Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 16.08.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, пети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети юни, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Миронова
гр.д. № 139 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са
обективно съединени искове от
«АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК *********, *********, представлявано
от изпълнителни директории Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощника, ю.к. И.С.С., срещу Д.Г.И., ЕГН **********,***, за
неизпълнени задължения по договор за кредит.
Твърди се в и.м., че между ответника Д.Г.И., ЕГН ********** и «МИКРО
КРЕДИТ» АД е подписан договор за заем CrediHome+ №
1161-10098061/04.03.2015
год.
Кредитът е следвало
да се погасява съгласно приложен към договора погасителен план, на месечни
вноски, с краен срок – 28.02.2016 год.
Ответникът /кредитополучател/ не е изпълнил задължението си за заплащане на
погасителните вноски съгласно Погасителният план и поради това при изтичане
срока на договора дължимите към момента на изтичане суми са станали изискуеми.
На 16.01.2015 год., «МИКРО КРЕДИТ» АД сключва Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания с «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, а на
10.09.2015 год. – Приложение № 1 към договора за цесия, по силата на които
вземанията на «МИКРО КРЕДИТ» АД срещу Д.Г.И., ЕГН **********,***, са
прехвърлени изцяло на ищеца.
Твърди се в и.м., че ответникът е уведомен за встъпването на ищеца в
правата на кредитора.
Поради неизпълнение на задължението за плащане от страна на ответника, е
било подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
осн. чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1821/2016 год.
на ЛРС. По издадената Заповед за изпълнение ответникът е подал възражение. Това
обуславя правният интерес на ищеца от предявяването на настоящият иск, с който:
Иска
се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 1625,51 лв. /хиляда шестотин двадесет и пет лева и
петдесет и една стотиники /, от които: 853,77 лв. главница; 619,65 лв.
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 88,00 лв.сума за
пакет услуги по договор за допълнителни услуги, ведно със законната лихва за
забавадо окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава по договор
за заем в размер на 18,10 лв за периода от 28.01.2016 г. до датата на подаване
на заявлението в съда и лихва за забава по договор за допълнителни услуги в
размер на 46,00 лв. за периода от 29.05.2015 г., до датата на подаване на
заявлението в съда.
Претендират се и направените разноски по настоящото производство в размер
на 32,51 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 344,00 лв.
ОТВЕТНИКЪТ е подал писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, чрез пълномощникът му, адв. Н.Р., БАК.
Счита исковете за недопустими, неоснователни и недоказани, като твърди, че
ищеца не е представил доказателства, че е титуляр на вземането, както и че
вземането не е предсрочно изискуемо.
В с.з. ищеца, страните са редовно призовани и не
изпращат процесуални представители.
В писмено становище пълномощникът на ищеца, ю.к. И.С.
не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа исковете,
счита ги за основателни и доказани, поради което моли да бъдат уважени. Претендира
разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК по отношение на претендираните от ответника разноски в случай на
отхвърляне на исковете.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.
Н. Р.,*** също не възразява делото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържа
становището, заявено с писмения отговор и претендира разноски.
Страните са се съгласили със съобщеният им
предварителен доклад по делото и същият е обявен за окончателен.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа
страна:
По ч.гр.д. № 1821/2016 год. на РС – Лом е издадена
на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 1213 от 01.11.2016
г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника Д.Г.И., сумата от 1625 лв.,
представляваща: 853,77 лв. главница, 88,00 лв. – сума за допълнителни услуги за
периода от 27.05.2015 год. до 28.02.2016 год., 619,65 лв. – застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода 27.05.2015 – 28.02.2016
год., 18,10 л. – лихва за забава за периода 28.01.2016 – 01.11.2016 год., 46,00
лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 29.05.2015 –
01.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението /01.11.2016 год./ до изплащане на вземането, както и
сумата 376,51 лв. – разноски по делото, представляващи 32,51 лв. държавна такса
и 344 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответника на 14.11.2016
год.
По заповедното производство от ответника е подадено
Възражение от 28.11.2016г. и съдът, с Разпореждане от същата дата е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в
настоящото производство на 08.12.2016 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр.
чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на 06.01.2017 год. – видно от п.разписка/.
Видно от писмените доказателства по делото, между
ответника и третото лице Микро Кредит АД, ЕИК *********е сключен Договор за
заем CrediHome+ № 1161-10098061/04.03.2015
год., за сумата от 1000 лв., с която е рефинансиран кредит № 1161-10086518
– общо 612,05 лв. и е получен остатъкът от 337,95 лв. Страните са се договорили
кредитът да бъде погасен на 12 месечни вноски, с падеж 28-мо число на месеца, с
размер на всяка вноска – 97,93 лв.
В договора
са обектилирани погасителен план и Разписка за получаване на сумата от 337,95
лв.
Между
страните, на 04.03.2015 год. е сключен и
Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
1161-10098061/04.03.2015
год. /Пакет «Кмфорт», включващ посещение вкъщи за събиране на вноски и т.н./,
със срок 12 месеца, вноска 8,80 лв.,
платими на 28-мо число на месеца. В този втори договор е включена и Засраховка
Защита, Пакет «Злополука», със срок 12 месеца, вноска 66,00 лв. и ден на
изплащане: 28-мо число.
На 16.01.2015 год., е подписан Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, между Микро Кредит АД като цедент и Агенция за
събиране на вземания ООД, ЕИК *********–
цесионер.
Предмет на
договора е регулярно прехвърляне от
цедента на цесионера свои вземания по сключени договори за заем, дължими от
неизправни длъжници по станали ликвидни и изискуеми парични заеми, съгласно
опис – Приложение № 1 към договора. За дата на прехвърляне е определена датата,
на която цесионерът потвърди получаването от цедента опис, съгл. Приложение №
1, което има силата н адопълнително споразумените към договора.
За да бъдат цедирани, вземанията следва да
отговарят на изискванията на чл. 2.1.5 от договора /поне 90 % от тях да са с
просрочие до 120 дни, вземанията без плащания да са не повече от 20 %,
съотношението Главница/Общ размер на вземането да е не по-малко от 54,4%/,
както и – съгл. чл. 2.1.8 – длъжникът да има поне един телефон и адрес.
Съгл. чл. 3.5. срокът на Договора е 12 месеца,
считано от датата на първото регулярно прехвърляне по договора.
Съгл. чл. 4.1. прехвърлителният ефект по всяко
регулярно прехвърляне настъпва след като цесионерът потвърди получаването на
месечния опис от цедента.
В чл. 4.4. от договора, цесионерът е поел
задължение от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления
до длъжниците за сключения договор за цесия.
На л. 34 от делото е приложено и пълномощно, с
което АСВ АД, ЕИК ********* е упълномощено от цедента да уведомява длъжниците
по Рамковия договор от 16.01.2015 год.
Конкретното вземане на цедента към ответника Д.Г.И.
е прехвърлено на ищеца с Приложение № 1
от 10.09.2015 год.
С потвърждение без дата, цесионерът е потвърдил
цесията на всички вземания, описани в Приложение № 1/10.09.2015 год.
На 15.09.2015
год. на ответника е изпратено уведомление за цесията, което той е получил
лично на 23.09.2015 год. /видно от
известието за доставяна на л. 37/.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от в.б. Н.П., което съдът кредитира като неоспорено,
обективно и компетентно се установява, че крайният
срок на договора за кредит, сключен между Микро Кредит АД и длъжника е 28.02.2016 год.
Последната вноска, в размер на 97,93 лв., която
ответникът е внесъл е била на 28.12.2015
год.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
всички плащания на ответника по договора са в общ размер на 553 лв. От тях 353
лв. е изплатил на кредитора Микро Кредит АД и – на 21.01.2016 год. – 200 лв.
изплатени на цесионера/ищец.
Видно от експертизата, общото задължение по
договора за кредит е 1625,79 лв., от които: 853,77 лв. главница, 46,27 лв. –
лихва за забава то договор за допълнителни услуги за периода 29.05.2015 –
01.11.2016 год., 18,10 лв. – лихва по договор за заем за периода
28.01.2016-01.11.2016 год., 88,00 лв. – разноски за периода 27.05.2015 –
28.02.2016 год., както и 619,65 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение по застраховка, за периода
27.05.2015 – 28.02.2016 год.
От служебно извършена справка в електронния
търговски регистър се установява, че АСВ ЕООД, ЕИК *********е заличен търговец
/от 21.08.2015 год./, чиито правоприемник е АСВ АД, ЕИК *********,
преобразувано в АСВ ЕАД, ЕИК ********* на 16.06.2016 год.
При
така установеното се налагат следните правни
изводи:
Предявени
са установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 1625,51 лв. /хиляда шестотин двадесет и пет лева и
петдесет и една стотиники /, от които: 853,77 лв. главница; 619,65 лв.
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 88,00 лв.сума за
пакет услуги по договор за допълнителни услуги, ведно със законната лихва за
забавадо окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава по
договор за заем в размер на 18,10 лв за периода от 28.01.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда и лихва за забава по договор за допълнителни
услуги в размер на 46,00 лв. за периода от 29.05.2015 г., до датата на подаване
на заявлението в съда.
Претендират се и направените разноски по настоящото производство в размер
на 32,51 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 344,00 лв.
Исковете
са допустими, т.к. са предявени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от лице,
притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.
За
да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника и третото лице Микро
Кредит АД, ЕИК *********– Договор за заем CrediHome+ №
1161-10098061/04.03.2015
год., Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
1161-10098061/04.03.2015
год., размера
на този кредит,
както и че същият е усвоен, настъпването на изискуемост на кредита,
уговорената с него възнаградителна лихва,
както и нейният размер за процесния
период, валиден договор за цесия,
с който процесното вземане е прехвърлено от Микро Кредит АД, ЕИК *********–
цедент, на АСВ ЕАД, ЕИК *********– цесионер, настъпилото универсално правоприемство между първоначалния цесионер АСВ ЕООД, ЕИК *********и
правоприемника-ищец АСВ
ЕАД, ЕИК *********, получено от длъжника/ответник уведомяване за извършената цесия, както и че цедента е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на
длъжника за цесията от негово име.
В
настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на валидна облигационна връзка между Микро Кредит АД, ЕИК *********и ответника
Д.Г.И., за сумите
по от Договор за заем CrediHome+ №
1161-10098061/04.03.2015
год. и Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
1161-10098061/04.03.2015
год.
Установява се, от
съдебно-счетоводната експертиза и задължението по тези договори към датата на
подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК.
Ангажирани са от ищеца
доказателства, че е правоприемник на първоначалния цесионер, както и, че
ответникът е бил редовно уведомен за извършената цесия от ищеца-цесионер въз
основа на изричното му упълномощаване, като уведомлението е получено лично от
ответника и – нещо повече, на 21.01.2016 год. той е извършил плащане на
сумата от 200 лв. на цесионера/ищец.
Договорът
за цесия е валиден, а възраженията на процесуалния представител на ответника в
тази насока са неоснователни, предвид обстоятелството, че се касае за рамков
договор, в който изрично е уговорено, че прехвърлянето на отделните вземания на
цедента към цесионера ще се извършва регулярно, ежемесечно, по силата на
съответни Приложения № 1. Конкретно вземането към ответника е прехвърлено с
Приложение № 1 от 10.09.2015 год., дата, следваща възникването на задължението.
От доказателствата по делото се обосновава
несъмнен извод, че претенцията за главницата от 853,77 лв. е основателна и доказана
и следва да бъде уважена в цялост. Доказани
по основание и размер са и петенциите за застрахователни премии и услуги.
Претенциите за лихви са за акцесорни задължения,
спрямо главните задължения и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде
уважена и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл.
84, ал. 1 от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия
дължи обезщетение, съобразно чл. 86 от ЗЗД.
В този смисъл исковете следва да се уважат в
предявения размер.
Съгласно
задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014
год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените
във връзка с настоящото производство разноски, които от доказателствата по
делото /и представен списък по чл. 80 ГПК/ се установяват на 1094 лв., от които в производството по установителните
искове – 717,49 лв., от които 350 лв. за процесуално представителство, 150 лв.
– за вещо лице и 217,49 лв. – д.т., както и разноските по ч.гр.д. № 1821/2016 год. на РС
– Лом, в размер на 376,51 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.И., ЕГН **********,***, че същият дължи
на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК *********, гр.
София,
сумата от 1625,51 лв.
/хиляда шестотин двадесет и пет лева и петдесет и една стотиники/ по Договор за заем CrediHome+ №
1161-10098061/04.03.2015
год. и Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
1161-10098061/04.03.2015
год, сключени между него и Микро
Кредит АД, ЕИК *********, от
които: 853,77 лв. главница; 88,00
лв. – сума за
допълнителни услуги за периода от 27.05.2015 год. до 28.02.2016 год., 619,65 лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода 27.05.2015 – 28.02.2016 год., 18,10 лв. – лихва за забава за периода
28.01.2016 – 01.11.2016 год., 46,00 лв.
– лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 29.05.2015 –
01.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението /01.11.2016 год./, за
които има издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1213 от 01.11.2016 г.
по ч.гр.д. №
1821/2016 год. на РС – Лом.
ОСЪЖДА Д.Г.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, направните във връзка с делото
разноски за тази инстанция в размер на 1094 лв. /хиляда деветдесет и четири лева/, от които в
производството по установителните искове – 717,49 лв., а разноски по ч.гр.д. № 1821/2016 год. на РС
– Лом, в размер на 376,51 лв
Решението подлежи на обжалване пред МонтанскиЯТ
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: