Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Лом, 19.10.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – гр. Лом, в открито съдебно заседание, на двадесет и осми септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

При секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова АНД № 405/2016 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 17-0294-000535/29.05.2017 год., на О.Т. И., Началник Сектор към ОД МВР – Монтана, РУ – гр. Лом, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на Вътрешните работи, на М.К.Ц., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв., на осн. 638, ал. 3 КЗ, за това, че на 30.04.2017 год., около 23,00 часа в гр. Лом, на ул. Софийска – с посока на движение към Бензиностанция „Лукойл“, като водач на лек автомобил – Опел Вектра с рег. № ВР 08 40 АС, държава България, като ползвател на лекия автомобил, собственост на М.Ц.Ц., ЕГН **********, няма сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017 год.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя/нарушител лично, на 06.07.2017 год.

С жалба от същия ден /видно от пощенското клеймо, М.К.Ц., със съгласието на родителя си К.М.Ц. го обжалва в частта, с която е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лв., като твърди, че АНО не е съобразил разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗАНН при определяне на санкцията. Моли обжалваното НП да бъде отменено, а евентуално – да бъде заменено наказанието глоба.

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, и като така, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

В съдебно заседание пред настоящият съдебен състав, жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. Не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

От показанията на свидетелите А.Х. и Ц.Ц.,***, които на 30.04.2017 год. са били дежурни, автопатрул, на посочената дата около 23,00 часа, на ул. Софийска, спрели за проверка лек автомобил – Опел Вектра с рег. № ВР 08 40 АС, управляван от жалбоподателя. Установили, че той е неправоспособен водач, а за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

За второто нарушение съставили процесния АУАН 067751, входиран под № 48/КЗ. Като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, предявен и връчен, като същият го е подписал без възражения.

Въз основа на така издаденият АУАН, било издадено и обжалваното НП, в което са приповторени фактическите констатации от АУАН.

НП е връчено на жалбоподателя на 06.07.2017 год., лично.

Жалбата е подадена същия ден.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена при преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства – показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели – актосъставител и свидетел при съставянето на АУАН и от приобщените към делото писмени доказателства: НП, АУАН, Заповед № 301з-150/23.01.2015 год. на Директора на ОДМВР – Монтана, определяща компетентността на наказващият орган, Справка за нарушенията по ЗДвП на жалбоподателя.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от лице, което има право и интерес от обжалване. Обжалваният акт подлежи на обжалване. Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Относно фактическите констатации в АУАН и НП не се спори между страните.

При правилно възприета фактическа обстановка и правилно квалифицирано нарушение обаче, административно наказващият орган е наложил незаконосъобразно административно наказание.

Основното възражение на жалбоподателя е, че е непълнолетен – както към извършване на нарушението, така и към момента на определяне на наказанието.

Доколкото – видно от ЕГН жалбоподателят е роден на *** год., възражението е основателно – към процесната дата той е бил на 17 години.

Съгл. чл. 26, ал. 2 ЗАНН, административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

При извършване на нарушението, жалбоподателят е бил навършил 17 години, което го прави административнонаказателно отговорен, като преценката на АНО, че той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното нарушение е обективирана със самото издаване на НП и не се оспорва по делото.

Релевираното с жалбата възражение е за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗАНН, съгласно която по отношение на непълнолетните административното наказане глоба се заменя с обществено порицание.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно административно-наказващият орган е приел, че е налице административно нарушение, но не е съобразил видното и за него, че към момента на съставяне на акта наказаният е бил непълнолетен и по този начин е допуснал нарушение на закона, неприлагайки разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН.

Поради това, съдът намира доводите за неправилно прилагане на закона за основателни.

При това положение, жалбоподателят отговаря изцяло на изискването на чл.26, ал.2 от ЗАНН, според което административно- наказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години.

В тази връзка са и задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 10 от 28.09.1973 г., т.1, което предвижда, че въпреки изричната разпоредба да чл.27, ал.5 от ЗАНН, глобата следва да се замени с обществено порицание само при условията на чл.15, ал.2 от ЗАНН, когато се налага на непълнолетни.

В такава насока е и трайната съдебна практика.

С оглед гореизложеното съдът намира, че твърдените от жалбоподателя пороци на атакуваното наказателно постановление са основателни, поради което същото следва да бъде изменено, като бъде заменено наложеното наказание “глоба” в размер на 400 лева с наказание, съобразно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН - “обществено порицание”.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0294-000535/29.05.2017 год., на О.Т. И., Началник Сектор към ОД МВР – Монтана, РУ – гр. Лом, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на Вътрешните работи, с което на М.К.Ц., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв., на осн. 638, ал. 3 КЗ, В ЧАСТТА, с която е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, като на основание чл.15, ал.2 от ЗАНН, ЗАМЕНЯ наказанието “глоба” с наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

Препис от Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на административнонаказващият орган – за сведение.

Р. СЪДИЯ: