Р Е Ш Е Н И Е

№

23.10.2017г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Даниела Ценкова като разгледа докладваното от съдията Славчева гр.дело № 834/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, предявени от П.Ц.Д. с ЕГН ********** чрез пълномощника и адв.Р.Б. от МАК против МБАЛ „Свети Николай чудотворец” ЕООД с ЕИК *****, представлявано от управителя д-р Г.Т.С. с адрес ***, за признаване за незаконно уволнението на ищцата и отмяна като незаконосъобразно Заповед № 131/15.03.2017г. на управителя на МБАЛ „Св.Н.Чудотворец” ЕООД гр.Лом, и възстановяване на ищцата на предишната и работа „оператор въвеждане на данни” в стационарно НО на същата болница.

В Исковата молба се твръди, че ищцата е била назначена с Трудов договор № 339/19.06.1986г. при ответника на длъжност «оператор въвеждане на данни» в стационар на Ноза неопределено време, като с последното Допълнително споразумение № 119/30.01.2017г. и е определено месечно трудово възнаграждение в размер на 460лв и 174,80лв за прослужено време, като с последната Длъжностна характеристика за тази длъжност е налице изискване за средно образование и завършен курс за компютърна грамотност.

Твърди се че със Заповед № 131/15.03.2017т. на управителя на МБАЛ «Св.Н.Чудотворец» ЕООД гр.Лом – д-р Г.С. трудовото правоотношение е прекратено, на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като заповедта е връчена лично на 15.03.2017.

Иска се от съда:

1./ Да признае за незаконно уволнението на ищцата и да отмени като незаконосъобразно Заповед № 131/15.03.2017г. на управителя на ответното дружество.

2./ Да възстанови ищцата на предишната и работа, като «оператор въвеждане на данни» в стационарно НО в МБАЛ «Св.Н.Чудотворец» ЕООД гр.Лом.

3./ Да осъди МБАЛ «Св.Н.Чудотворец» ЕООД гр.Лом, представлявано от управителя д-р Г.С. да заплати адвокатско възнаграждение. В размер на 960лв.

Непосредствено преди първото с.з. процесуалният представител на ищцата адв.Р.Б. от МАК с нарочна молба се е отказал от пълномощията дадени му от ищцата, поради причини възникнали след завеждане на делото. Впоследствие новият процесуален представител на ищцата адв.В.Г. от САК е депозирала Допълнение към Исковата молба, с което е предявила и акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК, с който се претендира обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа, поради незаконосъобразното уволнение.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от управителя на ответното дружество, в който излага становище за процесуалната допустимост на предявените искове, но опорва същите, като неоснователни. Сочи, че при прекратяване на ТПО с ищцата стриктно са спазени всички разпоребди и изисквания на трудовото законодателство. В обжалваната Заповед за прекратяване на ТПО изрично е указано, че служителят не притежава необходимото образование, съгл. утвърдената от 14.03.2017г. от работодателят «длъжностна характеристика», а именно: «полувисше медицинско образование, специалност мед.сестра, степен-бакалавър, завършен курс за компютърна грамотност».

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, с произтичащите от това законови последици.

Претендират се направените по делото разноски.

Исковете са допустими – налице е интерес от търсената с иска защита. Спазен е срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ касаещ предявените исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;

Подведомственост на спора пред съда – искът е подаден компетентният с оглед правилата на местната подсъдност районен съд.

По делото не се спори, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, прекратено от работодателя със Заповед № 131 от 15.03.2017г. на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.В.Г. от САК, поддържа предявените с Исковата молба и допълнението към нея искове, с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като моли да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата и да бъде отменена, като незаконосъобразно издадената Заповед № 131/15.03.2017г. на управителя на МБАЛ „Св.Н.Чудотворец” ЕООД гр.Лом, както и да бъде възстановена ищцата на предишната и работа, като „оператор въвеждане на данни в стационар НО в същата болница”. С оглед уважаване на главният иск моли да бъде уважен и акцесорния такъв за изплащане на сумата от 4 692,23лв, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Отвеникът се представлява от процесуален представител адв.Д.К. от САК, който моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искове – главен и акцесорен, като недоказани и неоснователни.

Доказателствата са писмени и гласни.

От събраните по делото докзателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е имало валидно трудово правоотношение.

Със Заповед № 339 от 19.06.1986г. ищцата е била назначена на длъжност «техн.организатор ТЕЛК», в Районна болница гр.Лом. Впоследствие ищцата е преназначена на длъжност «технически сътрудник» в служба «Личен състав», като е подписан Трудов договор № 639 от 01.03.1990г. между нея и управителя на Общинска болница гр.Лом.

С Допълнително споразумени № 2308 от 14.11.1990г. ищцата е преназначена от «технически сътрудник личен състав» на длъжност «машинописка» при същия работодател.

Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № 167/01.11.2010г. на осн. чл.328, ал.1, т.2 във вр. с чл.326, ал.2 от КТ, поради закриване на длъжността «машинописка» в НО. Тази заповед е обжалвана от ищцата по съдебен ред и с Решение от 21.04.2011г. по гр.д. № 1957/10г. по описа на ЛРС, потвърдено с Решение от 19.07.2011г. по в.гр.д. № 214/11г. по описа на МОС уволнението на ищцата е признато за незаконнно, издадената заповед е отменена и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност «машинописка» в звено стационар на НО при МБАЛ гр.Лом.

Възоснова на влязлово в сила съдебно решение е изготвено Допълнително споразумените № 71/14.05.2012г. към Трудов договор № 339/19.06.1986г. с което ищцата е преназначена от длъжност «машинописка» в длъжност «оператор компютър» в стационар НО при МБАЛ гр.Лом.

Със Заповед № 131 от 15.03.2017г. на управителя на МБАЛ «Св.Н.Чудотворец» ЕООД гр.Лом е прекратен трудовия договор на ищцата, на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като работникът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, съгласно утвърдената длъжностна характеристика за длъжността и поименното щатно разписание на дружеството.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Тежестта на доказване в процеса по трудов спор лежи върху работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението му е незаконно се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право – работодателя, следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.

Работника е достатъчно само да твърди незаконосъобразността на наложеното наказание, като посочва пороците на същото в исковата молба.

Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в оспорваната заповед за уволнение е посочена нормата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Тази разпоредба предвижда прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Касае се за несъответствие между изискуемото и притежаваното от работника или служителя образование, настъпило по начало в резултат на изменение в изискванията за заемане на длъжността след възникване на трудовото правоотношение. Налице е обаче и задължителна практика на ВКС, изразена в Решение № 436/23.08.2010г. по гр.д.№ 441/2009г., ІVг.о., ГК на ВКС по чл.290 ГПК, съобразно която работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, след като работникът или служителят нямат изискуемото се образование, както при сключване на трудовия договор, така и след това.

Съобразно трайната практика на ВКС правото на работодателя да променя изискванията за образование за определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, тъй като тези преценка се извършва по целесъобразност. Недопустимо е обаче работодателят да злоупотребява с това си правомощие по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, като установява изисквания, които са напълно неотносими към характера на работата. В решение № 416/03.12.2013 г. по гр. дело № 1844/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че съгласно константната практика на ВКС, преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност – тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, да не се злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход; както и че страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, поради което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл.328, ал.1, т. 6 от КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

Съгласно чл.127, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В производството по трудов спор за отмяна на незаконно уволнение, ответникът-работодател следва да установи всички факти, дали му основание да упражни потестативното си право да прекрати извънсъдебно трудовото правоотношение. Когато работникът твърди, че уволнението му е проява на дискриминация, то съгласно чл.9 от ЗЗДискр. ответникът-работодател следва да докаже, че правото на равно третиране не е било нарушено, но след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация

В ИМ и Допълнението към ИМ се излагат твърдения, че в случая с атакуваната заповед за прекратяване на ТПО, работодателят умишлено е заобиколил закона, ползвайки правно основание, по което не се прилага защитата по чл.333, ал.4 от КТ, тъй като към момента на прекратяване на ТПО ищцата е председател на СС „Подкрепа” в МБАЛ „Св.Н.чудотворец” ЕООД гр.Лом и работодателят е длъжен да отправи писмено искане до синдиката за уволнението и.

Законодателят е регламентирал в нормата на чл.333, ал.1 от КТ закрила, която е свързана с предварително извършвана от работодателя процедура по събиране на данни /включително и чрез деклариране от страна на работника на определени обстоятелства/, но в случая тази закрила е неприложима, при посоченото законово основание за прекратяване на ТПО.

Съдът намира за неоснователни твърденията за незаконосъобразност на уволнението поради приемане и утвърждаване на нова Длъжностна характеристика от 14.03.2017г., във връзка с извършената промяна на щатното разписание, както и отказа на ищцата до получи и подпише същата, връчената и на 15.03.2017г.

В практиката ВКС приема, че задължението на работодателя по чл.127, ал.1, т.4 от КТ за връчване на длъжностната характеристика на работника/служителя няма отношение към законността на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, доколкото предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е дали работникът или служителят е притежавал необходимото за длъжността образование, поради което факта на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение. В този смисъл е Решение № 215 от 08.07.2010г. по гр.д. № 166/2009 год. на IV г.о. с докладчик съдия Светла Цачева.

От събраните по делото доказателства, не може да обоснове извод за злоупотреба на работодателя, по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, с правото си да измени изискванията за заемане на длъжността. Въвеждането на нови изисквания е въпрос на целесъобразност и собствена преценка за работодателя, като доколкото интересът на работодателя да установи специфични изисквания за образование може да бъде обоснован с по-качественото изпълнение на трудовата функция от лице, притежаващо образование в определена професионална област.

Ищцата не твърди и не ангажира доказателства, че притежава изискуемото съгласно новата длъжностна характеристика образование. В случая, безспорно се установява, че са налице всички елементи на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.6 от КТ. Поради това съдът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на соченото основание е законосъобразно, като издадената по този повод Заповед № 131/15.03.2017г. на управителя на МБАЛ „Св.Николай Чудотворец” ЕООД гр.Лом д-р Г.С. е законосъобразна. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Уважаването на исковете за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е предпоставено от уважаване на иска за отмяна на уволнението. С оглед отхвърлянето на този иск следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

На основание чл.78, ал.3 ГПК следва до бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600лв /шестстотин лева/ съгласно представеният Списък на разноските по чл.80 от ГПК за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Ц.Д. с ЕГН ********** чрез пълномощника и адв.Р.Б. от МАК против МБАЛ „Свети Николай чудотворец” ЕООД с ЕИК *****, представлявано от управителя д-р Г.Т.С. с адрес ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване за незаконно уволнението на ищцата и отмяна като незаконосъобразна Заповед № 131/15.03.2017г. на управителя на МБАЛ „Св.Н.Чудотворец” ЕООД гр.Лом, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Ц.Д. с ЕГН ********** чрез пълномощника и адв.Р.Б. от МАК против МБАЛ „Свети Николай чудотворец” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от управителя д-р Г.Т.С. с адрес ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на длъжността заемана преди уволнението – „оператор въвеждане на данни” в стационар на НО в МБАЛ „СВ.Н.Чудотворец” ЕООД гр.Лом, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Ц.Д. с ЕГН ********** чрез пълномощника и адв.В.Г. от САК против МБАЛ „Свети Николай чудотворец” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от управителя д-р Г.Т.С. с адрес ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа вследствие на уволнението със Заповед № 131/15.03.2017г. на управителя на МБАЛ „Св.Н.Чудотворец” ЕООД гр.Лом, в размер на 4 692,23лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на дължимата сума, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК П.Ц.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на МБАЛ „Свети Николай чудотворец” ЕООД с ЕИК *****, представлявано от управителя д-р Г.Т.С. с адрес ***, сумата за направените по делото разноски в размер на 600лв /шестстотин лева/ съгласно представеният Списък на разноските по чл.80 от ГПК за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок, считано от обявяването му пред ОС – Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: