Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. Лом, 03.08.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломският районен  съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 292 по описа за 2016 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

 

Предявен е иск от С.И.А.-З., ЕГН **********,***, срешу М.И.И., ЕГН **********,*** и Г.П.И., ЕГН **********,***, за разпределение ползването на недвижим имот. 

Ищцата твърди, че с първата ответница, М.И. са съсобственици, при права 1/3 ид.ч. за ищцата и 2/3 ид.ч. за първата ответница, на процесния имот. Втората ответница, Г.И. е продала на първата ответница собствената си 1/3 ид.ч. от имота, като си е запазила правото на ползване.

Иска се от съда: да постанови решение, с което: да разпредели между ищцата и ответниците, ползването на ДВОРНО МЯСТО, с площ от 1200 кв.м., съставляващо ПИ, кад. № 1357, за който е отреден УПИ-1357 в кв. 41 по действащия регулационен план на *******, при съседи: улици от две страни, ПИ № 1358, ПИ № 1553 и ПИ № 1551, с построени в имота жилищна сграда, кухня, гараж и стопански постройки, при права 1/3 ид.ч. за ищцатта и 2/3 ид.ч. за ответниците.

Ответниците са подали общ писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В отговора си, чрез адв. Д.С., МАК, ответниците считат иска за допустим, но неоснователен, като твърдят, че никога и по никакъв начин не са препятствали ищцата да ползва имота.

Предлагат споразумение за доброволно решаване на спора.

 

            Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищцата С.З. се явява лично и с адв. Н. А., МАК, редовно упълномощен, като в заключителното съдебно заседание моли да бъде постановено решение, с което се уважи предявеният иск и съдът извърши разпределение на ползването на съсобствения между страните имот съобразно заключението на в.л. В.Р., съобразявайки се с корекцията, направена при изслушаването на вещото лице.

            Ответниците М.И. и Г.И. се явяват лично и с пълномощника си адв. Д. С., МАК, която моли ползването на съсобствения между страните имот да се разпредели съобразно заключението на в.л. В.Р. с направената в с.з. корекция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, че са съсобственици на Дворно място, намиращо се в *******, находящо се на *******, цялото от 1200 кв.м., представляващо поземлен имот с кадастрален № 1357, с приложена улична и дворищна регулация, за който е отреден УПИ VІІ-1357, 1353 в кв. 41 по плана на селото, одобрен със Заповед № 1721/1969 год., при граници/съседи на имота: улица, ПИ 1358, ПИ 1356, част от ПИ 1353 и ПИ1351, с построени в него: Масивна жилищна сграда с РЗП 116,00 кв.м., Лятна кухня с площ от 20,00 кв.м и други второстепенни постройки.

Видно от представеният на л. 9 от делото н.а. № 369, т. ІІ, д. № 884/16.06.1994 год. на П.Т., Нотариус при ЛРС, имотът придобит по наследство и чрез делба от ищцата С.И.З. и ответниците Г.П.И. и М.И.И., при равни права /т.е. от по 1/3 ид.ч./.

С н.а. № 17, т. ХІІ, рег. № 5340, д. № 800/16.06.2014 год., отв. Г.П.И. е продала на отв. М.И.И., своите 1/3 ид.ч. от имота, като е запазила пожизнено право на ползване.

По делото е изслушано заключение на вещото лице В.К.. Изготвил е заключения и скици които са неразделна част от него, базиращо се на данни по делото и извършен оглед на самото място.

Заключенията и скиците са оспорени от страните по делото, поради което е допусната повторна съдебно-техническа експертиза, чието изготвяне е възложено на в.л. В.Б.Р.. Това заключение е изменено в съдебно заседание и с изменението страните са се съгласили.

Експертът предлага следното разпределение на ползването:

І. ДЯЛ ПЪРВИ – ЗА ИЩЦАТА – оцветен в червен цвят на приложената скица:

1. Дворно място с площ от 138,36 кв.м.;

2. Площ от жилищната сграда – 63,22 кв.м.

 

ІІ. ДЯЛ ВТОРИ – ЗА ОТВЕТНИЦИТЕ – оцветен в син цвят на приложената скица:

1. Дворно място с площ от 704,34 кв.м.,

2. Площ от жилищната сграда – 85,27 кв.м.,

3. Площ на таванска стая – 12,00 кв.м.,

4. Площ от терасата към таванската стая – 6,30 кв.м.,

5. Площ на мазетата – 2 бр., общо 26,20 кв.м.,

         Или обща площ от жилищната сграда – 129,77 кв.м.

6. Площ от гаража – 16,17 кв.м.

7. Стопански сгради – с обща площ от 103,45 кв.м.,

9. Площ на сгради, неотразени на скица – 36,53 кв.м.,

         Или общо площ на стопански сгради – 139,98 кв.м.

 

От правна страна:

Искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС има за последица осъществяване на спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ.

В чл. 32 от Закона за собствеността /ЗС/ е регламентиран принципът, на който се базират отношенията между съсобственици по повод използването и управлението на общата вещ, когато помежду им няма абсолютно съгласие за това. 

Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта.

Съществуват обаче случаи, в които т. мнозинство не може да се образува.

За да гарантира защитата на правото на всички съсобственици върху вещта, законът – чл. 32, ал.2 от ЗС, урежда в тяхна полза специфично право на иск, който може да се предяви пред съда, за да се разреши спорът относно използването на съсобствената вещ.

Когато е сезиран с такъв иск,  съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне ползуването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото – характер на вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността, фактическото положение до възникване на правния спор.

Видно от представните по делото писмени доказателства, ищцата е  надлежно легитимирана да предяви настоящия иск. Налице е и пасивна легитимация на ответника по иска.

Страните са съсобственици на процесните имоти, при права – 1/3 ид.ч. за ищцата и 2/3 ид.ч. за отв. М.И., от които 2/3 ид.ч. другата ответница, Г.И. има учредено запазено право на собственост за 1/3 ид.ч.

Т.е., всяка от страните има право на ползване с дял 1/3 ид.ч. от процесния имот.

Съгласно чл. 32 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. Когато две лица притежават самостоятелни сгради в общ поземлен имот, спорът за начина, по който да се поддържа и използва мястото, подлежи на разрешаване  по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС не въвежда ограничение кои съсобственици могат да сезират съда с искане за разпределение ползването на съсобствената вещ. Напротив – тази разпоредба изрично установява процесуалната възможност „по искане на който и да е от съсобствениците” районният съд да реши въпроса за разпределение ползването на съсобствената вещ, и в двете визирани в разпоредбата хипотези: „ако не може да се образува мнозинство” или „ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ”. Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС е налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради което т. решение няма правно действие (аргумент от чл. 31, ал. 1 ЗС).

В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване, а разпределя общото ползване съобразно най-целесъобразното използване на общата вещ или имот.

На установяване в това производство на съдебна администрация подлежат наличието на съсобственост и липсата или невъзможността да се формира общо решение за начина, по който всеки от съсобствениците ще си служи с общата вещ.

Предявяването на иска за разпределение на реално ползване от един от съсобствениците е достатъчно условие за допустимостта на съдебната администрация за определяне служенето с общата вещ, тъй като е указание за липса на възможност да се формира извънсъдебно т. решение.

Съдът в това  производство не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта - обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост. Касае се за акт на спорна съдебна администрация, решението по което няма сила на присъдено нещо, при което при промяна на фактическите обстоятелства, при които е извършено веднъж разпределение, може да се извърши ново т..

Ето защо съдът приема, че следва да бъде извършено разпределение на ползването на процесните имоти между страните, като се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на най-целесъобразното ползване, и то при съобразяване с фактическото положение на имота към момента на разрешаване на спора.

Съдът преценява, с оглед на така представените доказателства, че разпределението на ползването на процесните имоти при уточненията, направени от вещото лице в съдебно заседание, следва да се извърши съобразно предложения от в.л. В.Р. вариант, с направените в с.з. корекции, който е по-удачен, по- целесъобразен, съобразени са правата и интересите на съсобствениците и той отразява фактическото положение на постройките, като е максимално съобразен и с фактическото положение. Визираният вариант обслужва в най-голяма степен възможностите за максимално удобно използване на имота, удовлетворени са хигиенните и стопански нужди на съсобствениците който ще бъдат задоволени в максимална степен по този начин.

С оглед характера на производството, страните не си дължат разноски. Те и не претендират такива и за това съдът не следва да се произнася.

 

По изложените мотиви, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

РАЗПРЕДЕЛЯ между С.И.А.-З., ЕГН **********,*** от една страна и от друга: М.И.И., ЕГН **********,*** и Г.П.И., ЕГН **********,***, ПОЛЗВАНЕТО на СЛЕДНИЯТ СЪСОБСТВЕН ИМ НЕДВОЖОМ ИМОТ: Дворно място, намиращо се в *******, находящо се на *******, цялото от 1200 кв.м., представляващо поземлен имот с кадастрален № 1357, с приложена улична и дворищна регулация, за който е отреден УПИ VІІ-1357, 1353 в кв. 41 по плана на селото, одобрен със Заповед № 1721/1969 год., при граници/съседи на имота: улица, ПИ 1358, ПИ 1356, част от ПИ 1353 и ПИ1351, с построени в него: Масивна жилищна сграда с РЗП 116,00 кв.м., Лятна кухня с площ от 20,00 кв.м и други второстепенни постройки, съгласно заключението на вещото лице В.Б.Р. и приложените към него скици на л. 89 и 90 от гр.д.№ 292/2017 г. по описа на съда, които, приподписани от съда да се считат за неразделна част от настоящето решение, на основание чл.32 ал.2 ЗС, както следва:

 

І. НА С.И.А.-З., ЕГН **********,***, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ ДЯЛ ПЪРВИ – оцветен в червен цвят на приложените скици, а именно:

1. Дворно място с площ от 138,36 кв.м.;

2. Площ от жилищната сграда – 63,22 кв.м.

 

2. НА М.И.И., ЕГН **********,*** и Г.П.И., ЕГН **********,***, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ ДЯЛ ВТОРИ – оцветен в син цвят на приложените скици, включващ:

1. Дворно място с площ от 704,34 кв.м.,

2. Площ от жилищната сграда – 85,27 кв.м.,

3. Площ на таванска стая – 12,00 кв.м.,

4. Площ от терасата към таванската стая – 6,30 кв.м.,

5. Площ на мазетата – 2 бр., общо 26,20 кв.м.,

         Или обща площ от жилищната сграда – 129,77 кв.м.

6. Площ от гаража – 16,17 кв.м.

7. Стопански сгради – с обща площ от 103,45 кв.м.,

9. Площ на сгради, неотразени на скица – 36,53 кв.м.,

         Или общо площ на стопански сгради – 139,98 кв.м.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

Районен съдия: