Мотиви към присъда по НОХД № 268/2017 год.  по описа на РС – Лом.

 

Подсъдимите  Б.В.З. и Д.И.Д.,***, са предадени на съд по обвинение за извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че на 11.11.2015 год., около 23,00 часа, в *********, в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – сумата от 5,00 лева от владението на О.Г.Г. от с.с., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила /нанесли й удари с юмруци в областта на главата, лицето и гърба/.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.

В с.з. пострадалата О.Г. *** не се възползва от правото си да предяви граждански иск срещу подсъдимите, за претърпените в резултат от деянието вреди.  

Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено по отношение и на двамата подсъдими, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за осъдителна присъда и наказание, определено при условията на чл. 54, ал. 1 НК, което да бъде изтърпяно ефективно, като по отношение на подс. Д. Д. да се приложи и чл. 68 НК по отношение на предишното му осъждане, а по отношение на подс. Б. З. – чл. 25-23 НК.

И двамата подсъдими дават подробни обяснения в хода на съдебното следствие, като се признават за виновни в извършването на кражба, но не и за грабеж. Молят да им бъде наложено възможно най-лекото наказание.

Чрез защитника си, адв. Ц. П., МАК, подс. Д. Д. пледира недоказаност на обвинението по чл. 198 НК по отношение на него, като моли да му бъде наложено наказание за това деяние, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, близко до минимума.

Чрез защитника си, адв. Р. Б., МАК, подс. Б. З. пледира да бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и същият да бъде признат за виновен за кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, като му бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за това деяние, като счита за недоказано обвинението той да е употребил сила за отнемането на инкриминираната сума от пострадалата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият Б.В.З. е роден на *** година в ****, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, не работи, осъждан с ЕГН: **********.***, където търпи наказание Лишаване от свобода.

Подс. Б. З. е осъждан с четири влезли в сила присъди, три от които са за престъпления против собствеността:

1.              С Присъда по НОХД № 33/2011 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК извършено на 14.04.2010 год. му е наложено наказание Обществено порицание. Присъдата е в сила от 23.03.2011 год.

2.              С Присъда по НОХД № 351/2013 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за периода 28.07 – 20.10.2012 год., му е наложено наказание от четири месеца Лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години – на осн. чл. 66 НК. Присъдата е в сила от 05.07.2013 год.

3.              С Присъда по НОХД № 293/2013 год. на РС Белоградчик, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК извършено за времето от 08.05.2013 год. до 19.05.2013 год. му е наложено наказание от десет месеца Лишаване от свобода, чието изтърпяване, на осн. чл. 66 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е в сила от 30.01.2014 год.

4.              С Определение по НОХД № 232/2016 год. на РС Белоградчик, за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 24.08.2016 год., му е наложено наказание от пет месеца Лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначално строг режим. Определението е в сила от 14.10.2016 год.

 

Подсъдимият Д.И.Д. е роден на *** година в ****, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, не работи, осъждан с ЕГН: **********.

Подс. Д. Д. е осъждан с три влезли в сила присъди:

1.    С Определение по НОХД № 638/2011 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК извършено на 01.06.2011 год. му е наложено наказание Пробация, с конкретно определени пробационни мерки, които да изпълнява за срок от шест месеца. Определението е в сила от 09.11.2011 год.

2.    С Присъда по НОХД № 827/2012 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК извършено на 07.08.2012 год. му е наложено наказание от пет месеца Лишаване от свобода, чието изтърпяване, на осн. чл. 66 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е в сила от 15.02.2013 год.

3.    С Присъда по НОХД № 351/2013 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за периода 28.07 – 20.10.2012 год., му е наложено наказание от шест месеца Лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години – на осн. чл. 66 НК. Присъдата е в сила от 05.07.2013 год.

 

Свид. О.Г.Г. е възрастна, трудно подвижна жена /към инкриминираната дата е била на 77 години/, която живее сама в ******. Къщата й се намира на края  на селото.

Двамата подсъдими също живеят в ******, познават се добре и са били в приятелски отношения /видно от справките им за съдимост и двамата са осъдени по НОХД № 351/2013 год. на ЛРС/.

Вечерта на 11.11.2015 год. двамата подсъдими били на гости в дома на свид. Й.Й., първи братовчед на подс. Б. З.. Пили бира, слушали музика, разговаряли до към 22-23,00 часа, след което излезли заедно. Докато били в дома на свид. Й. Й. се уговорили да „обират на някаква бабичка пенсията“. Свид. Й. ги чул, но помислил, че се шегуват.

Двамата подсъдими отишли до къщата на свид. О. Г., прескочили оградата и като счупили стъклото на първата врата на къщата, влезли вътре. Знаели, че наскоро възрастната жена е взела пенсия. Свидетелката вече си била легнала. Подс. Д. Д. започнал да търси пари, а подс. Б. З. я хванал за ръката, а с другата си ръка започнал да й нанася удари – с юмрук. Свидетелката се опитала да стане, но подс. Б. З. й настъпил краката и тя паднала, а той започнал да я рита в областта на гърба и стомаха, като през цялото време викал „Дай парите, дай парите“. Портмонето на свид. О.Г. било до възглавницата на леглото й. Подс. Д. Д. го намерил и го взел. През това време телефонът на възрастната жена иззвънял от другата стая и тя започнала да вика, че сина и внукът й са си дошли. Двамата подсъдими избягали.

В портмонето, което отнели имало 5 /пет/ лева и стотинки, защото свид. Г. наистина била взела пенсия, но била дала парите на сина си.

Двамата подсъдими взели парите, а портмонето изхвърлили в контейнер за отпадъци на съседна улица.

Пострадалата сигнализирала органите на полицията.

На другия ден споделили със свид. Й., че са разбили дома на О.Г., но са намерили само пет лева и стотинки.

В хода на последвалото разследване подсъдимите били установени.

От заключението на приетата при условията на чл. 282, ал. 3 НПК Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Т. Б., съдебен лекар в отделение по съдебна медицина при УМБАЛСМ Пирогов, гр. София се установява, че при свид. О.Г. са установени следните травматични увреждания: 1/ контузия на лявото око, 2/ кръвонасядане на ляво око, 3/ кръвоизлив под очните лигавици на лявото око, 4/ оток и кръвонасядане на лявата скула, 5/ кръвонасядания на двете ръце, 6/ кръвонасядания по задната повърхност на мишниците, 7/ кръвонасядане на десния лакът, 8/ контузия със зачервяване на дясната гръдна половина.

Според вещото лице, така установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при нанасяне на побой по начина, отразен в свидетелските показания.

По своята медико-биологична характеристика получените увреждания са от характер да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В последващата медицинска документация от МБАЛ Монтана като окончателна диагноза е вписано контузия на гръдния кош, счупване на шесто дясно ребро и частичен пневмоторакс /набиране на въздух/ в дясната половина на гръдната кухина.

В проведените рентгенологични изследвания са отразени суспектни /съмнителни/ данни за счупване на шесто дясно ребро, както и липса на убедителни данни за промени в белодробния паренхим. Клинично е отразено отслабено дишане в дясната половина на гръдния кош.  Липсват данни за дихателна недостатъчност на пострадалата.

Тези усложнения също водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 

По доказателствата:

Горното се установява от събраните по делото доказателства: съвпадащата си част от обясненията на подсъдимите Б.З. и Д.Д., показанията на свид. О.Г. и на свидетелите Й.Й. и Д.Д., приобщените чрез прочитането им – на осн. чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 НПК обяснения на двамата подсъдими, дадени в присъствието на защитниците им по досъдебното производство, приобщените чрез прочитането им, на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК  показания на свид. Й.Й., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство,  както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК чрез прочитането им писмени доказателства от досъдебното производство, като обективни, взаимосвързани и безпротиворечиви помежду си и с останалите доказателства по делото досежно съставомерните факти, приети от съда за установени.

Показанията на свид. О.Г. установяват начина, по който двамата подсъдими са влезли в дома й, както и факта, че именно подсъдимият Б.З. й е нанасял ударите, крещейки да им даде парите, а подс. Д.Д. е търсил парите, намерил и взел портмонето й, както, че и двамата заедно са напуснали дома й. В съдебното заседание свид. О. Г. заявява, че още тогава е разпознала двамата подсъдими, защото са от едно село, но първоначално се страхувала да сподели това.

Съдът кредитира показанията на свид. Й.Й., дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК, като отчита родството му – първи братовчеди с подс. Б.З., както и изминалия период от време /около две години/, които обстоятелства го мотивират да не си спомня подробности пред настоящия състав. В огласените с оглед приобщаването им по делото показания, свид. Й. установява, че между двамата подсъдими предварително е било формирано намерение да влязат в къщата на възрастна жена и да извършат кражба на парите от пенсията, за която знаели, че скоро е била изплащана. Не се установява да са се сговорили конкретно да извършат грабеж от дома на свид. О. Г., нито да употребяват сила.

От показанията на свид. Д. Д., полицейски служител, се установява, че този свидетел е бил част от групата служители, посетили местопрестъплението след като бил подаден сигнал за грабеж. Свид. О. Г. заварили бита, силно травмирана. От нея чул, че ударите са били, за да каже къде са парите – тъй като в портмонето имало само пет лева.

В хода на съдебното следствие подс. Д. Д. твърди, че с другия подсъдим били у един приятел. Тръгнали си и по пътя видели къщата на свид. О. Г., счупили стъклото на вратата и влезли вътре, като не знаели, че тя е там. Били доста „почерпени“ и нямали ясна представа какво правят. Мислели, че никой не живее в къщата. Но като влезли, видели, че тя е вътре и се изплашили. Те побягнали. Да, имало някакво портмоне с 5 лв., но него го взел подс. Б. З..

Пред разследващите органи подс. Д. Д. е заявил, че като видели бабата вътре и се стреснали, в бързината да напуснат жилището й я бутнали.

В хода на съдебното следствие, възползвайки от правото си по чл. 55 НПК, подс. Д. Д. дава нови обяснения, в които се признава за виновен в извършването на кражба. Той самият нищо не бил говорил като влезли в къщата, не бил удрял бабата, само видял едно портмоне, взел го и излязъл отвън, пред вратата. Другият подсъдим, Б.З. питал къде са парите. Докато стоял пред вратата, Д. чувал побоя.

От своя страна, подс. Б.З. първоначално е твърдял в хода на досъдебното производство, че подс. Д. Д. още в дома на свид. Й. започнал да го увещава да отидат в дома на постр. О.Г. за пари, включително и чрез заплахи към детето му, и точно за това той се съгласил. Отишли пеша, прескочили оградната мрежа, разбили стъклото на входната врата /чрез ритане с крака/. Влезли в къщата. Вътре било тъмно, но работел телевизора. Бабата ги видяла и попитала какво правят тук и тогава подс. Д. Д. я хванал и започнал да я бие с ръце по тялото и лицето, като питал къде са парите, а той /подс. Б. З./ се опитал да го спре. Тогава взел /пак З./ портмонето с парите от леглото до възглавницата и излязъл, защото не искал да гледа побоя, но видял как подс. Д. Д. продължава да я бие. Тя викала. По-късно подс. Д. Д. излязъл, а под. Б. З. му дал портмонето, в което имало 5 лв. /банкноти по 2 лв. и стотинки/ и други „хартийки“. Парите останали при подс. Д. Д.. Портмонето изхвърлили в контейнер за отпадъци. След това се прибрал и си легнал.

В последващ разпит твърди, че не е влязъл в къщата на пострадалата с подс. Д. Д., а го последвал за да му попречи, но не успял. Не е виждал портмонето, било му описано от подс. Д.. Отрича и да й е нанасял удари.

В хода на съдебното следствие поддържа заявеното при първия си разпит, като заявява, че именно тогава е казал истината. Категорично поддържа, че двамата заедно са отишли в дома на свид. О. Г., но ударите бил нанасял само подс. Д. Д., а той само взел парите.

Тъй като и двамата подсъдими твърдят, че всеки от тях е взел портмонето, а другия – нанасял ударите и питал къде са парите, съдът се опита чрез провеждане на очна ставка между тях да отстрани противоречията, но при процесуално-следственото действие по чл. 143 НПК това не беше постигнато.

За това съдът приема, че всеки от двамата подсъдими се опитва да изгради защитна теза и да уличи себе си в кражба, но не и в грабеж.

При проведеният на 22.12.2015 год. в хода на досъдебното производство следствен експеримент подс. Б. З. е показал как са влезли в дома на пострадалата, къде се е намирало портмонето и къде е стоял подс. Д. Д..

Упражненото насилие и причинените увреждания се установяват по безспорен начин от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира.

Ето защо възприетата от съда фактическа обстановка не се различава съществено от отразената в обвинителния акт.

 

От правна страна:

Изхождайки от трайната практика на съдилищата, грабежът, като сложно присвоително престъпление, обхваща упражняването на принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за присвояване.

При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел.

Изпълнителното деяние на съставното престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК се състои от два престъпни акта – принуда, изразена като сила и/или заплашване, и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението – кражба.

Употребата на принудата, като обективен признак на престъплението грабеж означава въздействие, насочено към преодоляване на реална или възможна съпротива от страна на владелеца.

Видът принуда се определя от самия деец, фактите в процеса на осъществяване на престъплението и е средството, което деецът избира като необходимото и достатъчно да му осигури отнемането на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да е отразена в съзнанието на дееца и обосновава прекия му умисъл.

Отнемането на вещ при престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК, без съгласието на владелеца, е възможно да бъде извършено и в негово присъствие. Но в този случай използваните от извършителя средства не включват пряко въздействие – физическо и/или психическо, върху упражняващия владението лице, с цел прекъсването на съществуващото и установяване на фактическа власт върху вещта от страна на дееца. Други са и представните характеристики на извършителя за неговите действия, както и резултатът от тях – общественоопасните последици.

При стриктно отчитане на теоретичните положения, приносът на съдебната практика /напр. Решение № 436/06.06.1996г. на ВКС, ІІ н.о./ и фактите по делото настоящият съдебен състав намира, че субективните представи на подсъдимите са включвали връзката между преследваната цел – да отнемат вещта – паричната сума, и като средство за това – необходимата и достатъчна сила и заплашване за осъществяване на намеренията им. Двамата подсъдими са знаели, че пострадалата наскоро е взела пенсия, следователно са знаели, че тя е в дома си. Твърденията, че не са очаквали тя да е там са защитна теза, която не издържа на преценка с оглед на събраните доказателства.

Ето защо съдът намира, че от обективна страна, извършеното от двамата подсъдими – Б.З. и Д.Д. деяние съставлява грабеж – отнели са чужди движими вещи, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това е използвана сила.

Двамата подсъдими са извършили действията според планираното, синхронизирайки ги с оглед обстановката в стаята и спрямо пострадалата.

Налице е съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 1 НК, във формата на съизвършителство – чл. 20, ал. 2 НК.

Налице е в случая едновременност на отнемането и принудата.

Не би могло, както се поддържа от подсъдимите, да се търси формално изолиране на едно или друго тяхно действие и разглеждането му само за себе си.

Подходът на защитата да разграничи двете деяния от съставното престъпление е незаконосъобразен.

Подсъдимите са осъществили извършеното от началния до крайния момент, водени от общо формираните си представи за целта и средствата, които оправдават постигането й.

Използваната за отнемане на вещта активност е изводима от въздействието спрямо възрастната, сама и уплашена жена в първия момент на влизането им и грубото осуетяване на последваща възможна съпротива.

Словесната заплаха към нея и удрянето с юмрук в лицето са имали за цел да я поставят в състояние, изключващо застрашаваща ги реакция от нейна страна, и едновременно с това установяване и запазване на владението им върху отнетата вещ.

С оглед на изложеното не би могло да се проведе правно значимо разграничаване на действията на единия подсъдим – да е упражнил съставомерна принуда в условията на ексцес по отношение на общо взетото решене за кражба, или да е предприел установеното психическо и физическо насилие само с цел да постигне признание къде се намират останалите пари на пострадалата /каквито тя случайно не е имала/.

Действията на подсъдимите са били подчинени на общото решение и готовност да постигнат целта, общо осъществявани, като всеки от тях е съзнавал своята роля, действията на другия и съвкупно постигнатия резултат.

          От субективна страна – деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – и двамата подсъдими са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване.

В случая, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимите Б.В.З. и Д.И.Д.,*** са осъществили съставът на  престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – като на 11.11.2015 год., около 23,00 часа, в *********, в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи – сумата от 5,00 лева от владението на О.Г.Г. от с.с., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила /нанесли й удари с юмруци в областта на главата, лицето и гърба/.

 

За наказанието:

За престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” от три до  десет години.

В случая се касае за престъпление, чиито обективни и субективни признаци разкриват висока степен на обществена опасност, извършено – с оглед личността на пострадалата, на извършителите и предмета си по начин, разкриващ грубо незачитане и пренебрегване на основни обществени и морални норми.

При определяне на вида и размера на наказанието, което да наложи на подс. Д.И.Д., съдът не намери смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха липсата на критичност към деянието /проявява само формална такава/, както и лошите характеристични данни, събрани за този подсъдим в хода на делото – предходните осъждания и липсата на трудови навици сочат на начин на живот, при който престъпленията срещу собствеността се възприемат като начин, по който да се осигури препитание.

Ето защо съдът му наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК – “Лишаване от свобода” за срок от четири години.

Процесното деяние е извършено от подс. Д. Д. в изпитателния срок на две от предходните му осъждания – по НОХД № 827/2012 год. на ЛРС – присъда от шест месеца Лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за три години, влязла в сила на 15.02.203 год. и присъдата по НОХД № 351/2013 год. на ЛРС, в сила от 05.07.2013 год., с която му е наложено наказание също от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. Деянията, предмет на тези две осъждания са извършени в условията на реална съвкупност – преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. За това, съдът, на осн. чл. 25-23 НК определи едно общо наказание по тези две осъждания, в размер на шест  месеца Лишаване от свобода, което – на осн. чл. 68 НК приведе в изпълнение.

При определяне на вида и размера на наказанието, което да наложи на подс. Б.В.З., съдът взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – оказаното съдействие в хода на досъдебното производство, изразеното разкаяние, необорени останаха и твърденията, че има дете, за което да се грижи. От друга страна, като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха лошите характеристични данни, събрани за този подсъдим в хода на делото – предходните осъждания и липсата на трудови навици сочат на начин на живот, при който престъпленията срещу собствеността се възприемат като начин, по който да се осигури препитание, както и обстоятелството, че именно той според пострадалата, й е причинил физическите увреждания, проявявайки безпричинна жестокост.

Според първоинстанционния съдебен състав е налице паритет между смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което наложи и на този подсъдим наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК – “Лишаване от свобода” за срок от четири години.

Тъй като деянието, предмет на делото е извършено в условията на реална съвкупност с деянието, предмет на НОХД № 232/2016 год. на РС Белоградчик, съдът , на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК определи общо наказание между двете, в размер на по-тежкото от тях, а именно наказанието по настоящото дело, което да се изтърпи при първоначално строг режим.

На осн. чл. 23, ал. 3 НК присъедини към така определеното общо наказание и наказанието „Глоба“, наложено по НОХД № 232/2016 год. на РС Белоградчик.

На осн. чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо наказание приспадна изтърпяната част от наказанието по НОХД № 232/2016 год. на РС Белоградчик.

Видно от приложената по делото актуална справка за съдимост на подс. Б. З., процесното деяние е извършено в изпитателния срок на наложеното с Присъда по НОХД № 293/2013 год. на РС Белоградчик, в сила от 30.01.2014 год., наказание от десет месеца Лишаване от свобода, чието изтърпяване, на осн. чл. 66 НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Това осъждане обаче е приведено в изпълнение на осн. чл. 68 НК с Определение от 29.11.2016 год. по ЧНД 237/2016 год. на РС Белоградчик и то е изтърпяно, като с Определение от 29.05.2017 год. по ЧНД № 266/2017 год. на ОС Враца, влязло в сила на 06.06.2017 год., подс. Б. З. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието /десет месеца/ лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 293/2013 год. на РС Белоградчик, с остатък 1 месец и 27 дни. Изпитателният срок е определен в същия размер, на осн. чл. 70, ал. 6 НК.

Не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 7 НК в случая, за това и съдът не го приведе в изпълнение с настоящата присъда.

 

Така наложените на двамата подсъдими наказания, определени в размер, близък до минималния, предвиден за извършеното престъпление, съдът намира, че са от вид и характер, да постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимите, които да превъзпитат към спазване занапред на законите и установеният в страната правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и предупредително.

 

На основание чл.189, ал.3 НПК, предвид признаването на подсъдимите Д.Д. и Б.З. за виновни, върху всеки от тях бяха възложени и припадащата му се част от разноските по делото.

 

          Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: