Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

 

                   

                                                        №

                                     

                                      29.08.2017г., гр.Лом

     

 

                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на първи август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

 

 

        при секретар Даниела Ценкова като разгледа докладваното от съдията Славчева гр.дело № 1190/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

       Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и 3 от КТ, предявени от Н.А.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник и процесуален представител адв.Ц.Д. от МАК против СУ „ХРИСТО БОТЕВ” гр.Брусарци, представлявано от директора А.А., за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата длъжност и за обезщетение за времето през което работникът е останал без работа поради уволнението.

       В Исковата молба се твърди, че ищцата е работила в продължение на повече от девет години на длъжност „Касиер-счетоводител” при ответника, като със Заповед № 396 от 22.03.2017г. на Директора на СУ „Христо Ботев” гр.Брусарци е прекратено трудовото правоотношение между страните, на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ – промяна в изискванията за заемане на длъжността „касиер-счетоводител”, нова длъжностна характеристика.

      Твърди се, че длъжностната характеристика възоснова на която са променени условията за заеманата от ищцата длъжност е неправилна, тъй като не е одобрена по надлежния ред, липсва утвърдена промяна в Образец 1 отностно Промяна на изискванията за утвърдените в щатното разписание за учебната година длъжности, не е съгласувано с РУО гр.Монтана.

        Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по време на временна нетрудоспособност е неправомерна, тъй като са налице специални изисквания и съгласие, което не е търсено.

        Иска се от съда:

        1./ Да постанови решение, с което да отмени изцяло като неправилна и незаконосъобразна Заповед № 396 от 22.03.2017г. на Директор на СУ „Христо Ботев”, като издадена в нарушение на КТ и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Касиер-счетоводител” в посоченото учебно заведение.

        2./ Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 637,19лв представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на същата.

         3./ Да бъде задължен ответникът на осн. чл.354 от КТ да впише в трудовата книжка на ищцата обстоятелствата по прекратяване на трудовия договор.

        Претендират се и направените по делото разноски.

        Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.                         

         Ответника, чрез Директора А.А. счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията в обстоятелствената част на ИМ, че заповедта е издадена в противоречие с материално-правните разпоредби, а така също и при съществено нарушение на процедурните правила.

          В отговора си директора сочи, че е упражнил правото си на едностранно прекратяване на ТПО на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като уволнението на ищцата е без виновно, извършено по указания в закона ред и при спазени изисквания.

        Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, с произтичащите от това законови последици.

         Претендират се направените по делото разноски.

          Исковете са допустими – налице е интерес от търсената с иска защита. Спазен е срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ касаещ предявените исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

         Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;

         Подведомственост на спора пред съда – искът е подаден компетентният с оглед правилата на местната подсъдност районен съд.

        По делото не се спори, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, прекратено от работодателя със заповед на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично. Представлява се от процесуален представител адв.Ц.Д. от МАК, която поддържа исковете по съображенията, изложени в писмена защита, като моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

       Отвеникът, чрез Директора А.А. лично и с процесуален представител адв.Е. З. от ШАК поддържа становището си в писмения отговор и моли съда да се произнесе с решение съобразно събраните по делото доказателства.

       Доказателствата са писмени и гласни.

       От събраните по делото докзателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

        Не се спори между страните, че между тях е имало валидно трудово правоотношение.

        Ищцата Н. Ц. е заемала длъжността «Главен счетоводител» в СУ «Христо Ботев» гр.Брусарци, съгласно сключен Трудов договор № 54 от 24.03.2008г., на осн. чл.68, ал.1, т.1 от КТ.

        Впоследствие с Допълнително споразумение от 26.03.2009г. към Трудов договор № 54 от 24.03.2009г. е била предназначена на длъжност «Касиер-счетоводител»

       Със Заповед № 396 от 22.03.2017г. ответника е прекратил трудовия договор на ищцата, поради лихса на висше икономическо оразование-счетоводство, съгласно Длъжностна характеристика по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като последната е отказала да подпише заповедта.

       От 12.07.2016г. ищцата се е намирала в продължителен отпуск по болест, като съгласно приетото в с.з. и неоспорено заключение на вещото лице, изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза Н.П. за 2017г. издадените Болнични листове са за времето, както следва: от 20.01. до 18.02.2017г., от 23.02. до 27.02.2017г. Болничен лист № Е 20178523295, от 28.02. до 21.03.2017г. Болничен лист № Е 20167753978 и от 23.03. до 25.04.2017г.

       Оспорваната Заповед № 396 от 22.03.2017г. за прекратяване на трудовия договор е издадена на 22.03.2017г. когато ищцата е следвало да бъде на работа, тъй като за датата няма представен болничен лист.

        При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

        По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

        Тежестта на доказване в процеса по трудов спор лежи върху работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението му е незаконно се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право – работодателя, следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.

       Работника е достатъчно само да твърди незаконосъобразността на наложеното наказание, като посочва пороците на същото в исковата молба.

      Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в оспорваната заповед за уволнение е посочена нормата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Тази разпоредба предвижда прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Касае се за несъответствие между изискуемото и притежаваното от  работника или служителя образование, настъпило по начало в резултат на изменение в изискванията за заемане на длъжността след възникване на трудовото правоотношение. Налице е обаче и задължителна практика на ВКС, изразена в Решение № 436/23.08.2010г. по гр.д.№ 441/2009г., ІVг.о., ГК на ВКС по чл.290 ГПК, съобразно която работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, след като работникът или служителят нямат изискуемото се образование, както при сключване на трудовия договор, така и след това.  В случая, съдът намира, че след възникване на трудовото правоотношение с ищцата е настъпило изменение в изискванията за заемане на длъжността, а именно изискване за висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър”, специалност „счетоводство” или „счетоводство и контрол” или „счетоводство и одитинг”.

       Съдът намира за неоснователни твърденията за незаконосъобразност на уволнението поради приемане и утвърждаване на нова длъжностна характеристика по време на продължителното отсъствие на ищцата, тъй като съдебната практика приема, че задължението за връчване на длъжностната характеристика възниква за работодателя само при възникване на трудовото правоотношение с оглед запознаване на работника или служителя с възложените му трудови функции по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от КТ. В практиката ВКС приема, че задължението на работодателя по чл.127, ал.1, т.4 от КТ за връчване на длъжностната характеристика на работника/служителя няма отношение към законността на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, доколкото предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е дали работникът или служителят е притежавал необходимото за длъжността образование, поради което факта на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение. В този смисъл  е Решение № 215 от 08.07.2010г. по гр.д. № 166/2009 год. на  IV г.о. с докладчик съдия С. Ц.

        Съобразно трайната практика на ВКС правото на работодателя да променя изискванията за образование за определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, тъй като тези преценка се извършва по целесъобразност. Недопустимо е обаче работодателят да злоупотребява с това си правомощие по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, като установява изисквания, които са напълно неотносими към характера на работата.

      От събраните по делото доказателства, не може да обоснове извод за злоупотреба на работодателя, по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, с правото си да измени изискванията за заемане на длъжността. Въвеждането на нови изисквания е въпрос на целесъобразност и собствена преценка за работодателя, като доколкото интересът на работодателя да установи специфични  изисквания за образование може да бъде обоснован с по-качественото изпълнение на трудовата функция от лице, притежаващо образование в определена професионална област.

         Ищцата не твърди и не ангажира доказателства, че притежава изискуемото съгласно новата длъжностна характеристика образование. В случая, безспорно се установява, че са налице всички елементи на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.6 от КТ. Поради това съдът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на соченото основание е законосъобразно, като издадената по този повод Заповед № 396/22.03.2017год. на Директора на СУ „Христо Ботев” гр.Брусарци е законосъобразна. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.  

      Уважаването на исковете за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е предпоставено от уважаване на иска за отмяна на уволнението. С оглед отхвърлянето на този иск следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ. 

          На основание чл.78, ал.3 ГПК следва до бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 840лв /осемстотин и четиридесет лева/ съгласно представеният Договор за правна помощ.

        Водим от горното, съдът

 

 

                                           Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник и процесуален представител адв.Ц.Д. от МАК против СУ „ХРИСТО БОТЕВ” гр.Брусарци представлявано от Директора А.А. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на незаконност на уволнението й  и отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 396/ 22.03.2017г. на Директора на СУ „Христо Ботев” гр.Брусарци А.А., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ,  като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник и процесуален представител адв.Ц.Д. от МАК против СУ „ХРИСТО БОТЕВ” гр.Брусарци представлявано от Директора А.А. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на длъжността заемана преди уволнението – „касиер-счетоводител” в СУ „Христо Ботев” гр.Брусарци, като неоснователен и недоказан.

 

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник и процесуален представител адв.Ц.Д. от МАК против СУ „ХРИСТО БОТЕВ” гр.Брусарци представлявано от Директора А.А. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3  във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа вследствие на уволнението със Заповед № 396 от 22.03.2017г. на Директора на СУ „Христо Ботев” гр.Брусарци А.А. в размер на 1 637,19лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на дължимата сума, като неоснователен и недоказан.

 

        ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Н.А.Ц. с ЕГН ********** ***, да заплати на СУ „Христо Ботев” гр.Брусарци, ул.”******, представлявано от Директора А.А. сумата за направените по делото разноски в размер на 840лв /осемстотин и четиридесет лева/ съгласно представеният Договор за правна помощ.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок, считано от обявяването му пред ОС – Монтана.

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: