Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Лом, 12.10.2017 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд - Лом, VІ съдебен състав в публичното съдебно заседание на 19 септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

при секретаря Веселка младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. № 965 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.3, ал.5 от Закона за арендата в земеделието.

Предявен е иск от Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.М.К. със съдебен адрес ***Г. ***-С.Д.” с ЕИК 103753164 и против    Цветанка К.Б. с ЕГН **********, Е.Н.Н. с ЕГН **********, К.Й.Н. с ЕГН ********** и Л.Г.Д. с ЕГН**********.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Твърди се в исковата молба, че на 09.06.2005 година, от ответниците :  Ц.Б., Е.Н., К.Н. и Л.Д., като наемодатели са сключили с наемателя – първият ответник договор за наем на земеделска земя, с който е предоставил на наемателя за временно възмездно ползване срещу заплащане на наемна цена следния свой собствен недвижим имот – НИВА в землището на с.Разград ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм, с площ от 4,913дка., трета категория, имот № 190116 и НИВА в землището на с.Разград, с ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм с площ от 49,889 дка, трета категория, имот № 227004. Срокът на договора е СЕДЕМ стопански години, считано от стопанската 2005/2006год. до стопанската 2011/2012год. Договорът е вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 21.06.2005год. с вх. Рег. №3633, акт №35, том 6 .Преди изтичане на срока на този договор, за същите имоти е сключен анекс, с който е удължен срока до 30.10.2015г. Твърди се още,че в този анекс , освен страните по договора били включени и следните лица: Т. р., З.Н.и Н.Б.. Твърди се също,че на 28.08.2013г. между същите страни, в т.ч. и включените по първият анекс лица бил сключен друг анекс към договора, с който срока на договора бил удължен до 01.10.2017г. , като и двата анекса били вписани в СлВ при ЛРС. Ищецът на 17.01.2014год. в качеството си на арендатор е сключил с ответника Т. Н. р. в качеството си на арендодател, договор за аренда на земеделска земя, по силата на който арендодателят предоставя на арендатора за временно възмездно ползване срещу заплащане на арендна цена своя собствен недвижим имот – НИВА в землището на с.Разград ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм, с площ от 4,913дка., трета категория, имот № 190116 и НИВА в землището на с.Разград, с ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм с площ от 49,889 дка, трета категория, имот № 227004. Срокът на договора е СЕДЕМ стопански години, считано от стопанската 2015/2016год. и е вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 20.01.2014год. с вх. Рег. №378, акт №6, том 2.

Твърди, че при сключване на договора бил уведомен от арендодателя, че за същия имот е сключен договор за наем със ЕТ«Агро С.Д.” със срок до стопанската 2011/2012година, който срок е удължен с анекс до 01.10.2017г. Въпреки наличието на вписания на 20.01.2014год. договор за аренда между Р.Д.Р. и Т. Т. Н. р., на 29.09.2014год. между Цв.Б., Е.Н., Т.р., Кр.Н., Л.Д., З.Н. и Н.Б., като наемодатели и първия ответник , като наемател, е сключен анекс към договор за наем на земеделска земя, с който срокът му е удължен до 1.1.2020г. Анексът е вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 18.11.2014год. с вх. Рег. № 8065, акт №150, том 17.

Твърди се, че са налице два последователни договора – за аренда и наем на един и същ имот, за съвпадащ период, сключен от един и същ собственик на имота – този, сключен от ищеца и вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 20.01.2014год. с вх. Рег. №378, акт №6, том 2 и анекса към договора за наем, сключен от ответниците и вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 18.11.2014год. с вх. Рег. №8065, акт №150, том 17. По този повод възниква конкуренция между правата на страните, а по аргумент от чл.3, ал.5 от ЗАЗ, предимство ще имат правата на този, чийто договор е вписан пръв. В този случай сключения между ищеца и собствениците – ответниците по делото/изключая първият ответник/ договор за аренда е вписан в службата по вписванията гр.Лом , а сключеният между останалите ответниците  и първият ответник анекс, с който е продължен наемният договор от 27.09.2014год. е вписан на 18.11.2014год., поради което анексът не може да се противопостави на ищеца, в качеството му на арендатор по договора за аренда, сключен със същте собственици на имотите, който е вписан по-рано в службата по впасвания.

Иска се: да се признае за установено по отношение на Ц.К.Б., Е.н.н., К.Й.Н. и Л.Г.Д. и ЕТАгро-С.Д.”, че сключеният между тях договор за аренда от 2005год. вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 21.06.2005г. и анекс към него, вписан на 18.11.2014год. в Служба по вписванията гр.Лом, нямат действие за стопанските от 2017/2018г. до стопанските 2019/2020година, а има действие договорът, сключен между него и Т. Н. р. от 20.01.2014год. вписан в Служба по вписванията гр.Лом с вх. Рег. №378, акт №6, том 2.

Претендират се разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника ЕТ„АГРО - СВЕТОЗАР Д.”   с ЕИК 103753164 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Мария Луиза”№9 с управител С.И.Д.  чрез адвокат Г.Г. *** със съдебен адрес *** .

Правят възражение за това, че сключения между Р.  Д.Р. и Т. Н. р.    договор за аренда от 17.01.2014год. и вписан в Служба по вписванията на 20.01.2014 год. е нищожен, сключен от лице без нужната представителна власт и липса на съгласие от страна на Т. р.. Твърди се, че сключения договор за аренда е сключен чрез пълномощник, а именно лицето Надежда Петрова Будина-Барболова, действащ като пълномощник на Т. р., без упълномощителя да е подписвал лично пълномощното.

Претендира разноски.

 Оветницата А.Ц. в отговора си по чл.131 ГПК също смята иска за допустим, но неоснователен, като излага становището си, цитирайки разпоредбата на чл.3, ал.5 ЗАЗ и аргументирайки се, че първоначалния договор за аренда бил сключен още през 2005г., постфактум удължаван с анекси до 2020г., а пък договора за аренда на ищеца е сключен през 2014г и е недейстителен, т.е по време, когато вече и имало действащ договор за аренда на същите имоти. На следващо място ищцата твърди, че анексите сключени от нейната наследодателка/Ц.К.Б./ по същество не били нов договор, а съгласно разпоредбата на чл.18 ЗАЗ-само удължавали действието на основният договор от 2005г.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключението на вещото лице по изготвената съдебно – графическа експертиза.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:

От фактическа страна.

Между страните е безспорно и от събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните се установява, че на 09.06.2005 год. е сключен Договор за аренда на земеделска земя от ответниците  Ц.Б., Е.Н., К.Н. и Л.Д., като наемодатели и първият ответник/наемател по силата на който са предоставили на наемателя за временно възмездно ползване срещу заплащане на наемна цена своте собствени недвижими имоти:

- НИВА в землището на с.Разград ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм, с площ от 4,913дка., трета категория, имот № 190116 и

-  НИВА в землището на с.Разград, с ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм с площ от 49,889 дка, трета категория, имот № 227004.

 Срокът на договора е СЕДЕМ стопански години, считано от стопанската 2005/2006год. до стопанската 2011/2012год. Договорът е вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 21.06.2005год. с вх. Рег. №3633, акт №35, том 6 .Преди изтичане на срока на този договор, за същите имоти е сключен анекс, с който е удължен срока до 30.10.2015г. За прецизност следва да се отбележи, че в този анекс , освен страните по договора са включени и следните лица: Т. р., З.Н.и Н.Б.. Не се спори и ,че на 28.08.2013г. между същите страни, в т.ч. и включените по първият анекс лица бил сключен друг анекс към договора, с който срока на договора бил удължен до 01.10.2017г. , като и двата анекса били вписани в СлВ при ЛРС.

 Безспорен и факта, че ищецът на 17.01.2014год. в качеството си на арендатор е сключил с ответника Т. Н. р. в качеството му на арендодател, договор за аренда на земеделска земя, по силата на който арендодателят предоставя на арендатора за временно възмездно ползване срещу заплащане на арендна цена свои собствни недвижими имоти:

-  НИВА в землището на с.Разград ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм, с площ от 4,913дка., трета категория, имот № 190116 и

-  НИВА в землището на с.Разград, с ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм с площ от 49,889 дка, трета категория, имот № 227004. Срокът на договора е СЕДЕМ стопански години, считано от стопанската 2015/2016год. и е вписан в Служба по вписванията гр.Лом на 20.01.2014год. с вх. Рег. №378, акт №6, том 2.

   По делото е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа /л.121 от делото/  , с което  Т. Н. р. в качеството си на упълномощител е упълномощил Надежда Петрова Будина Барболова, Цветомира Панайотова Захариева и Дора Жекова Айгърова/заедно и поотделно/, да го представляват пред нотариус, съд и др. държавни и административно органи в т.ч. и ОСЗ  във връзка с издаването на скици на собствените му наследствени земеделски процесни земи  . А също така и имат право да се подписва от негово име където е необходимо във връзка с подписване на договор за наем /аренда/ на собствените му процесните /наследствените / земи. 

В хода на съдебното производство във връзка е направено възражение за нищожност на договора за аренда от 17.01.2014год.  между Т. Н. р. ,чрез пълномощниците му и Р.Д.Р.   , като явяващ се такъв сключен без представителна власт и липса на съгласие от страна на  Т. р.а по чл.26, ал.2 във вр. с чл.42, ал.2 от ЗЗД, на основание чл.193, ал.1 от ГПК е открито производство по оспорване на истинността на подписа на пълномощното № 2715/02.12.2013г. , с твърдението, че подписа за упълномощител не е изпълнен от Т. р. и същият, не е упълномощавал Д.А., Н.Б., Ц.З./заедно и поотделно/ за извършване на действия описани в посоченото пълномощно и не го е подписвал.

Преди откриване на процедурата по оспорването, съгл. чл.193,ал.2 от ГПК е поискано становище от ищцовата страна дали желае да се ползва от приложеното процесно пълномощно с нотариална заверка на подписа , като при изразено съгласие от страна на процесуалния представител  на ищеца адв. Н.К. с Определение от съдебно заседание е открито производство по чл.193, ал.2 от ГПК и е разпределена доказателствената тежест, съобразно чл.193, ал.3, изр. последно от ГПК.

Във връзка с откритото производство е назначена и изготвена съдебно графическа експертиза, въз основа на приетото от съда в оригинал пълномощно с нотариална заверка на подписа № 2715/02.12.2012г.  с упълномощител- Т. Н. р. и упълномощени заедно и поотделно- Д.А., Н.Б., Ц.З..

По делото е изслушано заключението на вещото лице по назначената съдебно графическа експертиза, което не бе оспорено от ищеца, съдът го възприема като обективно, компетентно и безпристрастно, още повече че е дадено след предупреждение от наказателна отговорност, като е установено, че изписаните собственоръчно имена на упълномощителя и положения подпис над тях след „упълномощител” в пълномощното са изпълнени от Т. н. р.. В тази връзка с Определение в съдебно заседание от 19.09.2017 г., съдът е признал, че оспорването не е доказано.

В хода на съдебното следствие , ПЪЛНОМОЩНИКА НА ИЩЕЦА ООТЕГЛИ ИСКА СИ СРЕЩУ ОТВ. Л.С.Д., Светослав Л.Д., Й.Л.Д. и А.В.Ц., поради което производството по отношение на тях беше прекратено на осн.чл.232 ГПК.

            При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на спора е съществуването на отричани от ищеца права, произтичащи към сключен договор за аренда  на земеделска земя от 2005 г.,вх.рег. 3633 от 21.06.2005 г., т. VI между Ц.К.Б., Е.Н.Н., К.Й.Н. и Л.Д.  и ЕТ „АГРО – С.Д.” с ЕИК 103753164 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Мария Луиза”№9 с управител С.И.Д., сключен анекс от 23.09.2008г.  към договора   между същите лица, като в анекса са включени и др.лица/ Т. Н. р., З. Ц. Н. и Н. Й. Б.,   с който по взаимно съгласие се удължава срока на договора до 30.10.2015 г. Този анекс е вписан в служба вписвания гр. Лом на 28.10.2009г, а на 28.082013г. между същите страни е сключен втори анеск към основния аренден договор , с който срока е удължен до 01.10.2017г. както и признаване на съществуващо действие на договор сключен между ищеца и  Т. Н. р. от 17.01.2014г., вписан на 20.01.2014г. с вх.№ 378, акт.6,том 2 в СлВ Лом.

   Допустимостта на предявените отрицателен и положителен установителен иск се обуслява от това доколко за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита т.е. установяване на обстоятелството, че сключения от ответниците анекс към  договор за аренда от 2005 год., вписан   в Агенция по вписванията гр.Лом и анексите към негоняма действие, тъй като същите по недвусмислен начин съществуването на договора за аренда на същата земеделска земя от 2014г., също вписан в СлВ Лом, по който ищеца е страна.  Нуждата на ищеца от защита чрез предявения иск се поражда от това, че към настоящия момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответниците граждански спор. От друга страна правния интерес от предявения иск се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което искът се явява процесуално допустим в този смисъл е и т.1 от ТР №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №8/2012год. на ОСГТК.

По делото не се спори относно обстоятелството, че по отношение на едни и същи недвижими имоти процесните земеделски земи има за едни и същи  стопански години в Агенцията по вписванията гр.Лом   вписани последователно във времето два арендни договори. Първият е  сключен между ищецитее : Цв.Б., Ем.Н., Кр.Н. и л.д. и първият ответник по делото  на 09.06.2005 г., вписан , както бе отбелязано по-горе и в СлВ Лом, както и два анекса към основния договор,също вписани, както и договора за наем между ищеца и Т. р. от 2014г. 

Спорно по делото и с оглед направеното възражение от ответната страна ЕТ„Агро-С.Д.” кои са приложимете заокноив разпоредби за сключеиня договор за наем-тези по ЗЗД или тези по специалния за това закон-ЗАЗ.

Настоящият съдебен състав начира,че преди да се произнесе по исковете, следва да даде отговор на този съществен въпрос. Предмет на договора за наем на земеделска земя и договора за аренда е един и същ, а именно отдаването под наем/аренда на земеделска земя. При договора за наем на зем.земя наемните отношения се уреждат от договор за наем, чиито правни отношения са уредени в ЗЗД. За разликса от наемния договор, основните положения на договора за аренда произтичат от ЗАЗ. Въпреки,че разпоредбите на ЗЗД се прилагат субсидиарно къв зоговора за аренда, разликите между тези два договора са в някой от специалните разпоредби на ЗАЗ

Договорът за наем на земеделска земя не изисква нито минимален срок на договора за наем, нито нотариална заверка на подписите на страните, както и липсва изискване за вписване на договора за наем на земеделска земя в съответната Общинска служба „Земеделие”. От друга страна договорът за аренда, съгласно ЗАЗ, изисква задължително нотариална заверка на подписите на страните. Договорът задължително се вписва в Общинска служба „Земеделие” по местоположението на обработваемата земя. При заверката на договора от нотариуса, както и при вписването му в Общинска служба „Земеделие”, задължително се представя скица на арендувания обект. В това отношение е важно правилното тълкуване на легалната дефиниция за договор за аренда в ЗАЗ - чл. 2, ал.1 от ЗАЗ. ЗАЗ е специален закон спрямо ЗЗД, който урежда договора за наем. Арендният договор може да се приеме, че е специален вид наемен договор, който се отнася за земеделски земи и/или недвижими вещи за земеделско производство - чл.1, ал.3 от ЗАЗ. Анализирайки комплексно отделните характеристики на договора за наем вписан на 09.06.205год. в служба по вписванията и анексите към него вписани на 23.09.2008год. и на 28.08.2013г., също вписани в служба по вписванията между първият ответник и останалите ответници, касаещ  прицесните две ниви-земеделска земя , настоящият съдебен състав стига до извода, че макар и процесното съглашение да е наименовано „договор за наем”, то по своето съдържание се касае за договор за аренда, който страните са изпълнявали. Допълнителни аргументи в тази насока е фактът на нотариалната заверка на подписите на договора за наем и анексите към него и регистрацията му в общинската служба по земеделие/видно от приложените скици/. Регистрация на договора в ОСЗ гр.Вълчедръм няма правно значение за валидността и действието на договора, а е само един допълнителен белег за това, че процесното договорно отношение между страните е именно договор за аренда в земеделието по специалния закон - ЗАЗ. Ето защо съдът приема, че договорът е сключен по реда на специалният закон – този за Закона за арендата в земеделието, поради което и тъй като в чл.3, ал.1 ЗАЗ законодателят е предвидил форма за действителност на договора за аренда-писмена форма с нотариална заверка на подписите, а с оглед противопоставимост пред трети лица е предвидено и вписване на договора в имотния регистър и в съответните книги на службата по вписванията. В конкретния случай и двата договора са сключени в посочената форма и са вписани в нотариалните книги.

Установено е безспорно, че договорът за аренда от 11.01.2014год. вписан  в Служба по вписванията гр.Лом и в ОСЗ гр.Вълчедръм. е сключен между ищеца Р.Д.Р. в качеството му на арендатор и Т. Н. р. в качеството му на арендодател, поради което този договор има действие единствено по отношение на страните по него, съответно породил е права и задължения за изпълнението му, които са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение основано на постигнато съгласие за сключването на договора в изискуемата се за действителност форма.

Формата за валидност на арендния договор е уредена изрично в чл.3, ал.1 от ЗАЗ - писмена с нотариална заверка на подписите. Арендният договор подлежи на вписване в нотариалните книги и в Общинската служба по „Земеделие”, като вписванията не са елемент от фактическия му състав. Вписването в нотариалните книги има за последица само противопоставимост на правата на арендатора на трети лица, които по-късно черпят права от същия праводател, а вписването в общинската служба по земеделие има чисто оповестително действие. В разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ законодателят е признал възможност договорът за аренда в земеделието да се сключи от един съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици, предвиждайки отношенията помежду им да се уреждат от правилото на чл.30, ал.3 от ЗС.

При наличие на два последователни договора за наем/аренда на един и същ имот за еднакъв период,  възниква конкуренция между правата на арендатора и наемателя. Настоящият съдебен състав намира, че разрешаването на спора кое от двете конкуриращи се помежду си съглашения има предимство следва да бъде извършено с оглед момента на вписването като предимство ще имат правата на този арендатор/наемател, чийто договор за аренда е вписан пръв - чл.3, ал.5 от ЗАЗ.

     Доколкото в чл.14 от договора за наем с наемодател Ц.Б., Е.н., К.Н. и Л.Д. и наемател първият ответник по делото вписан с рег. №3633 от 21.06.2005год. в Агенция по вписвания гр.Лом е предвидено, че за неуредените в договора въпроси, се прилагат разпоредбите на законодателството в страната, то по отношение възможността и предпоставките за изменение на договора приложима е разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.1 от ЗАЗ, която предвижда, че изменение на арендния договор може да бъде извършвано само при трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, имащо за последица очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. В изр.2-ро на същата разпоредба законодателят изрично е предвидил, че изменението не може да засяга договорения срок. В конкретния случай с вписаните на 23.09.2008 год. И този на 07.10.2013г. анекси към договора за наем вписан с рег. №3633 в Агенция по вписвания се променя срока на договора като същият се удължава до 30.10.2015г., респ. 01.10.2017г. година. С оглед въведената от законодателя забрана за изменение на арендния договор в частта относно срока, настоящия състав намира, че сключените два анекса не представлява изменение на договора вписан от 09.06.2005год., по смисъла на чл.16 от ЗАЗ, а е продължаване на договора по смисъла на чл.18 ЗАЗ. В ал.1 на чл.18 от ЗАЗ /действаща към момента на подписването му/ на тази разпоредба изрично е въведено изискване относно формата за действителност, в която следва да стане продължаването на договора за аренда - писмена с нотариална заверка на подписите, както и изискване за вписване на продължаването на договора в имотния регистър и в съответната Общинска служба по „Земеделие”. Разпоредбата на ал.2 на чл.18 от ЗАЗ предвижда, че предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда. Така въведените от законодателя изисквания за наличието на предложение и срок за отправяне на същото, както и относно формата и вписването, водят до извода, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв. Изрично въведеното от законодателя изискване за ново вписване на продължаването на договора за аренда предполага при наличие на конкуренция на права и изследване противопоставимостта да се взема предвид датата, на която е извършено това вписване, а не датата на вписване на първоначалния договор.

В конкретния случай сключеният договор за наем от ответниците и анексите с който е продължен договора с ответниците,като наемодатели и наемател първият ответни, вписан на 09.06.2005г.  в СлВ гр.Лом. Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ анексът не може да бъде противопоставен на ищеца Р.Д.Р., в качеството на арендатор по договор за аренда от 17.01.2014год. вписан в СлВ –Лом и в ОСЗ гр.Вълчедръм, сключен със собственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в Агенцията по вписванията при Районен съд гр.Лом.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че след като ищецът Р.Д.Р. е с предимство в конкуриращите се съглашения, то се явява основателна претенцията му за отричане правата на ответниците да се признае за установено по отношение на ответниците ,че първият ответник по делото, че сключеният между тях договор за наем от 2005г. вписан в Агенция по вписванията при Районен съд гр.Лом и анексите към него, вписани на 28.10.2009г. и 07.10.2013г., нямат действие за стопанските от 2017/2018г. до  2019/2020година. Като се признае за установено действието на договорът, сключен между ищеца - Р.Д.Р. и Т. Н. р.  вписан на 17.01.2014год. в Агенция по вписванията гр.Лом .

   ОТ друга страна пък под формата на възражение в отговора на първият ответник  са наведени доводи за нищожност на сключения между ищеца Р.Д.Р.  и арендодателя Т. р. договор за аренда от 17.01.2014 год. вписан в СлВ Лом, като такъв сключен без представителна власт и липса на съгласие, съгл. чл.26, ал.2, предл. второ във вр. с чл.42, ал.2 от ЗЗД.

Установено е безспорно, че договорът за аренда от 14.01.2014 г., в СлВ –Лом , сключен между  Т. Н. р. чрез пълномощник:Надежда Петрова Будина-Барболова и Р.Д.Р.,   поради което и съгласно чл.21, ал.1 от ЗЗД този договор има действие единствено по отношение на страните по него, съответно породил е права и задължения за изпълнението му единствено за  Р.Д.  Р. които са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение основано на постигнато съгласие за сключването на договора в изискуемата се за действителност форма и договорът не е сключен при порок липса на представителна власт и съгласие, поради което е действителен. Съгласно заключението на в.л. по назначената съдебно-графическа експертиза подписа положен под оспорваното рълномощно е на Т.р..

  Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.3, ал.5 от Закона за арендата в земеделието е основателен и следва да бъде уважен.

            При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Р.Д.  Р., чрез адв. Н.К. *** направените разноски по делото съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на общо 360.00 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на   Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***,чрез адв. Н.К. *** със съдебен адрес:*** Г. ***, че сключения между   ЕТ „АГРО – С.Д.” с ЕИК 103753164 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Мария Луиза”№9 с управител С.И.Д. и Ц.К.Б. ЕГН **********, Е.Н.Н. ЕГН **********, К.Й.Н. с ЕГН *********** и Л.Г.Д. ЕГН **********   договор за аренда вписан 09.06.2005 год., с рег. № 3633,акт № 35,т.VІ   за земеделска земя, представляваща -  

-  НИВА в землището на с.Разград ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм, с площ от 4,913дка., трета категория, имот № 190116 и

-  НИВА в землището на с.Разград, с ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм с площ от 49,889 дка, трета категория, имот № 227004,  няма действие  за стопанските от 2017/2018 г. до 2019/2020година.   

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК„АГРО – С.Д.” с ЕИК 103753164 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Мария Луиза”№  9 с управител С.И.Д. да заплати  на   Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***,чрез адв. Н.К. *** със съдебен адрес:*** Г. ***,  сумата 120.00 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.Н.Н. ЕГН **********, да заплати на   Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***,чрез адв. Н.К. *** със съдебен адрес:*** Г. ***,      сумата   120 лева,  разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Й.Н. с ЕГН **********, да заплати на   Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***,чрез адв. Н.К. *** със съдебен адрес:*** Г. ***,      сумата   120 лева,  разноски по делото.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: