Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 18.08.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, V състав, в публичното съдебно заседание на двадесети юли, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 495 описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск от Б.И.Ц., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си, адв. Р. Б., МАК, срещу И.Б.Ц., ЕГН **********, със
съгласието на майката и законен представител В.Т. Ц., ЕГН **********,***, за
признаване установено в отношенията между страните, че правото за принудително
събиране на присъдената месечна издръжка е погасено по давност.
В исковата молба се твърди, че
с Решение по гр.д. № 439/2005 год. на РС Асеновград ищецът е осъден да заплати
на ответника, негов син, тогава малолетен, месечна издръжка в размер на 50 лв.
за минало време /една огдина преди завеждането на иска и по 60 лв. - занапред.
Изпълнителният лист по горното решение е издаден на 13.09.2005 год.
Въз основа на него е образувано, с молба от 08.09.2015 год., изп.д. №
49/2015 год. на ДСИ при ЛРС.
Твърди се, че е изтекла петгодишната погасителна давност за вземанията,
должими преди 07.09.2010 год.
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищеца не дължи сумата от 4410 лв., представляваща месечна издръжка в размер
на по 60 лв. месечно, за периода 22.04.2005 – 07.09.2010 год. и по 50 лв.
месечна издръжка за периода 22.04.2004 – 22.04.2005 год., както и сумата от 210
лв. – разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 13.09.2005 год. по гр.д. № 349/2005 год. на РС Асеновград,
за събирането на които суми е образувано изп.д. № 49/2015 год. на ДСИ при ЛРС,
поради погасяването им по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор от ответника И.Ц., със съгласието на майката и
законен представител В.Д., чрез пълномощника, адв. Л. Г., МАК е постъпил в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът Б. Ц. оспорва изцяло
предявения иск, като го счита за неоснователен.
Твръди, че действително по издаденият на 08.09.2005 год. изп.л. по гр.д. №
349/2005 год. е образувано, на 08.09.2015 год. изп.д. № 49/2015 год. на ЛРС и
по това дело ответникът е взискател, а ищецът – длъжник.
Твърди обаче, че след получаването на поканата за доброволно изпълнение по
делото, ищецът е извършвал периодични
плащания в продължение на повече от една година, като за внесените суми по
изпълнителното дело има приложени съответника банкови документи, с указани на тях
основания на извършените плащания – «стари задължения».
Ответникът счита, че по този начин ищецът е признал задължението си въпреки
изтеклата в негова полза погасителна давност.
Едновременно с това, в хода на заведеното гр.д. № 783/2016 год. на ЛРС, по
което настоящият ответник е предявил срещу настоящия ищец иск по чл. 150 СК –
за увеличение на издръжката, бащата е депозирал писмен отговор с твърдеение, че
винаги, макар и не редовно е заплащал дължимата издръжка.
За това, ответникът счита, че ищецът е направил едностранен отказ от
изтеклата в внегова полза погасителна давност, по отношение на сумите в
исковата молба.
Счита, че допускане на предварително изпълнение на евентуално постановеното
в негова полза решение по предявения отрицателен установителен иск е
недопустимо.
Не е спорно между страните, че те са страни и по изп.производство пред ДСИ
при ЛРС. Спорно е погасено ли е по давност вземането на ответника.
В съдебно заседание ищецът не се явява, е представлява се от пълномощника си,
адв. Р. Б., МАК, който поддържа иска, счита го за основателен и доказан и моли
да бъде уважен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован не
се явява, представлява се от адв. Л. Г., МАК, която поддържа становището, изразено
в писмения си отговор. Претендира разноски.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между
страните, че с Решение от
15.07.2005год., по гр.д. № 349/2005 год. на РС Асеновград, е прекратен с развод
гражданският брак между В.Т.Д. и Б.И.Ц., като родителските права по отношение
на детето им И.Б.Ц., ЕГН ********** са предоставени на майката, а на бащата е
определен режим за контакти и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
60 лв., считано от 22.04.2005 год., до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване, както и – по 50 лв. месечно издръжка за минал
период /от 22.04.2004 год. до 22.04.2005 год./.
На 13.09.2005 год., срещу ищеца
Б.Ц. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 349/2005 год. на РС Асеновград.
С Решение № 377/25.10.2016
год., по гр.д. № 783/2016 год. на ЛРС, размерът на издръжката е увеличен на 150
лв. месечно, считано от 01.06.2016 год.
На 01.11.2016 год. е издаден
изп.л. за присъдените с Решението по гр.д. № 783/2016 год. на ЛРС.
Изп.д. № 49/2015 год. на ДСИ
при ЛРС е образувано на 08.09.2015 год., въз основа на издаденият по гр.д. №
349/2005 год. на РС Асеновград Изпълнителен лист от 13.09.2005 год.
Видно от доказателствата по
изпълнителното дело:
Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника, сега ищец н а 14.10.2015 год. В нея е посочено задължение от 8310 лв. –
неолихвяема сума, 350 лв. разноски 84 лв. разноски по и.д. и д.т. 855,36 лв.
С молба от 17.11.2015 год. до
съдебния изпълнител, ищецът е оспорил размера на задължението си по изп.д. №
49/2015 год. на ДСИ при ЛРС, като се е
позовал от една страна на извършени плащания, за които не се е снабдил с
документ, а от друга – на изтекла в негова полза погасителна давност за
задълженията за периода 22.04.2004 – 22.04.2005 год. и за периода от 22.04.2005
год. до 08.09.2010 год.
С преводно нареждане от
19.11.2015 год., ищецът е превел сумата от 60 лв. – издръжка м. 11.2015 год.
С преводно нареждане от
23.03.2016 год., е превел 60 лв. – издръжка м. 03.2016 год.
На 17.12.2015 год. е
превел 60 лв. – издръжка за м. 12.2015
год.
На 21.01.2016 год. е
превел 60 лв. – издръжка за м. 01.2016
год.
На 29.02.2016 год. е
превел 60 лв. – издръжка за м. 02.2016
год.
На 20.04.2016 год. е
превел 60 лв. – издръжка за м. 04.2016
год.
На 19.05.2016 год. е
превел 80 лв., с пояснението: „издръжка
за м. 05.2016 год. – 60 лв./20 лв. стари зад.“
На 22.06.2016 год. е
превел 60 лв. – издръжка за м. 06.2016
год.
На 22.07.2016 год. е
превел 60 лв. – издръжка за м. 07.2016
год.
На 09.09.2016 год. е
превел 100 лв., с пояснението: „издръжка
за м. 08.2016 год. – 60 лв. стари зад. изп.д. – 49/2015“.
На 05.10.2016 год. е
превел 120 лв., с пояснението: „издръжка
за м. 08 и 09. 2016 год.“
На 19.10.2016 год. е
превел 80 лв., с пояснението: „издръжка
за м. 10.2016 год. и стари задължения.“.
На 17.11.2016 год. е
превел 80 лв., с пояснението: „издръжка
за м. 11.2016 год. и стари задължения по и.д. № 49/2015.“
С Постановление на ДСИ от
03.02.2016 год. е наложен запор върху банковите му сметки в Алфа Банк АД.
С Постановление на ДСИ от
26.04.2016 год. е наложен запор върху банковите му сметки в Банка ДСК ЕАД.
На 03.02.2017 год. е
превел 30 лв., с пояснението: „ст. зд
49/215“
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищеца не дължи сумата от 4410
лв., представляваща месечна издръжка в размер на по 60 лв. месечно, за периода
22.04.2005 – 07.09.2010 год. и по 50 лв. месечна издръжка за периода 22.04.2004
– 22.04.2005 год., както и сумата от 210 лв.
– разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 13.09.2005 год. по
гр.д. № 349/2005 год. на РС Асеновград, за събирането на които суми е
образувано изп.д. № 49/2015 год. на ДСИ при ЛРС, поради погасяването им по
давност.
Предявеният отрицателен
установителен иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от търсената
с него защита.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в
случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност).
По принцип, в тежест на ищеца
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването
на твърдените от него правопогасяващи факти
и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземането, в тежест на ответника
– взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника
давност.
По същество между страните няма спор по горните факти.
Спорът се свежда до това дали е в случая е налице признание и погасяване на
задължението въпреки изтеклата в полза на ищеца давност – т.е., дали той е
изпълнявал задължението си въпреки изтеклата в негова полза давност, като така
се е отказал от правото си да се позовава на нея.
В конкретния случай, вземането е установено с влязло в сила съдебно решение
от 15.07.2005 год., по гр.д. № 349/2005 год. на РС
Асеновград, което, видно от отбелязването, е влязло в сила на 12.09.2005 год. Изпълнителният лист е издаден на 13.09.2005 год.
Изп.д. № 49/2015
год. по описа на ДСИ при ЛРС е образувано на 08.09.2015 год. – т.е., близо десет години след влизане в сила на
решението.
Доколкото
в случая се касае за периодични вземания за издръжка, установени със съдебен
акт, давността вече е е била изтекла към момента на
предприемане действията по принудително изпълнение за задълженията за периода
22.04.2004 – 07.09.2010 год.
Възраженията на ответника за
извънсъдебно признание и за доброволен отказ на ищеца от възможността да се
позовава на давност, манифестиран чрез погасяване на част от задълженията са
неоснователни. На първо място, ищецът, макар и пред ненадлежен орган се е
позовал на изтекла в негова полза давност още на 17.11.2015 год. На второ
място, вярно е, че ищецът е посочил, че погасява и стари задължения в част от подробно
описаните по-горе платежни нареждания по изпълнителното дело, но никъде не е
посочено стари задължения за кой период се погасяват.
Съдебната практика е
безпротиворечива, че признание с последиците на чл.
116, б. "а" ЗЗД не съставляват частичните плащания на дълга
спрямо непогасената му част, нито тези относно признание за възникване на
задължението или за произхода му. /в този смисъл Р. № 255/26.03.2013 год., по
т.д. № 145/2012 год., ІІ ТО, ВКС/. За това не може да се приеме, че в случая се
касае за признаване на задължението по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Твърдяното от ищеца бездействие
на ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства.
За това предявеният иск по чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен
и доказан.
Ищецът претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Предвид
изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по водене на делото, които предвид представеният списък по чл. 80
ГПК и доказателствата по делото се установяват на 1177,00 лв., от които платена държавна такса – 177,00 лв. и 1000 лв.
адвокатски хонорар.
Мотивиран от
горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на И.Б.Ц.,
ЕГН **********, със съгласието на майката и законен представител В.Т.Д., ЕГН **********,***
***, че Б.И.Ц., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 4410 лв. /четири
хиляди четиристотин и десет лева/, представляваща:
месечна издръжка в размер на по 60 лв. месечно, за периода 22.04.2005 –
07.09.2010 год.; месечна издръжка по 50 лв. за периода 22.04.2004 – 22.04.2005
год., както и сумата от 210 лв. –
разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 13.09.2005 год. по гр.д. №
349/2005 год. на РС Асеновград и за събирането на които суми е образувано
изп.д. № 49/2015 год. на ДСИ при ЛРС, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА И.Б.Ц.,
ЕГН **********, със съгласието на майката и законен представител В.Т.Д., ЕГН **********,***
*** да заплати на Б.И.Ц., ЕГН **********,*** деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 1177,00 лв. /хиляда сто седемдесет и седем лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: