Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 27.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, шести наказателен състав в публично заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 197/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Я.А., чрез пълномощника му по делото адв.Р.Б. против НП № 17-0294-000022 от 10.02.2017 г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом , с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2 от ЗДП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, а на основание чл. 185 ЗДП за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 20 лв. лева .

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно,недоказано, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушения не могат да бъдат сънирани в съдебната фаза . Твърди,че по време на управлението внезапно му изскочил друг автомобил, движейки се на задна скорост,поради което станало и ПТП-то. В подкрепа на твърденията си прави искане да бъде допуснат и разпитан лицето, което е управлявало другото МПС.

В съдебно заседание вместо жалбоподателя се явява адв.Б. и поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 11.01.2017 г. около 11.30 часа В ГР.Лом, на ул.Славянска срещу № 66 управлява личният си л.а.м. "Мерцедес А 140" с ДК№ ***с несъобразена скорост с пътните условия, не успява да спре и блъска „Ситроен берлинга” С рег.№ ***, собственост на „Тех-ко”ООД с БУЛСТАТ 831532169, който извършва маневра за излизане от реда на паркирани автомобили.Пробата за употреба на алкохол е отрицателна. От реализираното ПТП са причинени материални щети.

Всичко това съставлявало нарушение на чл. 20, ал.2 и на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП.

За констатираното нарушение против жалбоподателят бил съставен АУАН № 16 от 11.01.2017 г., който той отказал да подпише. Отказа е удостоверен с подписа на св.Владислава Каменова.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. Същото било връчено лично на нарушителя на 28.03.2017 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО същият ден, т.е. в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема:

Жалбата е основателна поради следните съображения:

По време на административнонаказателното производство, както и в съдебната му фаза не беше доказан по безспорен и категоричен начин от АНО, факта на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 20, ал.2 от ЗДП.

Още тук е мястото да се отбележи, че в посочената като нарушена правна норма е предвиден състав на нарушение свързан с движение с несъобразена скорост, доколкото тази разпоредба вменява в задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на движение като се съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка. Няма съмнение в правната теория и практика, че административнонаказателната отговорност по принцип е лична и виновна. При това положение трябва безспорно да е установен субектът на нарушението и неговата вина. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗАНН всяко административно нарушение следва да е извършено виновно под формата на умисъл или непредпазливост, като съгласно чл. 7, ал.2 непредпазливите адм. нарушения не се наказват само в изрично предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и непредпазливостта в административно-наказателния процес, съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, т.е. на чл. 11, ал.2 или ал.3 от НК.

В конкретния казус не е доказано, до изискваната от закона степен на несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя А. нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост.

На жалбоподателят е вменено извършването на умишлено нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДП – движение с несъобразена скорост. В съдебната теория и практиката по транспортно право, където се борави с понятието скорост, се оформят четири вида, а именно: разрешена, неразрешена, респ. съобразена и несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като основното е, че по принцип несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон /ЗДП/, но не е съобразена с конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е сторено, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, т.к. то е лишено от възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост преди инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото настъпване. Освен това непосочването на конкретната несъобразена, респ. съобразена скорост води и до недоказаност на обвинението

В настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от жалбоподателя и то при настъпването на ПТП. Още по-малко са били положени усилия да се установи дали излизането и движението на задна скорост на другото МПС е било обективно предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния пътен участък, за да се приеме, че той се движи със съобразена скорост.Актосъставителят и свидетелят по АУАН в съдебно заседание се явяват,и бланкетно приповтарят отраденото в АУАН и НП като обяснят ,че е нямало как установят механизма на настъпване на ПТП, респ. как са установили движение с несъобразена скорост.Двамата не са и очевидци на нарушението .

АНО се е задоволил да посочи в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят се е движел с несъобразена с атмосферните условия, релефа,с условията на видимост,интензивността на движение и др.обстоятелства скорост, за да спре пред предвидимо препятствие. При това положение не става ясно, с кои конкретно фактори и условия на пътя скоростта не е била съобразена. Няма описание на конкретни атмосферни условия, конкретен релеф, намалена видимост, повишена интензивност на движението, няма описание на т.нар. от АНО "други обстоятелства", които да са били налице и с които водачът да не се е съобразил, което пък на свой ред да е било в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

В разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП са изброени последователно множество фактори, влияещи на конкретната пътна обстановка, с които един водач следва да съобразява скоростта си на движение, но описание на конкретни такива в НП липсва.

Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост, на пътните условия, с които тя е трябвало да бъде съобразена, а също и непосочването на доказателствата, които потвърждават нарушението, както вече се посочи освен, че води до неговата недоказаност съставлява и съществено процесуално нарушение, от категорията на накърняващите правото на защита и е още едно основание за отмяна на санкционния акт.

Следва да се посочи, че в административнонаказателното право АУАН има статут като на обвинителен акт в наказателното право, а НП – като на присъда. При това положение в рамките на настоящото производство по силата на чл. 84 от ЗАНН се прилага императивната норма на чл. 303, ал.1 от НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват на предположения.

В конкретния случай освен горепосоченото предположение за вината на нарушителя поради движение с несъобразена скорост, липсва каквото и да е друго пряко или косвено доказателство в тази посока, което е достатъчно да се отмени атакуваното НП като незаконосъобразно в тази му част.

Съдът счита, че нарушението не е доказано безспорно от обективна и субективна страна, тъй като е опорочен начина за установяване на нарушението. Установи се, че актосъставителят, а след него и административно наказващият орган не са положили усилия за установяване на административното нарушение по друг начин, освен чрез изслушване обясненията на водачите на двата автомобила. Не е безспорно установена фактическата обстановка - конкретни обстоятелства, механизъм на самото нарушение. В АУАН е записано само, че са причинени материални щети, но не е уточнено дали само на единия автомобил или и на двете МПС. Според жалбоподателя водача на другия автомобил не е преценил ситуацията, предприел е неправилна маневра, при която се е стигнало до удар и настъпване на материалните щети. Местопроизшествието не е посетено веднага от служители на РУ "Полиция"- Лом, а на един по-късен етап, когато пътните превозни средства между които е допуснато ПТП са били изместени на друго място. Фактическата обстановка е установена индиректно, без да се проверят твърденията на заинтересованата страна, наличие на неправомерно поведение от негова страна - това, че е предприета неправилна маневра в следствие която също е възможно да се е стигнало до процесното ПТП, каквито са твърденията на жалбоподателя, както и какви са били условията на пътя, за които жалбоподателят обективно не може да носи отговорност, както и скоростта с която двамата водачи са управлявали пътните превозни средства. На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 5, ал.1, предл.1 от ЗДВП, според който участникът в движението с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението, и да не причинява имуществени вреди. В процесния случай актосъставителят се е доверил само на една от заинтересованите страни без да изследва самостоятелно обективните условия и данни от пътя и да събере от независими източници информация за механизма на причиняване на повредата - доколко това е в резултат на виновно поведение на жалбоподателя и в какво точно се изразява неговото виновно поведение. Не е установено доколко случаят има характер на ПТП по смисъла на параграф 6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, или на случайно събитие, или на деликт, за да се коментира налице ли е нарушението за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НП № 1-0294-000022 от 10.02.2017 г. на Началника на РУ-Лом, с което на А.Я.А., ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и на основание чл. 5, ал.1, т.1, вр. с чл. 185 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лв. , като незаконосъобразно.

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: