Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. ЛОМ, 18.07.2017 година

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Ломският районен съд, наказателна колегия,в открито съдебно заседание на  двадесети юни две хиляди и седемнадесета   година, в състав:

        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА

 

При   секретаря      Любомира Петрова     и с участието на прокурор  при ЛРП                  и докладвано от   съдията  Цветанова  АНД № 261   по описа за 2017 година на ЛРС, за  да  се  произнесе  взе предвид   следното:  

         Административнонаказателното производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        

Образувано е по жалба на   К.К.М. с ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 0019 от 25.04.2017 г., издадено от Г.Г, Директор  на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Монтана.
Жалбоподателят е останал недоволен от цитирания акт, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВмД)   Твърди, че не е осъществил деянията чл.   139, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за които е ангажирана неговата отговорност и моли, съдът за отмени наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност. В жалбата си излага съображения, че не е спазена процедурата при съставянето на Акта и наказателното постановление, с което му нарушава правото на защита. Не отговаря на действителността изложеното в обстоятелствената му част. Моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.
Въззиваемият, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Диана Ангелова надлежно упълномощена. Оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателствени материали (писмени и гласни) поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка :
На
11.04.2017г. при извършена п роверка в с. Якимово, обл. Монтана проверяващите  д-р М.Д. и д-р О.М. установили,че  лицето К.  К.М. – продава нерегламентирано място без ветеринарномедицинско свидетелство 4 бр. кокошки и около 40 бр. пилета. За констатираното е съставен  протокол № 0002498 от 11.04.2017 г.   

Д-р М.Д. – актосъставител и св. д-р О.М. Р. Х. – ветеринарен лекар,  в съдебно заседание поясниха, че при извършената проверка на жалбоподателя, установили, така възприетата фактическа обстановка. Това ветеринарно медицинско свидетелство е било необходимо във връзка с причия грип. Жалбоподателят не отрекъл, че животните са негови и е дошъл   с цел да ги продаде.  Въз основа на констатираните нарушения, на жалбоподателя е издаден АУАН № 000452/11.04.2017 г., който е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис и без възражение.
Жалбоподателят не е упражнил признатото му субективно право по чл. 44, ал. 1 ЗАНН в 3-дневен срок от подписването на съставения му АУАН, да изложи писмени възражения пред органа, констатирал нарушението.
Актосъставителят д-р Д., в качеството си на свидетел, пред съда поддържа направените от него констатации. Същите се потвърждават и от свидетеля д-р  О.М.. Свидетелите установяват изцяло фактическата обстановка, посочена в АУАН.
Въз основа на цитирания АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление №0019 от 25.04.2017 г., издадено от Г.Г, Директор  на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Монтана.
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 59,ал. 2 ЗАНН, при наличие на правен интерес, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, издаден от компетентен орган. Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са съставени от оправомощени лица. НП е връчено на 02.05.2017 г. по пощата (л.7) и е обжалвано в законовия срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна предвид следното:
Жалбоподателят е признат от Административно наказващият орган (АНО), че е извършил   деяния, за които законодателят е предвидил административно наказателна отговорност –   по чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВмД. Деянията са формални, тъй като за да бъдат съставомерни, не се изисква настъпването на определен противоправен резултат.
В жалбата си, жалбоподателят твърди, че е не е спазена процедурата при съставяне на акта и наказателното постановление, с което му са нарушени правото на защита. Това твърдение не беше подкрепено с доказателства от страна на жалбоподателя. Напротив, установи се по безспорен начин от разпитаните по делото свидетели, че сам жалбоподателят е признал, че животните са негови и е дошъл в с. Якимово с  цел да ги продаде. От местожиенето му с. Ракево до с. Якимово безсъмнено тези птици са транспортирани без ветеринарномедицинско свидетелство. Не отрича липсата на изискуемите ветеринарно медицински документи относно произхода на животните и техния транспорт.
Съдът констатира, че при реализиране на административно наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдът не споделя наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения и аргументи за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до незаконосъобразност на АУАН и издаденото НП.

В конкретния случай е налице съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от административно наказващия орган и направените изводи са правилни.

Обоснован е изводът, че от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение, предвидено в текста на чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВмД, с която се забранява транспортирането на животни без ветеринарно медицинско свидетелство.
  АНО правилно е определил за извършеното нарушение   правната квалификация    ,която   е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.    Съдът прецени, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на административно  нарушения    от ЗМВД. Налице са всички изискуеми от ЗВМД основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази също и разпоредбата на  закона, съобразно която редовно съставените актове   имат доказателствена сила за съдържащите се в тях обстоятелства до доказване на противното. Жалбоподателят виновно е нарушил и разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВМД,   и АНО  му е наложил  „глоба” в размер на 300 лева за деянието по чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВМД. Съгласно разпоредбата на цитирания текст, за извършените нарушения е предвидена, глоба от 150.00 до 500.00 лева, а при повторност – от 500 до 1000 лева. Санкцията е определена над законовия среден размер. Така определеният размер на наказанието в пълна степен  не отговаря и на целите на наказанието, посочени в чл. 12 ЗАНН.

Имайки предвид тежестта и обстоятелствата при извършване на нарушението, съдът констатира, че наложеното административно наказание    глоба   е завишено като размер. Всяко конкретно административно нарушение следва да се наказва при условията на чл.27, ал.2 от ЗАНН изследвайки и съобразявайки конкретните обстоятелства на извършеното нарушение, а когато наказващия орган налага административните наказания следва да се мотивира /представя доказателства/ защо определя наказанието в отразения размер. Спазвайки правните принципи, съдът намери, че следва да се намали размера на наложеното спрямо   М. административно наказание   глоба за да е съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН и най – вече да е справедливо и съответно по тежест на извършеното нарушение и личността на  жалбоподателя, който е млад мъж,  подбудите, липсват доказателства за имотното състояние на нарушителя  поради което съдът намира, че следва да бъде изменен размера на наложената глоба от 300 лв. на 150 лв.

 Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                                      Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ    0019 от 25.04.2017 г., издадено от Г.Г, Директор  на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Монтана  с което на   К.К.М. с ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание – Глоба  от 300 лв./триста/  на 150.00 лв./ сто и петдесет лв./за нарушение по чл.139,ал.1,т.3 от Закона за ветеринарно медицинските дейности.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния  съд в град Монтана  по реда на Глава  дванадесета от АПК.

                                                         

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: