Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. ЛОМ,18.07 .2017 година

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Ломският районен съд, наказателна колегия,в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА

При секретаря Бояна Костова и с участието на прокурор при ЛРП и докладвано от съдия Цветанова АНД № 326 по описа за 2017 година на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 557 он 25.05.2017г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Берковица, упълномощен Като административно наказващ орган на осн. чл.275, ал.1,т.2 от ЗГ със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните с което на Ц.С.Б. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 270 от ЗГ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 лв. за нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ.

Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи подробни съображения, като счита, че НП е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззиваемата страна е редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество.

Съдът след като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление /НП/, намери за установено следното:

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.

Жалбата е основателна.

На 06.04.2017 г. около 6.50 ч. Св. Б.С. и св. Т.Т. служители при СЗДП ТП ДГС – Лом спрели за проверка на главен път с. Сталийска махала – с.Трайково товарен автомобил ...., управляван от жалбоподателя Ц.Б.. При проверката установили,че автомобила не е снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението /GРS/.

На нарушителят е съставен АУАН № 557/17 г. за нарушение по чл.148,ал.12 от ЗГ.

Акта е съставен на място в присъствие на нарушителя, които е отказал да подпише акта. Отказа му е удостоверен от св. Т.Я.Т., които е свидетел и по установяване на нарушението.

Въз основа на съставеният акт е издадено и обжалваното НП № 557 от 25.05.2017г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Берковица, упълномощен като административно наказващ орган на осн. чл.275, ал.1,т.2 от ЗГ със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните с което на Ц.С.Б. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 270 от ЗГ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 лв. за нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ затова, че на 06.04.2017 г. около 6.50 ч. на главен път с. Сталийска махала – с.Трайково жалбоподателя управлявал товарен автомобил ...., без автомобила не е снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението /GРS/.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

От показанията на свидетелите по безспорен начин се установи, че акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ въз основа на който е издадено обжалваното НП не е съставен в присъствието на представляващия дружеството жалбоподател, нито е връчен на жалбоподателя. От показанията на свидетелите се установи по несъмнен начин, че актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, че съставянето му е започнало и приключило в присъствието на на жалбоподателя, но същия отказал да подпише акта.

Процедурата по съставяне и предявяване на АУАН е строго регламентирана в ЗАНН, съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Така визираното нормативно изискване означава, че актът задължително трябва да се предяви на лицето, срещу което е съставен. В случая се установи, че съставянето на акта, самото оформление на акта като документ, е станало в присъствие на жалбоподателя. Едно подобно поведение на актосъставителя и свидетеля - негов колега, присъствал при установяване на нарушението, не може да бъде толерирано, тъй като представлява произволно тълкуване и прилагане на императивните правни норми на ЗАНН. По този начин е нарушен и чл.43 ал.1 от ЗАНН, според който актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

Видно от АУАН, свидетел на отказа е посоченият за свидетел по съставянето на АУАН- Т.Я.Т.. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, с което също е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата група свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя. Втората група свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител. Третата група свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата група свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Това се потвърждава и от анализа на разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 от ЗАНН и чл.43 ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното и след като съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единственият извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

С оглед на всичко горепосочено, съдът намира, че е опорочена процедурата по съставяне на АУАН. Административно наказващият орган от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост.

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.

Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са от категорията на съществените, тъй като ограничават правата на привлеченото към административно наказателна отговорност лице.

Ето защо, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а подадената жалба като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 557 от 25.05.2017г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Берковица, упълномощен като административно наказващ орган на осн. чл.275, ал.1,т.2 от ЗГ със Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните с което на Ц.С.Б. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 270 от ЗГ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 лв. за нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ затова, че на 06.04.2017 г. около 6.50 ч. на главен път с. Сталийска махала – с.Трайково жалбоподателя управлявал товарен автомобил ...., без автомобила не е снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението /GРS/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд в град Монтана по реда на Глава дванадесета от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: