О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

18.08. 2017 год., гр. Лом

Ломският районен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети август, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1227 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ АД, ЕИК ******, гр. София, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., изп.директори, чрез пълномощника, ю.к. И.С.С., срещу П.С.П., ЕГН **********,***, за заплащане на дължими суми по договор.

Правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, чл. 99 ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, като заемател по Договор за заем на физическо лице № 2191858/24.11.2014 год., че дължи на ищеца сумата от 329,51 лв., от които: главница 167,92 лв., договорна лихва – в размер на 8,42 лв., неустойка за неизпълнение – 95,21 лв., обезщетение за забава – 30,96 лв. и такса разходи – 27,00 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /20.12.2016 год./, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените разноски по заповедното /325 лв./, както и в исковото производство.

В производството по насрочване на делото съдът констатира, че искът по чл. 422 ГПК е недопустим.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че между ответинкъ и третото лице Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК 131576434 е сключен Договор за заем на физическо лице № 2191858/24.11.2014 год., по силата на който ответникът е получил кредит в размер на 400 лв. и се е задължил да върне сумата, ведно с договорените лихви, такси и надбавки в срок до 23.04.2015 год., на 5 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 88, 17 лв. Длъжникът е изпаднал в забава.

На 16.11.2010 год. е сключен между първоначалния кредитор и ищеца, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, като с Приложение № 1 от 01.11.2015 год. е прехвърлено на ищеца и вземането на третото лице Изи Асет Мениджмънт АД към ответника.

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е сезирал РС София на 20.12.2016 год.

След направена справка за постоянния адрес на длъжника, с Определение от 17.01.2017 год. по ч.гр.д. № 74338/2016 год., делото е изпратено на ЛРС с оглед правилата на местната подсъдност.

По ч.гр.д. № 308/2017 год. на ЛРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.02.2017 год., в полза на ищеца и срещу ответника, за сумата от 329,51 лв., от които: главница 167,92 лв., договорна лихва за периода 24.03.2015-23.04.2014 год. – в размер на 8,42 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 24.03.2015-23.04.2015 год. – 95,21 лв., обезщетение за забава за периода 25.03.2015 – 20.12.2016 год. – 30,96 лв. и такса разходи – 27,00 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /20.12.2016 год./, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325,00 лв. разноски по заповедното производство, представляващи 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – д.т.

Заповедта е връчена на длъжника на 27.03.2017 год.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, съвпадащ и със срока за доброволно изпълнение, указан в Заповедта, длъжникът е представил молба от 05.04.2017 год., с приложена вносна бележка за внесена по сметка на заявителя сума от 655,00 лв.

Общият размер на задължението – в т.ч. разноските, по издадената Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 308/2017 год. е 654,51 лв. – т.е., длъжникът в срока за доброволно изпълнение е удовлетворил вземането на заявителя, включително заплащайки разноските по заповедното производство.

С разпореждане от 06.04.2017 год., заповедният съд е уведомил заявителя за постъпилото плащане, приемайки, че се касае за възражение за недължимост поради плащане, е уведомил заявителя и му е указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе съответната държавна такса. Съобщението е получено от заявителя на 18.04.2017 год.

Искът е подаден на на 18.05.2017 год., видно от п.разписка.

С исковата молба ищецът признава, че в срока за доброволно изпълнение – на 04.04.2017 год., по негова сметка е платена сумата по Заповедта, с което задължението е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение.

Не обосновава правния си интерес от предявяването на настоящите искове предвид факта, че погасяването е извършено преди изобщо да започне да тече за кредитора срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

За това и по арг. от т. 10в от ТР № 4/2013 год., ОСГТК, ВКС, интересът на кредитора от установяване на вземането е отпаднал.

Интересът е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо, изковата молба – върната на ищеца, а издадената по ч.гр.д. № 308/2017 год. на ЛРС Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.02.2017 год. – обезсилена.

Съгл. т. 13 от ТР № 4/2013 ОСГТК, ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, издадената заповедд подлежи на обезсилване и компетентен да стори това е съдът в исковото производство, постановил определението за прекратяване.

Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 130 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1227/2017 год. на ЛРС, поради НЕДОПУСТИМОСТ на исковете.

ВРЪЩА исковата молба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ АД, ЕИК *****, гр. София, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., изп.директори, чрез пълномощника, ю.к. И.С.С., срещу П.С.П., ЕГН **********,***, за заплащане на дължими суми по договор.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.02.2017 год. издадена по ч.гр.д. № 308/2017 год. на ЛРС.

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд Монтана, с частна жалба.

Р. СЪДИЯ: