед № РД-08-249/15.05.2015 год. на Министъра на транспорта за компетентността на НО.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от лице, което има право и интерес от обжалване и като такава, е процесуално допустима.

По отношение допустимостта на жалбата съдът е изложил съображения в разпореждането си за насрочване на делото, които счита, че следва да бъдат приповторени:

Видно от НП, същото е връчено на 16.12.2016 год., на лицето Ц.ХХХ /не се чете/, като липсва отразяване в какво му качество се връчва на това лице.

Жалбата е подадена на 29.12.2016 год. /видно от п.клеймо/.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя.

Начините за връчване и процедурата за това не са уредени в ЗАНН, поради което и на основание чл. 84 от с.з. се прилагат субсидиарно разпоредбите на НПК относно връчване на призовките, съобщенията и книжата.

В чл. 180, ал. 1 - 6 от НПК подробно и изчерпателно са изброени лицата, чрез които се връчват призовките, съобщенията и книжата, като в ал. 7 е посочено, че връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.

От приложената по делото разписка за връчване, обективирана в НП, не може да се направи извод, че същото е връчено на лице, което има право да получава призовки, съобщения и книжа за жалбоподателя.

Видно от отбелязването в разписката за връчване, НП е връчено на третото лице Ц.ХХХ, за което няма данни да е натоварено да приема съобщения и книжа, адресирани лично до жалбоподателя С.П. като физическо лице.

При липса на надлежно връчено НП с отбелязана дата на връчването по реда на чл. 58 ал.2 ЗАНН от административно-наказващия орган, следва да се приеме, че такова връчване не е извършено и жалбата не е просрочена, защото не може пропуските на наказващия орган да се тълкуват във вреда на административно-наказаното лице и да ограничават правото му на защита.

Разгледана по същество е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея.

Жалбоподателят е наказан за това, че на 03.11.2016 год., около 11,40 часа, в гр. Лом, ул. Миланези, като водач на влекач, м. Скания Р 470 ЛА 4х2 МНА, от катег. N 3, с рег. № ВР 8072 ВТ и прикачено към него полуремарке СТАС С 34 3Ц1 от кагег. О 4, с рег № ВР 01 68 ЕВ, извършващ обществен превоз на товари /царевица/ видно от товарителница № 040728/03.11.2016 год. по маршрут Селановци – Лом, видно от пътен лист № 123810/03.11.2016 год., притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари и заверено копие към него № 1111760004/08.11.2013 год., допуска следното нарушение: 1. В момента на проверката, водачът е без удостоверение за психологическа годност – квалифицирано като нарушение на чл. 89, т. 11 от Наредба № 33 и санкционирано по нормата на чл.93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен на датата, на която е констатирано нарушението, в присъствието на въззивника и на същата дата му е връчен.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, нарушителят е представил възражение, към което е приложено копие от Удостоверение за психологическа годност, издадено на 01.03.2013 год. и със срок на валидност до 01.03.2016 год. – т.е., действително с изтекъл срок на валидност към момента на проверката.

По делото е приложени и допълнително /шест дни след проверката/ издаденото му Удостоверение за психологическа годност на водача № 397651, издадено на 09.11.2016 год.

Пределите на въззивната проверка са очертани в разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, съгласно която разпоредба, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на обжалваният акт, независимо от основанията, посочени от страните.

В случая, от описателната част на НП е видно, че жалбоподателят е бил санкциониран поради това, че е извършвал обществен превоз на товари без Удостоверение за психологическа годност.

Макар и изложените в този смисъл фактически констатации да се явяват действително установени от данните по делото, становището на АНО за законосъобразност на наказателното постановление не може да бъде споделено.

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33/03.11.1999 год. на МТ, гласи, че по време на работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи посочени документи, между които по т. 6. и Удостоверение за психологическа годност на водача.

Нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, ред. ДВ, бр. 17/2011 год., съгласно която на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 500 лева, предвижда да се санкционира водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, при първо нарушение.

При така направения преглед на приложимите правни норми, като е приел, че в случая са нарушение нормите на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, административно-наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като едновременно от фактическа страна е посочил, че при извършената проверка водачът не е представил удостоверение за психологическа годност, а от друга го е наказал за това, че не притежава такова.

Съдът обаче намира, че в чл. 89, т. 6 от Наредба № 33, не се съдържат правилата и изискванията, във връзка с издаването на удостоверение за психологическа годност на водача, който към момента на проверката изобщо не е притежавал такова.

Същите се съдържат в чл. 4а – чл. 4е от Наредба № 36 от 15.06.2006 г. на МТ за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, които изобщо не са посочени като нарушени, както в АУАН, така и в НП.

Налице е явно противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, тъй като е санкциониран за деяние, което не е описано с всичките си индивидуализиращи белези в АУАН и НП.

Допуснатото нарушение не може да бъде санирано и се явява основание за отмяна на НП.

Налице е и нарушение при избора на санкционната норма при издаването на НП. Наказващият орган е възприел посоченото в АУАН, че е нарушена нормата на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33. Тази норма обаче, регламентира задължение за представяне на документи и неспазването й следва да се санкционира по чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /с глоба от 500 лв./.

Като е санкциониран по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, водачът е наказан не за това, че не е представил Удостоверение за психологическа годност, а за това, че е нямал такова.

Разграничаването на хипотезите по чл. 93 от ЗАвтП е особено важно, тъй като се касае за различни административни нарушения, за които законът предвижда различни по размер наказания.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице противоречие и не става ясно за какво точно е наказано лицето.

Посочените две нарушения – съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, обосновават незаконосъобразност на наказателното постановление и на това основание то следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното РС Лом

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 32-0000375/29.11.2016 год. на Л.А.Б., Началник ОО „АА“, гр. Монтана, с което на С.С.П., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв., на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение разпоредбата на чл. 89, т. 6 от Наредба № 33/03.11.1999 год. на МТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: