Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 25.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав, в публичното заседание на 24 октомври 2017г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретаря В.Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова

гражданско дело № 1543 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Микроадванс” АД гр. София против И.С.А.. Ищцовото дружество твърди, че по ч.гр.дело № 843/2017 г. по описа на ЛРС срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 4207,54 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по заповедното производство – 234,15 лв. Поради подадено възражение от ответницата по реда на чл. 414 ГПК се породил правния интерес за ищцовото дружество от предявяването на настоящия иск. Твърди, че на 09.03.2009 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ответницата и „Алфа Банка-клон България”/понастоящем „Юробанк”АД. Ответницата не погасявала погасителните си вноски по този кредит поради, което той станал предсрочно изискуем. Твърди още, не по силата на договор за продажба на вземания /цесия/ сключен между ищцовото дружество и Алфа банка-клон българия, процесния бил прехвърлен . За горното събиране на остатъка от вземането си този договор, ищеца подал заявление до Районен съд гр. Лом за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Било образувано частно гражданско дело в Районен съд гр.Лом, по което била издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответницата подала възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено . Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Горното пораждало правния интерес за ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

Предвид изложеното по - горе, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата И.А. дължи на „Макроадванс" АД - гр.София, сумата упомената в заповедта по чл.410 ГПК. Претендира за разноските по настоящото гражданско дело- ДТ, както и за разноските по заповедното производство / с оглед направеното изявление от процесуалния им представител /.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответницата бланкетно оспорва иска. В съдебно заседание ответницата се явява лично и заявява,че признава иска, така както е предявен. Ответницата не оспорва, че дължи сумата по установителния иск и счита, че следва да заплати сума, която кореспондира със петитума на ИМ.

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК : Ответникът е признал предявения срещу него иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК по основание и размер, а ищцовото дружество, чрез пълномощника си моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова с което страната може да се разпорежда, тъй като се касае за имуществени, а не за лични права.

С оглед гореизложеното, предявения от „Макроадванс”АД против И.С.А. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен, като на основание чл. 237,ал. 2 ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 84,16 лв., представляваща внесена ДТ по настоящото дело и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от цит. ТР това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в размер на 234,15лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.А., ЕГН **********, съществуването на вземането на „Макроадванк” АД, ЕИК 201127485, за сумата 4207,54.00лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредит от 09.03.2009г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 21.04.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед № 1024/12.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 843/2017 г. по описа на РС – Лом.

ОСЪЖДА И.С.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Макроадванс” АД, ЕИК 201127485, сумата 384,16 лв. - разноски по делото, както и сумата от 234.15 лв. - разноски по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред МОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :