Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 17.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия VI граждански състав, в публично заседание на 14 август през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. д. № 1305 по описа на 2017 г., за да се произнесе съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Еос Матрикс” ЕООД твърди, че на 28.02.2011 г. между „Юробанк и Еф Джи България”АД и ответника Ал.М. бил сключен договор за потребителск5и кредит, по силата на който банката му предоставила кредит в размер на 2620 лв., който заемателят се задължил да върне , съгласно погасителен плат. Твърди се още,че ответника не е погасявал месечните си вноски, като е останала непогасена сума в размер на 3915,17 лв., от тях 2620-главница и 1295,17 лв.-договорна лихва.

Твърди също,че на 18.01.16 г. „бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ като „Юробанк България”АД прехвърлил вземането си срещу ответника на ищеца . На ответника било връчено уведомление за извършената цесия. Ищецът подал по реда на чл.410 ГПК заявление, като било образувано ч.гр.д гр. д. №956/17 г. на ЛРС. В срок ответникът подал възражение срещу издадената заповед, поради което бил предявен настоящия иск. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същия дължи сумата от 2620,00 лв. – главница, по Договор за паричен заем от 28.02.2011г., договорна лихва – 1295,17 лв.,ведно със законната лихва, считано от 03.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът в съдебно заседание признава исковете и счита предявените искове за основателни.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 3.05.2017 г. по гр. д. № 956/2016 г. по описа на ЛРС, с която е разпоредено на длъжника А.С.М. да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД сумата от общо 3915,17 лв. (три хиляди деветстотин и петнадесет лева и 17ст.), от които – главница 2620,00лв. /две хиляди шестстотин и двадесет лева и 00ст./ – по Договор за потребителски кредит от 28.02.2011год., сключен между длъжника и „Юробанк България“ АД, договорна лихва – 1295,17лв. /хиляда двеста деветдесет и пет лева и 17ст./, за времето от 28.02.2011год. /датата на сключване на договора/ до 03.05.2017год. /датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 03.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 78,30 (седемдесет и осем лв., 30 ст.) разноски по делото, представляващи платена държавна такса.

В срока по чл.414 от ГПК – на 12.05.2017 г. длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Не е спорно, че „Юробанк България”АД сключил с ответника Договор за потребителски кредит на 28.02.2011 г., с който му бил предоставен кредит в размер на 2620 лв., който кредитополучателят се задължил да погаси заедно с договорна лихва с размер 1295,17 лв. Не е спорно по делото, че ответника не е погасявал задължението си ежемесечно, съгласно погасителния план . В чл.15, т.5 било договорено , че в случай на забава, на която и да е погасителна вноска , кредита става изискуем предсрочно.

От приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. г., се установява, че „Еос Матрикс” ЕООД, в качеството си на цесионер сключил договор с „Юробанк България”АД в качеството му на цедент, по силата на който цедентът прехвърлил възмездно на цесионера вземанията си срещу своите длъжници по договори за предоставяне на кредити ведно с всички произтичащи права и задължения, с привилегиите, обезпечения, лихви и другите им принадлежности, описани съгласно приложение №1, представляващо неразделна част от договора. Според него било прехвърлено и вземането на цедента срещу ответника в размер на 3915,17 лв., от които 2620.00 лв.-главница и 1295.17 договорна лихва.

„Юробанк България” АД с писмо от 10.03.2017 г., получено лично от ответника на 16.03.2017 г. е уведомила ответника за извършената цесия.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

По делото не се спори, че между ответникът и „Юробанк българия са съществували облигационни правоотношения, съгласно които ответникът получил от банката кредит в размер на 2620 лв. по сключен Договор за потребителски кредит от 28.08.2011 г. От доказателствата по делото е видно, че ответникът не изпълнил свои задължения по Договора и не погасил задължението си към дружеството в претендирания размер .

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява уведомяването на длъжника за цесията. Видно от приетата по делото известие за доставяне, ответникът, лично е получил изпратеното уведомление за извършената цесия, т.н. налице е фингирано връчване.

С оглед на това следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие, поради което предявения иск е основателен и доказан за процесната сума.

Предвид изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответникът сумата от 78.30 лв. – разноски по исковото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на делото направени от ищеца са в тежест на ответника.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ, А.С.М., ЕГН: **********, дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, чрез пълномощника –адв.А.К. *** сумата от 2620 лв. – главница,договорна лихва – 1295,17 лв.,от 28.02.11г. до 02.05.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 3.05.2017г. по прехвърлено от „Юробанк България” АД чрез цесия на 18.01.2016 г. вземане по Договор за потребителски кредит от 28.02.2011, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 3.05.2017 г. по ч.гр. д. № 956/2017 г. по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА А.С.М. с посочени по горе данни заплати на Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 78,30 лв. – разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 03.05.2017 г. по гр. д. № 956/2017 г. по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА А.С.М. с посочени по горе данни заплати на Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 78,30 лв. – разноски. по исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: