Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

 

                   

 

                                                        №

 

                                     

                                      30.10.2017г., гр.Лом

     

 

                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

          РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

 

 

        при секретар Даниела Ценкова като разгледа докладваното от съдията Славчева гр.дело № 1981/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

 

       Производството  по делото е образувано по Искова молба с която са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл.150 във вр. с чл.143 от СК и по чл.149 от СК от К.Н. И с ЕГН ********** ***, като майка и законна представителка на Г.И.П. с ЕГН ********** против И.П. ***, за увеличение на присъдена съдебна издръжка и за присъждане на издръжка за минало време.

        В ИМ се твърди, че с Решение по гр.д. № 808/10г. по описа на ЛРС, ответникът е осъден да и заплаща, като майка и законна представителка на малолетното им дете Г.И.П. месечна издръжка в размер на 80лв, като от постановяването на решението до момента на завеждане на ИМ, последният не е изпълнил това си задължение и не е изплатил нищо.

       Твърди се, че от постановяване на решението са изминали повече от седем години и фактическите обстоятелства, както и икономическото положение и нуждите на детето са се променили.

      Иска се от съда да постанови решение, с което да измени размера на издръжката, определена по гр.д. № 808/10г. по описа на ЛРС, като осъди ответника да заплаща за малолетният Г.И.П., вместо по 80лв, месечна издръжка по 150лв, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до настъпване на законни предпоставки за изменение или прекратяване на тази издръжката, както и издръжка за минало време на осн. чл.149 от СК, считано една година назад от подаване на ИМ в размер на 150лв месечно.

        Претендират се направените в производството разноски.

        В отговора на ИМ по чл.131 от ГПК  процесуалният представител на ответника, излага становище, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като страна по иска по чл.150 от СК е детето, което действа чрез законният си представител, а в ИМ детето не фигурира, като ищец. Лицето завело иска не е негов законен представител, а издръжка по чл.149 от СК за минало време може да се търси само, ако такава няма присъдена.

         В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител адв.М.К. от САК, който поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение с което увеличи размера на първоначално присъдената издръжка, като вземе предвид, че към настоящият момент минималният размер на издръжката, съобразен с установената в страната работна заплата е 115лв. Детето живее с майка си в Германия, където стандарта на живот е значително по-висок, а ответникът по делото не взема никакво участие в неговата издръжка. 

        Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

        Видно от Удостоверение за раждане № 688319 от 11.02.2008г. малолетният Г.И.П. е роден на ***г***, съгл. Акт аз раждане № 46/11.02.2008г. от родители К.Н.Г. - майка и И.П.Г. – баща.

        Не се спори между страните, че родителите на детето са разделени и родителските права се упражняват от майката. Това се установява и от Решение № 277 от 28.10.2010г., постановено по гр.д. № 808/2010г. по описа на ЛРС, с което е прекратен брака между страните и упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Със същото съдебно решение ответника по делото е осъден за заплаща месечна издръжка в размер на 80лв, считано от 07.07.2009г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане на задължението.

        От социалния доклад по делото и от свидетелските показания на разпитаните в с.з. свидетели се установява, че малолетното дете Г. живее с майка си в Германия, където е записан в 3-ти клас за учебната 2017/2018г.  За детето грижи след развода се полагат единствено и само от майката, понастоящем и с помощта на своя приятел. Майката работи, като продавач в бижутерски магазин в Германия на 2-часов работен ден, със месечно възнаграждение от 400 евро. По нейни данни тя получава и 1 280евро месечни помощи от държавата в която живее - Германия, които включват и издръжка за детето.

        Бащата е безработен и е регистриран към Дирекция Бюро по труда гр.Лом.

        При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

        Относно иска с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.1 от СК :

        Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

        Съдът намира, че предвид възрастта на детето, понастоящем на 9 навършени години, за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, учебни помагала и други потребности, в което участие би следвало да вземат и двамата родители, е необходима издръжка в размер, по- голям от определената със съдебно решение по гр.д.№ 808/10г. - 80лв, който безспорно е под установеният в страната размер на дължимата минимална издръжка – 115лв.

В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда детето. Ответникът в отговора намира исковете за недопустими. В пледоарията си неговият процесуален представител моли съда да уважи предявеният иск само до размера от 115лв месечна издръжка, тъй като не са установени кумулативните предпоставки за това - нараснала нужда на детето и възможност на ответника да заплаща по-голям размер на издръжката. От присъждането на първоначалната издръжка до момента неговият доверител не работи и няма възможност да заплаща по-висок размер на издръжката, поради което моли съда да отхвърли иска над 115лв до претендираният размер от 150лв, като неоснователен и недоказан.

Видно от данните по делото ответникът е млад човек, в трудоспособна възраст, не са представени писмени доказателства, че страда от заболяване, което не му позволява да работи, че е трайно нетрудоспособен или са наложени ограничения, препятстващи го да полага някои категории труд. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаният в с.з. св.Тони Матеев се установява, че ответника реализира трудови доходи, макар и без договор, тъй като се занимава със строителство. Поради горните причини, съдът намира, че той е в състояние да реализира доходи, достатъчни за издръжката на малолетното си дете. Несъмнено нуждите на деветгодишният Г. са нараснали в сравнение с 2010г. когато той  е  бил на 2 години и е присъден размер на месечна издръжка от 80лв, тъй като са изминали 7 години.  Сега детето е на 9 години, и е ученик в 3-ти клас. Живее и учи в Германия, където безспорно стандарта на живот е по-висок.

        Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл.143, ал.2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. В разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК е посочено, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В настоящия случай задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е определено със съдебно решение № 277 от 28.10.2010г. – в размер на 80лв. За изминалия период от седем години безспорно са се изменили социално- икономически условия в страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на детето с оглед възрастта, в която се намира в момента. Детето е ученик в трети клас през учебната 2017/2018г. Значително е увеличен размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата.

        Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето и изменение на нормативната база.

        С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално- икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 230лв, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Поради това по- голямата финансова тежест следва да падне върху неполагащия преки грижи родител. Съдът счита, че бащата, с оглед неговите доходи, следва да осигурява 130лева месечна издръжка на детето, а останалите 100лева следва да се поемат от майката.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата ще положи нужните усилия да осигури присъдения, макар и малък размер на издръжка, предвид обстоятелството, че това е единственият му принос в отглеждането на детето.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

          По отношение на втората претенция в ИМ, с правно основание чл.149 от СК, съдът намира, че производството следва да бъде прекратено, тъй като същата се явява недопустима. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че с Решение № 277 от 28.10.2010г., постановено по гр.д. № 808/2010г. по описа на ЛРС, с което е прекратен брака между страните и упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето, ответника по делото е осъден за заплаща месечна издръжка в размер на 80лв, считано от 07.07.2009г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане на задължението.

       Възможността да бъде присъдена издръжка за минал момент е предвидена в чл.149 от СК, като изключение от правилото, че съдебното решение установява и внася безспорност в отношенията между страните за в бъдеще, тъй като вземането за издръжка цели задоволяване на основните нужди на търсещия издръжка. За това законът предоставя особена закрила на лице, което има право на издръжка да я търси за минал период, за който нуждата от издръжка е била налице. При вече присъдена издръжка, обаче, нейното изменение може да се иска само за в бъдеще, но не и за минал момент от една година назад. При изменение на обстоятелствата, правоимащото лице следва да поиска преразглеждане на въпроса с размера на издръжката, което законът допуска да се осъществи само за в бъдеще и което е сторило в настоящия случай. Тук специалната закрила при първоначално определяне на издръжката не е необходима, тъй като издръжка е присъдена и за този минал период не може да се презюмира нуждата от такава. Следователно така предявеният иск за изменение на определена издръжка за минал период - една година назад от предявяването на искането - е процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази му част следва да бъде прекратено.

Отностно разноските по делото:

Ищцата е заявила претенция за присъждане на направени по делото разноски. В с.з. последната се представлява от адв.М.К. от САК, съгласно представено изрично Пълномощно. В пледоарията си процесуалният представител на ищцата отново е направил искане за присъждане на разноски, но по делото няма представен Списък по чл.80 от ГПК или изрично посочване на правното основание и размера на направените разноски. В предвид на изложеното, съдът намира, че претенцията за разноски се явява неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена.

 Отностно дължимата държавна такса:

 На основание чл.69, ал.1, т.7 във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС  Лом за увеличената издръжка в размер на 72лв.

 В предвид на изложеното по-горе, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ИЗМЕНЯ  на осн. чл.150 от СК, размера на месечната издръжка от  по 80 /осемдесет/ лева, която И.П.Г. с ЕГН ********** *** е осъден с  Решение № 277/28.10.2010г. по гр.д. № 808/2010г. на ЛРС да заплаща на малолетният си син Г.И.П. роден на ***г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка К.Н.Г. с ЕГН **********, като 

ОСЪЖДА И.П.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетният си син Г.И.П. роден на ***г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка К.Н.Г. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер от по 130 /сто и тридесет/ лева, считано от 09.08.2017г., до настъпване на законовите основания за изменението или прекратяването на определените издръжки, като ОТХВЪРЛЯ иска над уваженият размер от 130 лв., до претендираният размер от 150 лв. месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск по чл.149 от СК, като процесуално недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

      

        ОСЪЖДА И.П.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Лом държавна такса върху размера на присъденото увеличение на издръжката, в размер на 72лв /седемдесет и два лева/, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото изменение на издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от датата на обявяването.

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: