Подсъдимият И.Н.С. - роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, Регистриран като Земеделски производител, със средно образование, женен, неосъждан с ЕГН ********** е предаден на съд по повдигнато му обвинение по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

С внесения от Районна прокуратура гр.Лом обвинителен акт И.Н.С. *** е обвинен в това, че на 23.10.2014год. година в гр.Вълчедръм, обл.Монтана, на ул.*, чрез нанасяне на удари с дървена пръчка в областта на тялото, умишлено причинил средна телесна повреда на П.К.О. ***, изразяваща се в счупване на четири броя ребра от VІ до ІХ в ляво, с което му причинил трайно затруднение на движението на снагата.

Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.

По делото не е конституирана акцесорна страна в процеса.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като моли съда да постанови осъдителна присъда, като при определяне на наказанието да вземе предвид съдебното минало на подсъдимият, липсата на критичност към извършеното деяние, като му наложи наказание от една година „лишаване от свобода” което да се изтърпи ефективно.

Защитникът на подсъдимият адвокат к.м.м.от САК предлага на съда неговият подзащитен да бъде оправдан по подвигнатото му обвинение, като излага конкретни доводи в тази насока и алтернативно предлага да се наложи минималното наказание „лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в последна си дума отрича участието си в извършване на престъплението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателствени средства, писмени и гласни, заключенията на вещите лица по три съдебно – медицински експертизи и съдебно – психиатрично – психологична експертиза в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И.Н.С. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, реабилитиран по право.

Подсъдимият И.Н.С. е регистриран като Земеделски производител, и се занимава с обработка на земеделски земи в землището на гр.Вълчедръм, обл.Монтана във връзка, с която наема на работа работници при извършване на съответните технически мероприятия по обработка и засаждане на земеделските земи. От около 5 - 6години в дома на подсъдимият С. работел и живеел пострадалия П.К.О. ***, който е първи братовчед на съпругата на подсъдимият. Междувременно подсъдимият С. и пострадалият О. се познавали от деца, тъй като учили заедно в един клас. През месец август 2014год. по нареждане на подсъдимият, който се намирал със семейството си на море, свидетелят К.В.Ц., разпоредил на пострадалия О., да се прибира в дома си, като му помогнал да си пренесе вещите, тъй като предходния ден употребил алкохол и не свършил възложената му преди това работа в дома на подсъдимият.

Седмица след като пострадалият О. се прибрал в дома си, бащата на подсъдимият Н.С., който живеел в отделна къща от подсъдимият се свързал с пострадалият, като пожелал същият да дойде в неговия дом, за да не е сам и да му помага в домакинската работа. Пострадалият О. се съгласил и се преместил в дома на Н.С., където останал да живее. На 23.10.2014год. в следобедните часове в дома на Н.С. пристигнал подсъдимият с джипа си управляван от свидетелят К.Ц.. Подсъдимият влязъл в стаята, в която седяли пострадалият О. и баща му, като попитал пострадалият „Ти какво правиш в дома ми”, при което пострадалият станал, а подсъдимият го хванал за дрехите в горната част, издърпал го на терасата и го бутнал по стълбите. Пострадалият О. паднал върху желязна стъргалката за обувки, като си ударил ребрата в ляво. През това време подсъдимият взел намираща се до вратата на къщата дървена тояга с помощта на която, го ударил по главата, по ребрата и гърба, като му нанесъл последователно удари с ритници. Подсъдимият си тръгнал, а Н.С. помогнал на пострадалият О. да стане, тъй като бил целият в кръв.

Н.С. отишъл до дома на свидетелят Б.Р.К., като го извикал да види „какво се е случило” с пострадалият О..

След което пострадалият О. и Н.С. отишли в Спешна помощ в гр.Вълчедръм, където на пострадалия му била превързана раната на главата от медицинската сестра свидетелката С. С.Е. по нареждане на фелшера Р.Ц.П., като същия отказал да бъде транспортиран в Болницата в гр.Лом, и се върнали в дома на Н.С..

По - късно пред дома на Н.С. пристигнала полиция – свидетелят З.В.В., който бил дежурен в Участък полиция гр.Вълчедръм и след като разбрал от О. и Н.С. за случилото се, закарал пострадалия отново до Бърза помощ в гр.Вълчедръм, където бил прегледан от дежурният лекар свидетелят Й.Т.и бил траспортиран в МБАЛ „Д-р С. И.”***, където останал на лечение.

От показанията на пострадалият св. П.К.О., се установява, че съпругата на подсъдимият Ю.Д.С. е негова първа братовчедка, поради което същия по нейна молба дошъл в дома на подсъдимият в гр.Вълчедръм, където работел и живеел, занимавайки се с отглеждане на животните, като излизал да работи на полето и в склада. В началото на месец август 2014год. подсъдимият го изгонил от дома си, разпореждайки това на св. К.Ц.. Бащата на подсъдимият - Н.С. живеел с другия си син, който същата година починал, при което подсъдимият пращал пострадалият в дома на баща му за да спи при него „да не го откраднат”, като през деня работел при подсъдимият. Подсъдимият е гонел пострадалият и друг път от дома си, като св.Ю.С. го викала отново и същият се връщал. Докато работел при подсъдимият, пострадалият О. пиел – бира, вино, но не се напивал, за да може да работи. След като подсъдимият изгонил О., за това, че няколко дни преди това бил пиян, същият се прибрал в дома си, като по настояване на бащата на подсъдимият отишъл да живее в неговият дом, за да му помага. На 23.10.2014год. в следобедните часове в дома на Н.С. дошъл подсъдимият - неговият син, като виждайки О. в дома на баща му, където двамата гледали телевизия, го хванал за дрехите и го издърпал от стаята на терасата, като го блъснал по стълбите, падайки на „стъргалката” за обувки, направена от шпаринг с железни крачета. След което взел намираща се до вратата на къщата дървена тояга с помощта, на която му нанесъл удари по главата, по ребрата и гърба, а след това и ритници. О. отказвал да отиде в болница, въпреки, че трудно дишал, нямал въздух и на главата му имало рана, от която текла кръв, при което Н.С. се обадил на свидетелят Б.К., а след като той си тръгнал го завел до спешния център в гр.Вълчедръм, където същия отказал да отиде в болница и му била превързана раната на главата. По - късно в дома на Н.С. пристигнал полицаят св. З.В., тъй като бил подаден сигнал за нанесения побой. Бил извикан разследващ полицай, а св.В. завел О. отново в Спешна помощ в гр.Вълчедръм, откъдето бил откаран в Болницата в гр.Монтана. При пристигането на разследващия полицай Н.С. дал тоягата, с която сина му е удрял О.. В болницата О. останал от 23.10.2014год. до 27.10.2014год.

От показанията на Б.Р.К. се установява, че на обяд се е видял с пострадалият и са пили по една ракия, а след обяд Н.С. го е извикал до дома си, тъй като с О. е „станало нещо”. При срещата с О. същия му заявил, че подсъдимият го е бил, като видял, че О. е бил „ожулен”.

От показанията на свидетелите К.В.Ц., С.Л.С., В.С.К., всички работници при подсъдимият в земеделското му стопанство се твърди, че пострадалият П.О. до месец август 2014год. е работел в дома на подсъдимият, като там е спал, хранел се и често употребявал алкохол. Именно поради употребата на алкохол м. август 2014год. докато подсъдимият бил на море св.К.Ц. по нареждане на подсъдимият го закарал до дома му, като от тогава не е идвал повече в дома на подсъдимият. На 23.10.2014год. подсъдимият излязъл с всички работници с машините на полето сутринта от около 7,30 – 8,30часа вечерта до около 18.00часа, където обработвали земеделските ниви. От показанията на св.В.С.К. и св. Ю.Д.С. съпруга на подсъдимият, заявила желание да свидетелства, се установява, че пострадалият е първи братовчед на последната, като от пет – шест години с прекъсвания живее в дома им. На 06.08.2014год., тъй като пострадалият се напил по нареждане на подсъдимият, който бил тогава на море, св.Ц. го закарал до дома му и от този момент не са виждали пострадалият. Подсъдимият близо 35години не си живеел с баща си Н.С., като след смъртта на брат му месец април – май 2014год., започнал да си говори с баща си. От показанията на Ю.С. се установява, че подсъдимият не е знаел, че пострадалият живее в дома на баща му Н.С., като самата тя от месец август 2014година не е ходила в дома на свекъра си.

Показанията на св.Н.Т.С. баща на подсъдимият дадени на досъдебното производство при разпита му в качеството на свидетел са прочетени и приобщени към доказателствата по делото, тъй като същият отказва да свидетелства, след разясняване на правата му по чл.119 от НПК, предвид процесуалната разпоредба на чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1,т.2 предл. първо от НПК.

От показанията на свидетелката С.Б.И. се установява, че същата минавайки покрай дома на Н.С., където имало полиция, като не може да си спомни конкретни дати, а като година заявява 2014 или 2015год., като полицайте снимали нещо, била извикана от една жена в стаята на Н.С., докато тази жена го разпитва, да не промени показанията му.

От показанията на С.Г.Й. и М.П.И. се установява, че същите са участвали като поемни лица в присъствието на специалист – технически помощник, при огледа на местопроизшествието проведен на 23.10.2014год. в гр.Вълчедръм, на ул.*, за времето от 21,30часа до 21,45часа, като твърдят, че стояли отвън, но са видяли полицайте да снимат, да поставят табели по пътеката и стълбите, като разбрали, че е станал някакъв бой и се подписали на протокола.

От показанията на свидетелят З.В.В. се установява, че същият бил дежурен по участък, когато получил сигнал, че в гр.Вълчедръм, на ул.”Цар Самиул”, на лицето П.О., който се намира в дома на Н.С. му е нанесен побой, при което същият посетил дома на Н.С. и провел разговор. От пострадалият О. разбрал, че му е нанесен побой от И.С., тъй като живее при баща му. Бутнал го по стълбите, нанесъл му удари с юмруци и ритници, като О. се държал в областта на корема и трудно дишъл, при което извикал Спешна помощ в гр.Вълчедръм и бил транспортиран до Болницата в гр.Монтана. Провел разговор и с бащата на подсъдимият И.С., който му казал, че сина му е нанесъл побой над О., плачел и треперел, след което пристигнала оперативна група и били осигурени поемни лица. Докато бил в къщата свидетелят видял пред къщата кръв, като Н.С. дал пръчката на разследващият полицай, с която е удрян пострадалият О..

От показанията на свидетелите Й.С.Т. работещ като лекар в ЦСМП гр.Монтана, филиал гр.Вълчедръм, Р.Ц.П. *** и С. С.Е. – медецинска сестра във филиала в гр.Вълчедръм, се установява, че на 23.10.2014год. пострадалият О., заедно с по-възрастен от него човек е посетил Спешния център в гр.Вълчедръм, към ЦСМП гр.Монтана, когато на смяна са били П. и Е., като същият имал кървяща рана на главата, която обработили и се оплаквал от болки в ребрата, дишъл трудно, но не пожелал да бъде транспортиран в болнично заведение и си тръгнал. Същият ден пострадалият придружен от св.З.В. отново посетил спешна помощ в гр.Вълчедръм, като тогава св.Таранчоков, които бил на смяна като дежурен лекар, се усъмнил за счупени ребра, като при прегледа установил рана на главата. При анамнезата не е установил О. да е бил в нетрезво състояние.

В обясненията си подсъдимият отрича да е ходел в дома на баща си Н.С., както и да му е нанасял побой, като на 23.10.2014год. е бил с работниците си на полето.

От приложеният фиш за спешна медецинска помощ от ФСМП гр.Вълчедръм издаден на името на пострадалият О., на 23.10.2014год. от 19,55часа до 20,35часа, при снетата анамнеза е отразено, че около 16.00часа му бил нанесен побой, като е прегледан преди това, но е отказал лечение. Оплаква се от болки в дясното рамо, гърдите от ляво и отзад главата. Има разкъсно – контузна рана в окосмената част на главата.

От приложения лист за преглед на пациент на МБАЛ „Д-р с. И.”*** от 23.10.2014год. в 20,45ч. - 22,10ч. пострадалият О. и приет с диагноза контузио капитис, хематома капитису кантузио торацис ет абдоминис, фрактура косте VІІІ – Х син. Изготвен е ренгенографски фиш от 24.10.2014год. с данни за серийна фрактура на ребра VІ до ІХ, и Ро графия торацис – Ро данни за фрактура VІІ-VІІІ и ІХ ребра вляво откъм аксиларно. Проведено е оперативно лечение с диагноза „Конт. Торацис. Хемопневмоторакс дек. С название на операцията „Торакоцентезис дек. Сутура плевра.”. От приложената Епикриза на П.К.О., същият е с окончателна диагноза контузио торацис, хемопневмоторакс декстра, фрактура косте VІ-ІХ синистра, при обективен статус – наличие на разкъсно – контузна рана на окосмената част на главата, гръдния кош – наличие на палпаторна болезненост в областта на гръдния кош, везикуларно дишане двустранно отслабено в лява гръдна половина, наличие на палпаторна болезненост в дясно подребие и наличие на хематоми с линейна форма в областта на гърба от удар с твърд предмет, крайници без отоци.

От заключенията на вещите лица по изготвените две съдебно медицински експертизи от д-р П.Г. и д-р Т.Ш. на досъдебното производство, приети и приобщени към доказателствата по делото и една на съдебното производство от д-р И.Д., приета и приобщена към доказателствата по делото, изготвени въз основа на събраните гласни доказателства и изисканите и приложени медицински документи – Фиш за спешна медицинска помощ, История на заболяването, листове за преглед на пациент, в това число и допълнителни епикризи, които съдът кредитира, като обективни, компетентно изготвени, като последната СМЕ не е оспорена от страните, се установява, че пострадалият О. е постъпил по спешност в МБАЛ „Д-р с. И.”*** на 23.10.2014год., където е останал четири дни, с окончателна диагноза счупване на ребра от VІ до ІХ в ляво, на гръдния кош по мишнична линия, разкъсно – контузна рана с масивно кръвонасядане /хематом/ около дясна очница, хематоми на гърба. Пострадалият О. е получил разкъсно контузна рана в окосмената част на главата и кръвонасядане на клепачите на дясното око, контузия на гръдния кош пематоми с линейна форма в областта на гърба, палпаторна болезненост в областта на гръдния кош и дясно подребие, счупване на 6, 7, 8 и 9 ребра в ляво по мишнична линия /лява гръдна половина/. Травматичните увреждание се дължат на действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети. Като е възможно разкъсно контузната рана в областта на главата да е получена както от удар в стъргалка за обувки, т.е. от предмет с добре изразен ръб, такова и при нанасяне на удар с тояга, както и при падане по стълби. Описаните линейни кръвонасядания по гърба, могат да се получат както при падане по стълби от ръбовете на стъпалата, така и при нанасяне на удари с продълговат предмет, а счупването на ребра по мишична линия е по-вероятно да са получени по индиректен механизъм – при травматични въздействия по предната или задната повърхност на гръдния кош със значително притискане на гръдната клетка, което е по вероятно да се получи при нанасяне на ритници или тъпкане с крака. Счупването на четири ребра в ляво е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за период по - голям от 30 дни, докато останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За мекотъканните наранявания същите отзвучават до 2-3 седмици и около месец и половина за счупването на ребрата, разкъсно – контузната рана ще оздравее с образуването на ръбец, а кръвонасяданията по гърба ще отзвучат без последици за здравето и живота на пострадалият. Самите ребра ще оздравеят с оформянето на костни калуси, като са възможни болки с следващите месеци при движение, физическо натоварване или промяна на времето. В заключението на вещото лице д-р И.Д. се сочи, че уврежданията като вид, характер и локализация добре отговарят да са получени на 23.10.2014год. от удари с юмруци и тояга, от ритане с крака, както и след падане и удари в твърда, неравна /ръбеста/ повърхност – каквата са стълбите или стъргалката за обувки. При защитата на заключението си вещото лице сочи, че наличните увреждания в различните части на тялото – в областта на лицето, гърба, главата и в гръдния кош не биха могли да се получат с едно единствено падане от собствен ръст върху твърда или неравна повърхност, тъй като няма как да бъдат обяснени уврежданията на различни места. Тъй като ребрата са счупени в една линия, е налице прясно счупване, като предвид факта, че вида на счупването е различен за различните ребра, то същото е причинено по описания от пострадалия начин.

От заключението на вещите лица по изготвената съдебно психиатрична – психологична експертиза на съдебното производство, приета и приобщена към доказателствата по делото, която съдът кредитира, като обективна, компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява въз основа на събраните доказателства и личното освидетелстване на пострадалият П.О., че същият не е лекуван в психиатрично отделение, липсват данни за психотични и абстинентни симптоми, т.е. липсва алкохолна зависимост. От проведените биохимични изследвания е установено, че чернодробната ензима е в норма т.е. липсва токсично увреждане на черния дроб. От проведеното ехографско изследване на черния дроб, същият е неуголемен с хомогенна структура. Пострадалият е с граничен интелект, което не е психично заболяване и не би могло да пречи за правилното разбиране на случващото се около него, както и да му пречи правилно да възпроизвежда факти и обстоятелства свързани с момента на телесното увреждане. При освидетелстването пострадалият О. има пълен, запазен и подреден спомен за случилото се, правилно го възпроизвежда във времето, като не са регистрирани психотични симптоми, както и каквито и да било симптоми на психично заболяване.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване – показанията на разпитаните свидетели – П.К.О., Й.С.Т., Р.Ц.П., С. С.Е., З.В.В., Б.Р.К., С.Г.Й., М.П.И., К.В.Ц., С.Л.С., В.С.К. и Ю.Д.С., справки за съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие, албум към него, включени в доказателствения материал по чл.283 от НПК, както и приетите и неоспорени от страните съдебно психиатрична – психологична експертиза, както и три съдебно – медицински експертизи, всички приобщени към доказателствения материал по съответния ред – досежно съставомерните факти и обстоятелства.

Съдът изключва от доказателствената съвкупност по делото, без да ползва показанията на св.Н.Т.С. баща на подсъдимият дадени на досъдебното производство при разпита му в качеството на свидетел, прочетени и приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281, ал.4 във вр. с чл.281, ал.1,т.2 предл. първо от НПК., тъй като същият отказва да свидетелства ползвайки се от гарантирано му от закона право на отказ да свидетелства предвидено в чл.119 от НПК в каквато насока са Решение №115/2010г. ІІІ н.о. на ВКС и Решение №354/2008г. ІІІ н.о. на ВКС.

От доказателствената съвкупност съдът изключва и показанията на св. С.Б.И., тъй като в хода на производството настоящият състав на съда не можа да установи нейното процесуално качество или наличието на специални знания, които да са дали основание на водещия разследването да допусне същата да участва при разпита на св.Н.С., „за да не се променят показанията му”, каквато процесуална възможност не е предвидена в НПК, в този см. е Решение №327/1982г. ІІ н.о.

Съдът не намира разбиране за състоятелност в пледоарията на защитата на подсъдимият, за изключване на протокола за оглед на местопроизшествието от доказателствената съвкупност, поради факта, че е отразено в него, че „местопроизшествието не е запазено”, а напротив настоящият състав на съда го кредитира изцяло като годно писмено доказателствено средство, тъй като, при извършване на огледа са присъствали поемните лица разпитани като свидетели, като дори единият от тях има ясен спомен за поставянето на табели по пътеката и стълбите и снимането от присъствалият на място специалист технически помощник. От друга страна от показанията на свидетелят З.В. е видно, че същият е бил на местопроизшествието, като лично е уведомил оперативната група за огледа, което води на извода, че същото е било запазено. Това процесуално действие е извършено по реда на чл.155 и сл. от НПК, същото не е опорочено по своя характер, за да доведе до изключването му от доказателствената съвкупност. Именно, чрез необходимото за това изследване на местоположението съгл. чл.156, ал.3 от НПК на установените на място червеникаво – кафяви петна с неправилна форма и размери до цимента на пътеката, множество дребни петна в червеникаво кафяв цвят по трите стъпала от къщата, както и множество петна от червенкаво кафяв оттенък с неправилна форма установени срещу стълбите на около 1,5 метра от тях, от циментовата пътека до изтривалката за обувки и около нея, което е видно и от изготвеният албум към него, не сочат това процесуално действие да е опорочено. Наред с това по изготвеният протокол за оглед на местопроизшествието е иззет и 1бр. дървен кол с дължина около 1,30метра, за който се установи, че е даден от бащата на подсъдимият на разследващите органи, тъй като именно с него са нанесени част от ударите върху пострадалият, което се потвърждава по доказателствен път от показанията на разпитаните свидетели – както пострадалият, така и от тези на св.З.В.. /в този см. е Решение №404/2012год. на І н.о. на ВКС и др. касаещи заместването на доказателства/.

Показанията на разпитаните свидетели – П.К.О. и З.В.В., взаимно си кореспондирит и подкрепят обвинението, като същите не страдат от преднамереност и не са плод на лично отношение. Още повече, че пострадалият не пожела да се конституира в настоящето производство в качеството си нито на граждански ищец, нито на частен обвинител, за което му е съобщено, респективна да цели каквото и било домогване.

От разпита на пострадалият П.К.О. се установява, времето, мястото, начинът на извършване на деянието и неговото авторство. Съдът кредитира показанията на този свидетел в цялост, като непротиворечиви, логични и кореспондиращи си помежду си. Достоверността на тези показания не е разколебана от съда, въпреки обстоятелството, че същият може да се счита за заинтересован от изхода на делото, поради наличието на пряк интерес – пострадал от престъплението.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелят З.В.В., за когото не съществува забраната по чл.118, ал.2 от НПК в този см. е Решение №198/2012год. на І н.о., Решение №566/2011год. І н.о. и Решение №712/2009г. ІІІ н.о., тъй като същият възпроизвеждат факти, които лично е възприел, като полицейски служител провел оперативните беседи с пострадалият, касаещи нанесеният побой над пострадалият – Н.С., неговото състояние, оплакванията му, завел го е до Спешния център, както и възприетото от бащата на подсъдимият, че „сина му е нанесъл побой” над пострадалият, както и че именно последният е дал дървеният кол, с който е удрян пострадалият. На следващо място показанията им се явяват непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с останалите доказателствени средства. Още повече, че гласните доказателствени средства кореспондират със събраните писмени доказателствени средства и са съответни и на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, установените увреждания в областта на лицето, гърба, главата и гръдния кощ в съответствие с приложената медицинска документация – фиш за спешна медицинска помощ, лист за прегред на пациент, история на заболяването, епикриза и заключенията на вещите лица по назначените съдебно медицински експертизи, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени. При защитата си вещото лице посочи, че именно причинените увреждания в различни части на тялото, опровергават заеманата позиция от страна на защитата, за падане от собствен ръст.

Действително по делото се събраха доказателства за употребата на алкохол от страна на пострадалият, но при проведената съдебно психиатрична – психологична експертиза на съдебното производство и биохимичните изследвания на чернодробния ензим е установено, че същият е в норма, а при ехографското изследване пострадалият няма уголемен черен дроб, което сочи, че същият не се намира в алкохолна зависимост.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Й.С.Т., С. С.Е. и Р.Ц.П., тъй като същите непосредствено след нанесеният побой са възприели състоянието на пострадалият, кървящата му рана на главата, болките в ребрата, затрудненото дишане, както и факта, че същия е бил придружаван от възрастен човек, за който се установи, че е бащата на подсъдимият – Н.С., видно от показанията на пострадалият, който съдът кредитира.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимият дадени пред настоящият състав на съда, в частта им в която противоречат на останалите събрани и приобщени по делото доказателства, които съдът кредитира, тъй като качеството в процеса му дава право да дава каквито обяснения желае. Обясненията на подсъдимият са основно негово средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя, както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалият приобщен доказателствен материал.

Извън показанията на свидетелите К.В.Ц., С.Л.С. и В.С.К., обясненията на подсъдимият не намират опора в нито едно доказателство по делото, напротив, оборват се от показанията на свидетелите П.К.О. и З.В.В., които са еднопосочни, ясни, кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото. Особено абсурдно изглеждат опитите на подсъдимият да дискредитира действията на пострадалият О., който сам не отрича че е употребявал алкохол, с цел, домогвайки се да внуши, че едва ли не пострадалото лице си е самопричинило телесното увреждане при възникналия инцидент. Тези твърдения категорично се опровергават от събраните в съдебното производство както гласни доказателства разпитаните свидетили – Й.С.Т., С. С.Е. и Р.Ц.П., както и отчасти показанията на св. Б. Кареволов и най-вече от приобщените като доказателства - Фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент, история на заболяването, епикриза, както и от съдебномедицинските експерти, досежно причинените телесни увреждания и съдебно психиатрична психологична експертиза. Налице са достатъчно доказателства и основания съдът да приеме, че се отнася за лансиране на защитна версия от подсъдимият, която се подкрепя единствено от свидетелските показания на Ц. и С., които работят при него, и която се опровергава от останалия доказателствен материал, поради което следва да се отхвърли като недостоверна.

Съдът не кредитира показанията на К.В.Ц., С.Л.С. и В.С.К., тъй като по делото безспорно се установи, че същите са работили, а понастоящем и работят, при подсъдимият в земеделското му стопанство, като се считат заинтересовани от изхода на делото с мотиви за пристрастие и ангажираност от „работодателят си” от една страна, а от друга страна показанията им са в противоречие със събраните писмени и гласни доказателствени средства кореспондиращи помежду си. Следва да се има предвид и това, че за преценката на достоверността на показанията на тези свидетели в много голяма степен значение имат събраните писмени доказателствени средства, чрез огледа на местопроизшествието, обилната медицинска документация и показанията на свидетелите, който съдат кредитира, като способ за доказване на участието на подсъдимият в нанесеното телесно увреждане.

Съдът не кредитира и показанията на св.Ю.Д.С., съпруга на подсъдимият, в частта им в която противоречат на обясненията на подсъдимият, досежно факта, че на подсъдимият „не му е била известно, че пострадалият живее при баща му”, докато самия подсъдим заявява пред съда, че „не е имал нищо напротив П.О. да живее в дома на баща му”.

На съдебното производство, са проведени редица очни ставки както между самите свидетели, така и между пострадалият и подсъдимият, без да са преодоляни противоречията по повод на който са проведени.

Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимият по отношение на липсата на конкретизация в обвинителния акт на точния час на извършване на престъплението, което е довело до ограничаване на провото на защита на подсъдимият, настоящият състав намира за неоснователно. В обвинителния акт са посочени прецизно и съобразно доказателствата времето, място и начина на осъществяване на престъпленията. Поставянето на по - големи изисквания към обвинителния акт отколкото изисква чл. 246 от НПК и ТР2/2002 г. ОСНК на ВКС води до недопустим формализъм, които е в противоречие с принципа за процесуална икономия и правото на обвиняемото лице, на бърз и справедлив процес. Изводът за това, че са ограничени правата на обвиняемият да разбера обвинението е неправилен и необоснован. В обвинителния акт следва да се посочат обстоятелства, които обуславят квалифициращия елемент от обективната страна на състава на престъплението, като в ал.3 на чл.246 от НПК са посочени изискванията към диспозитива на обвинителния акт за посочване на правната квалификация на деянието. В този смисъл е ТР№ 2/2002 г ОСНК ВКС т.4.2. и поставените изисквания към обвинителния акт да формулира така обвинението, че да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

От правна страна:

Съдът прие, че при така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимият И.Н.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, по което му е повдигнато обвинение по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 23.10.2014год. година в гр.Вълчедръм, обл.Монтана, на ул.*, чрез нанасяне на удари с дървена пръчка в областта на тялото, умишлено причинил средна телесна повреда на П.К.О. ***, изразяваща се в счупване на четири броя ребра от VІ до ІХ в ляво, с което му причинил трайно затруднение на движението на снагата, за което го призна за виновен.

Разглеждайки горепосочените доказателства и доказателствени средства, самостоятелно и в тяхната взаимовръзка съдът констатира, че те по безспорен начин изграждат описаната фактическа обстановка и уличават подсъдимият в извършване на престъплението.

Така с деянието си подсъдимият И.Н.С., е причинил виновно увреждане на здравето на П.К.О..

Телесната повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицината с понятието "телесна повреда" се означава всяко нарушение на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите и органите на човешкия организъм вследствие въздействие на увреждащи фактори от външната среда. В медицински аспект понятието "телесна повреда" съдържа медико-биологичната характеристика на анатомични и функционални нарушения на организма, които той е претърпял от външния вредоносен фактор.

Правното понятие "телесна повреда" съдържа в себе си освен медико-биологичната характеристика на увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на деянието, както и субективния елемент /вината в съответен вид и форма/. Казано с други думи, правното понятие "телесна повреда" е по-широкото и по-богато на признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за телесна повреда. Здравето на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на органите му като конкретно състояние по време на посегателството.

От обективна страна, изпълнителното деяние е довършено посредством резултата – увреденото здраве на пострадалият О., чрез извършените действия - блъскане по стълбите, нанасяне на удари с дървена тояга и ритници. Медоки – биологичните признаци на нараняванията, са разкъсно контузна рана в окосмената част на главата и кръвонасядане на клепачите на дясното око, контузия на гръдния кош пематоми с линейна форма в областта на гърба, палпаторна болезненост в областта на гръдния кош и дясно подребие, счупване на 6, 7, 8 и 9 ребра в ляво по мишнична линия /лява гръдна половина/. Оздравителен период, съгласно заключенията на вещите лица, за мекотъканните наранявания са до 2-3 седмици и около месец и половина за счупването на ребрата.

При тези признаци на нараняванията се касае за средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно трайно затруднение на движението на снагата, довело да засягане на двигателната способност на О. в резултат на счупване на четири броя ребра с оздравителен период повече от 30дни, в този см. е и т.10 от Постановление №3 от 27.09.1979г. по н.д. №6/1979год. на Пленума на ВС, което не е загубило сила и до днес, докато останалите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл по см. на чл.11, ал.2 от НК, за причиняване на телесното увреждане, като подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, което е обективирано в поведението му, бутайки пострадалият по стълбите и нанасяйки му удари с дървена тояга и ритници, като по този начин е целял настъпването на вредоносния резултат.

Процесното деяние е извършено по мотиви изразяващи явно неуважение към човешката личност и телесната му неприкосновеност.

Именно посочените правни характеристики на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимият И.Н.С., преценени в контекста на установената по делото фактическа обстановка настоящия състав на съда намира, че безспорно обуславят извода, че подсъдимият е извършител на престъплението. При положение, че настоящия състав не извежда нито едно от основанията за оправдаване по чл.304 от НПК, а те са, когато не се установи едно или няколко от обстоятелствата, че: деянието е извършено; че е извършено от подсъдимият, че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление, оправдателната присъда се явява незаконосъобразна. Предвид законовата норма, че оправдателна присъда може да се постанови само тогава, когато деянието не е престъпление.

По вида и размера на наказанието:

При определяне на наказанието съдът взе предвид вида на наказанието, предвидено в санкционната част от състава на извършеното престъпление, към момента на неговото извършване, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимият, като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство отчете чистото му съдебно минало, както и превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства — проявената престъпната упоритост при осъществяване на деянието, като от действията на подсъдимият са причинени повече от едно травматични увреждания на пострадалия, като освен средната телесна повреда е причинена и лека телесна повреда, липсата на критичност и дръзко поведение.

Обществената опасност на извършителят се определя от характера на извършеното деяние, формата и степента на вината му, причинения общественоопасен резултат, както и характеристиката на неговото поведение в обществото. Отношението му към извършеното престъпление и към вината му няма решаващо значение за индивидуалната им степен на обществена опасност. Законът изисква наказанието да е съответно на престъплението – чл.35, ал.3 от НК. Този принцип е закрепен и в чл.54 от НК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само основание, но и мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е. справедливостта.

Наказанието е не само справедливо (съответно на тежестта на извършеното престъпление) възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от закона цели. Според чл.36 от НК целите на наказанието са две: индивидуалната и генералната (общата) превенция. Това определя съотношението между изискванията за справедливост чл.35, ал.3 от НК и за целесъобразност на наказанието чл.36 от НК, а също така и съотношението между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция. Според нашето право справедливото наказание е целесъобразно. Посредством справедливо наказание (което съответства на тежестта на престъплението) се постига крайната цел на наказателно-правното въздействие-общата превенция. А индивидуалната превенция е само средство за реализиране на общата превенция.

При този си анализ на правната уредба съдът призна подсъдимия И.Н.С. *** за виновен в извършеното престъпление – по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, и тъй като са налице условията на чл.303, ал.2 от НПК, на основание чл. 54 от НК и чл.36 от НК го ОСЪДИ на ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, като предвид заличеното осъждане и настъпилата реабилитация по право, приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

Предвид приложеното по делото веществено доказателство на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 53, ал.1, буква „а” от НК като отне в полза на Държавата един брой дървен кол с дължина от 1,30метра, послужил като средство за извършване на престъплението, като постанови, след влизане в сила на присъдата, същият да бъде унищожен поради незначителната му стойност.

При горния изход на делото, съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на МВР - София направените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на съдебно – медицински експертизи в размер на общо 167,28лв. /сто шестдесет и седем лева и 28ст./, както и в полза на бюджета на Районен съд гр.Лом, направените в хода на съдебното производство разноски за изготвяне на съдебно – психиатрично психологична и съдебно медицинска експертиза в размер на общо 340.00лева /триста и четиридесет лева/, както и по 5.00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листя в полза на бюджета на Районен съд гр.Лом.

Съдът на осн. чл.309, ал.1 от НПК след постановяване на присъдата се произнесе и по мярката за неотклонение взета на ДП при привличане на подсъдимият в качеството му на обвиняем, като отмени същата, предвид постановената условна присъда, съобразно процесуалната разпоредба на чл.309, ал.4 от НП

Водимо от изложеното съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си на 21.07.2017год.

Председател: