Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 07.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломски районен съд, в публичното съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 2337 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са искове от М.Б.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. П.С.,***, срещу А.О.Л., ЕГН **********,***.

Твърди се в и.м., че на 26.02.2016 год. е сключен Договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, между М.Б.А., ЕГН **********,***, като заемодател и А.О.Л., ЕГН **********,***, като заемател. Уговореният падеж е 01.04.2016 год. На падежа задължението не било изпълнено.

За това, по заявление на ищеца били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 684/2016 год. на ЛРС и било образувано изп.дело.

По заповедното производство ответникът се е възползвал от правото си на възражение, поради което и за ищеца е налице интерес от предявяването на настоящият иск.

Иска се от съда: да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лв., по сключен договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 684/2016 год. на ЛРС, както и неустойките по чл.12 от договора и разноските в процеса.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника А.О.Л..

В съдебно задание страните не се явяват, не се представляват.

В писмени бележки ищецът, чрез процесуалния си представител, адв. П.С.,***, не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие, като се съгласява с проекта за доклад, съобщен на страните с определението за насрочване на делото и ангажира гласни доказателства. Счита, че с неподаването на писмен отговор ответникът признава претенцията по основание и размер.

Заявява, че не поддържа претенцията за неустойка по непогасеното задължение, но претендира законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Моли съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца претендираната главница. Претендира разноски по исковото и по заповедното производство.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. № 684/2016 год.по описа на РС – Лом е издадена на осн. чл.417 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 19.05.2016 г. в полза на кредитора М.Б.А., против длъжника, ответникът А.О.Л., за сумата от 10 000 лв. – главница по паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.05.2016 год., до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 1000 лв.

Посочено е в заповедта, че вземането е произтича от неизпълнено задължение по паричен заем.

Издаден е въз основа на горната Заповед и Изпълнителен лист от 19.05.2016 год.

Образувано е изп.д. № 301/2016 год. на ЧСИ М.И., рег. № 748 КЧСИ, като поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е връчена на ответника на 16.11.2016 год.

На 22.11.2016 год., ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК против издадената Заповед по чл. 417 ГПК.

Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Съдът, с разпореждане от 25.11.2016 год., получено от заявителя на 14.12.2016 г., му е указал правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Исковата молба е подаден на 16.12.2016 год. /видно от вх.печат/.

От доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 684/2016 год. на ЛРС се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем от 26.02.2016 год., с нотариална заверка на подписите рег. № 1489/26.02.2016 год. на Нотариус И.Ф., рег. № 112 в РНК.

С този договор, страните са постигнали съгласие, че на същата дата, 26.02.2016 год., ищецът – като заемодател ще предаде на ответника – заемател, сумата от 10 000 лв., които последният се задължава да върне в срок до 01.04.2016 год. в брой.

В т. 11 и т. 12 от договора страните са уговорили неустойки, в случай, че някой от тях не изпълни поетите задължения.

От показанията на допуснатия до разпит по искане на ищеца свидетел Н. М.се установява, че свидетелят познава и двете страни, като на 26.02.2016 год. страните са се срещнали в заложната къща, която държи свидетеля и ответникът поискал от ищеца 10 000 лв., да му услужи за срок от един месец. Ищецът се съгласил, но настоял да сключат договор за заем. Тримата /страните и свидетеля/ отишли в ******* при нотариус.

Свидетелят твърди, че пред нотариуса ищецът изплатил заемната сума и ответникът подписал договора.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Искът е допустим, т.к. е предявен в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от лице, притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.

В производството по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи съществуването на вземането си. Доколкото посочената разпоредба очертава процесуалния ред, а вземането следва да се основава на материалноправна разпоредба, то в тежест на ищеца е да установи наличието на основанието, от което произтича неговото вземане.

Договорът с нотариална заверка на подписите акт безспорно е сред документите, въз основа на които може да се иска издаването на Заповед по реда на чл. 417 ГПК.

В случая обаче, се касае за Договор за заем.

За това предявеният иск намира материално-правното си основание в разпоредбата на чл. 240 ЗЗД – както съдът е приел в доклада си по делото, с който страните са се съгласили.

Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен в момента, в който заемодателят предаде, съответно заемополучателят получи заетата вещ /в случая сума/, а не от момента на писмения договор или от постигането на съгласие за сделката, независимо от формата на волеизявлението. Т.е., наличието на съгласие безспорно е необходимо, но не е достатъчно условие за да се приеме, че е налице сключен договор за заем.

Въпреки, че ответникът не е подал писмен отговор, съгл. т. 11а от ТР №4/18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, „в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор“.

Във възражението от 22.11.2016 год. си по чл. 414, ал. 1 ГПК, ответникът е посочил: „Нямам такова задължение и не знам от какво произтича“.

Поради това, съдът в този си състав приема, че в случая е изправен именно пред горната хипотеза.

За това и с доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, при пълно и главно доказване съществуването на действителен договор за заем, като му е пояснил, че доколкото договорът за заем е реален договор, то в негова тежест беше да установи, че е предал сумата на ответника.

В случая ищецът нито твърди, нито ангажира доказателства да е изправна страна по договора – т.е. да е предал във владението на ответника сумата от 10 000 лв.

В договора, сключен между страните ищецът само е поел задължение да предаде на ответника тази сума. Нещо повече – в т. 11 от този договор страните са предвидили неустойка за неизпълнение в срок за заемодателя.

Предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът кредитира показанията на свид. М.само досежно обстоятелствата, при които е сключен договора за заем, но не ги обсъжда и ги изключва в частта, в която той твърди, че сумата от 10 000 лв. е била предадена във владение на ответника.

За реалното предаване на сумата по заема от ищеца на ответника по делото не са ангажирани доказателства. Както се посочи по-горе, ищецът не въвежда и такива твърдения в исковата си молба.

Ето защо съдът, в този си състав счита, че ищецът не е доказал наличието на договор за заем и че той е изправната страна по него – т.е., че сумата, предмет на този договор е реално предадена на ответника-кредитополучател.

По изложените съображения, предявеният установителен иск по чл. 422 , ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Що се касае до искането да се признае, че ответникът дължи на ищеца и предвидената в т. 12 от Договора неустойка – с доклада си по делото съдът е указал на ищеца да уточни това искане. С писменото си становище той е заявил, че не го поддържа. Отделно от това, за уговорената между страните неустойка няма произнасяне със Заповедта по чл. 417 ГПК, издадена на 19.05.2016 год. по ч.гр.д. № 684/2016 год. на ЛРС.

Затова искането съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата и неустойките по чл.12 от договора следва да се остави без разглеждане като недопустимо и производството да се прекрати в тази му част.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Б.А., ЕГН **********,*** срещу А.О.Л., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лв., по сключен Договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 684/2016 год. на ЛРС /, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМО искането на М.Б.А., ЕГН **********,*** да бъде признато за установено по отношение на А.О.Л., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на ищеца и предвидената в т. 12 от Договора неустойка и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Районен съдия: