Наказателното производство е образувано по предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК от Районна прокуратура - гр.Лом срещу М.В.А., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, с постоянен адрес ***, реабилитиран по право с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

В разпоредително заседание от 22.06.2017 г. съдия – докладчикът е разпоредил делото да бъде разгледано по реда на чл.376 и сл. от НПК, Част V, Глава ХХVІІІ - Особени правила.

Представителят на Районна прокуратура гр.Лом излага доводи за доказаност на обвинението и моли съда да признае обвиняемия за виновен като го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК „Глоба” в минималния размер предвиден в закона.

Обвиняемия М.В.А. редовно призован, се явява лично, признава вината си и желае да му бъде наложено минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Доказателствените средства по делото са събрани от органа на досъдебното производство по ЗМ №326/2017г. по описа на РУ гр.Лом - гласни и писмени, които са приети и приобщени от съда по реда на чл.378, ал.2 от НПК.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

От фактическа страна:

Обвиняемия М.В.А. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, с постоянен адрес ***, неосъждан за извършени престъпления от общ характер, тъй като реабилитацията заличава осъждането и отменя последиците, които законите свързват със самото осъждане т.е. обвиняемият и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

От показанията на свидетелите ***служители в РУ гр.Лом се установява, че при извършена проверка по контрол за безопасността на движението на 30.04.2017 година около 12,20 часа в с.Василовци, обл.Монтана, по ул.”Димитър Благоев” в посока на движение с.Дондуково, обл.Монтана

са спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. №***собственост на Е.Ц.П.от гр.Лом, обл.Монтана, управляван от обвиняемия М.В.А. ***. При проверката обвиняемия

М.В.А. не представил свидетелство за управление на МПС, при което от свидетеля мл. инспектор Красимир Георгиев Димитров след справка с ОДЧ при РУ гр.Лом и изготвена докладна записка, установили, че обвиняемия е управлявал МПС-то, като неправоспособен водач, тъй като е наказван по административен ред с влязло в сила наказателно постановление. На 30.04.2017год. от мл. инспектор Красимир Георгиев Димитров, на обвиняемия М.В.А. *** е съставен акт за установяване на административно нарушение №490/30.04.2017г. който същия подписал без възражение.

От приложеното по делото Наказателно постановление №16-0294-000675/23.09.2016год. на Началник РУ гр.Лом е видно, че обвиняемия М.В.А. *** е наказван по административен ред за това, че е управлявал МПС, без да е правоспособен в нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба. НП е връчено лично на обвиняемия М.В.А. ***, по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН - на 25.10.2016 год. и е влязло в законна сила от 02.11.2016год.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства, признание на вината, показанията на свидетелите - всички приобщени по реда на чл.283 от НПК и преценени и по реда на чл.378,ал.2 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите ***и самопризнанието на подсъдимия като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, както и приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – справка на РУ гр.Лом л.5; АУАН №490/30.04.2017г. л.6; Наказателно постановление №16-0294-000675/23.09.2016год. на Началник РУ гр.Лом л.7; Справка за нарушител/водач – обвиняемият А. л.8, 9, 11; Служебна бележка л.12; Справка л.15; Справка за съдимост с рег. №648 от 13.06.2017год. л.18 и служебно изисканата от съда справка за съдимост с рег. № 757 от 10.07.2017год. като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

От правна страна:

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемия М.В.А. *** осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на 30.04.2017 година около 12,20 часа в с.Василовци, обл.Монтана, по ул.”Димитър Благоев” в посока на движение с.Дондуково, обл.Монтана управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. №***собственост на Е.Ц.П.от гр.Лом, обл.Монтана, без да притежава свидетелство за управление на МПС, след като е наказан по административен ред за същото деяние с влязло в сила Наказателно постановление №16-0294-000675/23.09.2016год. на Началник РУ гр.Лом, връчено му лично на 25.10.2016год. и влязло в законна сила от 02.11.2016 год. и от налагането на административното наказание не е изтекла една година.

Съдът с оглед установената фактическа обстановка и правния анализ на установеното счита, че изпълнителното деяние съответства на правната квалификация на чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК – налице е формално извършено престъпление против транспорта, поради което решението е постановено за това общоопасно престъпление криминализирано от законодателят в НК.

Обект на престъплението чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК са обществените отношения свързани с безопасността на транспорта и изискванията във връзка с тях водачите на МПС да притежават съответната правоспособност като гаранция за безопасността на движението на управляваното от тях моторно превозно средство.

Двата престъпни състава на престъпленията по чл.343в, ал.1 и ал.2 от НК, макар и самостоятелни, боравят с единни понятия за правоспособността на дееца като водач на МПС и правото му законосъобразно да осъществява такава дейност, за което притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Транспортната дейност следва да се разглежда свързано с правата на гражданите на свободно придвижване, на работа, свързана с транспорт на пътници или стоки, било в рамките на Европейската общност или извън нея, но като се отчита характерът на регулираните обществени отношения и правомощията на държавата да въведе определени ограничения чрез националното си законодателство на това право да се управлява МПС чрез правилата за контрол и осигуряване на пътната безопасност. Или, за разрешаване на разглеждания проблем от значение е не само вътрешното ни законодателство, но и норми от Общностното право в Европейския съюз, част от който е България. На тази база следва да се разрешат въпросите относно правоспособността на водача и защо следва да притежава валидно, съответно СУМПС. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП „за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”, т.е. според категорията на управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е „съответно”. От друга страна, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП той получава и контролен талон към това СУМПС и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Този талон съпътства СУМПС и може да бъде отнет при съставяне на акт за констатиране на административно нарушение по ЗДвП (АУАН), който го замества за един месец от съставяне на акта.

Правното значение на СУМПС е изяснено в чл.3, ал.3 от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр.82/2009 г.) и § 35 т.3 от ДР на ЗДвП (ДВ.бр.54/2010г.). И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи”, включително СУМПС, то ЗДвП „урежда ... изискванията за правоспособност на водачите на ППС, ... както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове”.

В процесния случай са налице всички елементи от състава на престъплението от неговата обективна страна – доказано е че обвиняемият има специфичното качество неправоспособен водач на МПС, за което се изисква съответна категория съгласно разпоредбата на чл.150 във вр. чл.150а от ЗДвП. Установено е, че обвиняемия М.В.А. *** е наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС с Наказателно постановление №16-0294-000675/23.09.2016год. на Началник РУ гр.Лом връчено му лично по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН - на 25.10.2016 год. и влязло в законна сила от 02.11.2016год. Целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС. Като допълнителен аргумент в подкрепа на застъпеното становище ВКС изтъква и липсата на предвидена в чл.343 г от НК санкция по чл.37 ал.1 т.7 от НК – лишаването на водача от право да управлява МПС. Разумът на законодателя да не предвиди такава санкция за тези водачи е както защото те нямат или са загубили правото за управление на МПС, така и защото не са доказали в съответния срок годността си да го упражняват. Задължение на водача, в частност обвиняемия, е да докаже пригодността си за управление на МПС чрез притежаване на валидно за категорията на управляваното такова СУМПС, а това означава и то да е в срока на административната му валидност, за да е годен удостоверителен документ за тази му правоспособност в този см. е и Решение №588/2009 на ВКС - II н.о., Решение № 44/19.02.2013 г.на ВКС I н.о. Изпълнителното деяние – управление на МПС е доказано от показанията на свидетелите очевидци – Георги Емилов Георгиев и Красимир Георгиев Димитров, които непосредствено са възприели факта, че обвиняемият управлявал лек автомобил марка „марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. №***собственост на Е.Ц.П.от гр.Лом, обл.Монтана, което безспорно е МПС по смисъла на чл.149, ал.1, буква ”б” на ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено виновно, умишлено, с пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им, предвид спазената процедура по чл.58, ал.1 от ЗАНН в този см. е и ТР №1 от 2016год. на ОСНК на ВКС.

По наказанието:

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия М.В.А. *** престъпление съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА на основание чл.78а, ал.1 от НК съобразно т.14 от Постановление №7 от 4.11.1985год. по н.д. №4/1985год. на Пленума на ВС, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. От деянието няма причинени имуществени вреди, подсъдимия е пълнолетно и вменяемо лице с чисто съдебно минало, друг път не се е ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК.

При определяне размера на глобата, съдът съобрази възрастта на обвиняемия, наложените му досега административни наказания като нарушител по ЗДвП, като отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, неговото самокритично отношение, съжаление, размера и тежестта на престъплението, както и с материалното и имотното състояние на дееца. Същият е трудово ангажиран, като реализира месечни доходи около 600.00лева – 670.00лева, с които издържа семейството си, съдът определи наказанието “глоба” в минималния по чл.78а, ал.1 от НК размер от 1000.00лв. /хиляда лева/.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

При зачитане на тези отправни положения съдът счита, че с така наложеното административно наказание „Глоба” ще се постигне, както специалната превенция, така и генералната превенция, а именно да се въздейства предупредително и възпитателно на останалите членовете на обществото да спазват законите в страната и установения правен ред.

По делото няма данни за извършени разноски, които да се възложат на обвиняемия.

Мотивиран от горните съображения съдът постанови решението си

Председател: