Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 17.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1212 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 42, б. «б», вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, чл. 124 ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.

Предявни са съединени искове от: К.Ж.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.К.,***, срещу Н.Ж.К., ЕГН **********,***.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са наследници на С.К.Ж.,***, поч. 01.04.1999 год., като по наследство от нея са останали два земеделски имота в землището на с. Смирненски, обл. Монтана:

1. Нива от 8,46 дка, трета категория, м. Калугера, имот № 119014 по картата на землището и

2. Зеленчукова култура от 0,332 дка, трета категория, м. Барата, имот № 084075 по картата на землището.

Твърди се, че имотите са били възстановени на общата наследодателка след смъртта й, с Решения № 1С/05.05.2000 год. и № 1С/29.09.2000 год. и от тогава единствено ищецът ги владее като свои, с намерение да стане собственик.

Това си намерение бил демонстрирал чрез сключването на арендни договори за имот № 119014 и получаването на рента за имота, като така е станал техен едноличен собственик по наследство и давност.

През 2012 год. бил изготвил необходимите документи за да се снабди с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, но не успял да финализира намерението си.

За това се иска:

Да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищецът е станал собственик по наследство и давност на горепосочените имоти, като НЕ БЪДЕ допусната делба по отношение на тези имоти.

Алтернативно се иска да бъде допусната делба на двата описании мота, между страните, при равни права.

В определението си за насрочване на делото предходният съдебен състав е приел, че е сезиран с иск за делба, като същевременно е дал на ищеца възможност да уточни делбен иск ли предявява или установителен иск за собственост по наследство и давност.

Същевременно предходният съдебен състав служебно е изискал Нотариален акт за собственост № 12, т. ХХІ, рег. № 10182, д. № 1582/22.10.2014 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, с който ответницата е призната за с обственик на процесните имоти по наследство и завещание. Приложени са копие от саморъчно завещание, с дата 13.12.1998 год., както и Протокол от 16.10.2014 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, за обявяването му.

С Определение от 05.01.2017 год. настоящият съдебен състав е приел, че исковата молба е нередовна и отново е оставил делото без движение, като е дал конкретни указания.

С допълнителна молба ищецът, чрез процесуалния си представител е уточнил, че предявява три обективно съединени иска:

1. Иск по чл. 42, б. «б», вр. чл. 24 и 25, ал. 1 от ЗН – за обявяване нищожността на саморъчното завещание от 13.12.1998 год. на С.К.Ж., б.ж. на ******– тъй като не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН;

2. Иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС – за установяване, че ищецът е собственик по наследство и давност на двата процесни имота, описани по-горе и

3. Иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на издадения в полза на ответницата нотариален акт № 12, т. ХХІ, рег. № 10182, д. № 1582/22.10.2014 год. на нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС.

Съдът е разпоредил препис от уточняващата допълнителна искова молба да бъде изпратена на ответницата, като й е дал възможност в едномесечен срок да изрази становище по уточнените искове и да ангажира доказателства в подкрепа на евентуалните си възражения.

Книжата са редовно получени от нея при отказ и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна не е подала писмен отговор и не е изразила становище по исковите претенции.

За това, предвид процесуалното поведение на ответника, с проекта си за доклад, съобщен на страните с определението занасрочване на делото, съдът е приел, че между страните няма спорни фактически твърдения. Същевременно е дал на ищеца указания да заяви поддържа ли първоначално предявеният делбен иск.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д.К.,***, който поддържа предявените три съединени иска, като счита същите за основателни и доказани и моли да бъдат уважени по съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Изрично заявява, че не поддържа иска за делба.

Ответникът Н.Ж.К., редовно призована при отказ, не се явява, не се представлява, не изразява становище по исковете.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Видно от представеното с и.м. Удостоверение за наследници на С.К.Ж., ЕГН **********,***, поч. на 01.04.1999 год., нейни наследници са:

1. Н.Ж.К., дъщеря и

2. К.Ж.С., син.

С Решение № 2С от 29.09.2000 год., по заявление, вх. № 00246/18.12.1991 год., ОСЗ Брусарци, обл. Монтана, е възстановила на С.К. Ж., съгласно плана за земеразделяне, следният недвижим земеделски имот:

НИВА от 8,460 дка, трета категория, имот № 119014 в м. Калугера, землището на с. Смирненски, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 67564, при граници/съседи: - имот№ 000849 – полски път на Община Брусарци, - имот № 119013 – нива на БИО ФАРМИНГ ООД, - имот № 119029 – нива на ДПФ, - имот № 119015 – нива на МЕК БАЛКАН ЕООД.

С Решение № 1С от 05.05.2000 год., по заявление, вх. № 00246/18.12.1991 год., ОСЗ Брусарци, обл. Монтана, е възстановила на С.К. Ж., в съществуващи стари реални граници, следният недвижим земеделски имот:

ЗЕЛЕНЧ.КУЛТУРА от 0,332 дка, трета категория, имот № 084075, м. Барата в землището на с. Смирненски, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 67564, при граници/съседи: - имот № 084074 – зеленч.култура, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, - имот № 084055 – зеленч.култ., земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, - имот № 084076 – пасище, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка, двата имота са с обща данъчна оценка 1170,50 лв.

С Нотариален акт № 12, т. ХХІ, рег. № 10182, д. № 1582/22.10.2014 год. на Нотариус ...., рег. № 577 при Нотариалната камара, вписан в службата по вписванията при Районен съд – Лом под вх.р. № 720/2014 год. с акт № 23, т. 13, д. № 2292/2014 год., на осн. чл. 587 ГПК, ответникът Н.Ж.К., ЕГН ********** е призната за собственик по наследство и завещание на процесните два земеделски имота.

За издаването на акта за собственост, пред нотариуса е представено саморъчно завещание, вписано в сл.вп. Лом, дв.вх.рег. № 7176/21.10.2014 год., т. 15, със следното съдържание:

«Саморъчно завещание

днес 13 декември 1998 г. аз С.К.

Ж. с п серия Н 4016415 егн ******** с.****** в пълно сезнание

и без чуждо вмешателство

изразявам последната си вола.

така завещавам на дъштера си

на Н.Ж.К. ***

целото си движимо и

недвижимо имущество,

дукументи и цености кадето

и да се намират те, в страната и чужбина

13 декември 1998 г.

тай като добре се грижи

за мен и щеме догледа

завещател: С.К.

молител: /подпис/

Н.Ж.К.»

От съставеният на 16.10.2014 год. Протокол на Нотариус С.С. за обявяване на саморъчното завещание е в идно, че то е изпълнено на бледожълт лист, откъснат от тетрадка с широки редове, написан на една страница с химикал без добавки и зачертавания, завършва с думата «завещател» и срещу нея – изписано саморъчно името С.К..

С Договор за аренда на земеделска земя от 16.02.2009 год., вписан в сл.вп. Лом на 09.03.2009 год., ищецът К.Ж.С. е отдал под аренда имот № 119014 – нива от 8,460 дка в землището на с. Смирненски, обл. Монтана, за срок от пет стопански години.

С Анекс, вписан в сл.вп. – Лом на 12.02.2013 год., срокът на арендния договор е променен на седем стопански години.

От издадена от арендатора служебна бележка от 07.09.2016 год. се установява, че ищецът е получил арендите плащания за периода 2009 – 2014 год., а ответницата – за стопанската 2015 год. /л. 61/.

От показанията на свидетеля к.т.м:

Свидетелят живее в гр. Враца, където е и роден, но майка му е ломчанка. Познава страните – ищеца добре, а ответницата е виждал веднъж. Майка им не познава. Ищецът живее в с. *****. Знае, че в с. Смирненски страните имали земя – към 8 дка и градинка, прекарвал е каквото се полага от арендата – жито, царевица. На ищеца К. – от 2001 година ли, някъде до миналата година /2015 год./ - всяка година. Идвал е с него /карал го е/ за да подписва договори и документи какво е получил от арендаторите. От него знае, че е получавал всичко. Сестра му не е виждал въобще, за това мисли, че не е имала претенции. Миналата година от ищеца разбрал, че тя е взела рентата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с три обективно и субективно съединени иска: за обявяване нищожност на завещателно разпореждане, положителен установителен иск за собственост по давност и иск за отмяна на нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка.

Относно иска по чл. 42, б. «б», вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН:

Предявеният иск е за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на осн. чл. 42 б.”б” от Закона за наследството поради това, че липсва подпис на завещателката, че вероятно е написано от трето лице, т.е. поради неспазване на формата, установена в чл. 25 ал.1 от Закона за наследството.

Завещанието по своята правна същност представлява едностранна и безвъзмездна сделка, чрез която завещателят се разпорежда със свои имуществени права в случай на смърт. Подобно на дарението, завещанието е израз на безкористна щедрост, но въпреки това може да има възнаградителен характер, както и да съдържа условие или тежест.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано саморъчно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от завещателя, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Това означава, че подписът е завършващият елемент от завещанието и след него не трябва да има нищо друго.

Формално завещанието съдържа всички изброени реквизити, но същественият въпрос е за авторството.

При разпределянето на доказателствената тежест, съдът изрично е указал на ответницата, че тъй като процесното завещание, макар да не е представено от нея, е актът, от който тя черпи правата си, доказателствената тежест да установи неговата идентичност при пълно и главно доказване е нейна.

При пълното процесуално бездействие на ответната страна, такова доказване не се проведе.

За това този иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като завещателното разпореждане на С.К.се обяви за нищожно на осн. чл. 42, б. «б», вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.

Отделно от това, но само за прецизност, волята на завещателя следва да се тълкува според начина, по който тя е изразена в самото завещание. В случая текстът на завещанието съдържа израза „тъй като добре се грижи за мен и ще ме догледа”, който следва да се разбира в смисъл, че завещателните разпореждания са направени не само от благодарност за грижи, полагани в миналото, но и срещу гледане, което завещателката е очаквала в бъдеще.

Така формулирано, условието е невъзможно, защото изпълнението му е могло да стане само приживе на завещателя, а завещанието поражда действието си след неговата смърт. Наред с това, то противоречи на безвъзмездния характер на сделката.

Налице е следователно и друго самостоятелно основание за обявяване нищожността на завещанието по смисъла на последната хипотеза, визирана в чл. 42 б.”в” от Закона за наследството. Такива основания обаче не са въведени от ищеца, и за това съдът не може да ги вземе предвид.

Относно иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС:

Тежестта на доказване при този иск е на ищците по делото, които следва да установят правата си, които претендира върху имота.

От своя страна ответника по предявения положителен установителен иск може само да отрича правото на ищците, като по предвидения процесуален ред чрез възражения може да сочи фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на правото.

С оглед твърдяното правно основание в тежест на ищеца е доказването на факта на изтекла придобивна давност в негова полза.

С оглед извънсъдебното оспорване на правото на ищеца, което ответницата е осъществила, снабдявайки се с констативен нотариален акт, съгласно който е призната за единствен собственик по наследство и завещание на процесните имоти, съдът намира, че е налице правен интерес от защита на неговите права, поради което предявения положителен установителен иск е допустим.

Ищецът твърди, че в негова полза е изтекла общата десет годишна придобивна давност.

В случая, безспорно е установено, че страните са наследници на С.К.Ж.,***, поч. 01.04.1999 год. Процесните имоти са възстановени съответно на 05.05.2000 год. и на 29.09.2000 год., но са били заявени за възстановяване на 18.12.1991 год. С откриването на наследството, страните – ищцата и ответника са придобили равни права – от по ½ ид.ч. от процесните имоти.

Основен елемент на фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго“. Владението се характеризира основно с двата признака - упражняване фактическа власт върху вещ /обективен/ и това, че лицето което държи вещта, я държи като своя /субективен/.

Промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на собствениците, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота.

Активното поведение трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец.

В случая, от доказателствата по делото се установява, че ответницата е демонстрирала своене на двата имота едва с обявяването на саморъчното завещание на наследодателката, като въз основа на него се е снабдила с нотариален акт за собственост – на 22.10.2014 год.

До колкото тя не е подала писмен отговор и не е въвела никакви възражения в хода на делото, които да бъдат обсъждани, съдът приема, че към таази дата – 22.10.2014 год., в полза на ищеца са били изтекли повече от десет години и твърдението му е необорено.

За това и този иск следва да бъде уважен.

По иска по чл.537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт:

Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК, когато охранителния акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

В случая с оглед изрично предвидената с последното изречение на процесуалната норма последица от уважаването на предявения за защита на засегнатото материално право иск, ищецът е поискал да бъде отменен констативния нотариален акт, с който ответницата е призната за собственик на целия имот..

На основание чл.78 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски – 250 лв. д.т., 10 лв. – за съдебни удостоверения и 1200 лв. за процесуално представителство, или всичко общо 1460 лв. Останалите разноски – още 30 лв., посочени в представеният списък по чл. 80 ГПК са недоказани и не следва да се присъждат.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл. 42, б."б", във вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, Завещателно разпореждане в саморъчно завещание от 13.12.1998 год., обявено от нотариус .... на 16.10.2014 год., вписано на 21.10.2014 гжд., вписано в дв.вх.рег. № 7176/21.10.2014 год., т. 15, на Служба по вписванията при Агенция по вписванията гр. Лом, с което С.К.Ж., ЕГН **********,***, поч. на 01.04.1999 год. е завещала на Н.Ж.К., ЕГН **********,***, цялото си движимо и недвижимо имущество.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Н.Ж.К., ЕГН **********,***, че К.Ж.С., ЕГН **********,***, като наследник на С.К.Ж., ЕГН **********,***, поч. на 01.04.1999 год. и по давностно владение, продължило повече от десет години, Е СОБСТВЕНИК на следните недвижими имоти:

1. НИВА от 8,460 дка, трета категория, имот № 119014 в м. Калугера, землището на с. Смирненски, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 67564, при граници/съседи: - имот№ 000849 – полски път на Община Брусарци, - имот № 119013 – нива на БИО ФАРМИНГ ООД, - имот № 119029 – нива на ДПФ, - имот № 119015 – нива на МЕК БАЛКАН ЕООД;

2. ЗЕЛЕНЧ.КУЛТУРА от 0,332 дка, трета категория, имот № 084075, м. Барата в землището на с. Смирненски, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 67564, при граници/съседи: - имот № 084074 – зеленч.култура, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, - имот № 084055 – зеленч.култ., земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, - имот № 084076 – пасище, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ;

На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт № 12, т. ХХІ, рег. № 10182, д. № 1582/22.10.2014 год. на Нотариус ...., рег. № 577 при Нотариалната камара, вписан в службата по вписванията при Районен съд – Лом под вх.р. № 720/2014 год. с акт № 23, т. 13, д. № 2292/2014 год.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.Ж.К., ЕГН **********,*** да заплати на К.Ж.С., ЕГН **********,***, сумата от 1460,00 лв. /хиляда четиристотин и шестдесет лв., 47 ст./ разноски по делото.

ДАВА на ищеца, съгласно чл. 115, ал.2 от ЗС, 6-месечен срок от влизане в сила на решението да отбележи същото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :