Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 18.07.2017 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Ломският районен съд, V състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

При секретаря Р. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 146/2017 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление № 12-000797/14.03.2017 год. на Д.В.П., Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, на ЗП И.Т.Б., ЕГН **********,***, Стопански двор № 1, в качеството му на работодател, е  наложена ГЛОБА в размер на 1 500 лв., на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр чл. 1, ал. 2 КТ – за това, че при извършена проверка на място на 02.02.2017 год., в 10,00 часа, по спазване на трудовото законодателство от ДИТ – Монтана, в кравеферма, находяща се в с. Смирненски, стопански двор 1, обект на ЗП И.Т.Б., се констатира, че земеделския производител в качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето Й.Я.В.,  ЕГН **********, престирайки работна сила, като дояч на крави, без отношенията при предоставяне на работна сила да се уредени като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа.  Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 07.02.2017 год.

С Жалба от 23.03.2017 год., ЗП И.Т.Б., ЕГН **********,***, Стопански двор № 1 обжалва бланкетно така издаденото Наказателно постановление и се иска отмяната му като неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на административно производствените правила и на материалния закон и като необосновано. Оспорва констатациите и фактите, установени от АНО в хода на проверката.

Възразява срещу начина, по който е била извършена проверката.

В първото по делото с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява, не ангажира доказателства.  

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща процесуален представител – ю.к. С.К., чрез която моли обжалваното НП да бъде потвърдено, като доказано и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, доводите на въззиваемата страна и на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 02.02.2017 год., свидетелите М.П. и Л.К., заедно с М.Т.– пом. Инсп. В ДИТ – Монтана, извършили проверка на място по спазване на трудовото законодателство в кравеферма, находяща се в стопански двор № 1 в **********, обект на ЗП И.Т.Б., като установили 6 нарушения, описани в Протокол от извършена проверка от 07.02.2017 год. На място били установени петима работници, трима от които – Й.В.Й.и З.К.В.– доячи и Й.Я.В.- механизатор, без трудови договори /т. 1-3 от Протокола/. Отделно била установена температура на работните места под допустимата, неначислен и незаплатен извънреден труд и допускане на работници без инструктаж по безопасност.

На представител на работодателя е връчена призовка – да се яви на 07.02.2017 год. в ДИТ, като представи следните документи: 1/ книги за начален и периодичен инструктаж, 2/ правилник за вътрешния трудов ред, 3/ графици за работа за периода м. Септември, 2016 – м. Февруари, 2017 год., 4/ трудови досиета на наетите работници в работилницата и кравефермата, 5/ ведомости за заплати за периода м. Септември, 2016 – м. Януари, 2017 год. включително, 6/ протоколи от ел.измервания в кравефермата и работилницата, 7/ оценка на риска, 8/ вътрешни правила за работната заплата, 9/ документ за правоспособност на Н.Я. и Н.Ж., 9/ печат на предприятието.

От показанията на свид. М.П. и Л.Р. – двамата свидетели при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, се установява, че по време на проверката, извършена на място в кравефермата на въззивника, находяща се в **********, Стопански двор № 1,е установено, че в кравефермата работи лицето Й.Я.В., като механизатор, без отношенията по предоставяне на работна сила да са уредени с писмен договор. Проверката по документи била извършена на 07.02.1017 год., след което на работодателя е била изпратена призовка да се яви на 17.02.2017 год. за съставяне на АУАН.

Поканата е получена от ЗП И.Б. – лично, на 09.02.2017 год.

На 07.02.2017 год. е съставен и Протокол за извършената проверка, в който са описани констатираните нарушения, дадени са конкретни предписания по спазване на трудовото законодателство /свързани с оценката на риска и осигуряване на необходимата температура на работните места, заплащане на извънреден труд и провеждане на инструктаж по безопасност на труда/. Работникът Й.Я.В. е отстранен като водач на товарачна машина, поради това, че няма сключен трудов договор, за срок – до премахване на основанието за отстраняването му.

В АУАН № 12-000797/17.02.2017 год. в отсъствие на нарушителя е описано следното нарушение: при извършена проверка на място на 02.02.2017 год., в 10,00 часа по спазване на трудовото законодателство от ДИТ – Монтана в обект кравеферма, намиращ се в *********, Стопански двор № 1, обект на ЗП И.Т.Б., се констатира, че И.Т.Б., в качеството на работодател е допуснал да работи лицето Й.Я.В., ЕГН **********, престирайки работна сила, работи като водач на товарна машина, без  отношенията  при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма при постъпване на работа. Нарушението е констатирано с Протокол за извършена проверка, изх. № 08024/07.02.2017 год.

Като нарушена норма е посочена чл. 1, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 1 КТ.

АУАН е връчен на жалбоподателя по куриер, на 22.02.2017 год. /видно от известието за доставяне/, чрез пълномощника Б.Б..

Жалбоподателят се е възползвал от правото си на възражение в тридневен срок, като релевира пред АНО, чеЙ.Я.В.се е явил на организиран конкурс за работа, след което е одобрен и назначен на 24.02.2017 год.

            Обжалваното Наказателно постановление е издадено на 14.03.2017 год. и е връчено на 16.03.2017 год., видно от известието за доставяне – на лицето А. М..

Жалбата е подадена на 23.03.2017 год. – видно от пощенското клеймо.

По доказателствата:                                                                                       

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и от приобщените към делото писмени доказателства: НП, АУАН, Протокол за извършена проверка, Пълномощно, Разписка.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок /видно от пощенското клеймо/, от страна, имаща право и интерес от обжалване и като такава, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От процесуална страна:

При извършване проверка законността на правораздавателната дейност на административнонаказващия орган, настоящата инстанция констатира, че НП не страда от пороци, които да обуславят незаконосъобразност на последното, респективно отмяна на същото само на формално основание, без съдът да се произнася по същество. Двата акта – АУАН и НП, отговарят на императивните изисквания на закона, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

АУАН е съставен на 17.02.2017г. в отсъствие на жалбоподателя или негов представител.

Спазена е процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по закон.

И в двата акта – АУАН и НП, са посочени дата, час и място на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Действително, при връчването на НП е допуснато нарушение на нормата на чл. 58 ЗАНН, доколкото същото е връчено по пощата с обратна разписка, на лице, чието качество не е установено. Безспорно, това обстоятелство представлява нарушение на разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е връчено срещу подпис на нарушителя.

Нарушението обаче не е съществено. Връчването на наказателното постановление има за цел да информира лицето за наложената му административна санкция, за да може то да организира защитата си и евентуално да може да обжалва по реда по реда чл.59 и сл. от ЗАНН постановлението в сравнително краткия 7-дневен преклузивен срок.

В разглеждания случай въпреки, че постановлението не е било връчено лично на санкционираното лице, то му е станало известно и както се посочи по-горе, го е обжалвало в срок, т.е. това право на жалбоподателя в административно-наказателното производство не е било нарушено в степен, че той да е пропуснал срока за обжалване.

Като последица от допускане на нарушение по чл.58 от ЗАНН е възможността санкционираното лице да може да обжалва НП, дори и формално законовия 7-дневен срок да е изтекъл, но в никакъв случай не води до незаконосъобразност на самото постановление.

В НП е допуснато и друго нарушение, което съдът приема за несъществено, а резултат на техническа грешка – при изписване длъжността на установения на работа Й.Я.В., ЕГН ********** е посочено, че същият е престирал труд като дояч, а не като водач на товарна машина, както е установено в хода на проверката и както е посочено в АУАН. И тъй като в АУАН длъжността на лицето е посочена коректно, съдът приема, че и това нарушение не е довело до ограничаване правото административно-наказаното лице да узнае за какво точно нарушение му се търси отговорност, нито на правото му на защита.

От материалноправна страна :

В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по категоричен и безспорен начин възприетата от наказващия орган фактическа обстановка.

Констатациите в АУАН и НП се потвърждават от събраните по делото доказателства.

Установи се по безспорен начин от доказателствата по делото, че при извършена проверка на място на 02.02.2017 год., в 10,00 часа по спазване на трудовото законодателство от ДИТ – Монтана в обект кравеферма, намиращ се в *********, Стопански двор № 1, обект на ЗП И.Т.Б., се констатира, че И.Т.Б., в качеството на работодател е допуснал да работи лицето Й.Я.В., ЕГН **********, престирайки работна сила, работи като водач на товарна машина, без  отношенията  при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма при постъпване на работа.  

Налице е съставомерност на посочената в АУАН и НП квалификация на нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, съгласно които отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма.

Правилно е била преценена и санкционната норма на КТ, по чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ: Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение...

Не е налице маловажност на случая, доколкото в Констативният протокол са установени три такива нарушения, което сочи на порочна практика, а санкцията е определена в минималния предвиден размер.

Що се касае до възраженията на въззивника – те са бланкетни и в тяхна подкрепа не се ангажираха доказателства.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения АУАН съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява, както от субективна, така и от обективна страна, състав на административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран.

Ето защо, наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от изложените съображения Ломският районен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 12-000797/14.03.2017 год. на Д.В.П., Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на ЗП И.Т.Б., ЕГН **********,***, Стопански двор № 1, в качеството му на работодател, е  наложена ГЛОБА в размер на 1 500 лв., на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр чл. 1, ал. 2 КТ като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

Препис от Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на Началника на Директора на ДИТ – Монтана – за сведение.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: